- Деца със специфични проблеми

12 - Деца със специфични проблеми

Защо децата със специфични проблеми „ диабетици, със затруднения в говора, глухи, хиперактивни или с психически увреждания обикновено имат сравнително по-големи емоционални и поведенчески проблеми? Отговорът на този въпрос е безкрайно сложен. Да обясним защо децата от тези проблемни области са по-предразположени към емоционални и поведенчески смущения „ това надхвърля обсега на тази малка книга.

Но няколко много уместни пункта ще бъдат от полза за родителите на тези деца. Някои от тези факти са тясно свързани с изразяването на любовта към децата ни.
Проблеми, свързани с възприятията

Първо нека да погледнем общо на тези проблеми. Възприятията са трудни за дефиниране, но нека опитаме. Това може да означава да уловиш или да приемеш информация чрез сетивата за мозъка. В този случай детето с проблеми във възприятията има трудности с получаването на информацията от неговата околна среда и препращането ‚ към мозъка. Следователно, когато подобна информация като зрителни образи, звуци и осезания стигне до детското съзнание, то се затруднява да я разбере правилно. Неговото разбиране за обкръжението му е изкривено в областите, в които възприятията му са неточни.

Използвайки тази много обща и опростена дефиниция за възприятийните проблеми, ще видим, че тук могат да се включат много специфични проблеми. Зрителните проблеми, слуховите проблеми, някои неврологични заболявания, и многото видове проблеми със забавеното развитие имат едно общо нещо: всяко дете, страдащо от някое от тези смущения, има изкривена представа за своето обкръжение. По един или много начини стигащата до него информация се изкривява.

Виждате ли огромното значение на това отвъд самата неспособност за възприятие? Всеки един от начините, с които разполагаме, за да изразим любовта към детето си изисква използването на едно или повече от сетивата ни. Зрителният контакт изисква възприемане на зрителни образи. Физическият контакт изисква използване на сетивата за осезание, които сами по себе си са сложен комплекс. Съсредоточеното внимание изисква участието на всички сетива. И така, ако има възприятийно изкривяване в която и да е от тези области, разбирането на детето за това, как го възприемаме, ще бъде изкривено. Това още повече затруднява израза на любовта ни към такова дете.

Тази трудност в осъзнаването на любовта е една сериозна причина децата със засегнати възприятия да имат ненормални представи. Това е една от причините с растежа им да се увеличават депресиите им. Резултатите често са твърде дълбоки емоционални и поведенчески смущения, особено в ранния пубертет.

Общото нещастие на децата със засегнати възприятия и оттам „ забавено развитие „ се изразява в това, че те не могат да се развиват в учението или в другите области заедно със своите връстници. Те или имат ниски оценки, или по други причини са принудени да изживяват продължителни отрицателни емоции. Дори и да не посещава училище, подобно дете чувства своята непълноценност. С навлизането му в пубертета, депресията рязко се увеличава. В тази възрастова група депресията е по-различна отколкото във всички останали. Обикновено тези деца не изглеждат депресирани и не постъпват така, докато депресията не стане особено дълбока. Обикновено 12-, 13-, 14-годишните тийнейджъри демонстрират своята депресия чрез трудно съсредоточаване в клас (понижено внимание и невъзможност за концентрация), чийто резултат е в понижаване на оценките. Впоследствие ги обхваща от едно безкрайно отегчение, което намалява техния интерес във всичките им дейности. На този етап юношата е дълбоко нещастен.

Ако отегчението продължи, в крайна сметка детето ще прояви своята депресия и нещастието си. В това положение едно дълбоко потиснато и отегчено момиче може да постъпва хаотично, да използва наркотици, да избяга или да пробва друг вид противообществени прояви. В подобна ситуация момчето действа по подобен начин, но ще бъде по-склонно към насилие „ кражба и побой.

Ако знаем, че обременените в това отношение деца са предразположени към лошо самочувствие, към усещане, че са нелюбими и нежелани, към депресия как ще им помогнем? Аз съм убеден, че областта, която най-силно е засегната, най-много се нуждае от помощ. Познахте, тези деца повече от всичко се нуждаят да бъдат истински, безусловно обичани. Тогава по-лесно биха преодолели заболяването си.

Как да сторим това? По същия начин, по който изразяваме любовта си към всички деца, като не забравяме, че възприятията им в някои области са изкривени, а това води до изкривяване и във всички останали сетивни форми. За да се чувстват обичани, тези деца почти винаги се нуждаят от повече привързаност и всички други средства за изразяване на любовта ни. В добавка, нужно е да го правим по-пряко, по по-опростен, силен и подчертан начин, както и по-интензивно. Всичко това трябва да ги накара да разберат чувствата ни към тях, да получат ясно посланието от нашите сърца към техните. Нашите взаимоотношения на любов с подобни деца трябва да бъдат ясни и силни.
Други медицински проблеми

Децата с хронични (дълготрайни) заболявания също са предразположени към емоционални и поведенчески проблеми. Това важи особено за заболявания, които изискват близко наблюдение и постоянно внимание като при малките диабетици. Грижата за малките деца с това заболяване изисква от родителите огромни усилия и време. Толкова много, че е трудно да не посветим цялото си внимание на болестта, пренебрегвайки другите нужди на детето. Точно това става с емоционалните нужди на повечето от тези деца. Грижовните родители стават така целенасочени, например, към даването на нужната доза инсулин, към регулиращата диета, определянето на глюкозното съдържание и т.н., че тези необходими процедури изместват естествената проява на любов. Колкото и необходими да са тези медицински задължения, те не могат да заместят безусловната любов, изразена посредством зрителния контакт, физическия контакт и съсредоточеното внимание. В процеса на растежа, особено в пубертета, болестта прави децата все по-нервни, затворени и враждебни. Поради заместването на любовта с медицински грижи те намразват и болестта, и родителите си. Стават враждебни и предизвикателни не само към родителския авторитет, но и към всеки друг. Склонни са към депресия с всичките ‚ последствия. Най-лошото от всичко е, че често използват сериозността на заболяването си, за да предизвикат родителите си, проявявайки гняв и неудовлетворение. Това може да се изрази във вземане на прекалена доза инсулин, на твърде много карбохидрати и т.н. Всъщност мнозина се самоубиват, за да изразят своето гневно предизвикателство.

Разбира се, при тази сложна болест има и други причини, предизвикващи горчивина и деструктивни настроения у младите пациенти. От собствения си опит мога да посоча две основни причини, поради които тези бедни деца стават толкова враждебни и предизвикателни. Първата, която току-що обсъдихме, е заместването на израза на любов с медицински процедури. Втората е нищожните ограничения и липсата на контрол върху поведението от страна на родителите. Те може да изпитват състрадание към болните си деца. Може също да чувстват и вина, страх или депресия. Ако родителите не съумеят да контролират поведението на болното дете така, както контролират останалите си деца, а именно със строгост, това дете ще започне да манипулира родителите си. То е особено лесно за хронично болните деца. Те могат да използват болестта си, за да контролират своите родители: възползвайки се от вината и състраданието на родителите си, карайки ги да се страхуват, че положението може да се влоши, те предприемат дори явни стъпки да се предадат на болестта.

Тези действия могат да се проявят в различна степен у всички деца с хронични заболявания или други подобни проблеми, например: астма, хроничен бронхит, сърдечна недостатъчност, физически деформации, психически разстройства, припадъци, неврологични болести, мускулни болести, зъбни проблеми и дори забавено развитие. Списъкът може да продължи още дълго.

И така, скъпи родители, ако детето ви има някаква слабост или какъвто и да е проблем, не се ангажирайте с този проблем дотолкова, че да пренебрегнете детето си. Повече от всичко друго му е нужна безусловната ви любов. Много повече от всяка медицинска грижа, колкото и да е необходима. Повече от стимулаторите, повече от домашните учители и другите академични средства, много повече от всички упражнения и всички лекарства. Най-необходимите елементи в живота на вашето дете сте вие и вашата безусловна любов към него. С тях детето ви ще има нужната сила, за да постигне развитие и успех.
Съпротивляващото се дете

Бих искал да обсъдим как да помогнем на съпротивляващото се дете, детето, което отказва да приеме обичта ни. Вярвате или не, много деца естествено (вродено) се съпротивляват на естествените начини за проява на привързаност и нежност. Те се съпротивляват на зрителния контакт, не искат да бъдат докосвани и не се интересуват от съсредоточеното внимание.

Това може да бъде проявено в различна степен. Някои деца се съпротивляват умерено, докато други упорито отказват да приемат всеки израз на обич. Някои деца пък понасят само един израз на любов, не и друг. Всяко дете е неповторимо.

Безусловно, съпротивляващото се дете е загадка за своите родители. Грижовните родители инстинктивно знаят, че детето се нуждае от любов и други форми на емоционална привързаност, но когато се опитат да ги проявят, детето използва безброй начини, за да ги отхвърли. Каква дилема. В крайна сметка много родители стигат до въпроса "какво иска детето". Те заключават, че то не се нуждае от тяхната любов, внимание и привързаност. Това е огромна грешка.

Дори упорито съпротивляващото се дете се нуждае от всичко, свързано с безусловната любов. Затова, макар и да не иска да я приеме, ние, родителите трябва да продължим да го учим на това.

Можем да започнем с разглеждането на пет момента, в които детето е склонно да приеме любовта ни. През тези моменти, детската съпротива е слаба и то може сравнително лесно да стигне до емоционалното ниво на възприемчивостта. Разбира се, всяко дете е различно. Едно дете може да бъде по-възприемчиво в един момент и по-малко възприемчиво в друг. Дълг на родителите е да следят за тези моменти.

Първият момент на възприемчивост, който бих искал да спомена е, когато детето намира нещо за особено смешно. Например, гледайки телевизия, то може да види смешна сцена. В това време, докато коментират забавния момент, родителите имат възможност да осъществят зрителен контакт, физически контакт, както и съсредоточено внимание. Родителите трябва да реагират бързо, защото съпротивата на истински упоритото дете отслабва само за кратко време. Те трябва "да настъпват и да отстъпват" навреме, иначе детето може да започне да се отбранява срещу подобна тактика занапред.

Вторият момент на възприемчивост е, когато детето се справи с нещо, заради което е особено гордо. Това не може да е просто нещо. Трябва да е нещо, което го прави истински щастливо. В този момент, докато хвалят детето, родителите могат да използват зрителния и физическия контакт (и специалното внимание, ако е уместно). Ще повторя, че трябва да внимаваме да не прекалим, да се научим "да настъпваме и се отдръпваме".

Третият момент на възприемане е, когато детето не е добре физически. Може да е болно или наранено, а в такива моменти възприемчивостта му е непредсказуема. Понякога болестта или болката могат да го направят отстъпчиво, но друг път събуждат съпротивата му. Ние, родителите, трябва непрекъснато да следим за това, за да не пропуснем възможността да дадем на детето си своята любов, когато то изпитва болка. Детето никога не ще забрави тези специфични моменти.

Четвъртият момент на възприемчивост е налице, когато детето е емоционално наранено. Това става често при конфликт с връстниците му или когато те са се ползвали от несправедливо предимство спрямо него. В тези моменти на емоционална болка много упорити деца са готови да приемат проявената към тях любов.

Петият момент на възприемчивост до голяма степен зависи от предишните преживявания на детето. Например, едно дете може да е имало особено приятни преживявания, докато е било на разходка с родителите си. Това дете лесно би приело любовта и вниманието на родителите си в момент на такава разходка. Друго дете може да е имало приятни преживявания преди сън, когато родителите му четат, молят се или разговарят с него. Това дете ще бъде естествено склонно към повече възприемчивост точно по времето преди сън. Ето защо осигуряването на подобни ежедневни моменти, придружени с топли, приятни преживявания за детето, си струват както за него, така и за родителите. Например обичайното време за лягане е добра инвестиция в това отношение.

С две думи, всички деца се нуждаят от естествените начини за изразяване на любовта „ зрителния контакт, физическия контакт и съсредоточеното внимание. Ако детето не ги получава в достатъчно количество, най-добре ще е да разберем защо и да променим положението.

Ние обсъдихме само няколко проблема, които могат да лишат децата от най-нужното за тях. Бих желал да имаме място и време, за да поговорим и за другите деца със специфични проблеми като онеправданите деца, децата на разведени родители, депресираните деца, децата с неизлечими заболявания и тийнейджърите.