Влиянието на втория стадий от гладуването върху физиологичните процеси. Като се започне от 2 - 3 ден на гладуването качествено се променя секрецията на стомашно-чревния тракт. Прекратява се отделянето на солна киселина. Вместо нея се появяват ненаситени мастни киселини и белтъчини. Ненаситените мастни киселини активират тъканния неврохормон холецистокинин, който потиска чувството за глад. Затова след 3 - 4-ия ден гладуващите не изпитват влечение към храната. Освен това, ненаситените мастни киселини осигуряват добре изразен жлъчогонен ефект. Жлъчка е забелязана при гладуване дори и в дебелото черво. Мощният жлъчогонен ефект спомага за изчистването на черния дроб и жлъчния мехур от старата, застояла жлъчка и отчасти нормализира функциите им. От 7 - 9 ден на гладуването храносмилателната секреция на стомаха спира напълно, а вместо нея се появява така нареченета спонтанна стомашна секреция. Образувалият се секрет съдържа много белтъчини, които отново се всмукват от стомаха в кръвоносния поток. Възстановяването и използването на спонтанната стомашна секреция при гладуването е важен приспособителен механизъм, който понижава загубата на белтъчини и осигурява на организма постоянен приток на аминокиселини - пластичен материал, използван за построяването и възстановяването на най- важните органи. Още веднъж ще подчертая: ако при гладуване с такава продължителност човек употребява каквато и да било едностранчива храна, дори и в минимални дози, при него се развива явлението дистрофия. Това се обяснява така: периодичното въвеждане в стомаха дори и на неголямо количество храна предизвиква активизиране на перисталтиката на стомаха и червата и затова не настъпва потискане на дейността на храносмилателните жлези и чувството за глад не изчезва. Освен това се нарушава и нормалният процес на обмяна на веществата. Организмът не се превключва своевременно на вътрешно хранене и патологичните изменения в клетките и тяхната дезорганизация могат да започнат значително по-рано от използването на неговите собствени вътрешни запаси.