Да видиш невидимото
Изтегляне 4.03 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- / Даниил 11:11 /
- / Даниил 11:12 /
- / Даниил 11 :13 /
- / Псалм 139: 2-6 /
| / Даниил 11 :10 /
Селевкий II Калиник има двама сина- Селевкий III Сотер и Антиох III Велики. Селевкий III се възкачва на престола през 225 год. пр. Хр. и царува само две години /225-223 /. Той има голямо желание да нападне Египет като за тази цел събира огромна войска, но е мекушав по природа и много слаб като пълководец, затова въпреки желанието си и многобройната си армия, не напада “южния цар”. В 223 год. е отровен и на престола застава неговият брат Антиох III Велики / 223-187 /. Той събира още по-голяма войска от тази на брат си и напада земите на “ южния цар “. Завладява отново Селевкия, възвръща си Сирия и чрез изгодни договори или със силата на оръжието става господар на много други земи. ,, И южният цар ще се разсвирепее, и като излезе ще се бие с него- със северния цар, който ще опълчи едно голямо множество; и множеството ще се предаде в неговата ръка.” / Даниил 11:11 / След смъртта на Птоломей III Евержет на престола на южното царство застава Птоломей IV Филопатер. За разлика от баща си, той няма никакъв афинитет към войните. Радващ се на успехите на своя славен родител, новият египетски владетел се отдава на пиянство и разврат. Стряска се едва, когато армиите на “северния цар” Антиох са пред земите на Египет. За война и дума не може да става. Ето защо сключва неизгоден за него мир. Но едно такова позорно положение не се преживява лесно от гордия египетски владетел. Като събира огромна армия, Птоломей IV тръгва на война срещу “ северния цар “ , за да си възвърне завладените от него земи. Главната битка между двете армии става на 22 юни 217 год. пр. Хр. при Рафиа. В тази битка Антиох е напълно разбит. Той загубва повече от 10000 войника, а други 4000 биват пленени. Изпълнението на пророчеството и тук е перфектно. ,, И като закара множеството, сърцето му ще се надигне; и при все че повали десетки хиляди, пак няма да преодолее” / Даниил 11:12 / Победил враговете си, Птоломей IV твърде много се възгордява от успехите си. ,, Надигна се сърцето му”- ни казва пророчеството. Тази гордост дотам го заслепява, че когато посещава Ерусалим /по покана на еврейските свещеници/, желае да влезе не само в храма, но дори във второто отделение на светилището- в Светая Светих! Въпреки настойчивите молби на свещениците и негодуванието на народа, египетският владетел е непреклонен и иска лична среща с еврейския Бог. Уверен и наперен, с гордо вдигната глава, той се отправя към мястото, където обитава живият Бог. Но още с влизането си в първото отделение на храма, краката му започват да треперят и той рухва като мъртъв на земята. Налага се свещениците бързо да го изнесат на ръце, за да не умре. Този случай напълно променя отношението на Птоломей IV към евреите. Наместо да се смири и да признае върховенството на еврейския Бог, той се ожесточава още повече срещу Неговите поклонници. Чувствайки се унижен и опозорен, той се връща в Египет и веднага издава заповед всички евреи задължително да участват в египетските идолослужения. На всеки, който откаже да да се съобрази с тази заповед, се отнемат гражданските права. А това означава, че те автоматично губят имотите си и остават без закрилата на светската власт. Въпреки тези строги ограничения, много искрени евреи решават да не се подчинят на заповедта и да останат верни на своя Бог. Те са готови да претърпят всички наказания, но за нищо на света не желаят да предадат вярата си в истинския и жив Бог и да се поклонят на египетските идоли. Лишени от земи и от закрилата на властта, евреите стават най-долната и безправна класа в Египет. Но това като че ли е твърде малко, за да се утоли гневът на жестокия владетел. Позорът и унижението горят в душата му. За да потуши този изпепеляващ го огън на омразата, Птоломей нарежда всички, които не се подчиняват на заповедите му, да бъдат избити и то по особено жесток начин. Връзват израилтяните, подреждат ги един до друг на земята, след което пускат слонове да ги прегазят. Гледката е потресаваща. По неофициални данни около 40000 евреи са погубени по този начин. ,, Ще се надигне в сърцето си и ще повали десетки хиляди” – ни казваше пророчеството. Това прави Птоломей IV Филопатер - вместо да укрепва държавата си, той задоволява болнавите си амбиции за върховен владетел