Вие ни наричате "древните". Ако в миналите си животи сме били и с други Учители, как е възможно да сме ги изпускали така последователно?
ЗАЩОТО ВИЕ СТЕ много последователни. Бъдете малко непоследователни, в противен случай ще ме пропуснете и мен.
Седмия въпрос:
Казвате, че Лаодзъ се е родил стар. Как е постигнал своята мъдрост и зрелост? Необходим ли му е бил Учител, който да го доведе до точката, в която той може да се роди стар?
ТИ НЯМАШ ДОРИ и чувство за хумор. Не можеш да разбереш никаква шега. Това са само метафори, красиви сами по себе си, но ако започнеш да задаваш въпроси за тях, те стават грозни. Това е начинът, по който загадъчността и поезията на нещата се губят; и точно това се е случило. Цялото богословие се състои от такива безсмислени въпроси. "Исус наистина ли е бил роден от девица?" Това е елин красив символ. "Наистина ли е възкръснал Исус, след като е бил убит, разпънат на кръст?" Това е друг красив символ. "Истина ли е, че Лаодзъ е бил роден стар, на осемдесет и четири години, че бил останал в утробата на майка си в продължение на 84 години?" Това е една хубава даоиска шега. Допускам, че Лаодзъ е пуснал слуха - никой друг не може да го направи, тя е толкова тънка.
Ако разбираш шегата, разбираш я. Ако не я разбираш, моля те, не задавай въпроси. Забрави за нея, защото въпросите ще я унищожат напълно.
Казват, че когато се разкаже шега, има три типа смях. Първият е на тези, които я разбират незабавно - а шегата трябва да се разбере незабавно, без никакъв промеждутък от време, иначе ти липсва чувство за хумор. В това е целият й смисъл - че те удря внезапно, незабавно те удря някъде отвътре, и ти знаеш за какво става въпрос. Може и да не си способен да обясниш на другите защо се смееш, и колкото повече се опитваш да обясниш, толкова повече това ще се превръща в загадка. Защо се разсмя? Това е тънък феномен. Как възникна той?
Когато някой разказва виц, вицът се развива в два пласта, това е начинът, по който възниква смеха. На едното ниво всичко е просто и обичайно, няма нищо специално, а след това, накрая, има внезапен обрат, внезапен удар; накрая има внезапен обрат - ти изобщо не очакваш, че така ще се развият нещата. Затова, ако си слушал вица, не можеш отново да се разсмееш, защото в такъв случай, този обрат не съществува за теб, ти вече го знаеш. Когато се появи внезапния обрат, който изобщо не си очаквал, даже и миг преди това... всичко е било върху равна земя, и изведнъж се оказваш на Еверест и всичко се променя, а промяната е така абсурдна, нелогична, ирационална:.. ти избухваш в смях. Ако схванеш вица, го схващаш от раз, без никакво усилие от твоя страна. Това е като сатори или самадхи.
Съществува и втори тип смях. При него хората разбират вица, но им е необходимо мъничко време. В този случай той докосва само интелекта им, но не и цялото им същество; смехът идва, но смехът е от устните им - един интелектуален феномен. Първият смях е от корема, вторият е само от главата. Те разбират поантата, но на интелекта винаги му трябва време, той не може светкавично да схване нещата. Дори и най-интелигентните хора са мъничко глупави, защото природата на интелекта е такава, че той не може да прави скокове. Той се движи с логични стъпки, трябва му време, той е развитие, постепенен феномен -е стьпка по стъпка достигаш до извода.
Това е вторият тип смях. Той ще е доста блед, няма да е дълбок, няма да е твърде релаксиращ, няма да е катарзис, просто един феномен на интелекта. В главата нещо прещраква, възникват слаби вълни, това е всичко. А първият вид смях е толкова дълбок, че ако се появи наистина, вицът, шегата, може да се превърне в сатори. В този смях умът може да изчезне напълно.
Има и трети вид смях... хората, които се смеят, защото се смеят н останалите. Те не са разбрали, но за да не ги мислят за глупаци, тъй като не са го разбрали, се разсмиват последни. Виждайки, че всички се смеят, те също трябва да се смеят.
Веднъж Мула Насрудин отишъл във Франция. С него била жена му и те отишли да видят едно комично шоу. Жена му била изненадана, защото когато артистът, комикът на сцената, разказвал някоя смешка или правел нещо, Мула се смеел толкова високо, че заглушавал цялата публика. Хората започнали да се заглеждат в него.
Жена му не можела да го разбере, защото много добре знаела, че той не разбира френски. Затова попитала:
- Мула, живея с теб в продължение на тридесет години и никога не съм знаела, че разбираш френски. Как го разбираш? И защо се смееш толкова високо?
Мула казал:
- Вярвам на човека там. Той сигурно разказва нещо смешно, и когато човек трябва да се смее, защо да се смее последен? Защо да не се смее първи? А когато някой се смее, трябва да се смее гръмогласно. Нищо не ми коства, пък и се забавлявам.
Това е третият вид смях. В теб нищо не се случва, само се преструваш. Мислиш си, че трябва да има нещо смешно, вярват на човека или на другите, които се смеят, и за да не се чувстваш глупак, се присъединяваш към смеха.
