Чудото на гладуването
Изтегляне 2.85 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net 8 способности преди изпитите си в Александрийския университет. От бъдещите си ученици искал да гладуват определено време. Чрез този суров подбор при него учели само търпеливите и настойчиви ученици, способни благодарение на тези си качества да разбират законите на природата, абстрактните математически формули и др. В по-късно време феноменът на глада привлича видни умове от медицинския свят. Изследвали са го, експериментирали са и са установили множество важни особености, които са позволили да се определи целебната му сила при правилно прилагане и вредата му при неправилен подход. Руските медици имат важен принос за развитието на науката за глада. През 1769 година професорът от Московския университет Пьотър Вениаминов в книгата си „Слово за постите като средство за предпазване от болести“ пише: „Кльощавите хора са 8 добро здравословно състояние, Когато, усещайки слабост, лека-полека намаляват храната, която приемат, а състоянието им става дори още по-добро, Когато след известно Време, доколкото им е възможно, изобщо се отказват от такава, и като че ли сключват примирие със стомаха си, който след подобен отдих събира сили за приеманата 8 бъдеще храна, смилането на която се подобрява“. През 1822 година професорът от Юриевския университет Л. А. Струве активно пропагандира идеите на лечебното гладуване, препоръчвайки го при много заболявания. Например, в написаната през 1834 година статия „Успешното действие на глада върху простудните заболявания“ той съобщава следното: „Гладът, ограничавайки и изменяйки храненето, се преборва с много затруднения в растежа на организма и в този смисъл представлява превъзходно средство при различни хронични и упорити болести“. През 1887 -1888 години в редица списания се появяват статии на лекаря-експериментатор от Алма-Ата Н. Л. Зеланд за дозираното гладуване: той описва влиянието на глада върху животните и върху самия него. Подложените на периодично гладуване кокошки ставали по-тежки и издръжливи от онези, които не гладували. Петлите ставали по-бойки и по- добре понасяли студа. Зеланд е бил принуден да гладува поради периодично появяващите се силни болки, които го мъчели от ранното му детство и с годините само се усилвали и зачестявали. Тревожела го и мъката, обхващаща го от време на време и потискаща духа и тялото му. С всичко това той се борел с помощта на глада. Ето как го описва. „Един ден седмично или, по-точно казано, по 36 часа, нищо не ядях и не пиех и така продължи половин година. Както и се очакваше, през тези дни болките отначало ставаха по-силни, но после настъпваше видимо подобрение. Онова, което ме зарадва и затвърди намерението ми да продължа, беше забележителното подобрение на настроението ми: всеки път на следващия ден след гладуването се чувствах жизнен и изпълнен с надежда като 15-годишно момче. В най-знойните летни жеги често си предписвах вместо дни на гладуване - дни на жажда и при това нарочно я усилвах чрез солени ястия и продължителни разходки на слънце. Въздействието беше същото. Когато забелязах, че здравето ми непрекъснато се подобрява, преминах към по-лека форма на въздържане, а именно - въздържах се от ядене и пиене до 8-9 часа вечерта, а впоследствие -до 5- 6 часа и така остана. Дори и сега, след петнадесет години, имам навика един ден седмично да изпивам сутрин по една чаша чай или какао без хляб и след това не ям нищо до 5 часа вечерта. Още към края на първата година на гладолечението ми главоболието започна да се появява веднъж на шест седмици, а впоследствие - веднъж на 2-3 месеца и така остана; 8 момента страдам от главоболие не по-често, отколкото в детството си. Благодарение на това лечение настъпи коренна промяна не само 8 състоянието на нервната ми система, но се подобри и самочувствието ми, храносмилането и състоянието на кръвта. На друг това лечение може да се стори своеобразно, но аз ще добавя, че то е и тежко. Да погладуваш един-два пъти, ден-два - как да е, но в продължение на една година веднъж седмично да оставаш гладен и жаден - за това е необходимо известно самообладание. Но пък съм сигурен, че нито един от възприетите в научната медицина начини на лечение не е в състояние да окаже върху нервната система дори и наполовина толкова добър ефект. Освен това, само строгото лечение е истински тежко, но дните на гладуване 8 лека форма, както ги практикувам сега, не са толкова непоносими, особено ако за тези дни човек си подбира и съответната по-лека работа, която да служи и като развлечение, и в този случай се получават утешително добри резултати. От личния си опит и собствените си наблюдения постепенно стигнах до убеждението, че гладуването заслужава внимание |