Цикъл от 12 лекции изнесени в Дорнах

Аз от­но­во се връ­щам към об­ра­за Вие виж­да­те един пламък. След то­ва зат­ва­ря­те очи­те си и има­те копието, пос­лед­ния образ, кой­то замира, от­з­ву­ча­ва във Вас. Нима то­ва е са­мо ед­ни су­бек­ти­вен процес? Така каз­ва днеш­ни­ят физиолог. Но то­ва не е вярно. В ми­ро­вия етер то­ва оз­на­ча­ва един обек­ти­вен процес, как­то въг­лерод­ни­ят двуокис, кой­то из­диш­ва­те във въз­ду­ха на външ­ния свят, е един обек­ти­вен процес. Вие от­пе­чат­ва­те в ми­ро­вия етер един образ, кой­то чув­с­т­ву­ва­те са­мо ка­то ед­но за­ми­ра­що копие. Това не е са­мо не­що су­бективно, то е един обек­ти­вен процес. Тук има­те обективното. Тук има­те въз­мож­нос­т­та да познаете, как нещо, ко­ето ста­ва вът­ре във Вас, е по един тъ­нък на­чин съ­щев­ре­мен­но един про­цес на света, ако са­мо осъзнаете: когато гледам един пламък, след това затварям очите си, оставам го да отзвучи - неговият образ също от- звучава, замира, когато затворите очите си, само че тогава не забе- лязвате това - тогава това е нещо, което не става само вътре в мене, това е нещо, което става в света. Но то­ва е та­ка не са­мо при пламъка. Когато зас­та­вам сре­щу един чо­век и казвам: този човек е казал това или онова, което може да бъде вярно или невярно - тогава това е една преценка, едно морално или интелектуално действие във вътрешност- та. Това съ­що от­з­вуча­ва как­то пламъка. Това е един обек­ти­вен про­цес
на света. Когато мис­ли­те не­що доб­ро за Вашите се­бе­подобни: то отзву- чава и е като един обективен процес в мировия етер; когато мислите нещо лошо, то отзвучава като един обективен процес. Вие не мо­же­те да зат­во­ри­те ня­как си във Вашата ста­ич­ка онова, ко­ето въз­п­ри­ема­те от све­та или съ­ди­те за него. Вие го вър­ши­те на­ис­ти­на при­вид­но за Вашето схва­ща­не в се­бе си, но то е съ­щев­ре­мен­но един обек­ти­вен про­цес на света. Както Третата сле­датлан­т­с­ка епо­ха има­ше съзнанието, че про­це­сът на ди­ша­не­то е съ­щев­ре­мен­но нещо, ко­ето ста­ва в чо­ве­ка и ко­ето е един обек­ти­вен процес, та­ка в бъ­де­ще чо­ве­чес­т­во­то тряб­ва да раз­вие съзнанието, че душевното, за ко­ето говорих, е съ­щев­ре­мен­но един обек­ти­вен про­цес на света.

Това из­ме­не­ние на съз­на­ни­ето е нещо, ко­ето изисква, що­то в чо­веш­ко­то ду­шев­но нас­т­ро­ение да на­ме­ри място ед­на по­-го­ля­ма сила, от­кол­ко­то тази, с ко­ято чо­ве­кът е свик­нал днес. Това е при­ема­не­то на кул­ту­ра­та на Михаел в се­бе си: да се проникнем с това съзнание. Ако при­емем свет­ли­на­та ка­то об­щия пред­с­тави­тел на се­тивно­то възприятие, ние тряб­ва да се из­диг­нем до там, да мис­лим свет­ли­на­та одушевена, как­то за хо­ра­та от 2-то, от 3-то хи­ля­до­ле­тие пре­ди Христа бе­ше не­що са­мо­понятно, да мис­лят въз­ду­ха одушевен, за­що­то той бе­ше дейс­т­ви­тел­но такъв. Ние тряб­ва ос­нов­но да от­вик­нем да виж­да­ме в свет­ли­на­та онова, което ма­те­ри­алис­тич­на­та епо­ха е свик­на­ла да виж­да в светлината. Трябва ос­нов­но да от­вик­нем да вярваме, че от Слънцето се из­лъч­ват са­мо оне­зи трепте- ния, за ко­ито ни го­во­ри на­ша­та фи­зи­ка и об­що­то съз­на­ние на човечест- вото. Трябва да бъ­дем на­яс­но вър­ху това, че ду­ша­та про­ник­ва през ми­ро­во­то прос­т­ран­с­т­во вър­ху треп­те­ни­ята на светлината. И съ­щев­ре­мен­но тряб­ва да разберем, че то­ва не е би­ло та­ка във времето, ко­ето е пред­хож­да­ло на­ша­та епоха. Във времето, ко­ето е пред­хож­да­ло на­ша­та епо­ха съ­що­то не­що е ид­ва­ло до чо­ве­ка чрез въздуха, съ­що­то нещо, ко­ето се­га ни ид­ва чрез светлината. Видите ли, това е една обектив на разлика в про- цеса на земното развитие. И ко­га­то мис­лим в го­лям мащаб, ние мо­жем да кажем: въздушен душевен процес, светлинен душевен процес. Ето то­ва е, ко­ето мо­жем да наб­лю­да­ва­ме в раз­ви­ти­ето на Земята. И в сре­да­та се па­да Тайната на Голгота, оз­на­ча­вай­ки пре­хо­да от ед­но­то към другото.

