Детето, как да го обичаме истински

8 - Детският гняв

Гневът е естествен отговор при всички нас, включително и при децата. Но да се справиш с детския гняв според мен е може би най-трудната страна от отговорността да си родител. И защото е трудна, повечето родители отговарят на детския гняв по неправилен или пагубен начин.

Помислете върху това. Когато детето е ядосано, то е твърде ограничено в начините, по които може да изрази своя гняв. То има само две възможности - да изрази гнева си или чрез своето поведение, или с думи. И двете форми затрудняват родителя да отговори подходящо.

Ако детето изразява гнева си, например като си удря главата, хвърля играчките си, блъска или рита срещу, подобно поведение трябва да се вземат мерки. От друга страна, ако детето изразява яда си с думи, той почти сигурно ще бъде посрещнат от родителите като небрежен, незачитащ и неуместен. И този начин на изразяване на гнева също е нетолерантен и неприемлив. Какво може да направи родителят?

Като пара в котел, гневът трябва по някакъв начин да бъде изразходван. Никой, включително и малкото дете, не може да потиска гнева си и да продължи да го задържа изцяло у себе си. Това е едно от най-пагубните неща, на които можем да принудим малкото дете. Ако не позволим на детето да изрази гнева си по някакъв начин, то ще трябва да го задържи у себе си все по-навътре и по-навътре, което ще има разрушително въздействие върху живота му по-късно. Ако детето е наказано за това, че изразява гнева си с думи или чрез поведението си, то няма друг избор освен да го потисне и задържи навътре в себе си. Като резултат, това дете никога няма да може да се научи да контролира разумно гнева си.

Аз наричам това "капан на наказанието". Като родители ние трябва да разберем, че наказанието не е начинът да научим децата си да се справят със своя гняв.

Друга честа грешка, която родителите правят, изправени пред детския гняв, е в отговор да избухнат и да стоварят бремето на своя гняв върху детето. Децата са безпомощни пред лицето на родителския гняв. Те не разполагат със защитни средства спрямо него. Най-обичайния пример тук откриваме в сурова реплика като: "Никога вече да не правиш така (или да не говориш така)! Разбра ли?" Когато родителят крещи на детето си, той на практика затваря всички нормални пътища, по които детето може да изрази гнева си, и, както вече подчертах, то трябва да го задържи вътре в себе си и да прибави към него родителския гняв.

Несъмнено огромна част от родителите днес не съумяват да се справят с гнева на децата си. Ако детето изразява яда си или чрез своето поведение, или с думи, те го наказват или гневно му се карат, или го хокат и наказват едновременно. Ще повторя, че тъй като това са единствените начини за детето да изрази гнева си, то се оказва принудено да го потисне навътре в себе си.

Защо това е толкова пагубно? Защото, както подчертах, гневът в крайна сметка трябва да се изразходва по някакъв начин. Ако се потиска прекалено много, той ще се трансформира в "пасивно-агресивно поведение". Пасивно-агресивното (ПА) поведение е предимно несъзнателно (извън детското усещане) и насочено срещу авторитета. То е несъзнателна мотивация от страна на детето да развенчае всички авторитетни фигури (родителите и учителите особено), като прави точно обратното на онова, което се очаква от него. Щом веднъж пасивно-агресивните черти започнат да влияят върху поведението на детето, дисциплината се превръща в кошмар.

Пасивно-агресивното поведение (като противоположност на открития, честен, пряк и словесен израз на гнева) е такъв израз на гнева, който се стоварва обратно върху човека по косвен път. Няколко прости примера за това са бавенето, разтакаването, шляенето, инатът, преднамерената ползотворност и разсеяността. Подсъзнателната цел на ПА поведение е да се разстроят родителите или авторитетните фигури и да се предизвика гняв.

Пасивно-агресивните начини за справяне с гнева са непреки, коварни, саморазрушителни и пагубни. За съжаление тъй като пасивно-агресивното поведение е подсъзнателно мотивирано, детето не може да осъзнае, че използва това съпротивляващо се, спъващо поведение, за да освободи насъбралия се у него гняв и да разстрои родителите си.

Един от начините, по които малкото дете отрано проявява ПА тенденции, е да се напишква след като родителите му са го научили да използва тоалетната - много ефективен, но нездравословен начин за изразяване на гнева. В повечето случаи родителите забраняват израза на какъвто и да било гняв, особено словесен. Много малко родители могат да се оправят в подобна ситуация. Повечето си вкарват автогол. Колкото повече наказват детето си, толкова повече то се напишква, защото подсъзнателно иска да ги разстрои. Каква дилема! В това положение както родителят, така и детето са за съжаление.

Много деца, които ходят на училище, използват ПА, за да изразят гнева си, като получават по-ниски оценки от тези, на които са способни. Тяхното отношение прилича на това: "Можеш да заведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие." За детето ПА, което използва слабите си оценки, за да ядоса родителите си, това значи: "Можеш да ме накараш да ходя на училище, но не можеш да ме принудиш да получавам добри оценки." Ще повторя, спрямо ПА поведение родителите са безпомощни - детският гняв е контролиран и не се проявява видимо. Колкото повече родителите се объркват и разстройват (което е и подсъзнателната цел на всичко това), толкова повече се влошава положението.

Важно е отново да подчертая, че детето ПА не постъпва съзнателно или целенасочено, за да разгневи авторитетните фигури. Действията му са част от един несъзнателен процес, за който то не си дава сметка и към който е било тласнато посредством "капана на наказанието".

Пасивно-агресивното поведение е много често срещано. Защо? Защото повечето хора не разбират гнева или не знаят как да се справят с него. Те чувстват, че гневът е някак нереден или грешен и трябва да бъде изкоренен от детето. Това е сериозна заблуда, защото да чувстваш гняв е нормално. Всяко човешко същество през вековете е изпитвало гняв, включително и Исус, който бе разгневен на тези, които оскверниха храма. Ако когато детето ви е ядосано, вие го пляскате или му крещите: "Спри да говориш по този начин! Забранявам ти!", или викате: "Млъкни или ще те плесна!", какво може да направи то? Само две неща „ може да не ви послуша и да продължи "да говори по този начин" или да ви послуша и "да спре да говори по този начин". Ако избере второто и престане да изразява яда си, той просто ще бъде потиснат и ще остане ненамерил изход в детското подсъзнание, в очакване да се прояви по-късно чрез неуместно и/или пасивно-агресивно поведение.

Друга грешка, която правят някои родители по отношение на потискането на гнева, е неуместният хумор. Когато ситуацията стане напрегната, особено ако някой започва да се нервира, има родители, които се шегуват и се опитват с хумор да разредят напрежението. Разбира се, хуморът е чудесно средство във всяко семейство. Но когато той се използва постоянно, за да се избегне нужното справяне с гнева, децата просто не могат да се научат да го преодоляват по подходящ начин.

Пасивно-агресивното поведение лесно се превръща в твърдо установен, обичаен модел, който може да се запази за цял живот. Ако по време на пубертета детето избягва честното и открито справяне с гнева по един подходящ начин, то може да си служи с пасивно-агресивни похвати във взаимоотношенията му с партньора, децата, работата, колегите, приятелите. ПА поведение е главната принуда, която води към наркотици, извратен секс, провал в училище, бягства и самоубийство. Каква трагедия! И повечето от тези нещастни хора едва ли осъзнават своя пагубен модел на поведение или своите проблеми с преодоляването на гнева.

Пасивно-агресивното поведение е най-лошият начин да се справяме с гнева по няколко причини: 1) то лесно може да се превърне в твърдо установен, неизменен модел на поведение, който да се запази през целия живот; 2) то може да изкриви индивидуалността на човека и да го направи твърде неприятен; 3) то може да се отрази на всички взаимоотношения на този човек; 4) то е едно от онези смущения в поведението, с които е най-трудно да се справим и да ги коригираме.

Писанието напътства родителите да обучават детето на онова, което то трябва да прави. Да принуждаваме детето да потиска гнева си и да не се справя с него по подходящ начин, значи да го обучаваме на онова, което не трябва да прави. Решаващо е да научим детето да контролира гнева си по най-уместния начин. Това ще стане, като го научим да разсейва гнева си, не да го потиска.

Да научим своето малко или пораснало дете да контролира гнева си „ това е според мен наистина най-трудната част от родителската отговорност. Първо, то е най-трудно, защото не идва естествено. Както видяхме естественият ни отговор на детския гняв е да бъдем още по-ядосани от детето и да стоварим гнева обратно върху него. Второ, да го научим по най-добрия начин да контролира гнева си е много трудно, защото това е дълъг и еднообразен процес. Крайната цел е детето ни да е в състояние да контролира зряло своя гняв, когато стане на 16 или 17 години. Това е бавен процес, защото контролирането на гнева е въпрос на узряване. Един незрял възрастен се справя с гнева незряло; един зрял възрастен се справя с гнева зряло. Пасивно-агресивното поведение е най-незрелият начин за контролиране на гнева. Най-зрелият начин е с думи, любезно да разсеем гнева към човека, на когото сме ядосани, ако това е възможно. От никое дете не можем да очакваме бързо да се научи да контролира гнева си. Мъдрият родител осъзнава, че добре гледаното дете ще научи много постепенно тези същностни уроци, преминавайки от един стадий на развитие в друг. От детето може да се очаква да се научи как конкретно да се справя успешно с гнева си не преди да е навършило 6, 7 или дори повече години. Дотогава ние като родители трябва да се стремим пасивно-агресивното поведение да не пусне корени в нашето дете. Когато то е в състояние да възприема, ние можем да го обучаваме конкретно как да контролира гнева си все по-зряло „ колкото по-голямо става. Темата е твърде обширна, за да бъде обхваната в тази кратка глава. Но тя е разработена задълбочено в книгата "Възприемащи и невъзприемащи деца".

В Ефесяни 6:4 се казва: "И вие, бащи, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в учение и наставление Господне". Помислете върху това и също така внимателно прочетете следващите глави в тази книга, които се отнасят до дисциплината. Внимавайте и използвайте наказанието като крайна мярка, въздържайте се да стоварвате своя гняв върху детето. Родители, моля ви, направете всичко, което е по силите ви, за да останете любезни с детето си и въпреки това да бъдете уместно твърди. Ако има две думи, които обобщават родителските грижи, стремящи се да наподобяват Христовите, те са: любезност и твърдост.

Любезността включва нежна обич, оптимизъм и стремеж да не се насаждат страх и безпокойство у детето, особено чрез нашия собствен гняв. Твърдостта включва ясни изисквания и последователност. Твърдостта не значи грубост и липса на гъвкавост. Тя е съобразена с възрастта, способностите и степента на зрялост на детето.

Когато детето ви навлезе в пубертета, прочетете "Как истински да обичаме израсналото си дете"¹, шестата и седмата глава, които ще продължат да ви насочват по-нататък, към проблемите на тази възраст. Това включва как да научите детето си да контролира зряло гнева си, когато е на 16 или 17 години. Никакво ПА поведение след тази възраст не трябва да се допуска.

Да, трудно е да научим детето си да контролира своя гняв, но това е една от най-големите отговорности на родителите днес. Като родители ние трябва да се отнесем сериозно към това и да внимаваме особено дали действително знаем какво всъщност правим. Рискът е твърде голям!