Читалище „еленка и кирил д. Аврамови -1856
Изтегляне 0.53 Mb.
|
2.4. Читалищен музейСвищовското читалище се създава "музеум". Но този елемент не бил достатъчно развит през Възраждането. На преден план в дейността излизали онези дейности, които са били насочени към издигане на просветно-културното и националното съзнание на гражданите. Музеят, поради естеството на събрания в него веществен материал, не е могъл така резултатно да служи на тази задача. Въпреки слабата му развитост е съществувал, и той е първият музей в България. Според устава на читалището музеят е трябвало да се състои от два отдела - за пергаменти и стари ръкописи, и археологически находки. За първи път той е споменат в румънки пътеводителна крайдунавските градове, където специално е отбелязано, че града има „малък музей със старини“. За сжаление по време на Освободителната Руско-турска война от 1877-1878г. голяма част от събраните ръкописи, кнги, монети и др. старини предмети са разпилени и безвъзвратно загубени. Един от председателите на читалището съобщава, че то е притежавало около тридесет пергамента книги и други петдесет ръкописа, а също така и няколко стари български монети. Повечето от тях не са запазени. Днес се съхраняват десетина славянски ръкописи и още толкова старопечатни книги, които имат богослужебно предназначение. Това са евангелия, псалтири, требници, триоди и др. Археологическата част се изчерпвала с нумизматична сбирка, състояща се от български (главно) и римски монети. Първото печатно издание на читалището е колективно съчинение на Емануил Васкидович и Георги Владикин - "Буквар за първоначалните ученици". Той е издаден в Нови Сад през 1857г. и съдържа 38 страници. Второто издание на читалището е съчинението на Емануил Васкидович "Чистописание на българските юноши", което излиза през 1858г. и съдържа указания по краснопис. Обемът му е 18 страници, но тиражът е доста висок - 5000 екземпляра. Следващото издание е пуснато през 1868г. и се нарича"Методический буквар за французкий язик". Негов автор е В. Манчович. Учебникът съдържа 24 страници и е отпечатан във Виена. През 1869г. читалището издава учебника на Янко Мустаков "Нова мода буквар". Той се ползва с широка популярност. Отпечатан е в Русе. В Русе през същата година /1869/ излиза и последното издание на читалището - "Устав на българското читалище в Свищов". Също така през 1869г. в Браила е основано Българското книжовно дружество, прераснало по-късно в Българска академия на науките. В устава му от 1884г. е предвидено създаването на архив, който съдържа документи за страната и новата българска история-политическа и книжовна. През 1947г. сбирката от документи и ръкописи се обособява в отдел, а през 1949г. – в самостоятелен архивен институт, впоследствие Научен архив към БАН. Централизираната архивна система в България е създадена през октомври 1951г. към Министерството на вътрешните работи. С приемането на Указ № 515 държавата фактически поема отговорността за документалните носители на народната памет, като ги поверява на изградена мрежа от специалисти да извършват цялата работа по тяхната научно-техническа обработка, предоставяне за използване и съхраняване. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|