Може ли егото да извърши самоубийство?
НЕ, ЗАЩОТО НЕ СЪЩЕСТВУВА. За да извърши самоубийство, трябва да е налице. Нека го кажа по друг начин: може ли сянката да извърши самоубийство? Сянката не може да се самоубие, защото сянката не съществува. Ако ти се самоубиеш, ако ти си отрежеш главата, тогава сянката ще е без глава. Тя просто те следва. Егото е само една сянка, то не може да се самоубие. Ако ти си отрежеш главата, егото се самоубива - не че то се е самоубило, така става.
Опитай се да разбереш, че егото не е субстанциално; егото е като сянка. Тялото се движи - то прави сянка, физическа сянка; умът се движи - създава се умствена сянка. Тази умствена сянка е егото. Когато умът спре, не съществува его, когато умът не функционира, не съществува его. Когато умът работи, егото съществува; ако умът работи прекалено много, егото е представено в твърде голяма степен. Затова ще видиш: хората, които прекалено много работят с главата, са по-егоистични от всеки друг. Брамините,. учените, професорите, пандитите, така наречената интелигенция, те притежават най-изтънченото его. Интелектуалците, писателите, поетите, философите - те притежават най-изтънченото его. Не са нищо друго, освен его - само едни глави са.
Хората, които работят с ръцете си, които наричат "работна ръка", са смирени хора. Отиди в някое малко селце на селяни, работници, фермери, които работят с ръцете си Те са смирени хора.
Има една история за Конфуций. Историята е стара, като Лаодзъ.
Конфуций пътувал, минавал през някакво село, и видял един старец да вади вода от кладенеца и да полива нивата си. Работата била много тежка, а слънцето препичало. Мислейки си, че вероятно този старец не е чувал, че съществуват механични средства за вадене на вода от кладенец -можеш да използваш коне или волове и ще ти е много по-лесно, отколкото да вадиш водата сам - Конфуций се приближил до стареца и казал:
--Не си ли чувал, че сега са измислили механични средства? Водата може да се вади много лесно от кладенеца и работата, която вършиш за дванадесет часа, може да се свърши за половин час. Конете могат да я свършат. Защо се мъчиш толкова много, без никаква нужда? Та ти си толкова стар.
Старецът трябвало да има деветдесет години.
Той казал:
- Винаги е по-добре да се работи с ръцете, защото когато се използват хитроумни средства, се появява хитроумният ум. Всъщност, единствено лукавият ум използва лукави средства. Не се опитвай да ме поквариш. Аз съм един стар човек, позволи ми да умра така невинен, както съм се родил. Много е хубаво да работиш с ръцете си. Човек остава смирен.
Конфуций се върнал при учениците си. Учениците попитали:
- Какво си говорихте с този старец? Конфуций казал:
- Прилича ми на ученик на Лаодзъ. Здраво ме разтърси, и доводите му изглеждат правилни.
Когато работиш с ръцете си, не се появява никаква сянка на главата, човек остава смирен, невинен, естествен. Когато започнеш да използваш изкусни средства, намесва се главата. Хората, които работят с главата, се наричат главни - главен чиновник, главен учител - наричат ги глави (главни). Не бъди глава (главен). Дори да си чиновник е прекалено зле, а да си главен чиновник... си приключен. Да си учител е достатъчно за ада, а да си главен учител... Опитай се да бъдеш ръце. А ръцете са осъждани, защото не са лукави, не са достатъчно конкурентноспособни; изглежда доста примитивни. Опитай се да работиш повече с ръцете и ще откриеш, че се появяват все по-малко сенки.
Егото не може да извърши самоубийство, защото не съществува. Ако ти извършиш самоубийство, това аз наричам самадхи, това аз наричам върховна медитация. Ако ти извършиш самоубийство - това означава, ако ти изчезнеш, ако се превърнеш в никой - никакви сенки не те следват.
В древните времена се носела мълвата, че ако няко се превърне в Буда, тялото му не оставя сянка. Това трябва да е един символ. Изпълнено е със значение. Това не ознчава, че когато Буда върви, върху пътя няма сянка - той оставя сянка, но вътре в него не пада никаква сянка - той оставя сянка, но вътре в него не пада сянка. Движи се, работи, прави различни неща, но деятелят в него не се появява. Това е начинът, по който не пада сянка. Ако е необходимо, той дори мисли, но мислителят не се появява в него; това е начинът, по който не пада сянка. Той живее, но не е манипулатор, контрольор. Той се лее, животът му е спонтанен. Дори не плува, просто се носи с реката. Не се бори с реката, той просто се оставя на отпускането. Той се е оставил да бъде. Носи се с течението. Оставил е на реката да прави всичко и тогава не пада никаква сянка; егото изчезва.
Не се бори директно с егото. Ако го правиш, ще претърпиш поражение, защото никой не може направо да се бори със сянката си. Ако трябва да правиш нещо със своята сянка, трябва да направиш нещо със себе си. Нещо не е наред, погрешно разбиране. Вътре в себе си ти си небитие -разбери колкото се може повече вътрешната си празнота, пустотата и един ден ще откриеш, че егото те е напуснало. Всъщност, ще разбереш, че то никога не е съществувало, имал си погрешно разбиране, живял си в илюзия. Това е било мираж. То не .е било тук, само е изглеждало, че е тук; то не е реалност, било е сън - всъщност, един кошмар
Седмия въпрос:
Сподели с приятели: |