Да имаш или да бъдеш — Дилемата на човешкия избор

135
състояние на хармония и мира като временно примирие. Макар през
XIX и XX в. да са известни периоди на временно затишие, за тези две столетия е характерно хроничното състояние на война между великите сили, действащи на историческата сцена. Мирът в смисъл на трайни хармонични отношения между народите е възможен само при условие, че притежателната структура отстъпи място на битийната.
Самата мисъл за мир на фона на нестихващата борба за печалби е илюзия, при това опасна, защото пречи на хората да осъзнаят следната алтернатива: или радикална промяна на човешкия характер, или нескончаема война. Тази алтернатива е прастара — още от времето,
когато водачите са избирали пътя на войната, а хората безропотно са ги следвали.
При днешното невероятно увеличаване на разрушителната мощ на новите видове оръжия алтернативата вече не е война, а взаимно унищожение.
Това, което важи за войните между държавите, важи и за класовата борба.
Борбата между класите, главно между експлоататорите и експлоатираните, винаги е съществувала в обществата, изградени на принципа на алчността. Класова борба не е имало там, където не е имало нужда или възможност за експлоатация.
Класи обаче има по необходимост във всички общества, дори и в най- богатите, в които преобладава притежателният модус. Както вече отбелязах с оглед на непрестанно нарастващите желания, и най- развитото производство не може да удовлетвори стремежа на всеки да има повече от своя съсед. Неизбежно по-силните, по-умните или по- облагодетелстваните ще се опитат да си извоюват по-благоприятна позиция и да вземат надмощие над по-слабите по пътя на насилието или по пътя на внушението. Потиснатите класи на свой ред ще се опитват да отхвърлят господството. Класовата борба може да се води с по-цивилизовани средства, но няма да изчезне, докато алчността владее човешкото сърце. Мисълта за безкласово общество в един т.нар. социалистически свят, обладан от духа на алчността, е толкова илюзорна — и опасна, — колкото идеята за вечен мир между държави, неотърсили се от алчността.
При битийния модус притежанието (частната собственост) не оказва голямо влияние върху чувствата, защото не е нужно да притежавам нещо, за да му се наслаждавам или дори да го използвам.
При тази ориентация не един човек, а милиони хора могат да извличат

136
радост от един и същ обект, тъй като нито един не изпитва нужда да го притежава, за да му се радва. По този начин не само се избягва съперничеството, но се създава една от най-дълбоките форми на човешко щастие — споделената радост. Нищо друго не сплотява хората така (без да ограничава индивидуалността им), както споделеното възхищение и обич, общността на идеите, съпреживяната естетическа наслада от музикално произведение или картина,
изпълнението на едни и същи ритуали, споделената болка. Общите преживявания изграждат и поддържат жизнеността на отношенията между двама души. Те лежат в основата на всички велики религиозни,
политически и философски движения. Естествено, това важи само до момента, в който хората изпитват искрена обич и възхищение. Когато религиозните и политическите движения започват да стават консервативни, когато бюрокрацията започне да манипулира хората чрез внушения и заплахи, обект на споделяне стават по-скоро материалните неща, отколкото преживяванията.
Въпреки че природата е създала, така да се каже, прототипа —
или може би символа на споделеното удоволствие, — половия акт, в действителност половото сношение не е винаги непременно споделено удоволствие. Често партньорите са толкова нар-цистично погълнати от себе си, обладани от такива силни собственически инстинкти, че може да се говори само за едновременно протекло, но не и за споделено удоволствие.
В друго отношение обаче природата ни предлага по- недвусмислен символ на разграничаването между притежанието и битието. Ерекцията на пениса е изцяло функционална. Не може да се каже, че мъжът притежава ерекцията като някаква собственост или постоянно качество (друг въпрос е колко мъже биха искали това да е така). Пенисът е в състояние на ерекция, докато мъжът изпитва възбуда и желание. Ако по една или друга причина нещо намали възбудата му, той вече няма нищо. Освен това за разлика от почти всички други видове поведение, ерекцията не може да се имитира.
Джордж Гродек, един от най-бележитите, макар и сравнително малко известни психоаналитици, казваше, че мъжът в крайна сметка е мъж само няколко минути, а през по-голямата част от времето е момче.
Гродек, разбира се, не иска да каже, че мъжът се превръща в момче и във всички останали проявления на своя живот, а само в този аспект, в

137
който повечето мъже виждат доказателството за своята мъжественост и пол. (Виж моята статия „Пол и характер“ — Sex and Character
[1943].}

138

Изтегляне 1.87 Mb.

Сподели с приятели: