Чл. 35. (1) Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ. Регистрацията на лице като пациент става с неговото информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон. (2)

1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ;

2.равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година;

3.сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения;

4.зачитане правата на пациента.

(4) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ се определят с наредба на Министерския съвет.

(5) Чужденците, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в РБ, се ползват с медицинска помощ по чл.81 и чл.82 от Закона за здравето наравно с българските граждани. Редът за достъпа им до медицинска помощ се определя с наредба по чл.81, ал.3 от Закона за здравето.

(6) Чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас също се ползват с медицинска помощ по чл.81 и чл.82 от Закона за здравето, наравно с българските граждани.

(7) Чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в РБ или преминават транзитно през нея, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение, при условия и по ред, регламентирани с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на външните работи и министъра на правосъдието.

(8) Чужденците, които пребивават краткосрочно в страната или преминават транзитно през нея, са длъжни да имат сключена здравна осигуровка или застраховка, покриваща разходите за лечение и болничен престой за времето на пребиваване в страната, доколкото друго не е предвидено в международен договор, по който РБ е страна.

(9) Разпоредбите на ал. 6 и 7 не се прилагат за чужденци, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България и за които се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност. Редът за достъп на тези лица се определя с наредбата по чл.81, ал.3 от Закона за здравето.

Чл. 36. (1) По време на престой на пациент в УМБАЛ „Александровска" ЕАД не се допуска нарушаване на неговите човешки права и достойнство.

(2) Като пациент всеки има право на:

1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права;

2. грижи в общността, в която живее;

3. достъпна и качествена здравна помощ;

4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването;

5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние;

6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен;

7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения;

8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение;

9. здравна профилактика и рехабилитация;

10. сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му;

11. достъп до модерни методи на лечение;

12. предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно;

13. достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние;

1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация;

2. на закупуване от лечебното заведение на необходимите за лечението му медицински изделия, когато е поискал това и те не се заплащат от НЗОК или от републиканския бюджет, като пациентът заплаща медицинските изделия по цените, на които ги е закупило лечебното заведение;

3. да приема или да отказва посетители;

4. да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител;

5. на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности;

6. да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствени продукти;

(5) Диагностично-лечебеният процес в УМБАЛ „Александровска" ЕАД се извършва при спазване на правилата на „информирано съгласие" на пациентите.

(6) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицинските дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител. Съгласието по настоящата алинея на родителя или попечителя не е необходимо при извършване на здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години.

(7) Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информирано съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите предвидени със закон.

(8) Когато за непълнолетен или малолетен, настанен по съдебен ред извън семейството, съгласието на родител, попечител или настойник по ал.6 и ал.7 не може да бъде получено своевременно, информирано съгласие изразява лице, на което са възложени грижите за отглеждане на детето след положително становище на дирекция „Социално подпомагане”, а когато непълнолетният или малолетният е настанен временно по административен ред по чл.27 от Закона за закрила на детето, информирано съгласие по ал.7 се изразява от дирекция „Социално подпомагане”.

(9) При лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие то се изразява от лицата, определени по реда на чл.162, ал.3 от Закона за здравето;

(10) На всеки пациент/законен представител/настойник/попечител/ лице по чл. 162 ал.3 от Закона за здравето се предоставя по разбираем начин информация относно провеждането на предстоящи диагностични и лечебни процедури, ползите и рисковете от тях и съществуващите алтернативи.

(11) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл.88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма.

(12) Дейностите по чл.11 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и:

1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие;

2. е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител, от чл.87, ал.5 от ЗЗ, от дирекцията по чл. 87, ал.6 от ЗЗ или от лицето по чл.162, ал.3 в случаите, когато законът го изисква.

За лица с психични разстройства и установена недееспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал.11 могат да се извършат само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия.

1. да се грижи за собственото си здраве;

2. да не уврежда здравето на другите;

3. да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на здравето му.

1.здравословното му състояние и необходимостта от лечение;

2.заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ и неговата прогноза;

3.планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете свързани с тях;

4.диагностичните и терапевтичните алтернативи;

5.името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес.

1. въз основа прецизиране, осъществяващо се на критериите за спешност, пациентите се:

а/ приемат незабавно;

б/ включващ в „лист на чакащите”, чрез който се планира датата на приема.

2. се попълва необходимата медицинска документация;

3. се извършват диагностични дейности и лечебни дейности, включително при спешни състояния;

4. се извършва пълна или частична санитарна обработка.

(2) Плановите пациенти се приемат за болнично лечение през приемните кабинети на съответните клинични структури.

Приемът на плановите пациенти се контролира от лекар/и/ с призната специалност, съответстваща на профила на приемния кабинет.

1. категориите лица по чл.37, ал.3 от ЗЗО, а именно: лица със заболявания, определени по списък към НРД, както и малолетни, непълнолетни и неработещи членове на семейството; пострадали при или по повод отбраната на страната, ветерани от войните, военноинвалиди; задържани под стража лица, задържани на основание чл. 63 от Закона за Министерството на вътрешните работи; задържани на основание чл. 125, ал. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност или лишени от свобода; социално слаби, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане ;лица, настанени в домове по чл. 36, ал. 3, т. 1 от същия правилник; медицински специалисти.

2. лицата посочени в Приложение №12 на НРД „Списък на заболяванията, при които ЗЗОЛ са освободени от потребителска такса по чл.37, ал.1 ЗЗО;

Чл. 42. (1) Изписването на пациент от стационарно лечение става въз основа на предложение на лекуващия му лекар, след решение на съответния началник на клиничната структура.

(2) Пациентите могат да бъдат изписани от стационарно лечение при изразено желание от тяхна страна, при което е задължително:

1. Подписване на Информирано решение за преждевременно прекратяване на започналия престой в болничното заведение и на болничното лечение/диагностициране от пациента, по образец, утвърден с изменението от 12.07.2011г. на Наредба №49 за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ.

2. Лекуващият лекар подробно да обясни на пациента рисковете за

а/ указания за продължаващо лечение, хранителен, двигателен и трудов режим; Тази информация се отразява в епикризата, която е неразделна част от История на заболяването на пациента.

б/ указания за предпазване от рискови за здравето фактори; Тази информация се отразява в епикризата, която е неразделна част от История на заболяването на пациента.

в/ писмени указания за контролните медицински прегледи – дата, час, кабинет, лекар, необходима медицинска документация; Тази информация се отразява в епикризата, която е неразделна част от История на заболяването на пациента.

г/ информация за евентуални други услуги, от които се нуждае; Тази информация се отразява в епикризата, което е неразделна част от История на заболяването на пациента.

д/ епикриза при изписване в 2 екземпляра – един за пациента, един за ОПЛ; Всички екземпляри от епикризата задължително се подписват от лекуващия лекар, началник на отделение и/или началник на клиника и се подпечатват с печата на изписващата клиника. Копие от епикризата се съхранява в историята на заболяване на пациента, в съответното структурно звено.

1.лечението на лицето продължава в друго лечебно заведение;

2.съществува заплаха за здравето или живота на други лица;

3.е необходима при идентификация на човешки труп или за установяване на причините за смъртта;

4.е необходима за нуждите на държавния здравен контрол за предотвратяване на епидемии и разпространение на заразни заболявания;

5.е необходима за нуждите на медицинската експертиза и общественото осигуряване;

6.е необходима за нуждите на медицинската статистика или за медицински научни изследвания, след като данните, идентифициращи пациента са заличени;

7. е необходима за нуждите на МЗ, НЦЗИ, НЗОК, РЗИ и НСИ.