Църквата, която е оставена



страница6/81
Дата10.01.2023
Размер1.22 Mb.
#116175
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   81
the church that is left behind1
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai

Този апостолски сезон


Накрая, бих желал да дам кратко обяснение на фразата, която се появява на различни места в книгата, т.е., „апостолския сезон“. В Ефесяни 4:11, Павел говори за това, което е станало известно като „петкратното“ служение: служенията на апостоли, пророци, евангелизатори, пастири и учители. Поглеждайки назад към последните петдесет или повече години, ние откриваме следния развиващ се модел. Първия сезон започна в началото на петдесетте години от миналия век с евангелизаторските служения – особено в САЩ. Те процъфтяваха и пълнеха стадиони и големи палатки със страхотни свидетелства за преживяване на изцеление и спасение. Този сезон скоро се прояви в много други нации. Аз си спомням, в края на петдесетте, вълнението когато посетих палатковите походи в Претория, където служеха местни евангелизатори като Раси Еразъм, а също и Фреди Зийман. Друго незабравимо преживяване през онези години беше когато имах привилегията през 1956 година да бъда на претъпкания стадион Уембли в Йоханесбург с изцелителния поход на световно известния евангелизатор по онова време, Орал Робъртс от Тулса, Оклахома, САЩ.


В резултат на това, че хиляди бяха докоснати в тези походи, усещането за инструктиране на новите обръщенци стана очевидно. Тази нужда стана очебийна след около десет години в евангелизаторския сезон. (Едно трябва да се помни, че сезоните са безшевни. Не е възможно да се намерят конкретни отсечени точки за края или началото на сезон.)
Евангелизаторския сезон беше последван от сезон на учители. Този сезон процъфтяваше докато стотици помазани учители запълваха нуждата от инструкция. През седемдесетте стана друг преход и се роди пастирското движение. Нови църкви бяха основани и пастирското служение изпълняваше една важна роля. Някъде през осемдесетте наблягането се измести върху пророческото служение. Аз бях дълбоко раздвижен когато усетих въздействието, което няколко пророка имаха на една пророческа конференция в Канзас Сити,3 САЩ. Големи пророчески събрания привличаха хиляди гладни вярващи, които търсеха „слово от Господа“ – обикновено под формата на лични пророчества.
Прехода към това, което е идентифицирано през последните години като апостолски сезон започна през деветдесетте.
Тук трябва да се кажат две неща: Въпреки че тези различни сезони са били идентифицирани, това не означава, че тези различни служения не са съществували преди „сезона“ да дойде. От ранната реформация (също позната като възстановяването на църквата) свързана с Мартин Лутер, Бог е издигал стратегически служения, за да инициират развиващото се откровение. Също не означава, че когато дойде нов сезон, служението на предишния непременно спира. В същност, аз вярвам, че в Божията икономика, тези сезони никога не са били предназначени да спират, а да бъдат градивни блокове (ред върху ред, правило върху правило), което накрая ще оформи част от пълното петкратно служение. Обаче, има изместване тъй като помазанието на всеки нов сезон изглежда предефинира предишните сезони. Това, което виждаме да се случва сега, например, е появата на ново корпоративно измерение за изразяването на апостолството, когато апостолския сезон се развива. Индивидуалните организации за служение, като „евангелизаторски асоциации“, които бяха характерни за предишни сезони, се заместват от по-корпоративно изразяване. Апостоли и пророци се намират един друг отвъд национални и културни разделения, в заветни взаимоотношения както „кост намира своята кост“. Тъй като апостолското служение печели по-голяма корпоративна инерция, става явно, че останалите от петкратните служения изглежда са подем към по-високите измерения. Много от начините, по които служението намираше изражение в предишните сезони са станали остарели, например, евангелизаторското служение, което процъфтяваше през 50-те и 60-те, вероятно повече няма да се изразява по същия начин. Също така, дните на самотния пророк също подготвиха пътя за апостоли и пророци движещи се заедно. Освен това, този апостолски сезон – също познат като Апостолска реформация – носи нова яснота за управленческия мандат на вярващия, като изобличава лъжата на „доктрината на отлагането“ на Божието царство, както се разпространява от диспенсационализма. Прокламирането на Божието царство отново ще заеме централно място. Апостолските служения ще наблягат на прехода на местните църкви в една култура на царството, премествайки тяхното виждане, за да видят нуждата от възстановяването на всичко, за което е говорил Бог чрез устата на святите Си пророци от миналото. Истинското бащинско сърце на Бог ще бъде предадено по един безпрецедентен начин. Плодът, който ще произлезе от този апостолски сезон е апостолски хора – разкриващи се като семейства и домочадия – които ще носят Божието управление и мир във всяка сфера, влияейки на обграждащите ги култури. Екипирането на светиите повече няма да остава просто една фраза. В края на краищата, петкратните служители са дадени като майстори, които да доведат светиите до пълния ръст – нищо по-малко от стандарта на височината на съвършенството на Христос.
Аз съм имал привилегията да бъда лично повлиян от всеки един от петте сезона от 50те насам и разбирам нещо за травмата и динамиките на прехода от един сезон в следващия. Поглеждайки назад към последните пет или шест десетилетия, ние действително можем да разпознаем, че всеки сезон носи със себе си своя собствен „звук“. Това стана едно истинско откровение за мен, когато бях поканен да служа наскоро в една църква. Тази църква беше част от едно семейство от църкви, които имаха своите корени в съживлението на Хибридите, преди повече от сто години. Понеже първата ми среща с Господа беше на една конференция провеждана от същото движение през 1954 година, аз веднага разпознах звука в тяхното събрание – все още същия! За нещастие е нямало миграция към нови нива: често пъти просто резултат от застоялост. Църкви повлияни от съживлението Късния дъжд също носят един уникален звук, напомнящ божественото посещение, което се случило в Северен Батълфорд, Канада през 1948 година, където хвалението скоро станало известно като небесния хор.4
Един нов звук от небето става очевиден сега сред тези, които прегръщат този апостолски сезон. Въпреки че акустиката на този апостолски звук понастоящем се различава главно в служението на излизащото Слово, аз вярвам, че този звук скоро ще бъде разпознат в общото хваление на отделните събрания, които са били трансформирани от апостолското слово.
Тази книга е една покана за всеки, който я чете и който прегръща благословената надежда за завръщането на Христос, с молитва да дойде до едно отговорно решение за последното време. Елате и бъдете част от развиващото се! Нека духът ви да бъде раздвижен когато вие също чуете новия звук на земята.

Кобус Суорт


2008 година


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   81




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница