Чудото на гладуването



Pdf просмотр
страница12/156
Дата18.02.2024
Размер2.85 Mb.
#120354
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   156
чудото на гладуването - Генадий Малахов (1)
целия му професионален живот. Започнал практиката си в неведение, обвит в мъглата на
медицинското суеверие, в крайна сметка стигнах до твърдото убеждение, че само природата (с



www.spiralata.net
11
помощта на глада) може да лекува болестите. Представеният в тази книга хигиенен метод
(гладуването) е своеобразен и революционен. Той е широко изпитан на практика и лечебната му
стойност е безспорна. Всеки ред в тази книга е написан с дълбока убеденост, че подкопаващите
здравето цярове и обичайното за нашия век хранене на болните са напълно неоправдани"
Лекарят Тайнър (1880 година) нарича гладуването „еликсир на младостта". Преди гладуването самият Тайнър е слаб и болнав. На 52 години обаче, Когато вече няма какво да губи, той провежда
40-дневно гладуване и се избавя от „болежките“ си. Живее още 31 години.
Доктор Адолф Майер през 1901 година пише книгата „Гладолечението - чудодейно лечение“. От позицията на физиологията от онова време той описва полезното действие на глада върху човешкия организъм. По време на гладуването човешкият организъм започва да изяжда заседналите в тялото несмлени хранителни остатъци, патологично изменилата се тъкан. Продуктите на разпадащите се вещества се изваждат от местата на отлагането и се разграждат: годното в тях се превръща 8 хранителен материал, а негодното се изхвърля навън.
През 1911 година в САЩ излиза книгата „Лечение чрез гладуване“, която става много популярна и е преведена в много страни. Неин автор е американският писател Ептън Синклер. Ето какво пише той:
„По стечение на обстоятелствата ми се наложи да се срещна с една жена, чийто изключителен цвят на кожата и необичайно здраве се набиваха в очи. Учудих се, като разбрах, че преди 10 или 15 години тя е била прикован към леглото инвалид. Страдала от ишиас и остър ревматизъм; от хронични чревни заболявания, които лекарите наричали „повтарящ се перитонит“, от голяма нервна отпадналост, меланхолия, предизвикващ глухота хроничен катар. И това беше жената, успяла да измине 28 мили на кон в планината на Хамилтон в Калифорния през една страшна буря, в такъв дъжд, какъвто не бях виждал през живота си!... Тази ездачка не беше яла от 4 дни. Това беше ключът към оздравяването й: тя се беше лекувала чрез глад. Отказвала се от храната по 8 дни и всичките й болести изчезвали като с магическа пръчка...
По-рано бях чувал за лечение чрез глад, но сега за първи път се сблъсквах с него... И започнах.
Постепенно привикнах с гладуването, но предполагам, че за читателите то е също толкова ново, колкото беше и за мен, затова ще си позволя да опиша чувствата си 8 онези дни.
Бях гладен през първия ден - нездраво, неутолимо чувство на глад, известно на всички, които страдат от диспепсия (лошо храносмилане). На следващата сутрин не изпитвах особен глад, а после, за огромно мое учудване, вече не се чувствах гладен. Не изпитвах никакъв интерес към храната, като че ли никога не бях познавал вкуса й. Преди гладуването страдах от главоболие всеки ден в продължение на 2-3 седмици. Сега така беше само през първия ден, после то изчезна и никога не се върна. На втория ден бях много отпаднал, усещах лек световъртеж, когато ставах. Прекарах много време на чист въздух и пролежах на слънце целия ден. Същото се случи на 3-тия и на 4-тия ден - голяма физическа отпадналост, но много ясен ум. След петия ден се почувствах по- добре, изминах голямо разстояние пеша и започнах по малко да пиша. Но най-много ме порази ясният и активен ум: четях и пишех повече, отколкото бях в състояние предишните години...
По време на гладуването спях добре. Всеки ден около пладне изпитвах известна отпадналост, но масажът и студеният душ бързо възстановяваха силите ми. На 12-ия ден прекъснах гладуването, като изпих чаша портокалов сок...
Усещанията ми по време на възстановителната диета бяха също толкова интересни, както и по време на гладуването. Преди всичко по това време изпитвах необичайно усещане за мир и спокойствие, защото всеки нерв 8 тялото ми се чувстваше така, както се чувства легнала на топло котка. Друго характерно явление беше продължителната активност на ума - четях и пишех непрекъснато. И, накрая, непреодолимото желание за физическа работа. През предишните дни изминавах големи разстояния и се качвах в планината, но винаги с нежелание, насила. Сега, след пречистващия глад, отивам във физкултурния салон и свършвам такава работа, която по-рано би ми счупила гръбнака, и го правя с наслада и с поразителни резултати. Мускулите ми буквално пеят и изведнъж откривам у себе си възможността да се превърна в атлет. Винаги съм бил хьрба8 и слаб на външен вид, както ме наричаха приятелите ми, „одухотворен“ а сега имам... такъв добър цвят на лицето, че винаги ми се налага да изслушвам шеги по този повод“
Хърбърт Шелтън - автор на много популярни книги за укрепването на човека („Система на хигиената“ в 7 тома, „Гладуването може да ви спаси живота“, „Човешкият живот, неговата философия и закони“ и др.) започва да се занимава с провеждане на гладолечение от 1920 година. За този период - почти 45 години - е провел хиляди гладувания с продължителност от няколко до 90




Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   156




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница