Да бъдеш жена по време на Холокоста

ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

ТЕМА:

Студент: Преподавател:

Дана Димитрова доц.Р.Христиди

Фак.№30200

Още от създаването на човечеството,колкото и да ни се иска,мъжът и жената не са представени на едно и също ниво. От Божиите ръце първо е създаден мъжът,а след което жената е изваяна от мъжкото ребро. Този по-нежен и емоционален пол играе изключително важна роля в развитието на човешката цивилизация с простата причина ,че дава нов живот. Това никога не бива да се пренебрегва и забравя. Но за огромно наше съжаление женският пол дълги години си поема последствията ,само защото се води „по-слаб“ и поради някакви безсмислени причини ,недостоен за света на мъжете. Безобразната съдба на жените ги следва и по време на сигурно едно от най-ужасяващите събития в човешката история – Холокостът. Бидейки като цяло едно пълно нехуманно извращение, в следващите няколко страници ще обърна внимание по-скоро върху това да бъдеш жена по време на Холокоста.

Докато основното преживяване на жените и мъжете през Холокоста не е било чак толкова различно, би било неправилно и подвеждащо ,ако твърдим ,че е напълно идентично.Има много примери ,в които индивидуалното изпитание е формирано точно от неговия или нейния пол, и само чрез разбиране на това какво е уникално за жените и какво е уникално за мъжете ще можем да предоставим пълен отчет на случилото се. Както всички общности очертават граница между възрастен и дете , между беден и богат и между членове на различни расови и религиозни групи , така всяка позната общост-в миналото или в настоящето, малка или голяма- създава различни роли и различни очаквания за жените и мъжете.Когато предприемаме полов анализ ,основно гледаме сходните позиции на мъжете и жените в социалната структура (на пример професия , благосъстояние или политическо влияние) културните дифиниции и очаквания от двата пола и как всъщност те изживяват своите животи.

Важно е да се добави,че от немска гледна точка нито един еврейн е нямал място в Германския Райх и от даден етап на войната за всички евреи е било предопределено ,че ще бъдат премахнати. Идентифицираме и обсъждаме четири вида източници на полови различия по време на Холокоста:

1.Предвоенни роли и задължения на мъжете и жените-преди войната еврейските мъж и жена както в Западна ,така и в Източна Европа са живели в специфични полово разделени светове където са получили информация в различни сфери на знание, експертиза ,социална мрежа и възможности ,с които те са се изправили срещу нацистката яросна атака.

2.Предварително извършени действия- Поради факта ,че почти всички евреи са очаквали ,че нацистите ще третират мъжете и жените по различен начин и са предполагали,че само мъжете са в „истинска“ заплаха , те са разработили специфични полови стратегии свързани за защита и спасяване на техните мъже в плановене им за миграция,скриване и бягане.

3.Германската политика и отношение към жените и мъжете-Въпреки че в началните планове е било включено пълното заличаване на всички евреи , нацистите са издали различни регулации и работни изисквания към мъжете и жените ,които са продаставили различителни възможности и разнообразни ограничения на двата пола.

4.Отговори на еврейски мъже и жени към нацисткото преследване-Опитвайки се да се справят с бедствието ,което изживяват,еврейските мъже и жени отговорили на нацисткото преследване предоставяйки специфични умения и ресурси на двата пола.

1. Предвоенни роли и задължения на мъжете и жените

През 20те и 30те години на 20ти век ,както в Източна така и в Западна Европа животът на повечето от еврейските мъже и жени е следван от традиционните полови модели ,според които оженените мъже са отговорни за икономическото състояние на семейството догато жените ,дори и да помагат в безнеса или да научат някакав занаят , са отговорни за семейството, дома и децата.

Специфична културна норма в Западна Европа е било ,че в общи линии жените са били изключени от света на бизнеса,високото образование и политиката. Следователно вероятността жените да имат неевреи за бизнес партньори,професионални колеги ,близки приятели,съпрузи или Християнски семейства,които да им помогнат по време на нацистките преследвания, е била много ниска.