ВЪЗДУШЕН ДУШЕВЕН СВЕТЛИНЕН ДУШЕВЕН

ПРОЦЕС ПРОЦЕС
За нас­то­яще­то и за бъ­де­ще­то на чо­ве­ка не е дос­та­тъч­но да го­во­рим в аб­с­т­рак­ции раз­каз­вай­ки не­би­ва­ли­ци за духовното, да из­па­да­ме в ня­ка­къв мъг­лив пан­те­изъм или не­що подобно, а се ка­сае за това, да за­поч­нем да
поз­на­ва­ме онова, ко­ето днеш­но­то чо­ве­чес­т­во чув­с­т­ву­ва всъщ­ност ка­то един ма­те­ри­ален процес, съ­що в не­го­ва та одушевеност.

Касае се за това, да започнем да се учим да казваме: съществувало е едно време преди Тайната на Голгота, когато Земята е имала една особена атмосфера. В тази атмосфера имаше душа, която прина- длежеше към душевното естество на човека. Сега Земята има една атмосфера, която е опразнена от душевното, което принадлежи към душевното на човека. В замяна на това в светлината, която ни обгръ- ща от сутрин до вечер, е проникнало същото душевно естество, което по-рано се намираше във въздуха. Фактът, че Христос се съ­еди­ни със Земята, то­ва да­де въз­мож­ност да нас­тъ­пи та­зи промяна. Така що­то въз­ду­хът и свет­ли­ната са се из­ме­ни­ли съ­що и ду­хов­но­-ду­шев­но в те­че­ние на Земното развитие.

Това е ед­но де­тин­с­ко описание, ко­га­то днеш­ни­те уче­ни раз­г­леж­дат въз­ду­ха и во­да­та чис­то ма­те­ри­ал­но за столетията, в ко­ито се е раз­гър­на­ло раз­ви­ти­ето на Земята. Въздухът и свет­ли­на­та са ста­на­ли вът­реш­но не що друго. Ние жи­ве­ем в дру­га атмосфера, в един друг кръг на светлината, раз­лич­ни от това, ко­ето те са би­ли за на­ши­те ду­ши в на­ши­те пре­диш­ни зем­ни въплъщения. Да се на­учим да поз­на­ва­ме онова, ко­ето е външ­но материално, ка­то духовно-душевно, ето то­ва е важно. Една дейс­т­ви­тел­на Духовна Наука не ще да­де не­що подобно, как­во­то да­ват днеш­ни те хора, ка­то от ед­на стра­на опис­ват чис­то ма­те­ри­ал­но­то съществуване, как то е ста­на­ло на­вик днес, а след то­ва - да, ка­то ед­на де­ко­ра­ция - на­ред с то­ва казват: обаче в това материалното има навсякъде нещо духовно! Да, в то­ва от­но­ше­ние хо­ра­та са твър­де чудни, в то­ва от­ноше­ние те ис­кат днес да се от­тег­лят на­пъл­но в абстрактното. Обаче онова, ко­ето е необ- ходимо, е това: в бъдеще не трябва да различаваме по абстрактен на- чин нещо материално и нещо духовно, а да търсим духовното в самото материално. Да можем да описваме материалното като нещо духовно, да можем същевременно да го опишем като нещо духовно и да познаем в духовното прехода в материалното, начина на действие в материал- ното. Когато ще има­ме това, то­га­ва ед­вам ще мо­жем от­но­во да до­би­ем съ­що дейс­т­ви­тел­но ед­но поз­на­ние на са­мия човек. "Кръвта е един твър- де особен сок", оба­че това, за ко­ето днес се го­во­ри във физиологията, то съвсем не е един на­пъл­но осо­бен сок, то е нап­ра­во един сок, хи­ми­чес­кия със­тав на кой­то хо­ра­та се опит­ват да да­дат съ­що така, как то ня­кой друг ма­те­ри­ален състав. то­ва не е ни­що особено. Обаче ко­га­то до­би­ем пър­во из­ход­на­та точка, да мо­жем да раз­бе­рем пра­вил­но ме­та­мор­фо­за­та на въз­ду­ха и свет­ли­на­та душевно, то­га­ва ще мо­жем пос­те­пен­но да се из­диг­нем до там, да раз­би­ра­ме от­но­во съ­що са­мия чо­век ду­хов­но­-ду­шев­но във всич­ки не­го­ви от­дел­ни членове, то­га­ва не ще има­ме аб­с­т­рак­т­на­та ма­те­-

Това е нещо, ко­ето на­ше­то вре­ме изисква. Това е нещо, ко­ето хората, ко­ито днес ис­кат да раз­бе­рат времето, тряб­ва да схва­нат с всич­ки ниш­ки на тех­ния ду­ше­вен живот. От дъл­го вре­ме хо­ра­та са про­явя­ва­ли съп­ро­тива про­тив всич­ко онова, ко­ето тряб­ва­ше да бъ­де вне­се­но ка­то не­що не­обик­но­ве­но в чо­веш­кия светоглед. Аз чес­то пъ­ти съм пре­веж­дал ми­ло­вид­ния пример, кой­то е свър­зан с не­що грубо, недодялано: в 1835 година - следователно от тогава не е минало още едно столетие – уче- ният медицински колегиум в Бавария е бил запитан, когато са искали да построят първата железопътна линия от Фюрт до Нюрнберг, дали е хигиенично да се построи една такава железопътна линия? Тогава ме­ди­цин­с­ки­ят ко­ле­ги­ум ка­зал - до­ку­мен­тът за то­ва съществува, то не е ни­как ед­на из­мисли­ца - че не тряб­ва да се строи ни­как­ва же­ле­зо­път­на линия, за­що­то хората, ко­ито ще се дви­жат по то­зи на­чин вър­ху зем­на­та почва, ще ста­нат нервни. Но не­ка при­ба­вим още: ако вече биха същест- вували такива хора, които биха искали да имат железопътни линии, тогава отляво и отдясно на железопътната линия би трябвало да бъдат издигнати високи дъсчени стени, за да не получат сътресения на мозъка онези хора, покрай които ще минава влакът. Да, ви­ди­те ли: едно нещо е едно такова съждение, което се произнася, друго нещо е ходът на развитието на човечеството. Днес ние се сме­ем на за­пи­са­но­то в един та­къв документ, ка­къв­то е ос­та­вил Бавар­с­ки­ят ме­ди­цин­с­ки ко­ле­ги­ум в 1835 година. Но, нали, ние ня­ма­ме ни­как­во пра­во да се сме­ем то­ку та­ка на по­доб­но нещо: ако днес ни се случи нещо подобно, бихме се от- несли по същия начин. Защото не мо­жем да кажем, че ме­ди­цин­с­ки­ят ко­ле­ги­ум от Бавария аб­со­лют­но не е бил прав. Ако срав­ним нервно­то със­то­яние на днеш­но­то чо­ве­чес­т­во с нер­в­но­то със­то­яние на оно­ва човече- ство, ко­ето е жи­вя­ло пре­ди око­ло 3000 години, то­гава тряб­ва да при- знаем, че хо­ра­та са ста­на­ли нервни. Може би ме­ди­цин­с­ки­ят ко­ле­ги ум е пре­уве­ли­чил нещата, оба­че хо­ра­та на­ис­ти­на са ста­на­ли по-нервни. Само че при нап­ред­ва­що­то раз­витие на чо­ве­чес­т­во­то не се ка­сае за та­ки­ва неща, а за това, че оп­ре­де­ле­ни импулси, ко­ито ис­кат да про­ник­нат в Земното развитие, действи­тел­но проникват, че те не са отхвърлени. И това, ко­ето от вре­ме на вре­ме ис­ка да про­ник­не в кул­тур­но­то развитие, е на­ис­ти­на на­со­че­но про­тив удоб­с­т­во­то на хо­ра­та и те тряб­ва да раз­чи­тат онова, ко­ето е дълг по от­но­ше­ние на кул­тур­но­то развитие, от обективно- стта, а не из­хож­дай­ки от чо­веш­ко­то удобство, не от по­-доб­ро­то удоб­с­т­во на хората. И аз за­вър­ш­вам днес с те­зи ду­ми по­ра­ди това, за­що­то из­вън вся­ко съм­не­ние е, то се про­явя­ва от всич­ки страни, че ще нас­тъ­пи ед­на на­ис­ти­на сил­но на­раства­ща бор­ба имен­но меж­ду ан­т­ро­по­соф­с­ко­то

А сега, ви­ди­те ли, аз ни­как не съм жа­ден за ед­на та­ка­ва борба, осо­бе­но за ед­на та­ка­ва бор­ба с ка­то­ли­чес­ка­та църква, която, как­то изглежда, се нат­рап­ва се­га с та­ка­ва ос­т­ро­та от дру­га­та страна. Онзи, кой­то поз­на­ва съ­що окон­ча­тел­но по­-дъл­бо­ки­те ис­то­ри­чес­ки им­пул­си на днеш­ни­те ве- роизповедания, той ня­ма же­ла­ние да во­ди бор­ба със старото, ко­ето зас­лу­жа­ва уважение. Обаче ко­га­то бор­ба­та е наложена, тя съ­що не мо­же да бъ­де избягната. И днеш­но­то све­ще­ни­чес­т­во не е ни­как склонно, да ос­та­ви да про­ник­не в чо­ве­чес­т­во­то онова, което тряб­ва да дой­де в него: ис- тините на Духовната наука. Може съ­що да се предвиди, че не­об­хо­ди­ма та бор­ба про­тив не­що такова, ко­ето аз не­от­дав­на Ви изнесох, е всъщ­ност гротескна, а именно: казва се, че католиците трябва да се информират върху антропософски ориентираната Духовна наука от книгите, които пишат против нея, защото моите собствени книги са абсолютно за- бранени от папата. Това ни­как не е смешно, а е един дъл­бок се­ри­озен въпрос! Една борба, ко­ято се явя­ва по то­зи на­чин гротескна, ко­ято е в със­то­яние да из­п­ра­ти в све­та ед­но по­доб­но съждение, ед­на та­ка­ва бор­ба не тряб­ва да се взе­ме лекомислено. И тя не тряб­ва да се взе­ма ле­ко­мис­ле­но имен­но тогава, ко­га­то чо­век съв­сем не я при­ема на дра­го сърце. Защото ви­ди­те ли, да взе­мем при­ме­ра с ка­то­ли­чес­ка­та църква. С еван­гел­с­ка­та цър­к­ва ра­бо­та­та не стои различно, ка­то­ли­чес­ка­та е са­мо по-силна, там съ­щес­т­ву­ват стари, зас­лу­жа­ва­щи ува­же­ние наредби. Доста- тъчно е са­мо чо­век да раз­бе­ре онова, ко­ето све­ще­ни­кът облича, ко­гато че­те литургията, дос­та­тъч­но е чо­век да раз­бе­ре вся­ка от­дел­на част на ли­тур­ги­чес­ка­та дреха, все­ки от­делен акт на литургията, то­га­ва той ще ви- ди, че то­ва са прад­рев­ни свещени, зас­лу­жа­ва­щи ува­же­ние ус­т­ройства и наредби, наредби, ко­ито са да­же по­-с­та­ри от Християнството, за­що­то жер­т­воп­ри­но­ше­ни­ето е са­мо един из­ме­нен в хрис­ти­ян­с­ки сми­съл прад­ре­вен култ на мистериите. В то­зи култ стои днеш­но­то све­ще­ничество, ко­ето си слу­жи с та­ки­ва сред­с­т­ва за борба: когато следователно човек има от една страна най-дълбокото уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви лоши средства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви лоши средства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква серио- зност е необходима днес, за да вземе становище по отношение на та-