Чудото на гладуването
Изтегляне 2.85 Mb. Pdf просмотр
|
| Коментар: изкривяването, изгърбеността са външни признаци на силна психологическа задръжка, която е „прегънала“ физическото тяло в своята енергетична форма. Многословносгга е феномен на проявяване на особено патологично чувство, което чрез привличане на вниманието към себе си и на съжаление отнема енергията на хората. Гладуването силно разрушава тази психологическа задръжка. Друга причина, второстепенна, е силното натрупване на отпадъци в организма през зимата чрез несвойствена за човека храна. През пролетта отпадъците започват, разбира се, да се изхвърлят и това води до пристъпи на астма. Гладуването помага и тук - като изчиства организма. Профилактичните курсове добре съдействат за това. Интересен случай описва и X. Шелтън: „Б. беше на 70 години и беше боледувал през по-голямата част от живота си. В продължение на 13 години страдаше от бронхиална астма и през това време няколко пъти е бил хоспитализиран. От още по-дълго страдаше от фистули. Вече от 6 години беше глух с лявото ухо, а от още по-дълго страдаше от увеличение на простатата и от няколко години беше импотентен. Носеше очила, беше съвсем плешив и имаше обичайните „незначителни симптоми“, които говореха за лошо състояние на организма, макар обикновено да е прието тези показатели за зараждащи се болести да се игнорират. Макар да го бяха лекували с обичайните методи Вече от доста години, той се беше убедил В липсата на каквато и да било полза от такова лечение. Подобно на други страдалци, и той се чувстваше все по-зле и по- зле. На всички е известно, че при запусната астма настъпва известно временно облекчение, но с времето състоянието на човека бързо се влошава. Също така е добре известно и че обичайните методи на лечение не могат да дадат нищо, освен временно облекчение на страдащите от фистули. Всички тези болести се приемат за неизлечими. Когато той се появи в Института, приеха го и му обясниха, че от този момент нататък трябва да престане да пие лекарствата, които беше свикнал да взима за облекчение. „Но какво да правя, ако имам пристъп на астмата?“ - попитал той. „Ще стискате зъби и юмруци и ще потърсите“- отговорили му. - „Никога няма да оздравеете, ако продължите да взимате лекарства“. Сложили го в леглото и му наредили да не слага в уста нищо, овен вода, докато не му разрешат да възобнови храненето. „ Това лечение май е по-лошо и от самата болест“, помислил си той. Дали ще може без храна? И така бил достатъчно слаб от дългогодишните страдания. Уверили го, че внимателно ще го наблюдават и нищо лошо няма да му се случи. С известен трепет пристъпил към новия и неочаквано приятен експеримент. Гладуването невинаги е приятно, но може да бъде интересно, а понякога и много приятно. Свободата и покоят, www.spiralata.net 106 които човек изпитва при отказ от храна, често му дават възможност да открие нови, невидими по-рано дълбочини за смисъла на живота. Приблизително в 4 часа през първата нощ на гладуването той усетил няколко астматични пристъпа. Не бил в състояние да диша 8 легнало положение, затова седнал в леглото и помолил за помощ. Дошъл лекар и след като го прегледал, казал: „Ще се почувствате много по-добре в най- скоро време. Ще са ви необходими 24 часа, за да се освободите от асматичните пристъпи. След това ще ви стане много по-добре. Той продължил да се бори за въздух още няколко минути, проклинайки това лечение. После изпитал облекчение и заспал. На сутринта се чувствал добре. От ден на ден ставал все по-весел, тъй като дишал по-леко, като че бил момченце без никакви признаци на астма. Нямал повече нито един пристъп на астма през цялото си пребиваване 8 Института, фистулите му още сълзяли и гладуването продължавало. След 6 дни на гладуване той можел спокойно да уринира. Простатата се смалила до нормални размери. Той продължавал да гладува и наблюдавал как ден след ден симптомите изчезват, докато фистулите му не се изчистили, започнал да диша нормално и настроението му се подобрило. На 25- ия ден от гладуването попитал доктора дали не трябва да прекрати гладуването. Отговорили му, че това би било преждевременно, че организмът му не е оздравял напълно и че е разумно да продължи. Той се вслушал в съвета на лекаря и продължил да гладува. Онова, което винаги смятал за чудо, станало факт - на 36-ия ден от гладуването започнал да чува с оглушалото си ухо. Слухът му станал толкова остър, че чувал тиктакането на малък часовник.. Слухът му се възстановил напълно и повече не се влошавал. Гладуването продължило до 42-ия ден, след което възобновили храненето. Няколко седмици след връщането си у дома останал приятно изненадан - вече не бил импотентен. Възстановяването на половата потентност при мъжете и на желанието при жените е обичаен резултат от гладуването. Това не е приказен случай, а действително оздравяване на човек, който е страдал и е преминал през гладуването. Същото може да се случи с всеки човек, независимо от болестите му“. Изтегляне 2.85 Mb. Сподели с приятели:
|