Чудото на гладуването
Изтегляне 2.85 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net 34 вътреклетъчно прочистване. Тези процеси продължават през целия период на физиологично полезното гладуване. Например Пол Брег описва така изхвърлянето на отпадъците от организма си по време на глад: „Когато оставам на 10-дневно пълно гладуване Всяка сутрин взимам проба от първата за деня урина. Слагам я 8 малка бутилка и я съхранявам на прохладно място. След няколко дни 8 урината се забелязват малки кристали. Давам урината за химичен анализ, който показва, че 8 нея има следи от ДДТ и други отровни пестициди. , Веднъж, Когато гладувах 21 дена, на 19-ия ден усетих силни болки 8 пикочния мехур, особено неприятни при уриниране. Изпратих урината за анализ и се оказа, че тя е пренаситена с ДДТ и други токсини. След като тези отрови излезнаха от мен, усетих силен прилив на енергия. Белтъците на очите ми станаха снежно бели, а кожата придоби приятен цвят“. Описаното явление е доста разпространено. Затова, Когато по време на гладуване се появят неочаквано силни болки, това говори, че жизнената сила в този момент „изстъргва“ най-страшните отпадъци и унищожава патологията. Радвайте се, че все още имате достатъчно жизнена сила и се отървавате от смъртоносни болести. Неочакваните и силни пристъпи на глад, появяващи се през първите 20 - 22 дни от гладуването, говорят за „бунт“ на полевата патология - „психическите черупки“. Но ако усещането за глад се появи след този срок, гладуването трябва да се прекрати. Трябва да знаете, че отмирайки, „психическите черупки“ действат върху съзнанието с рязко усещане за глад и с желание по-бързо да се прекрати гладуването. Изтърпете този глад 30 - 60 минути. Ако не изчезне, това означава, че сте преминали срока на физиологично полезното гладуване и е време да излезете от него. Организмът на съвременните хора е толкова задръстен с отпадъци, че те могат да загинат не от глад, а от описаната интоксикация. За това говорят много специалисти по лечебно гладуване: Ю. Николаев, П. Брег и други. Отделителните органи не успяват да обезвреждат и да изхвърлят отпадъците от организма. Получава се „блокада“ -организмът не се приспособява към гладуването. Обикновено това става на 5 -10 денонощие. Гладуващият престава да губи тегло, засилва се отпадналостта, появява се гадене, главоболие, лош сън, може да се повиши температурата, да се появи сърдечна слабост и аритмия. Това са главните признаци за „блокада“ (силна интоксикация). От трудовете на нашите видни физиолози и биохимици (В. В. Пашутин, М. Н. Шатерников, Ю. М. Хефтер) е известно, че по време на принудително дълго гладуване организмът на животните и хората загива, често дори и преди да е достигнал до пълно изтощение, в резултат на „блокадата“ (самоотравяне от продуктите на разпада). Когато обаче по време на лечебно гладуване тези продукти се изхвърлят от организма посредством редица процедури (очистителни клизми, вани, масаж, повишена вентилация на белите дробове, разходки), организмът на човека понася гладуване с продължителност до 30 - 40 денонощия без каквито и да били прояви на самоотравяне. Ако обаче признаците на „блокада“ нарастват независимо от гореописаните мерки, гладуването трябва да се прекрати. След възстановяване в продължение на една-две седмици на сокове и прясна растителна храна повторете гладуването. Изберете неголям срок - 3 - 7 дни. Разбирането на това явление ще ви позволи грамотно да се борите с него и да постигнете прекрасни резултати от гладуването. По-нататък ще опишем методиката за „меко“ навлизане в системата на гладуването. И така, Бухингер е прав, Когато казва: „Лечебното гладуване е отделително, очистително лечение на всички тъкани и сокове на организма, като при това продуктите на белтъчния разпад действат стимулиращо върху нервната система“. 5. Нормализиране на микрофлората на организма и на защитната му функция. Активирането на наследствения апарат на клетките при гладуването се изразява преди всичко в уникално престрояване на ферментната система, насочена към унищожаването на патологичните огнища на инфекции, тъкани, тумори и цикадризационни изменения. При гладуване не се забелязва обостряне на вирусната инфекция. По време на грипна епидемия нито един гладуващ човек не се разболява. След първите курсове на дозирано гладуване хората по- рядко боледуват от вирусни инфекции или ги изкарват в много по-лека форма. При многократно или системно гладуване те изобщо престават да боледуват, включително и от вирусни заболявания. По време на гладуване протича процес на радикално унищожаване на огнищата на скрити инфекции. Намиращите се в капсулирано, дремещо състояние инфекции практически не се поддават на съвременната антибактериална терапия (лечението с антибиотици, сулфонамиди и други лекарства). Тъкмо обратното, в този период намиращите се в защитни обвивки микроорганизми стават по- |