Чрез локалната мрежа се осъществяват различни функции като
Изтегляне 0.67 Mb.
|
| 2. H.323 е препоръка от Телекомуникационния сектор по стандарти към ITU-T, която определя протоколите, които могат да осъществяват аудио-видео комуникационни сесии през всяка пакетна мрежа. Официално призната през октомври 1996г., стандартът H.323 е част от H.32x,набор от препоръки на ITU-T. Стандартът H.323 адресира повикващия сигнал, контролните дании, контролира процесът на видео и говор както и ширината на честотната лента за комуникации от типа абонат до абонат или конферентна връзка. Широко се използва от производителите на оборудване, из цял свят, предоставящо възможност за осъществяване на гласова и видео връзка в реално време с помощта на двата протокола: RTCP(Real-time Control Protocol) и RTP(Real-Time Protocol).
H.323 дефинира четири вида компоненти, които, когато са свързани в мрежа, предоставят мултимедийни комуникационни услуги от точка до точка. Компонентите са както следва: Терминали: Крайните точки на клиентската локална мрежа(LAN), които осигуряват двупосочни мултимедийни комуникации в реално време. Терминалът H.323 може да бъде както компютър, така и устройство, което изпълнява стека H.323 и мултимедийни приложения. Gateways(Шлюз): Служи за свързване на две различни мрежи, постига се чрез превод на протоколи за настройка и пускане на повикване, конвертиране на мултимедийните формати между различните мрежи, прехвърляне на информация между мрежи, които са свързани помежду си с шлюз. Шлюзът се изисква само за комуникация между различни мрежи. MCU(Multipoint Control Unit): Предоставя поддръжка за конферентна връзка с три или повече крайни точки или терминали H.323. Gatekeepers: Важен елемент в H.323 мрежата, действайки като централно устройство за всички повиквания в своята зона, осигурявайки управление на обажданията на регистрираните крайни устройства(терминали). 3. SIP (Session Initiation Protocol- Протокол за иницииране на сесия) е протокол за сигнализация(Signaling Protocol), който се използва за реализиране, поддържане ,модифициране и разпадане на Интернет сесии. SIP, подобно на HTTP е протокол от типа клиент-сървър, чрез него се осъществяват интерактивни сесии като глас, видео, виртуална реалност, видео игри и други. С него се осъществяват различни функции, присъщи на сигнализацията при предоставяне на услугите на TDM(Time-division multiplex) мрежи: изпращане на заявка, маршрутизиране на връзката, пренасочване към краен потребител, активиране на функциите в крайното устройство и други. SIP започва със заявка от потребителя към агента чрез съобщение, което се прехвърля през един или повече SIP сървъри до определяне на агента на търсения потребител. Трансферът на информация се извършва между агентите. При комбинирана връзка между TDM и IP базирани мрежи е необходим преходен шлюз за опреобразуване на мрежовите протоколи. В този протокол функциите като изграждане или разпадане на връзката се извършват от сигнализацията, а обработката на трафика се извършва от централите. Според слоевете на OSI моделът, SIP се определя като принадлежащ към приложния слой(Application Layer), който е 7-ми и последен. Стандартът обяснява как да се използва SIP по TCP, UDP и TLS. Най-често се използва UDP протоколът. Порт 5060 е определен за SIP от IANA. SIP клиентите използват TCP или UDP обикновено на порт номер 5060 за свързване със SIP сървъри и други точки на свързване използващи този протокол. Протоколът може да бъде използван от всякакъв вид приложения, нуждаещи се от създаване и поддържане на сесия. TCP(Transmission Control Protocol) – мрежов протокол за управление на обмена на информация, един от основните, използвани в Интернет. Използвайки TCP, приложенията в мрежата могат да създават връзки едно с друго и чрез тях да обменят данни в пакети. Образно казано информацията, която трябва да бъде транспортирана бива разделена на огромно множество от пакети, всеки от които съдържа достатъчно информация да бъде пренасочен към точната си дестинация. Надеждността на обмена се осигурява от контролни суми и сравнения между изпратените и пристигналите данни. Другата важна функция на протокола е да провери, че пакетите биват подредени в правилен ред по времето на пристигането си. Протоколът се използва съвместно с IP протокола, като обикновено ги наричат TCP/IP комплект от протоколи. TCP/IP може да бъде използван и в частни интранет и екстранет мрежи, използва се моделът клиент и сървър в комуникациите. При този модел клиентът(който може да бъде друга програма или потребител) прави заявка и получава услуга(например представяне на уеб страница) от друга програма сървър по мрежата. TCP протоколът е проектиран за многозадачен режим на работа – т.е. в един и същи момент могат да бъдат стартирани повече от едно TCP приложение на един и същи компютър. UDP(User Datagram Protocol) е минимален транспортен пакетен протокол, документиран в IETF RFC 768. В семейството от TCP/IP протоколи, UDP предоставя прост интерфейс между мрежовия протокол под него и приложните протоколи над него. UDP не гарантира доставка на данните: не се пази информация за изпратено съобщение, заради което UDP понякога се превежда и като “Unreliable Datagram Protocol”. UDP добавя към IP пакета единствено мултиплексиране на приложения( чрез номерата на портовете) и проверка на целостта на данните(чрез контролна сума). В случай че е необходима надеждност на предаването, тя трябва да се реализира в потребителското приложение. Приложенията, използващи UDP трябва да толерират загуба на пакети, дублиране, и дори размяна в последователността на пристигането им. Някои приложения, като Trivial File Transfer Protocol, може да добавят базови механизми за надеждно доставяне на данните в приложния слой, но най-често UDP се използва от приложения, които не изискват надеждна доставка, или такива, при които това не пречи. Примери за приложения, които обикновено използват UDP, са Streaming media, мрежови игри в реално време и VoIP. Когато е необходима по-висока степен на надеждност, може да се използва TCP. UDP няма механизми за избягване на задръствания, заради което общи механизми в самата мрежа се грижат да намалят ефекта на неконтролиран UDP трафик. С други думи, изпращащите UDP пакети не могат да установят дали не претоварват мрежата с трафика си. Когато това стане, мрежовото оборудване(рутерите) започват да редят пакети в опашки до освобождаване на канал, по който да ги изпратят. Ако това не стане достатъчно бързо, част от пакетите се изхвърлят. Частичното решение на този проблем е Datagram Congestion Control Protocol(DCCP), в който към UDP поток се добавя контролна информация, подпомагаща избягването на задръстванията. Въпреки че UDP трафикът в една обикновена мрежа често е само няколко процента, много ключови приложения използват UDP. Такива например са Domain Name System(DNS), Simple Network Management Protocol(SNMP), Dynamic host configuration protocol(DHCP), Routing Information Protocol(RIP). Изтегляне 0.67 Mb. Сподели с приятели:
|