В Полша и другите страни от Източна Европа,половите различия в асимилацията са били обърнати.Там по-голямата част от евреите не са били достигнали средната класа на обществото,дори и да са имали такива желания, и в следствие на това ролите на мъжа и жената не са се различавали толкова много както в Западна Европа.Поради нуждата от добра икономика все повече жени в Източна Европа са смятали за отговорност това да допринасят за подкрепата на домакинството и много от тях активно участвали в световните и икономически сфери.

Доброто възприемане на чуждата култура от жените евреи в Източна Европа ги е подсигурило във важни умения и контакти по време на Нацистката ера.Поради факта ,че че еврейските момичета е било по-вероятно да посещават училище от еврейските момчета, за да научат полски език и да участват в светски събития ,те са създали контакти за осигуряване на фалшиви документи,търгуване на дрехи и храна,намиране на работа и място за прикритие или живеене (незаконно) извън гетото.Това е очевидно за евреи ,които са преминали към Арийската страна.

Това не означава обаче ,че жените са имали еднозначни предимства и техните предвоенни роли са били винаги вид предимство.За съжаление в други периоди на войната тези полови роли са намалили възможността за бягство.Например, отговорността ,която пада върху неомъжените жени в Германия да се грижат за родителите си, в средата на 30те години ,е довела до много изпуснати възможности за емиграция. В следствие , основно жени са останали в Германия и последните превози от Берлин до лагерите на смъртта са били основно само с жени,по-голяма част ,от които възрастни.

Друг пример е свързан с депортациите. В ранните периоди на Окончателното решение на еврейския въпрос (1941;1942) ,хората са вярвали че транспортацията е била свързана с преселване и са избрали да придружат своите членове на семейството.Когато новината ,че влаковете всъщност са за лагерите на смъртта, е станала публична огромна част от женското население е отказала да изостави своите майки и са се изправили срещу смъртта заедно.

В други периоди на войната,най-вече в ранните дни на сформирането на гетата и някои работнически лагери, уменията за поддържане и опазнаве на дома са били предимство за жените,което е увеличило шансовете им за оцеляване. В принудителните работнически лагери жените са отделяли повече време за личаната си хигиена от мъжете, поддържали са телата и косите си чисти и закърпвали дрехите си. Като цяло това заздравило волята на жените да се справят с материалните условия и отбягване на личното влошаване на тялото.

2.Предварително извършени действия

Вторият източник на полово различие по време на Холокоста е свързан с еврейската реакция и очакване за това какъв е планът на Немците и докъде биха стигнали те.

В ранните дни на войната еврейте са смятали,че германците са „цивилизовани“ хора и никога не биха посегнали на жените и децата. Мислейки,че само мъжете са в „истинска заплаха“ , еврейте са стигнали до полово-специфични планове за защита и спасение на мъжете.По този начин на формулиране на плановете за укриване и бягство те един вид са дали приоритет на мъжете си. По същият начин мъжете са били с приоритет и за получаване на изходни визи.

В Германия дори преди Кристалната нощ през 1938г. , основно жените е трябвало да поемат нови роли ,за спасяването на членове от семейството. Защото се е смятало ,че нацистите не биха наранили жените,в голяма част жените са били тези,които са ходили до полицията и общината да протестират срещу взетите своеволни действия върху децата и семействата им и да осигурят освобождението на мъжете и синовете им,които са били или арестувани,или задържани. В някои случаи жените не само са прекрачвали полови бариери ,но и са поставяли под съмнение нормални стандарти свързани със законността. Въпреки първоначалния шок ,че немските офицери и войници е трябвало да бъдат подкупвани , жените бързо са предали всякакви ценни вещи и пари.

По същия начин,в Източна Европа,в очакване на следващата стъпка от страна на Германците още в ранните дни на войната, майки и дъщери са подиквали своите съпрузи,синове и братя да тръгнат да се спасяват на изток в Русия.Като резултат от мъжкото масово изселване от Полша,жените са сформирали мнозинството от Еврейското население както във Варшава така и в Лодз,по време на войната.

Свидетелства и записки от гетата показват ,че фалшивата представа за действията на немците е повлияла и на ежедневния живот на евреите. В организирането и уреждането на детайлите от ежедневния живот в гетата,като например кой да рискува излизайки на улицата да се реди на опашка за хляб,в голяма част от пътите жените са били тези,които са зе заемали със задачи извън дома,за да защитят мъжете си.Тъй като мъжете са имали по-голям шанс да бъдат депортирани в лагерите за принудителен труд или избрани да прекарат един ден в тежка физическа работа,те са отбягвали да излизат на слънчева светлина.Като резултат ,много от задълженията е трябвало да бъдат извършени от жените: било е обичайно жените да са излизали да обменят лични вещи за храна или да изискват резрешение за получаване на конфискуваните им вещи от домовете , или да се опитат да възстановят разпадналите се семейни бизнеси.

3.Германската политика и отношение към жените и мъжете

Третият източник на полови различия по време на Холокоста са били правилата и регламенти,наложени на еврейте от Нацистите.От една страна е видно ,че Нацистката идеология е търсила масовото избиване на всички евреи- мъже,жени и деца,без изключения- от териториите на Райха. От друга страна е видно ,че правилата и регламентите, най-вече в ранните години на войната, са били различни за мъжете и жените.Природата и обхватът на тези регулации са повлияли на продължителността и условията на еврейския живот преди те да са стигнали до газовите камери.

Една от разликите е била първоначалното насочване срещу мъжете еврей за арести и обвинения- и в Западна и в Източна Европа. В Германия , на пример , през Кристалната нощ ,ноември 1938год., само мъже еврей са арестувани и пратени в Концентрационни лагери.Сходно,в първите дни на войната в Полша,е било много по-вероятно мъже евреи да са арестувани,тормозени и пленени.

С прогресиране на войната,станало е ясно ,че немската бруталност не е ограничена само към мъжете.Жените също са били унижавани по улиците на градовете и в гетата: били са насилвани да чистят улиците с бельото си и да извършват други мръсни задачи за Немците. Те също са били подложени на специфични сексуални насилвания ,принудени да се събличат пред чужди мъже и да търпят унижително докосване и подиграване. Докато не е дошло времето за ликвидация на гетата , жените и децата са били подлагани на екстремно насилие и жестокост.

Следващото разграничение –което иронично е било чисто нарушение на Германската политика- и било това,че еврейските жени е било по-вероятно да бъдат подложени на сексуални насилвания и изнасилвания. Въпреки факта ,че на германците им е било забранено да имат физически отношения с евреи.

Друга известна област са били медицинските експерименти извършени върху женските репродуктивни органи и нови начини за тяхното стилизиране.В допълнение, имало е особено жестоки експерименти ,при които „докторите“ залепяли гърдите на майки кърмачки,така че е било невъзможно да кърмят новородените си деца, и са измервали издръжливостта както на майките ,така и на бебетата.Отчаяните майки са били нисилвани да участват в експериментите докато децата им не умрат от глад.

Може би най-важното разграничение във връзка с Германското отношение върху двата пола и било това на бременните жени и майките.В гетата се е следвала политика на задължителните аборти. Жени евреи,които са забременели в гетата са били длъжни да направят аборт и немските закони задължавали докторите в гетата да извършват незабавен аборт при първи наченки на бременност.През юли 1943 е издадена заповед за задължителният аборт: след тази дата всяка жена,която е родила е била автоматично изпращата в Концентрационните лагери,заедно с детето и съпруга си.