като избива всеки, който не му се подчини. И понеже за известно време няма проблеми отвън, се отдава напълно на страстите си - пирове и разюздани веселби. Събитията продължават своя ход: ,, Защото северният цар, завръщайки се, ще опълчи множество по-голямо от първото, и в края на определените години ще дойде с устрем, с голяма войска и с много имот.” / Даниил 11 :13 / Според пророчеството мирът между “северния” и “ южния” цар няма да продължи дълго. Крехката дружба между двамата царе продължава 14 години. През това време Птоломей IV Филопатер умира. На трона застава неговият син Птоломей V Епифан, който е само на 6 години! Това е великолепен шанс за Антиох III, още повече, че по поречието на Нил възникват смутове. Египтяните възстават и участват в бунт срещу гръцките си повелители. Интересно е да знаем, че на известния Розетски камък, / който сега е в Британския музей / е отбелязян точно този момент от историята на Египет. Документирана е отстъпка на египетския народ от регентите на момчето-цар като опит да се предотвратят по-нататъшни безпокойства и бунтове. Така че моментът действително е много подходящ за поход срещу южното царство и Антиох III не го изпуска. Той събира огромна войска включително 157 бойни слона и потегля към Египет. Всичко вещае успехът да е на негова страна, но на политическата сцена се появява друг актьор, който напълно обърква сметките му. При разглеждането на Даниил 11 глава се убеждаваме, че пророчеството следва хода на предишните, описани във 2-ра, 7-а, 8-а и 9-та глави. То започва от времето, когато живее пророкът и стига до края на времето, кулминацията на което е Христовото пришествие и завладяване на вечното царство от светиите на Всевишния. По този начин може да се види какво се е случило в миналото, къде сме в настоящето и какво предстои да се случи в бъдеще. Важна и отличителна черта на систематичното пророчество е, че пророчествата, които то обхваща, се формират и изграждат едно върху друго. С други думи Даниил 2-ра глава ни представя главните контури на световната история. Даниил 7-а глава добавя още детайли, а в следващите глави картината се обогатява с все по-забележителни подробности. Даниил 11 глава е последната част, която ни представя хода на човешката история и точно поради тази причина, тя има задачата да завърши картината. Като изкусен художник Бог слага последните щрихи, довършва последните нюанси, за да можем да я видим пълна и завършена. В стиховете, които разгледахме досега, тази истина се налага с особена сила. Творецът навлиза в такива изумителни подробности от живота на отделни личности и държави, че ние не можем да не сме удивени и въхитени от Неговото всезнание. Но главната цел на Бога с разкриването на тези забележителни подробности не е да ни удивява и смайва, а да премахне и последните капки на съмнение в нас и да ни донесе най-вече надежда. Той желае да ни убеди, че познава всеки един поотделно. Познава мислите, думите, намеренията и делата ни. Ето как Давид представя тази истина: ,, Ти познаваш сядането ми и ставането ми; разбираш помислите ми отдалеч, издирваш ходенето ми и лягането ми, и знаеш всичките ми пътища. Защото докато думата още не е на езика ми, ето Господи, Ти я знаеш цяла. Ти си пред мен и зад мен и турил си върху мене ръката Си. Това знание е пречудно за мене, високо е, не мога да го стигна.” / Псалм 139: 2-6 / Това, че Бог познава живота на всеки човек, родил се на земята, предварително и най-подробно, е непонятно за нашия ум. В Даниил 11 глава ние се убеждаваме, че това не са само празни претенции. Удивителните подробности от живота на Вереника и разкриването на нещастната й съдба 300 год. по-рано, говорят красноречиво и потвърждават по един ясен и категоричен начин Божественото всезнание. Това пък от своя страна ни води до заключението, че ние в никакъв случай не сме продукт на случайното събиране на атоми и молекули, а сме дело на един Бог, Който безкрайно ни обича и е заинтересован за нашата крайна участ. Когато осмислим това, чувството за нищожност и малоценност у нас изчезва. Все повече и повече разбираме колко сме ценни в Божиите очи. Едно от нещата, заради които дойде Христос на земята, е да ни увери в това: ,, Не продават ли се две врабчета за един асарий? И пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви. А вам и космите на главата са всички преброени.” Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели:
|