Дао. Трите Съкровища
ПОСТИГАНЕ НА АБСОЛЮТНОТО БЕЗРАЗЛИЧИЕ
Изтегляне 1.13 Mb.
|
| ПОСТИГАНЕ НА АБСОЛЮТНОТО БЕЗРАЗЛИЧИЕ
18 юни 1975 г. Първия въпрос: Напоследък ни разказвате много за вътрешното безмълвие и празнота. След две години като ваш ученик, през повечето от времето, особено по време на медитация в ашрама, умът ми повече от всякога изглежда, че е излязъл от контрол и работи като развален компютър. Опитвам се да бъда свидетел на целия абсурд, но чудовището не спира и не спира! НЕКА ЧУДОВИЩЕТО НЕ СПИРА, а ти не се тревожи. Самата тревога е проблемът, а не чудовището. Целият свят не спира: реките продължават да текат, облаците продължават да се носят в небето, птиците продължават да чуруликат в дърветата. Защо си така настроен само против ума? Нека и той не престава - не се занимавай с това. Да бъдеш свидетел - това не е усилие. Когато си незаинтересован, се появява свидетелят. Бъди безразличен към ума; свидетелят се ражда в атмосферата на безразличието. Самата идея, че трябва да го спреш, че трябва да го успокоиш, че трябва да направиш нещо по отношение на този непрекъснат процес, е погрешна. От теб не се иска да правиш нищо. Ако направиш нещо, това няма да ти помогне -ще помогне на проблема, не на теб. Затова, когато медитираш, усещаш, че умът се побърква още повече; когато не медитираш, той не се държи като побъркан. Когато медитираш, прекалено много се занимаваш с ума. опитваш се да направиш всичко възможно, за да го успокоиш. Кой си ти? И защо трябва да се тревожиш за ума? Какво не е наред с него? Остави мислите, нека се носят като облаци. Когато си безразличен, внезапно започваш да наблюдаваш. Когато няма какво да правиш, какво ще правиш? Можеш единствено да наблюдаваш, може само да бъдеи свидетел - и в свидетелотването умът спира. Не защото ти можеш да го спреш. Никой никога не е бил способен да спре ума, защото спирачът също е част от ума. Идеята за медитацията също е част от ума - идеята, че ако станел безмълвен, ще постигнеш върховното, също принадлежи на ума. Затова не ставай глупак! Умът не може да успокои ума. Кой задава този въпрос, ти или твоят ум? Изобщо не осъзнаваш себе си; умът ги прави номера. Единственото нещо, което може да се направи и което възможно, е да си безразличен и да оставиш умът да продължава да действа. Когато си безразличен, внезапно между теб и ума възниква разстояние. Все още го слушаш, защото той непрекъснато чука на вратите ти, но сега си безразлчен. Сега, отвътре, не се тревожиш, дали продължава да действа или спира, не правиш избор. Казваш на ума: "Ако искаш да продължаваш, продължавай; ако искаш да спреш, можеш да спреш Това не е моя грижа." Тази незаинтересованост е необходима. В тази атмосфера на незаинтересованост и безразличие, се появява свидетелят. Внезапно разбираш, че умът никога не ти е принадлежал; той е компютър, той е механизъм. Ти си абсолютно отделен от него. Остави всички усилия да го успокоиш и остани пасивен, наблюдавайки това, което продължава да става. Не давай насока на ума; недей да казваш: "Бъди като това." Не бъди ръководител на ума, недей да му ставаш контрольор. Целият свят непрекъснато функционира, нищо не те смущава - защо само този ум, този малък компютър, този малък механизъм? Радвай му се, ако можеш. Ако не можеш, тогава бъди безразличен. И тогава един ден внезапно ще откриеш, че нещо, което е било дълбоко заспало в теб, се събужда; в теб се появява нова енергия - дистанция между теб и ума. И след това, постепенно, умът продължава - все ио-далеч, и потдалеч, и по-далеч. Той все още продължава да бърбори, но ти знаеш, че това е някъде далеч, близо до някоя звезда в космоса. Дори не можеш да разбереш смисъла на това, което говори. И това разстояние продължава да се увеличава, да се увеличава, да се увеличава, и изведнъж един ден не можеш да откриеш къде е отишъл умът. Тази тишина е качествено различна от тишината, която можеш да упражняваш. Истинската тишина се появява спонтанно, тя не е нещо, което може да се упражнява. Ако я упражняваш, можеш да създадеш лъжлива тишина. Умът е много хитър, може да ти осигури фалшива представа за тишината - и тя също ще принадлежи на ума Затова не се опитвай с всички сили да го накараш да затихне. По-скоро застани отстрани, отстрани на пътя, и нека движението по пътя да не спира. Просто го наблюдавай, просто го гледай с очите на незаинтересоваността, безразличието и това, което желаеш, ще се случи - но не чрез желанието. Защото желанието няма да ти позволи да бъдещ безразличен. Буда е използвал думата упекша, думата означава абсолютно безразличие. И той твърди,че никога не можещ да станеш медитативен, освен ако не си достигнал до упекша, до безразличието. Това е самата почва. В тази почва покълват семената на медитацията - и друг начин не съществува. Втория въпрос: В продължение на хиляди години просветлените учители са помагали на своите ученици да използват по-малко думите и повече тишината. Най-малко е говорил Лаодзъ. Но вие приличате на човек, които говори повече от всеки друг на света! Защо е така? ТЕ СА СЕ ОПИТАЛИ, и с теб са се провалили. Затова си мисля: Нека опитам другия начин. Третия въпрос: Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|