Когато се разкаже някой виц, незабавно можеш да определиш тези три вида смях.
Това е шега на Лаодзъ. Никой не може да живее в утробата на майка си осемдесет и четири години. Дори и Лаодзъ да .можеше, помисли и за майка му! Лаодзъ може да е просветлен и да има тази възможност, но майка му... бедната майка, помисли и за нея. Дори девет месеца са прекалено много, а осемдесет и четири години... Майката дълго преди това трябва да е починала.
Не, това е тънък хумор. С това се казва, че Лаодзъ бил роден мъдър. Това е символика. Още от дете той бил мъдър. Това е единственото значение. Бил толкова, мъдър, че се пръснал слух, според който той се бил родил стар.
Исус бил толкова чист, как може да се е родил в резултат на плътско желание? Той е роден в резултат на плътско желание, друг начин не съществува - в живота няма изключения. Роден е като резултат от обикновена любов. Но в историята се казва нещо твърде красиво. Историята не е истинска, но аз казвам, че е и истинска! Не е истина като факт, но е истинска като истина. А какво представлява фактьт пред истината? Фактът е една обикновена фактологичност на живота Не, майката на Исус не е била девица - ако се интересуваш от обикновените факти. Но е била дева, в противен случай как е могла да роди такова чисто, такова невинно дете? Тя е била дева. Трябва да е била много, много невинна, абсолютно невинна, като че ли никога не е познала мъж. Това е значението. Значението е като че ли - като че ли никога не е познала, какво представлява сексът, като че ли никога не е познала какво представлява обикновеният сексуален акт. Но това е "като че ли"; ако започнеш да го налагаш като факт, ти си пълен глупак. И всички богослови са глупаци. Те се опитват да докажат, че тя наистина е била девствена, че Бог е допуснал едно изключение в този исторически момент.
Това е начинът да се кажат някои красиви неща, които не могат да се кажат по друг начин. Това е само едно твърдение, че Исус се е родил от девствена утроба, че се е родил от чистата невинност, която не е познава нечистотата на снета и тялото. Това е всичко. Недей да настояваш то да бъде обяснено, защото обяснението убива самия му дух.
Последния въпрос:
Казахте, че сте просто присъствие и не можете да направите нищо. Но аз и всички останали чувстваме през цялото време, че в своето състрадание към нас, вие ни влияете и ни довеждате по-близо до своя храм. Това трикове на нашето въображение ли са?
АЗ НЕ МОГА ДА НАПРАВЯ нищо, но моето присъствие може. Когато казвам, че не мога да направя нищо, просто имам предвид, че в мен не съществува никакъв аз; деятелят е изчезнал. А без деятелят, как можеш да направиш нещо? Но нещата се случват. И когато е изчезнал деятелят, стават най-значителните неща. Не мога да претендирам за авторството върху тях или за това, че аз съм ги направил - не аз съм деятелят. Всъщност, аз не съществувам. А и съм просто едно присъствие, без никакъв етикет, прикачен към него, само една отвореност. Много неща са възможни, ако си в моето присъствие. Ако позволиш на моето присъствие да влезе в теб, да се слее с теб, да стане част от теб, много неща са възможни. Дори невъзможното е възможно - но аз не съм деятелят, то просто става. Не го правя аз.
И аз съм наблюдател, както и ти си наблюдател. То е събитие. Ако отидеш при слънцето и кажеш на слънцето, че си му много благодарен, задето разпръсква тъмнината върху земята заради теб, слънцето ще е много изненадано. Слънцето ще каже: "Не знам какво представлява тъмнината. Никога не съм я срещало. Никога не съм я разпръсквало, защото как можеш да унищожиш нещо, което никога не си срещал?" Но точно това става през цялото време: светлината идва, тъмнината изчезва.
Ако допуснеш това присъствие, което е тук, много нещо е възможно. Тъмнината може да изчезне, но аз не съм деятелят. Нищо не налагам насила върху теб, защото това ще е насилие, а дори и да не е насилие, не мога да го направя, защото деятелят отсъства. Ако влезеш в мен, няма да срещнеш никой там. Храмът е абсолютно празен. Истинският храм винаги е празен. Ако откриеш вътре да седи Бог, значи този храм е дело на човешки ръце. Нищото е единственият храм.
Да, аз не ти правя нищо, но много неща се случват, ватова не си мисли, че това може Да е въображение, защото може да е номер на ума да си мисли, че това е въображение. Защото тогава умът може да се затвори. Мислейки, че това е въображение, проекция, това или онова, умът може да се затвори, и след това всичко спира.
Не слушай ума. Докато си с мен, не бъди със своя ум. Аз съм не-ум; единственият начин да бъдеш с мен, е да бъдеш не-ум и тогава нещата стават. Никой не ги прави, те просто стават от само себе си.
Седейки безмълвно, тихо с мен, се развиваш. Никой нищо не прави, нито аз, нито ти. Просто седейки тихо, съществуването в теб се развива от само себе си.
Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата
Сподели с приятели: |