Чудото на гладуването
Изтегляне 2.85 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net 10 изкристализират В дълбоко обосновано убеждение, че гладуването е творческа сила, която може да бъде използвана и развита чрез редовни упражнения през целия живот“. Един от родоначалниците на прилагането на гладуването като лечебно средство в Америка през 1877 година е американският лекар от Пенсилвания Едуард Дюи. В резултат на собствената си практика той стига до извода, че нито алопатичните, нито хомеопатичните медикаменти са полезни при остри заболявания и че при тези болести загубата на тегло изобщо не е свързана с това дали болният се храни добре или зле. Треската при всички случаи се съпътства с отслабване. Появяването на апетит винаги е свързано с прилив на сили и това отново не зависи от количеството на приеманата от болния храна. На тази мисъл го навежда случаят с негова пациентка, болна от тежка форма на тиф. В продължение на три седмици тя не била в състояние да приема никаква храна и въпреки това оздравяла. На 35-ия ден й се появил апетит, който бил задоволен. По това време температурата й се нормализирала и езикът й се изчистил. Този случай направил голямо впечатление на доктор Дюи. След него той започнал да препоръчва пълно въздържане от храна при всички остри заболявания и, както се оказало, винаги с успех. Именно така излекувал болния си от дифтерит тригодишен син. С помощта на глада Дюи излекувал и страдаща от тежка форма на ставен ревматизъм омаломощена жена. По време на гладуването той наблюдавал изчезването на болестта и замяната на бледожълтия и тен със здрава руменина. След месец тя можела да остави леглото и да седне в кресло. На 46-ия ден тази жена била в състояние самостоятелно да обходи няколко стаи в дома си, независимо, че едва този ден за първи път по време на болестта си с голям апетит изяла обикновен сандвич. След гладуването напълняла с 18 килограма. Загадката на процеса на гладуването се разкрила пред Е. Дюи, Когато в един от учебниците по физиология видял следната таблица на загубите на отделните съставни части на тялото при случаи на гладна смърт {в %): Мазнини - 97; Далак - 63; Черен дроб - 56; Мускули - 30; Кръв - 17; Нервни центрове - 0. Както показва таблицата, с изключение на мозъка, всички.тъкани в по-малка или в по-голяма степен страдат от гладуването. Опирайки се на този факт, Дюи прави извода, че в човешкото тяло е натрупан голям запас от усвоен по-рано хранителен материал и мозъкът е в състояние да го използва, когато има недостиг на друга храна или Когато храносмилателната способност е отслабнала. По този начин мозъкът може да съхранява своята материална цялостност. Благодарение на тази особеност на организма човек запазва умствената си дейност дори и когато тялото се превръща в истински скелет. Оттук Дюи прави изводите, които се подкрепят от наблюдения: за да умреш от глад са необходими не дни, а седмици и месеци. А това време значително надхвърля средната продължителност на острите заболявания. Като доказателство Дюи посочва следните факти. Стомахът и хранопроводът на едно четиригодишно момче били напълно разрушени от разяждаща течност, така че дори и нищожно количество храна или течност не можели да стигнат до стомаха. Момченцето умряло на 75-ия ден от гладуването в напълно ясно съзнание, а от тялото му били останали само кости, сухожилия и тънка кожа. Вследствие на предизвикана от апоплектичен удар (инсулт) парализа на гълтателния мускул една жена не можела да преглътне дори капка и умряла едва след четири месеца. Тези факти накарали Дюи да погледне по друг начин на функцията на мозъка. Започнал да разсъждава така: като се започне от сутринта до късна вечер силите на организма непрекъснато намаляват независимо от количеството храна, което се приема. Само сънят позволява загубените сили да се възстановят. Храненето не може да замени съня. Мозъкът, смята Дюи, е не само орган, който се храни сам, но и динамомашина, която се самозарежда с енергия по време на сън и на покой. Храната не може да бъде източник на жизнена сила, когато центърът за изработването й - мозъкът - е парализиран от болест. А тъй като процесите на храносмилането и усвояването на храната изискват изразходване на такава енергия, става ясно, че по време на тежка болест храната потиска жизнената енергия и пречи на оздравяването на болния. Натрупаният в организма хранителен запас (под формата на мазнини, мускули и други органи и тъкани) е повече от достатъчен, за да храни мозъка през този период. Да принуждаваш нямащия апетит болен да се храни значи да задълбочаваш болестта му. Е. Дюи е написал книга за гладуването в предговора на която има следните думи: „Тази книга е история на онова, което се разиграваше в душата на един лекар в продължение на Изтегляне 2.85 Mb. Сподели с приятели:
|