Чудото на гладуването
Изтегляне 2.85 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net 35 устойчиви на тези медикаменти и на други лекарствени средства. При гладуване тези обвивки се унищожават от активираните чрез ацидозата фагоцити и ферменти. Някои специалисти по гладуването отбелязват следния факт. При хората, при които по време на гладуване се забелязва обостряне на огнищата на скрити инфекции, се наблюдава по-изразена динамика на изцелителния процес. Това активиране на скритите огнища не забавя, а тъкмо обратното - спомага за по-бързото излекуване на хроничните заболявания при гладуване. Уринотерапията в съчетание с глада позволява бързо и ефективно да се унищожат скритите огнища на инфекциите. Например гнойните образувания в устната кухина говорят за процес на унищожаване на подобни огнища в челната и хайморова кухина на главата, както и за очистване на зъбните корени. Деформираните мембрани на „стареещите“ клетки при гладуването придобиват форми, приличащи на формите на младите клетки. Процесът на деление на бързо делящите се клетки се забавя. Преустройството на ферментативната система подсилва рецепторите на нервните окончания, заложени в клетъчните мембрани и способни да засилват бариерната функция чрез активизирането на някои вътреклетъчни вещества. Следователно, при гладуването се осигурява комплексно възстановяване на бариерните функции на клетките чрез нормализиране на мембраните. Това означава, че гладуването е способно да възстановява бариерите на клетките, бариерите на органите и да засилва защитата на организма като цяло. В периода на гладуване при човека се променя и микрофлората на червата. В резултат на окисляването гнилата умира, но се оздравява и съхранява микрофлората на млечно-киселата ферментация (като при здрави деца). В резултат на това след гладуване се подобрява синтезът на витамини, аминокиселини и други биологично активни вещества, като например ферментите, включително и на незаменимите от микрофлората на червата. Когато пък се използва урина, повишаваща окислителните свойства в организма и активираща автолизата, процесът на унищожаване на инфекции протича много по-добре. Гладувайки, организмът защитава най-слабите клетки на стомаха и червата. Прекратява се отделянето на солна киселина, която поврежда епителните клетки на стомаха. Тъкмо обратното, тези клетки (на стомаха и червата) съдържат мастни съединения, които ги защитават при гладуване. След приключване на гладуването и преминаване на възстановително хранене през първите 24 - 48 часа на хранителен режим тези клетки отново изхвърлят мастните съединения в кръвоносния поток. Ако по това време се яде мазна храна, това ще доведе до мастно претоварване на кръвта, черния дроб, блокиране на стомашно-чревния тракт и лоши последствия. Затова през първите дни на възобновяване на храненето мазната храна трябва да се изключи. Дори сметаната и изварата са „отровни“ продукти. Човешки организъм, който редовно гладува, лесно се приспособява към промените в температурата и не страда толкова от студа. Пол Брег пише за себе си следното: „Благодарение на редовното гладуване и правилното хранене организмът ми лесно се приспособява към жесток студ. Понякога понасям неблагоприятното време дори по-добре от местните жители, отдавна свикнали на такъв климат. Мога да напусна дома си край Палм Спрингс в Калифорния през януари, Когато термометърът показва плюс 27 °С през деня и около 16°С през нощта и да отлетя със самолет в градове от Средния Запад -такива, като Минеаполис, щата Минесота, или в Канада, например в Торонто, където температурата е25-35°С под нулата“. 6. Усвояване на въглеродния двуокис и азота от въздуха. Ендогенно хранене. Академик М. ф. Гулий, както и чуждестранни учени, отбелязват, че при промяна на киселинно-алкалното равновесие по посока на киселинността се ускоряват процесите на усвояване на въглероден двуокис от клетките. По законите на химията, киселата среда на кръвната плазма по-лесно отдава, а клетките на кръвта и на кръвоносните съдове по-активно поглъщат през този период разтворимия в кръвта въглероден двуокис. В трудовете на професор М. И. Волски и неговите последователи е установено, че при промяна на киселинно-алкалното равновесие на кръвта по посока на киселинността клетките по-бързо усвояват азота от въздуха. Така че, насищайки по-активно клетката, азотът и въглеродът допринасят за подобряването на биосинтеза на белтъчни и други съединения в нея. Доказано е, че въглеродът на въглеродния двуокис в клетката се преобразува във въглерод на органични вещества (X. А. Кребс, Евънс и други), а двете молекули на кислорода при използването на въглеродния двуокис от клетката дават на организма допълнителна енергия. |