Бременността също е била смъртно наказание в лагерите,където всички видно бременни жени (както и жени с малки деца) са били избирани за незабавно убиване. По време на селекциите с пристигането в лагерите, всяка бременна жена и жена с дете (независимо дали е нейно или не) е била изпращана моментално към газовите камери. Ако жената е в ранни месеци на бременността има вероятност да не е открита и да бъде изпратена в работническите лагери. И ако по някаква вероятност успее скришно да роди в лагера,то тя поставя на риск както своя ,така и живота на детето си.

4.Различни реакции

а) В началните месеци на нацистка власт – Ежедневният живот на мъжете и жените е различно повлиян от немислимото бедствие ,пред което те са били изправени. Въпреки че са съществували значителни вариации от държавата до социалния клас,като цяло от семействата в средната класа в Източна Европа,мъжете са повлияни най-много от загубата на работа и бизнес. Под Нацисткия режим в Германия,на пример, когато евреите са били премахнати от гражданските си задължения и професии и бизнесите им са били конфискувани,мъже ,които са били активно свързани с работа изведнъж са се озовали в ситуация ,в която са откъснати от професиите си,колегите и ежедневната им рутина. Те вече не са могли да снабдяват семействата си и са се чувствали унизени от своята загуба на приходи,статут и самочувствие.

Като контраст , немските евреиски жени ,в ранните години на Нацисткия режим, са имали високо покачване на задълженията си като са се опитвали да запазят чувството за „нормалност“ и да поддържат семейството на значително намалени ресурси. Въпреки че и те също са били под стрес от новите обстоятелства на техния живот ,те са се заели с допълнителна домакинска работа и задачи, ставайки още по-заети от преди. На пазаруването и готвенето,например,е трябвало да се отделя повече време ,поради тесния бюджет и липса на избор на продукти.

Подобна дихотомия, основана на пола, възниква в живота на еврейските мъже и жени от средната класа в Прага, Чехословакия, през първите две години и половина на германско господство.

По отношение на Източна Европа ние намираме подобни реакции, основани на пола, в първите месеци на войната. За разлика от Германия и Чехословакия, където законодателните ограничения, арианизацията на имуществото и принудителната емиграция продължили постепенно и предоставили буфер в лицето на анти-еврейското насилие, в Полша насилието и жестокостта започнали в първите дни на германското нападение и продължили с неотслабваща сила. Евреите са били изложени на особени деградации, подигравки и тормоз, особено на онези, които са били най-видими заради брадите, бакенбардите и традиционното черно облекло. Евреите, които били уловени по улиците, също били пленени за принудителен труд. Някой от този принудителен труд бил напълно безполезен - като например били принудени да почистват улиците с дрехи или молитвен шал, или да носят тухли от едната страна на улицата към другата и после да ги върнат обратно - и служели с единствената цел да унижат или изморят работниците. Други включвали истинска работа, като например почистване след бомбардировки и обстрелване или преместване на мебели за новите германски резиденции. Във всички тези места работниците били подложени на произволни и чести побои. Не е изненадващо, че много хора реагирали, като се въздържат от ходене по улиците, за да не бъдат заловени, тормозени, унижавани и бити.

Антиеврейските закони, които следват първите седмици на германската окупация на Полша, забранили на евреите да запазят работата си или бизнеса си. На евреите не е позволено да имат банкова сметка и не могат да използват спестяванията си. Процесът на отнемане на евреите от собствеността им и изключването им от обичайната икономика остави повечето мъже от по-ниските и средните класове безработни и без каквито и да било средства за подпомагане на техните семейства. Тъй като повечето еврейски семейства живеели в ежедневния или седмичния доход на това, което мъжете спечелиха в малкия си бизнес, те останали без никакви средства.

Така мъжете били първите жертви на новия политически ред. Освободени от основните си дейности, неспособни да осигурят семействата си, мнозина се чувствали безполезни и някои се обвили в апатия. Други обаче се опитали да намерят нови възможности за икономическа дейност, работещи в различни професии, които бързо придобили; а някои се обърнали към незаконни дейности като контрабанда. Други доброволно се занимавали с принудителен труд, защото съдиите им обещали, че техните семейства ще получават доходи от труда си. Много мъже се опитали да бъдат гъвкави, за да се адаптират към променените обстоятелства в живота си, така че те все още да могат да изпълняват традиционната си роля на подпомагане на семействата си.

Отговорите на много жени, напротив, демонстрират радикално отклонение от традиционните си роли. Както бе отбелязано по-горе, през първите месеци на окупацията жените по-рядко са били цел на деградация и физическо насилие. Затова те поели задачата да станат представители на семейството във външния свят. Когато техните мъже били отвлечени или ранени или когато искали да ги предпазят от евентуална злоупотреба, те сега поели по-активна и независима роля в подкрепа на семействата си. Това е вярно за жените, които никога не са работили извън домовете си (или семеен бизнес), както и за онези, които са работили преди войната (средно двадесет и два процента от еврейските жени в Полша, въпреки че това се различава значително от мястото и социалната класа).

б) В гетата - Помислете първо за драстичното увеличаване на участието на жените в работната сила. В източноевропейските гета и трудови лагери еврейските жени, които никога не са работили извън дома (или извън бизнеса на семейството им), са започнали да работят в семинариите, където се произвеждат различни текстилни продукти за армията и гражданското потребление, в трудовите лагери те били принудени да изпълняват много ръчни задачи с тежки машини, произвеждащи биеприпаси и други стоки за немската армия. Те също така са работили в областта на строителството и подготовката на летища и други военни инсталации. В рамките на услугите в гетата жените са работили в супермаркети, перални, грижата за деца в домове за сираци и други услуги на самоподдържащите организации.

Обикновено е по-трудно за жените да се приспособят към физическата работа, отколкото за мъжете. И в гетата и в лагерите, обаче, от жените се очаквало да прекарват дълги часове във фабриките и заводите и да изкарват цял работен ден, работейки със сложни машини. Но те скоро се научили и свикнали с изискванията на новите си работни места. В Лодз например голям текстилен център,с относително голям брой еврейски жени, около тридесет и седем процента, са били наети в текстилната индустрия преди войната. Но техният брой нараснал драстично по време на войната и до момента, в който окончателното преброяване бе взето в гетото на Лодз през 1944 г., почти всички жени - близо до сто процента - работели (а жените съставлявали половината от работната сила на гетото ).

Във Варшава жените са били само двадесет процента от еврейската работна сила преди войната и е било по-малко вероятно, отколкото мъжете, да имат умения за намиране на работа. Поради това жените във Варшава имали повече трудности при намирането на работа, а процентът на жените, наети в гетото, бил по-нисък от този на мъжете. Но това се дължало и на липсата на работни места във Варшавското гето. Всъщност през септември 1941 г. около половината от жителите на Варшавското гето (200 000-250 000 души) не са имали редовен доход и главно са гладували до смърт. По-голямата част от безработните без редовни доходи са били семейства на жени и деца без мъж за глава на семейството. Ако жените не били наети, просто е нямало как да изхранват децата си. На тези семейства им е било най-трудното в гетото и са представлявали доста голяма част от гладуващите.

Въпреки това, много жени, които са били наети, също изпитвали затруднения да хранят децата си в гетото. Те се опитали да запасят малко от храната, която получавали на работа за децата си, но никога не била достатъчна. Също страдали и от това, че трябвало да оставят децата си сами вкъщи, от изгрев до залез, докато са били на работа и постоянно се притеснявали за случващото се през деня. Дори когато и двамата родители работели, повечето семейства трябвало да добавят още към храната, която получавали, като продават много ценни вещи. Тази задача често падала върху жените, които малко по малко се разделили с любимите си рокли, поли и пуловери, както и с бельото, чаршафите и леглата, които били част от зестрата им.

