Чудото на гладуването

www.spiralata.net
139
И така, знаем, че болестта е особено временно състояние на организма, по време на което организмът преминава от стабилно състояние на функциониране (здраве) в друго (болезнено), несвойствено за него. Изведеният от болестта от „равновесие“ организъм изразходва усилия (а значи и жизнена сила, енергия) за връщане в изходно (здраво) състояние. Ако жизнената сила не е достатъчна за пълното връщане на организма в предишното (здраво) стабилно състояние, то организмът стабилизира работата си в някакво промежутъчно състояние между болестта и здравето.
Ето това „промежутъчно“ състояние се нарича „бавнопротичащо“ или „хронично“ заболяване.
Хроничните заболявания се характеризират с това, че останалото в организма болестотворно начало се стреми да се закрепи и да се развива в него, а организмът, на свой ред, се опитва да се върне в изходно (здраво) състояние. Както в първия, така и във втория случай организмът трябва да изразходва жизнена сила, да се приспособява към „мира на ръба на войната“. Поради това се включват някои компенсаторни механизми и организмът на хронично болния човек продължава да съществува в повече или по-малко сносно състояние, докато жизнената енергия е достатъчна за поддържането им. Щом организмът вече не може да обслужва компенсаторните механизми, сдържащи болестта, следва ново обостряне и болестта си „завоюва" ново жизнено пространство.
Организмът пък се бори с това, като създава нови компенсаторни механизми и насочва за обслужването им още по-голямо количество жизнена сила.
В резултат на преразпределянето на жизнена сила организмът „изключва“ редица второстепенни биологични функции в името на просъществуването на организма. Първо се изключва изискващата най-голям разход на енергия функция - половата: понижава се общият тонус на организма, развива се ранна старост и съпътстващите я заболявания, рязко намалява продължителността на живота.
Като се има предвид казаното, целебната работа по възстановяването на организма ще протича поетапно. Благодарение на енерго-икономисващите средства и методи отначало ще започне да се възстановява равнището на жизнената сила, което ще превежда организма от едно компенсаторно равнище на друго чак до последното -истинското здраве. Преходът от едно компенсаторно равнище на друго се ознаменува с остри състояния - обостряне на съответните хронични болести, които в крайна сметка ще изчезнат. Всеки човек може напълно да се избави от всяко хронично заболяване само като мине през редица обостряния на същото заболяване.
След всяко обострено състояние ще се появява загубена по-рано функция. Първо ще дойде бодростта, после ще изчезнат признаците на преждевременно състаряване, после ще се възстанови половата функция.
А сега да поговорим за това, как гладът ни помага в борбата с хроничните заболявания.
При всеки хронично болен човек има съчетания на хронични заболявания с различен профил.
Методът на лечебното гладуване позволява да се постигне устойчиво излекуване от целия комплекс хронични заболявания. Това се дължи на факта, че гладуването първо качествено и количествено възстановява работата на най-важната система на човека - имуногенетичния апарат, укрепва клетъчните бариери, органите и системите, възражда кръвното депо (микроциркулативното русло) и, което е не по-малко важно, осигурява дългосрочно лечебно-профилактично въздействие върху организма. Човек се подлага на „пълен ремонт“. Ако „дълбочината“ на въздействие на гладуването е унищожила „корените“ на болестите в полевата форма на човека, то някои заболявания си отиват от човешкия организъм по-рано и завинаги. Ако тя е малка, то с времето болестите могат да се връщат поради порочен начин на живот. Всичко зависи от занемареността на процеса, а най-много - от упоритостта на самия пациент да постигне стабилен лечебен ефект. Задължително условие за тази упоритост е повтарянето на профилактичните курсове на гладуване (фракционно) в продължение на няколко поредни години за постигане на окончателно изцеление.
Има много ярки примери за това как уж обречени на смърт болни, упорито продължавайки да повтарят продължителни курсове на гладуване, след няколко години са ставали прекгически здрави хора:
Хроничното заболяване преди всичко намалява усвояването на въглероден двуокис от клетките.
Обичайното лечение не води до нормализирането на този основен показател. В крайна сметка компенсаторно -приспособителните механизми на човека се изтощават, както при обичайните методи на лекуване, така и без тях.
Сами по себе си симптомите или комплексът от симптоми (синдромите) на хроничните заболявания в по-голяма или в по-малка степен осигуряват относителна компенсация на болестотворния процес. Например температурната реакция на организма активизира имунитета

