Да се огледаме около себе си или още едно мнение за причините, довели до инцидента на 26 октомври
Изтегляне 49 Kb.
|
|
ДА СЕ ОГЛЕДАМЕ ОКОЛО СЕБЕ СИ Или още едно мнение за причините, довели до инцидента на 26 октомври Работя в органите на МВР от 1977 г. и се чувствам задължен да взема отношение към изнесеното във вестника ви за случилото се на 26 октомври 1989 година пред „Кристал”. Не съм съгласен с обобщенията, които се правят, когато се говори за органите на МВР. Тези, които ни нападат, сами се определят като борци за справедливост, а в същото време постъпват невероятно несправедливо, атакувайки органите на МВР изобщо. Някои от нападките към МВР идват от представители на художественотворческите среди. Обвиняват ни, че били репресирани и потискани. Към тези обвинения се притуря и случаят от 26-ти, а журналистическият материал „Акцията” добре показва маниера, с който се нападат органите на МВР. Аз обаче, заедно с всички служители на МВР, а смея да причисля и целия български народ, също искам да обвиня. Аз обвинявам по същия начин художественотворческите среди, по който начин и те обвиняват. И така, същите тези художественотворчески среди, ако не знаят, нека да знаят, че в продължение на десетки години репресираха и потискаха ежедневно и ежечасно чрез вестници, книги, радио и телевизия нашата мисъл, нашия дух, нашата съвест. Представители на интелигенцията оглавяват атаките срещу МВР, но забравят, че те и техни колеги създадоха учебниците, по които се учеше в училищата. Те и техни колеги разработиха учебните програми, с които се планираше навеки да бъдем духовно поробени. Къде са хората, които преди 10 ноември пълнеха вестниците и програмите на радиото и телевизията? Тези хора са отново там, на същите полета по вестниците, на същите вълни по радиоапаратите и телевизорите. По принцип безмълвно участие хората разбират като съучастие. От това следва, че като съм бил в МВР, след като съм работил там, даже и без вина за греховете на министерството, ако изобщо има такива, аз също нося вина, просто защото съм останал да работя. Същото обаче се отнася и за хората на интелектуалния труд. Те бяха свидетели години наред на ежедневното опошляване на българската литература и изкуство, но останаха безмълвни. Ако логично се разсъждава, трябвало е, за да не стават съучастници, да си подадат оставките и отидат другаде, в друга сфера на обществена дейност. Те обаче също останаха, а сега се оправдават, като казват, че не могли да говорят, защото нямали трибуна, защото били потискани, репресирани и т.н. Но кой изобщо в условията на тоталитарния режим можеше свободно да говори, можеше да има трибуна, от която да изкаже своите мисли? Аз и много мой колеги можем да заявим, че по същия начин нямахме възможност свободно да говорим, нямахме власт нещо да променим. Много са служителите от МВР, които се бориха за хуманните принципи и морал, борят се и сега за чистота и нравственост. Някой бяха репресирани, други уволнявани, издевателстваше се върху личността и достойнството им. Колко пошли са атаките към МВР! Атакуват ни за какво ли не, даже и за 12-те заплати при пенсиониране. Възнаграждението било високо, служителите от КАТ били облечени с кожени дрехи и какво ли не още се чу. Горе-долу в същия тон и ръководството на МВР ни брани. Но нима може да се очаква задълбочен и аргументиран отговор на атаките към МВР от номенклатурното ни ръководство, което се стреми единствено да защити своите лични интереси? Народът също не желае да защити МВР, защото вижда в органите защитник не на себе си, а на номенклатурчиците. Истината, голямата истина е, служителите на МВР защитаваха и винаги ще защитават идеалите на социалистическата революция. Ние бяхме възпитани така и от нашата славна интелигенция, която сега, за неин срам, се отрича от своите питомци и бойко ни напада. Друг е въпросът, че номенклатурчиците превърнаха социалистическите идеали, в които вярвахме, в своя частна собственост и по този начин заробиха не само нас, служителите на МВР, но и целия български народ. Социалното напрежение в органите на МВР е не по-малко от това, обхванало народа. И на нас ни е дошло до гуша да ни управляват номенклатурни и некомпетентни началници. И ние надигаме глас да се реши въпросът за социалното ни осигуряване, за защита на труда ни, да се промени пренебрежителното отношение на партийното и държавно ръководство към нас и нашите нужди. Средният живот на служителите от МВР е по-нисък от този за страната. Всеки пети служител от СГУ-МВР, страда от тежки заболявания. Заболяванията идват от тежкия режим на работа, нощните смени, удълженото работно време в студ и пек, в дъжд и вятър. Работата с престъпния контингент излага служителите на риск да се разболеят от опасни за здравето инфекциозни заболявания, излагат служителите на ежедневни стресови ситуации. Във възнаграждението от 12 заплати за офицери и 6 за сержанти при пенсиониране ние виждаме социална помощ за разклатеното здраве и изхабени нерви. В тези заплати ние виждаме благодарност и награда от народа за всичко, което сме възстановили на икономиката и на гражданите. Ни виждаме в тях компенсация за това, че децата ни растяха и сега растат, поради голямата ни заетост, без бащина грижа. Ние виждаме в тях компенсация за невъзможността да се радваме като всички на съботните и неделни почивки, да посещаваме в нормално време културните прояви, от които има нужда всеки. И затова приемаме като истински цинизъм обвиненията, че получаваме високо възнаграждение. Напротив, в условията на изграждащата се правова държава аз и моите колеги считаме, че въпросът с възнаграждението на служителите от МВР трябва час по-скоро да се преразгледа и получим високо, съответстващо на труда ни възнаграждение. Ние понасяхме ниските заплати и трудните условия на работа, унижения и обиди, защото вярвахме в идеите на социализма, в светлото бъдеще на нашата родина. Оказа се, че са ни водили като мечка за носа, оказа се, че са ни ръководили корумпирани типове, лъгали не само нас, но и целия български народ. Нищо не оправдава нашето ръководство, че обви и все още държи в дълбока тайна условията на труд, при които работим и живеем. Ние не се чувстваме отделно от народа, защото, като изключим номенклатурното ни ръководство, идвахме от народа и останахме сред народа, с неговите болки и радости, и заплата, такава, каквато се получава от по-голямата част от трудещите се у нас. Затова ми е болно сега, като слушам толкова да се говори за високото възнаграждение в МВР, за големите грехове на МВР. И за последния голям грях – където били ударени два шамара на някого си, докато в същото време се забравят уродливите паметници, които ни шамаросват из цялата страна, недоносчетата, които се въртяха и все още се въртях по екраните – пълнят главите ни с глупости, блудкавите репортажи, статии и карикатура, ако щете, по страниците на вестниците, които ни зашеметяват много по-лошо от удар с юмрук или приемане на ЛСД. Забрави се, че инженерната мисъл на страната не можа да изведе промишлеността от технологичната изостаналост, че раждаемостта е ниска, че от години се мъчим да станем 10 милиона. И за това ли е виновно МВР?! Забрави се, че за срамното състояние на духовния и културния живот, за ежедневното ни духовно малтретиране са виновни хора, голяма част, от които сега се обявяват за жертви и заклеймяват старата система и МВР. А те дълги години вземаха хонорари, в сравнение, с които повтаряната наляво и надясно заплата в МВР е просто само една социална помощ за преживяване. Има голяма истина в твърдението, че тоталитарната система противопостави интелигенцията на работническата класа. Ние, като част от народа, бяхме хранени със същата духовна храна, която забъркваше по дадените и ́ рецепти нашата родна, продала се на тоталитарната власт интелигенция. Внушаваше ни се непрестанно, че нашият строй е най-добрият, че имаме най-добрите артисти, художници, музиканти, спортисти и какви ли не още специалисти, че нашата работа и дълг е да защитаваме този строй, който ражда най-доброто, с цената на жертвоготовност и себеотрицание. Та ние вече не се познаваме! Интелигенцията не познава народа и обратно, народът не знае какво мисли интелигенцията. Като резултат на това отчуждение номенклатурното ръководство можеше да ни поведе, накъдето си пожелае, а интелигенцията, продала се за грошове, оправдаваше всеки подобен ход. Целият български народ беше парализиран и хипнотизиран от чудовищната командно-административна система и не виждам защо сега някой иска да прехвърли вината изключително на МВР. Редиците на хората, извоювали победата на социалистическата революция, с течение на времето силно оредяха. На тяхно място се промъкнаха кадри с друг морал. Скрити зад лозунга за социализъм и благополучие на народа, те мислеха единствено за своето собствено благополучие. Поколенията, които растяха, попаднаха в създадената от „новите борци” система. Това вече беше система, която не допускаше чужди хора. За да се развиваш при новите условия, бяха необходими компромиси, при това, колкото по-големи бяха компромисите, толкова по-нависоко можеше да се изкачиш. Същата система захранваше с ръководни кадри съдебните органи и органите на МВР. Кадрите, създадени от тази система, измислиха закони и правилници за живот, позорящи всяка цивилизована страна. Те разбиха морала и традициите на българското семейство и доведоха възпроизводството на страната в катастрофално положение. Същата уродлива система опорочи народа, култивира меркантилно и нихилистично отношение към нравствените ценности. За да живееш трябваше непременно да вършиш закононарушения. Нормално получаваните в цивилизованите общества блага у нас се придобиваха и все още се придобиват единствено чрез нарушение на закона. Много хора минаха през вратите на МВР, защото задачата на МВР беше и все още си остава да защитава едни абсурдни и нечовешки закони. Тези хора също са против МВР. И така, всички се оказва, че са против МВР. И сега, както казва народът, заедно с изсъхналата и мъртва част на дървото се готвят да изгорят живата и здрава част. Нашите проблеми произтичат от проблемите на цялата партия и на цялата страна. Партията, подобно на органите на МВР, беше и все още си остава полувоенна организация, където гласността и демокрацията са забранени. Партията се командваше и все още се командва по места от разни бюрократи, издигнати за вярна служба на системата, а не поради нравствени и делови качества. Преустройството, което се извършва в страната, не бива да се превърне в разчистване на сметки. Единствена гаранция да не стане това е да се издигнат повече трибуни, където да се чуят повече гласове, а не както е сега – радиото, телевизията и средствата за масова информация да са в ръцете на същите хора, които познаваме от години. Ние искаме да се защитим! Ние можем да говорим и сами, без официални говорители за нашите болки и трябва да имаме тази възможност. Майор Георги Митов СГУ-МВР ☼ ☼ ☼
Писмо, получено от Генерал Майор Игнат Колев – СССС Ленинград, Генерално консулство на НРБ: „ Др. Митов, Браво! Браво! Много пъти браво, за написаното във в. „Диалог”. Радвам се за достойният отговор и казаните без заоби- калки истини. Радвам се на смелата защита от предумиш- лени нападки. Ген. Майор Игн. Колев Ленинград 31.01.1990 г.” Изтегляне 49 Kb. Сподели с приятели:
|