Да видиш невидимото
Изтегляне 4.03 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Даниил 4:27/
- Неправедният, лош човек не влиза отвътре.”
- /Даниил4:29,30/
| /Даниил 4:14/
Това означава една ужасна съдба за Навуходоносор. Повалено на земята, дървото изчезва от погледа на хората. Същото трябва да стане и с вавилонския владетел. Даниил съобщава решението на Всевишния:”да бъдеш изгонен измежду човеците.”/ст.25/ След това дървото трябва да бъде лишено от клоните си, от листата и плодовете си. Така то губи своята функция на защитник и хранител. Същото ще стане и с Навуходоносдор. Изгонен измежду човеците, той няма да има никаква власт повече и никой не ще може да се ползва от услугите му. Втората фаза съдържа само една заповед, отнасяща се до състоянието на дървото след падането му. Заповедта на ангела е дървото да не се отсича до дъно. Да се остави дънерът с корените му, но да бъде здраво закрепен с медни и железни обръчи, за да не може да цъфти и се развива. Това, което сега е останало от голямото и високо до небето дърво, е само един безполезен дънер, прикован към земята. Такава трябваше да бъде участта на Навуходоносор. Великият и могъщ вавилонски владетел ще загуби величието си и огромната си власт и ще стане един безполезен човек. Но има и нещо още по-лошо. Небесният пратеник съобщава ужасната вест, че човешкото му сърце ще се измени в животинско. В библейската антропология сърцето е седалището на мислите и разума. Да се каже, че сърцето на някой човек е заместено със сърце на животно, това означава да се признае, че този човек не е повече в състояние нито да мисли, нито да разсъждава.Това наистина е една трагична участ за този, който мислеше, че знае всичко и може всичко. За определено време гордият цар ще трябва да се раздели с разума си и да попадне в животинския свят. Вместо вкусните и пикантни царски ястия ще яде трева като животните, вместо пухени завивки- небесна роса ще мокри тялото му. От библейска гледна точка царят не би могъл да слезе по-ниско: той е доведен до състоянието на животно и нищо не може да го избави. Тази присъда се явява като “решение на Всевишния” и затова е абсолютна и окончателна. Ангелът определя и времето, през което Навуходоносор ще остане в това състояние ”седем времена”. Избирането на числото седем не е случайно. То е свещено и от една страна потвърждава окончателния характер на присъдата, а от друга превъзходството на седмицата над шестицата. Навуходоносор беше заповядал да се издигне статуя, в чиито мерки доминираше шестицата. Всички трябваше да се поклонят на нея. После заповяда да се нагорещи пещтта седем пъти по-силно, за да подчертае, че Богът на евреите, който претендира за това число, е неспособен да предпази от изгаряне своите верни. Но и в двата случая се провали. Сега Господ иска да покаже на непокорния и горд владетел, че когато Той реши да действа, няма сила във Вселената, която да му попречи да осъществи Своите намерения. Навуходоносор веднъж завинаги трябваше да изгуби доверието си в своите фалшиви богове и да приеме единствения жив и истинен Бог. Даниил съобщава на царя, че ще престане да бъде животно, когато признае това, когато осмисли, че”Всевишния владее в царството на човеците и го дава комуто ще” Това наистина е една ужасна съдба за великия монарх, но в самия край на пророчество се усеща и нотка на надежда. Най –напред отсичането на дървото не е показано в съня.То е още там в пълния си разцвет, а това означава, че Навуходоносор има още време да спре хода на събитията. Даниил разбира това и отправя своята молба и съвет за покаяние към царя: “Затова, царю, нека ти бъде угоден моя съвет да напуснеш греховете си чрез вършене правда и беззаконията си чрез правене благодеянията на бедните, негли се прости престъплението ти.” (Даниил 4:27/ В съвета на Даниил се съдържа важна истина: ”Царю,-обръща се Даниил към владетеля-ти си велик и славен цар и богатствата ти, и славата ти нямат край. Но ти забрави, царю, с цената на какво е постигнат този блясък, целият този разкош, цялата тази слава. Всичко това дължиш на непосилния труд на безброй хора, постигнал си го с цената на робството. Помисли ли за тези хора? Не! Всичко приписа на себе си. Затова сега, царю, ако ти е угоден моя съвет, изличи тези грехове като обърнеш внимание на бедните хора, като им дадеш заслуженото, като облекчиш страданията, болестите и мъките им. Крайно врме е, царю, да насочиш поглед и към себе си. Славата и богатството така са те омаяли, че си започнал да се мислиш за безгрешен и всемогъщ; да мислиш, че си бог. Но не си бог, а обикновен човек. И най-голямият ти грях е, че въпреки всички откровения, които получи от Небесния Бог, ти не потърси да задълбочиш връзката