www.spiralata.net
140
(защитната реакция на организма) към болестотворни микроби, вируси. Болката засилва обезболяващия ефект вътре в организма, активизирайки така наречените опиатни рецептори, отделящи вътрешни наркотични вещества и т.н.
Своевременното прилагане на гладуването е в състояние да осигури възстановяване на процесите на усвояване на въглероден двуокис от клетките.
Най-важна особеност на гладуването при хронични болести е бързото извеждане на отпадъците, бързото освобождаване на организма от натрупалите се токсини - причини за болести, а по- нататъшният правилен начин на живот помага да се върне енергията и здравето.
Грешно е да се смята, че едно гладуване, дори и продължително, може напълно да изчисти организма от натрупалите се отпадъци. Трупалите се дълги години в организма токсини не могат да се отделят за няколко дни или седмици. При заболявания като артрит, големи възпаления или тумори трябва да се проведат три и повече курса на гладуване за постигането на чувствително подобрение за всеки случай индивидуално. При възпаление на респираторните пътища, храносмилателния тракт и пикочно-половите канали, както и на всички останали органи, имащи лигавица, за пълното излекуване е напълно достатъчно едно 20 - 30-дневно гладуване. Възпалението на ухото, конюнктивитите, гастритите, колитите, преплитането на червата - всичко това се излекува с един продължителен курс на гладуване. Само в някои случаи са необходими два курса. Сенната хрема и астмата се излекуват в процеса на гладуване.
Наблюдението на резултатите от гладуванията в хиляди случаи и в продължение на 130 години показва, че Когато при гладуване се снема основната тежест на работата на храносмилателните органи, цялата освобождаваща се жизнена енергия на организма се насочва към очистването му от натрупалите се токсини. С помощта на собствената жизнена сила организмът може да си върне силата, здравето, енергията, след като се е освободил от токсичния товар.
Злокачествената анемия бързо преминава за двуседмично гладуване. През това време количеството на кръвните телца се увеличава близо петстотин хиляда пъти. Във всички тези случаи има място автоинтоксикацията от дебелото черво, която замърсява кръвта и влошава работата на кръвотворните органи. Подобно септично замърсяване очевидно има място и при раковите заболявания, като също предизвиква анемия.
Диабетиците могат безопасно и успешно да гладуват, особено ако са пълни. Но ако са им вкарвали инсулин дълго време, трябва да гладуват под наблюдението на специалист. Много резултатно могат да гладуват и страдащите от хроничен нефрит. В тези и подобни случаи по-важно от гладуването е поправянето на начина на живот. Тези болни хора трябва да бъдат научени как и какво да ядат, да бъдат накарани да работят над порочните си вкусови навици. Те могат да си върнат доброто здраве, като постепенно го подобряват, ако сложат край на всички изтощаващи ги навици и следват законите на правилното хранене.
По време на възстановителното и последващото хранене хронично болните трябва да помнят следното. Препоръчваното „балансирано хранене“, включващо едновременно приемане на млечни и месни продукти, които са най-наситени с белтъчини-алергени, особено задълбочава белтъчния антагонизъм. При такова хранене храносмилателната система не е в състояние да отреагира пълноценно и да разгради всички белтъчни структури до изходните аминркиселини, усвоявани от клетките на човека.
По радиоимунен начин е доказано, че при такова хранене през стомашно-чревния тракт в кръвотока проникват белтъчни молекули, които се усвояват от тъканите, докато не се осъществи алергична реакция антиген - антитяло.
За тази реакция организмът изразходва много енергия. Изразходва я и за ликвидиране на последиците от тази реакция. Дори и при здравите хора такова хранене е обременяващо. А при хронично болните се задълбочават алергичните реакции с последващо по-мощно увреждащо действие върху стените на съдовете. Затова те трябва да се придържат към разделно хранене с преобладаване на естествена и прясна храна. Това хранене вече беше описано по-горе.

Изтегляне 2.85 Mb.

Сподели с приятели: