3. Мерки за подобряване на здравеопазването при възрастните хора в България.
Трябва да се осигури достъп до медицинско обслужване за всички.
Трябва да се оптимизира извънболнична помощ и връзката ѝ с болничната такава.
Трябва да се вземат мерки за подобряване на продължителните качествени грижи за възрастните хора.
Трябва да се финансират и развият допълнителни услуги за възрастните хора.
Трябва да се оптимизират постоянно нарастващите разходи за здравни грижи.
Трябва да се повишат уменията на възрастните хора да се пазят от заболявания сами чрез различни обучителни програми.
Трябва да се повиши квалификацията на медицинските сестри в областта на гериатрията.
Трябва да се усъвършенстват наличните нормативни документи.
Съвременни теории на стареенето Основно теориите се делят на такива, които застъпват идеята за програмирано остаряване и такива, които наблягат на идеята за комплекс от случайни събития.
1. Теория на радикалите- според нея клетката старее, защото в нея се натрупват свободни радикали. Те са агресивни субстанции и частично отговорни за злокачествени заболявания.
2. Теория на програмираността- това е предположение, че клетката остарява, защото зависи от особеността на всеки един организъм- хромозомите, които съдържат генетичния материал. Имунната система е програмирана да отслабва с течение на времето, което води до повишена уязвимост към инфекциозни заболявания и следователно стареене и смърт.
3. Теория на дисхармонията-тя обяснява стареенето като нарушения на функциите от клетъчно до организмово ниво. Привържениците на тази теория смятат, че стареенето е в резултат на нарушени функции или дисхармония на целия организъм. Част от учените смятат че причините за стареене са нарушения в централната регулация. Ролята на нервната система и нервната регулация като основна причина за стареенето. С времето нервната сила губи своите регулаторни функции, жизнените процеси отслабват, организма старее и умира. Последните години се развива т.нар. адаптационна регулаторна теория. В основата на тази теория стоят свойствата на клетката: дразнимост, възбудимост, пропускливост и йонен обмен. Според тази теория стареенето е не само инволюция и атрофия на организма, но и процес на възживяване на нови приспособителни органи за адаптация и регулация. Най- приемлива е теорията, че стареенето е биосоциално явление, влияещо се многопосочно от генетични, социални, икономически и психологически фактори.