си с Него. Много бързо Го забрави. И вместо да се поклониш на Дарителя на живота, ти напълни града с идоли, с празни и безсмислени ритуали, а Него-живия Бог забрави. Помисли над това, което ти казвам, царю!” Навуходоносор слуша като омагьосан. Наскоро той беше завършил огромния си летен дворец и точно пред него беше поставил една паметна плоча, на която векове по-късно археолозите са прочели:”Неправедният, лош човек не влиза отвътре.” Това, което чуваше сега от устата на пророка е, че той, главният жител на този дворец, е един неправеден, лош човек. Чуваше също и за ужасната участ, която ще го сполети, ако не промени начина си на мислене и поведението си. В милостта си Бог отваряше една врата за царя.Навуходоносор е все още свободен и неговата участ е в собствените му ръце. Царят взема под внимание думите на Данаил, но отново за кратко време. Само след няколко седмици сънят и тълкуванието му са забравени и Навуходоносор отново се впуска в осъществяването на своите грандиозни планове за Вавилон-разкрасяването и обогатяването му. Изминава цяла година. Милостивата Божия ръка задържа развитието на събитията, за да може царят да се опомни, да се покае. Но уви! И тази благодатна възможност е пропусната... Омаян от благополучието, блясъка, разкоша и славата на Вавилон и преписвайки всичко това на собствените си заслуги, един ден Навуходоносор изрича съдбоносните думи: “Всичко това постигна цар Навуходоносора. В края на дванадесет месеца, като ходеше по царския палат във Вавилон царят проговори, казвайки: Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си! /Даниил4:29,30/ Както и преди, царят афишира благополучие. Но думите му показват неизмерима гордост, която е обхванала сърцето му като октопод. Трябва да признаем обаче, че декларацията на владетеля не е просто самохвалство. Вавилон наистина е бил приказен град-един от най-великите градове на онази епоха и определен като едно от седемте чудеса на света. Според древни клинописни надписи и според свидетелството на вавилонския свещенник Бероз, неговият главен архитект е бил точно Навуходоносор. Във Вавилон царят построил три огромни дворци. Но понеже се смятал за много велик и много славен, палатите му винаги му се виждали много малки за него. Затова непрекъснато ги разширявал и украсявал. На единия от тях покривът представлявал цветуща градина с екзотични цветя, дървета и храсти. Палатите били облицовани с розови гланцирани плочки и много злато. Главните порти на града били изпъстрени със сини гланцирани плочки, а външните стени с цвят на тухлено жълто. За да отдаде слава на боговете си, Навуходоносор построил 53 големи храма, 955 малки светилища и 384 улични олтара. Кубетата на тези храмове и светилищата били от злато. Наистина Вавилон е бил впечатляващ град. И така един ден, разхождайки се всред ухаещите цветя, слушайки песните на птиците, гледайки ослепителния блясък на ширналия се пред очите му Вавилон, царят потръпва от удоволствие. Слънцето може би е рисувало чудни картини между тези розови, сини и жълти плочки, отразявало се е по най-чуден начин в златните кубета на храмовете. Гледайки всичко това, Навуходоносор се изпълва с гордост, която го кара да трепти при съзерцанието на това свое дело и да прелива в славословия и хвала към собствената си персона. Интересно е за нас да знаем, че са намерени около петдесетина клинописни надписа, подписани от самия цар Навуходоносор, които много ясно подчертават тази слабост на царя да се хвали със строителството на Вавилон. В Берлинския музей се съхранява един от тези клинописни текстове със следното съдържание:“Направих Вавилон святия град. Слава на великите богове, над всичко, което е направено досега. Никой цар...никога не е създавал, никой цар всред всички други царе никога не е конструирал едно такова великолепие за Мардук...За да бъде името ми прославено навеки.” От текста ясно прозира гордостта на царя. Това само потвърждава истинността на Библията и нейния безгрешен доклад. И така, докато Навуходоносор продължава да се превъзнася, един ясен глас достига да него: “Думата бе още в устата на царя, и глас дойде от небесата, който рече: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от тебе; и ще бъдеш изгонен измежду човеците, между полските животни ще бъде жилището ти, и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе догдето признаеш, че Всевишният владее над царството на човеците, и го дава комуто ще. В същия час това нещо се изпълни над Навуходоносора; той бе изгонен измежду човеците, ядеше трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса догдето космите му пораснаха като пера на орли, и ноктите му като на птици. Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели:
|