И все пак въпреки факта, че жените в гетото поемали тези нови пътища за подпомагане на своите семейства - както в обикновената работна сила, така и чрез по-специални и иновативни пътища - те все още запазвали традиционните си роли. Жените приемали за своето дълготрайно задължение да вършат цялата домакинска работа. По този начин те продължават да се грижат за редовните домашни занимания като готвене, почистване, поправяне на дрехи и грижи за децата. Те правили всичко това в гето като Лодз, докато работили дълги дни в семинарите където получавали около две трети от заплатата на мъжа.

в) В концентрационните лагери - В концентрационните лагери жените и мъжете са били изправени пред много различни заплахи и предизвикателства. Тези, които са оцелели от първоначалния подбор, са били поставени на работа - обикновено при тежки физически труд както за мъжете така и за жените. Тук изглежда, че в началото хората са имали по-лесен период на адаптация. Въпреки това, ние също намираме много свидетелства за някои специфични за пола умения за справяне.

Много мемоари отбелязват почти незабавната смяна на дрехите сред жените. Например, Рут Бонди (израелски журналист) пише, че когато мъжете и жените от Прага са били прехвърлени от Терезиенщад в (необичайния) "семеен лагер" Аушвиц-Биркенау (през 1943-1944 г.), те били "хвърлени" в нови дрехи без да бъдат съобразени размер , вид или пол. Само един ден след пристигането им жените някак си успяват да ги приспособят към телата си и да шият дупките по дрехите, като използват игли, изработени от дървени частици и резби, докато мъжете били с шапки с отрязани бримки, с прекалено къси, твърде дълги, твърде широки или твърде малки панталони и палта - приличали на тъжни черни щъркели.

Записани са и още две специфични за пола умения за справяне с живота в лагерите: споделянето на рецепти за справяне с глада и формирането на "сестрински" взаимоотношения, чрез които да си помагат един друг в концентрационния лагер. Образуването на взаимоотношения между селяните в лагерите изглежда е друг вид умение на хората за справяне с положението.Терминът "lager schwestern " (сестринство), въведен от жените в концентрационните лагери, се отнася до близките "семейни" връзки, формирали се за взаимна помощ и сила. Терминът е уникален за жените. Не съществува паралелен термин, описващ приятелите на мъжете като "братски“. Понякога тези жени били истински роднини - майки и дъщери, сестри или братовчеди, а понякога те били просто близки приятели отпреди война. Но много от сестрите на лагера се срещнали и са си допаднали в лагерите, образувайки "малки семейства", които се обединили за взаимна помощ.

Рут Бонди пише, че едно решение, което мъжете не трябвало да се сблъскват в Аушвиц-Биркенау през юни 1944 г., е решение, пред което са били изправени само майките. Макар че много от жените на Терезиенщад имали привилегията да живеят с децата си в семейния лагер в Аушвиц-Биркенау, до юни 1944 г. те знаели, че ще бъдат изпратени в газовите камери. Тъй като германците се нуждали от работещи ръце, те провели селекция: майките на малки деца имали избор да представят себе си за работници или да останат с децата си и да бъдат изпратени в газовите камери. След шест месеца в Биркенау нямали са вече илюзии да спасят децата си, знаели, че децата им са изпратени в газовите камери. За селекцията се появили само две от около шестстотин майки на малки деца; всички останали решили да останат с децата си докрай.

С идването на край на това черно петно в човешката история , голяма част от оцелелите жени са споделили своите преживявания публично. Някои от тях дори след време са посветили книги на този период от живота си.Нека случилото се бъде пример,за това ,че независимо от пола,ние всички сме хора. И трябва взаимно да се третираме като такива.

Библиография :

1. 
   www.jwa.org
   
2. 
   www.yadvashem.org
   
3. 
   The Holocaust Encyclopedia , Walter Laqueur , Editor