Чудото на гладуването

www.spiralata.net
3
Част 1.
ТЕОРИЯ НА ГЛАДУВАНЕТО

Глава 1
ГЛАДЪТ В ПРИРОДАТА
Гладуването е форма на естествена терапия - една от най-сигурните и най-безвредните, ако се
прилага правилно.
Да се вгледаме в заобикалящата ни природа. На земята редовно се извършва смяна на годишните сезони. И по този начин благоприятният сезон за растежа и живота на растенията и животните се заменя от неблагоприятен. През пролетта и лятото благодарение на изобилието от светлина и топлина земната повърхност се покрива с буйна растителност. Получавайки достатъчно храна, животните се намират в благоприятни условия, растат и се размножават. През зимата в природата настъпва друг период, продължителността на деня намалява, топлината е малко. Растенията прекратяват дейността си, листата им окапват и те изсъхват. За насекомите и за животните настъпва гладуване. И те добре са се приспособили към този неблагоприятен сезон. Почти всички насекоми и част от животните през този период изпадат в сън. Животните, които не заспиват, изкарват този неблагоприятен сезон, като се задоволявате минимално количество храна, а в дадени периоди изобщо не се хранят.
Следователно в природата съществуват два главни механизма, които позволяват на живия свят на земята успешно да се справя с периодично повтарящите се неблагоприятни условия. Първият механизъм е сезонният сън, а вторият - временният отказ от приемане на храна.
Сезонен сън. При животните дълбочината на съня (по време на който те не ядат и не пият нищо) е от три типа -състояние на анабиоза, сезонен сън и непрекъсваема сезонна летаргия.
Анабиоза. Тази дума произлиза от гръцкото аναβιω - връщане към живот и означава такова състояние на организма, при което жизнените процеси са толкова забавени, че липсват всякакви видими признаци на живот. Учените са забелязали, че за анабиозата е характерно силното охлаждане и обезводняване на организма. Вътреклетъчната вода при охлаждането преминава в стъкловидна аморфна маса, която не разрушава протоплазмата на клетките като кристалите на леда. След затоплянето в такива клетки жизнените процеси се възстановяват напълно.
При обезводняването на организма протоплазмата на клетките (живият белтък) от състоянието на хидрозол (течна маса) преминава в състояние на хидрогел (наподобяващ сух желатин) и дълго време запазва възможността за обратен преход при настъпване на благоприятни условия във външната среда. Веднага щом възникнат такива условия, протоплазмата поема вода и набухва, което довежда до възстановяването на жизнените процеси.
Състоянието на анабиоза е характерно за бактериите на растителните семена, за насекомите, земноводните и влечугите. В такова състояние тези живи същества са способни да оцеляват при условия на вечен студ, силна жега, суша и повишена радиация. Така изсушените семена на някои растения могат да запазят кълняемостта си петдесет и повече години.
Сезонен сън. По време на сезонния сън температурата на тялото, броят на дихателните движения и общото равнище на обменните процеси намаляват незабележимо. При промяна на обстановката или при обезпокояване сънят лесно се прекъсва и животното става активно. Такъв е сънят на мечките, енотите, енотовидните кучета, язовеца. За състоянието на спящата през зимата американска черна мечка може да се съди по следните данни. При температура на въздуха - 8°С на повърхността на кожата е измерена температура 4°С, в правото черво 22°С, в устната кухина 25 °С (срещу 35°С в период на бодърстване). Броят на вдишванията е до 2 - 3 в минута (срещу 8-14 при бодърстване).
Сезонна летаргия. Това състояние се характеризира със загуба на способността за терморегулиране, с рязко намаляване броя на дихателните движения и свивания на сърдечния мускул и със спадане на общото равнище на обмяна на веществата. При лалугера например честотата на вдишванията от100 - 360 в период на бодърстване спада до 1 -15 при летаргичния сън; пулсът от 100
- 350 в период на бодърстване спада до 5 -19 при летаргичен сън; температурата на тялото спада от
35 - 39 °С в период на бодърстване до 1 -13°С по време на летаргичен сън.
Пълно прекратяване на обмяната на веществата по време на летаргичен сън няма. Животните съществуват за сметка на изразходването на енергийните запаси на тялото. При мармота е установен

www.spiralata.net
4
следният разход на телесни тъкани по време на летаргичен сън (в %): мастна тъкан - 99; черен дроб -
59; диафрагма - 46; бели дробове - 45; мускули - 30; сърце - 27; скелет -12.
По време на сезонния сън и летаргията организмът на животните има повишена устойчивост към различните неблагоприятни фактори. Например, без вреда за здравето, експерименталните животни са понасяли повишени дози отрови, радиоактивно облъчване, не са боледували при изкуствено заразяване с микроби и вируси.
Временен отказ от приемане на храна. Този вид приспособяване на животните към неблагоприятните фактори на външната среда е от два типа: принудителен и „доброволен“.

Изтегляне 2.85 Mb.

Сподели с приятели: