Димитър Димов тютюн

- Внимавате ли? - внезапно попита Борис. Ледените му очи го стрелнаха неумолимо. Секретарят се изплаши.

- Да, разбира се! - каза той.

- Прочетете написаното.

Съжалявайки за мигновеното си злорадство, което го разсея, секретарят прочете стенограмата. Борис му посочи сухо две грешки.

- Извинявам се!... Простете!... - жалко измънка секретарят.

Борис отново почна да диктува.

Най-сетне писмата бяха стенографирани и секретарят със струичка студена пот по гърба си тръгна към вратата.

- Поканете господин Барутчиев да влезе - каза Борис.

Имаше трима Барутчиев - кръвни братя. Двама от тях враждуваха помежду си като претенденти за корона, а третият, улеснявайки продажбите на тютюните им в чужбина, водеше безгрижен живот из европейските курорти и се намираше в много добри отношения с Немския папиросен концерн и хитлеристите. Барутчиев младият в това време старият лекуваше туберкулозата си в един санаториум, а средният се забавляваше из Баварските Алпи - бе нисък, пълен и образован мъж с орлов нос и малко надменни очи. У него бе много развито чувството да блести. Той жадуваше да стане всемогъщ като брат си, ала не притежаваше неговите качества и грандоманията го лишаваше от най-обикновена търговска предвидливост

Когато Барутчиев младият влезе в кабинета, лицето му имаше израз на скръбно достойнство, което не се засягаше от постъпката на един парвеню. Това до вчера никому неизвестно хлапе го беше принудило да чака.

Борис го покани с равнодушна вежливост да седне. Барутчиев младият се отпусна в креслото и когато срещна студения му поглед, мигна безпомощно.

Настъпи мълчание.

- Аз идвам отново при вас, господин Морев... - каза най-сетне Барутчиев. - Делото е насрочено към края на месеца.

- Да!... - Борис извади кутия с цигари и я поднесе безразлично към госта си, но Барутчиев отказа, обиден от чакането.

- Благодаря. Не пуша преди обед.

Борис употреби половин минута да запали цигарата си.

- Да, разбирам!... - произнесе той най-сетне. - Но боя се, че трудно ще взема решение да дам показанията, които желаете.

Барутчиев младият остана за миг с тревожно разтворени очи. Отговорът го изпълни с покруса и възмущение, но все пак оставаше вратичка за изход. Хлапето имаше намерение да продължи с изнудването.

- От вашата преценка зависи изходът на делото - каза Барутчиев и в гласа му прозвуча по-скоро горчиво презрение, отколкото ласкателство.

- Разбирам - хладно отговори Борис. - Но аз трябва да мисля и за собствените си интереси.

- В какво се накърняват вашите интереси, ако кажете истината?

- Вие не съзнавате още, че истината не е във ваша полза. - В очите на Борис светна студено, насмешливо учудване. - Ако я кажа, ще се скарам с банката на вашия брат, а това е против интересите на "Никотиана".

- Господин Морев!... - драматично извика Барутчиев и в гласа му прозвуча паниката на милионер, изправен пред разорение. - Кой морал, кой човешки закон позволява на една;банка да прекрати кредита ми в средата на покупките,.след като съм раздал девет милиона капаро?... И кой разумен институт би направил това, преди да вдигна тютюна поне от производителите?... Не!... - Барутчиев се изправи внезапно и махна с ръка. - Не!... Ваш дълг е да погледнете човешки на една стара семейна вражда, която заплашва с гибел съществуването ми... Моят брат е туберкулозен ипохондрик... един завистлив човек... една зла мумия... чудовище!... Моето издигане го дразнеше!... Моите печалби го вбесяваха!... Усещах как ме дебнеше подло... вероломно... и нанесе удара изведнъж! Имотите, къщата мебелите ми... всичко е описано! Нямам ли право да се браня, да водя дело, да искам обезщетение?

- Е, да!... - равнодушно се съгласи Борис. Но не и да скарвате "Никотиана" с брат си.

- А справедливостта, господин Морев?

- С нея се занимават съдиите.

- Но те ще решават въз основа на вашите показания като вещо лице.

- В такъв случай трябва да бъда обективен.

- Аз ви моля тъкмо за това.

- И аз ще постъпя именно тъй!... Вашият брат просто е пазил интересите на банката си докато вие искате да кажа, че е действувал с умисъл да ви разори... А това е невярно! Ако кажа така, ще бъде лъжа. Това значи да измъкна от банката му тридесет милиона и да ги сложа във вашия джоб... Това значи да се скарам и с политическите фактори, заинтересовани около нея, и утре да не мога да разчитам на никакви услуги от тях. С други думи, за да ви помогна, вие искате да изложа интересите на "Никотиана"!.., Е, добре!... Питам се, срещу какво?

От гърдите на Борис се изтръгна нисък хладен смях. Той взе втора цигара и я запали със същата бавност.

Барутчиев младият отдъхна с облекчение. Най-после!... Хлапето беше разкрило вече картите си и показваше готовност да направи услуга, но, разбира се, съвсем не безвъзмездно. Жалък парвеню и плебей! По стъпка на дребно шмекерче!... Барутчиев забрави, че не пушеше преди обед, и запали от собствените си цигари. Най-много след една година той щеше да стъпче това хлапе като червей заедно с цялата неуязвима досега "Никотиана". Но търпение!... Посивелият, боледуващ от грандомания вълк глътна благоуханния дим на цигарата си и с бащински смях потупа младото вълче по рамото. Вълчето се усмихна също, но очите му останаха студени.

- Слушайте, момко!... - Барутчиев вече.бе се успокоил. - Виждам, че старият Пиер е оставил достоен заместник!... Чудесно!... Точно тъй бих действувал и аз. Да поговорим откровено!... Значи, питате срещу какво? - Гласът на Барутчиев стана изведнъж много тържествен. - Срещу това, че утре единствен купувач на нашите тютюни ще остане Райхът и аз ще посочвам на Немския папиросен концерн между кои фирми да разпределя доставките си. Ясно ли ви е?

Барутчиев младият погледна Борис, за да види въздействието на думите си. Но вълчето безстрастно изпускаше дима на цигарата си. Дръзките му очи си оставаха все тъй невъзмутими.

- Днес не е утре - спокойно произнесе Борис.

- Тогава ще ви кажа какво е положението сега. Осемдесет на сто от продадените тютюни не получиха миналогодишните цени. Деветдесет на сто от всички партиди чакат още купувач. Знаменателно, нали?... Но нашите търговци са глупци, които не виждат нищо.

- Временен застой на цените - с привидна глупост произнесе вълчето. - Аз също задържам партидите си и ще чакам по-добри цени.

- Грешите!... - великодушно извика Барутчиев младият. - Грешите, драги мой!... Приближава невиждана икономическа криза. Цените на земеделските произведения и тютюна ще спаднат катастрофално. Паниката и фалитите идат. Знаете, че в тая област съм много добре осведомен, нали? По дворцова и дипломатическа линия... И по еврейска, ако искате... Забележете, и по еврейска!.. Парадоксално, нали?

- Не, никак не е парадоксално - рече Борис. - Всеки знае, че вие сте довереник на Коен, а в същото време се показвате пред хитлеристите като антисемит... Впрочем песента на Коен в Немския папиросен концерн е вече изпята и главната заслуга за това имате вие.

- Клюка!... - извика Барутчиев - Как можете да говорите тъй? Всичко това е клюка... Коен ми е приятел. Аз имам връзки с немците, но не взимам никакво становище към отношенията им с евреите.

- Не!... Вие много добре си подготвяте почва за работа с немците, като ги гъделичкате по еврейския въпрос. Коен спокойно можеше да си работи с немците, ако не бяха доносите ви, че той наляво и надясно говори срещу тях... Но фактите около Коен са без значение за нашите отношения, драги господин Барутчиев...

- Да!... Нека оставим клюките настрана! - Върху челото на Барутчиев се появиха ситни капчици пот. - Не заслужават!... - добави той с изкуствен презрителен смях. - Думата беше за това, което научих вчера от Берлин... Вие знаете, че брат ми, който живее в Германия, тия дни става пълномощен министър в Берлин, нали?

- Да, зная!... И е много близък с фон Гайер, новия директор на отдела за източни тютюни в Немския папиросен концерн.

- Не сте осведомен зле - самодоволно рече Барутчиев. - И така фон Гайер е споменал пред брат ми, че Немският папиросен концерн ще спре за известно време купуването на тютюни от Изток. Знаете ли какво значи това?

- Значи хитлеристка маневра за политически натиск. Ние ще плувнем скоро в германски води. Й ако настъпи криза, Немският папиросен концерн може да купи всичките ни тютюни, но на смешно ниски цени.,. Всичко това е твърде жалко, господин Барутчиев!...

- Не толкова, не толкова, драги момко!... Не бъдете песимист! Немският папиросен концерн ще купува на ниски цени, но в големи количества и печалбите ще останат същите... Говоря за избраните фирми, които ще останат да търгуват с немците - добави той многозначително.

- Кои ще бъдат тия фирми? - спокойно попита Борис.

- Нашите!... - тържествено отговори Барутчиев - Моята и вашата. Ние ще получаваме лъвските контингенти, а другите ще събират трохите.

- Това е въпрос на бъдеще - безразлично каза Борис. - Повече ме интересува какво можете да направите за "Никотиана" днес.

Очите на Барутчиев се втренчиха изпитателно в хитрото вълче.

- Не е ли по-разумно да мислите за утре? - попита той.

- Свикнал съм да разчитам само върху неща, които могат да се свършат днес.

- Аз бих могъл да кажа за себе си същото.

- Доказателство за доверие дава първо оня, който го търси.

- Доверие?... - Барутчиев го погледна надменно. - Съмнявате ли се в моите връзки с немците?

- Никак!... Но те са чисто платонични.

Върху устните на Борис заигра пак предишната ледена усмивка.

- Разсъждавате повърхностно, драги!... Моралният

фактор за германците е по-важен.

- Може би утре да, но днес не... За да проникнат политически у нас, те трябва да действуват първо с материалния.

- Прав сте!... - рече Барутчиев, като се замисли малко. - Но какво искате да кажете с това?

- Съвсем просто нещо. Вие не бихте могли да заемете днес мястото на Коен въпреки симпатиите, с които се ползувате пред немците.

- Защо?

Барутчиев се замисли пак и лицето му взе малко глупаво изражение. Тия неща не му бяха идвали на ум досега.

- Ще го направя - каза той след малко.

- Не можете. Липсват ви пари.

- Ще ги получа от немците.

- Изключено!... Немците никога няма да бръкнат в собствените си джобове, докато имат възможност да принудят към това другиго... Ясно, нали?

Барутчиев не разбираше или се правеше, че не разбира. Борис се уточни напълно:

- Да говорим като търговци от нашия ранг, господин Барутчиев!... Става дума за политическите мъже и за конците, с които се дърпат.., Вие нямате никакъв куклен театър, а.моят работи безупречно. Немците биха могли да го използуват, ако осигурят пласмента на тютюните ми чрез папиросния концерн.

Посивелият мъж остана с отворена уста, а хлапето го гледаше с мрачните си очи спокойно, хладно, невъзмутимо. Какъв цинизъм! Каква дързост!... Не се ли срамуваше, не се ли боеше поне да говори така? Ето новото поколение!... То не си даваше дори труда да лицемери. Но след смайването, което го обзе, Барутчиев почувствува гняв и злоба. Сега условията на Борис му станаха съвършено ясни.

- Вие искате... - гласът на Барутчиев изхриптя почти болезнено - да заемете мястото на Коен... и "Никотиана" да получава лъвската част от контингентите на Немския папиросен концерн?... Това искате, нали?

- Точно това, господин Барутчиев!... Вие можете да го предложите на германците с всичките предимства, които съдържа за вас и за мене. Можете да използувате и дворцовата линия.

- Никога!... - злобно изсъска Барутчиев.

- Защо?

Гласът на Борис не беше се променил никак.

В очите на Барутчиев светна скрита заплаха.

- Опасен е преди всичко за вас. - От гърдите на вълчето се изтръгна остър, металически смях. - Вероятността да спечелите делото може да стане нищожна.

- Аз ще бъда силен утре - глухо изръмжа Барутчиев.

- Не повече от днес, защото ви липсват качества. -Гласът на Борис се повиши и стана неимоверно дързък. - Вие ще посочвате на фон Гайер тази или онази фирма, ще прокарвате дребни, лошо манипулирани партиди, но лъвският дял ще ви отбягва винаги, защото сте неспособен търговец. Немците знаят, че не разбирате нищо от тютюна, от качествата и манипулацията му. Те виждат, че сте обикновен самохвалко и грандоман, който изсипва пред тях само приказки, без да притежава действителната сила на парите и влияние над политически лица.

Барутчиев скочи от креслото си.

- Това е нахалство!... - извика той. - Вие ме обиждате!

- Говоря истината във ваша полза.

- Аз ще я кажа, където трябва, във ваша вреда!.. Всички знаят че имате братя комунисти.

- Е, та?...

Гласът на Борис трепна леко, но само за миг.

- Мислете и за моите нокти!

- Делото ще ги изреже. Ако не го спечелите, вие сте загубен. Мислите ли, че немските ви приятели не го следят?... Допускате ли, че Немският папиросен концерн ще ви отпусне кредит да закупите десет милиона килограма тютюн, ако се докаже, че парите, които е отпускала банката на брат ви, са били употребени да си построите най-разкошната къща в София и да купите апартамент на любовницата си?

Лицето на Барутчиев побледня внезапно.

- Това е подлост!... - прегракнал от гняв, извика той. - Чувам го за първи път.

- Разисква се между съдиите и в обществото.

- Ще заведа дело и срещу вас!

- Отлично!... Мога да посоча от кого съм го чул.

- Посочете веднага!

- Не сега. В съда.

- Вие сте нечестен... подъл човек!... - От устата на Барутчиев почна да пръска слюнка. - Вие сте интригант!... Вие сте разрушителен... антисоциален тип!...

- Тук вече никой няма да ви повярва.

- Ще кажа... ще ви изложа, че братята ви са комунисти!... Ще ви изоблича пред немците... в двореца... навсякъде!

- Но делото ви срещу банката ще пропадне. Бъдете напълно сигурен в това. Зная какво трябва да изтъкна като вещо лице в съда. И не забравяйте, че министърът на правосъдието е акционер в "Никотиана" и че... О, вие знаете какво!... Дори най-честните съдии развързват очите на Темида, когато разглеждат дело за тридесет милиона.

- Жалко правосъдие!... Нещастни съдии!...

- Те са от демократическата партия, на която е лидер брат ви.

Барутчиев улови главата си с двете ръце и почна да се разхожда из стаята като луд.

- Успокойте се и седнете, господин Барутчиев! - учтиво предложи Борис. - Нека завършим разговора спокойно.

Барутчиев се отпусна тежко в коженото кресло. Дишаше трудно. Лицето му беше посиняло и по него се стичаха ситни капчици пот. Той извади кърпа и се обърса. Борис го наблюдаваше с хладината на същество, неспособно да изпита гняв, омраза или съчувствие. Само черният блясък на зениците му показваше тържеството над поваления противник.

- Какво предлагате? - глухо попита Барутчиев.

- Да се изясним още малко, за да видите, че и вие имате полза. Не говоря само за изхода на делото... Дори ако заемете мястото на Коен, вие не можете да се справите с една огромна доставка за Немския папиросен концерн. Липсват ви похват, организация, технически персонал... През следващата година немците ще възложат доставката другиму. Да, тъй ще бъде!... Вие,сам го предчувствувате много добре. Това е само техническата страна на въпроса. Но немците искат да упражнят и политически натиск, а вие не разполагате с никакво средство за това освен хората в двореца, които още не желаят да се излагат. "Никотиана", напротив, има връзки с правителството, депутатите, опозицията... с пресата и запасните генерали... с всички!... Глупаво е да мислите, че можете да спечелите тия хора сам. Това е трудна и в много отношения опасна работа. Аз работя с хора, които съм получил, така да се каже, заедно с "Никотиана" от татко Пиер. Не смея да се свързвам с нови... Има шмекери, които доят от две крави!... Има скрити левичари, които могат да ви изложат със запитване в камарата... Чудно ми е, как не сте разбрали тия прости неща досега?

Барутчиев мълчеше, гледайки мрачно пред себе си.

- И така, положението е следното - продължи Борис: - Вие имате добри връзки с немците, но в момента сте безполезен за тях. Аз пък нямам тия връзки, но държа в ръцете си важни лостове за смяна на политическия курс. Чудесно, нали? Щом е така, ние сме съюзници и няма никакъв смисъл да си нанасяме удари из засада. А сега няколко думи за вас. Ще дам показанията, които желаете. О, не се безпокойте!... Аз мога Да удавя съдиите в аргументи, в изчисления и технически доводи... А можем просто да изплашим банката и да я принудим към износно споразумение. Това е най-добрият изход според мене, за да не се скарате с разни политически негодяи, които банката ще насъска срещу вас... Прав съм, нали? По този начин вие спасявате къщата, имотите, името си, възстановявате реномето си на благоразумен търговец... Аз пък поемам доставката за Немския папиросен концерн и на края на годината изсипвам десет процента от печалбата в ръцете ви, без Да сте мръднали пръста си, без да сте рискували нищо...

- Десет процента е малко!... - изпъшка Барутчиев.

- Как малко!... - сурово рече Борис. - Никак не е малко.

- Аз мисля, че е правилно поне да делим.

- Изключено!...

- Тогава четиридесет процента!... Друго не искам... не мога да приема...

- И аз не мога.

Гласът на вълчето беше неумолим. Настъпи мълчание. Барутчиев отново избърса потта от лицето си.

- Ще си помисля - каза той най-сетне.

- Не бива да мислите дълго. Фон Гайер и Прайбиш са може би вече тук и внимавайте да не ги изтървете!... Оная вечер видях Лихтенфелд.

- Невъзможно!... - изумено произнесе Барутчиев. - Къде го видяхте?

- Пиеше в един бар... Можете да считате, че Лихтенфелд е вече загубен за вас. Бандата на Кршиванек го е уплела в мрежата си.

- Но Кршиванек е престъпен тип... Няма да постигне нищо.

- Не бъдете толкова сигурен в това. Шуреят му е министър в новото правителство на Райха.

Барутчиев гледаше глупаво, с разкривено от изненада лице.

- Приемате ли предложението ми? - попита Борис.

- Приемам!... - глухо изпъшка Барутчиев.

След излизането му Борис повика главния експерт и го задържа час и половина на разговор. Двамата мъже се обвиха в синкави облаци от цигарен дим. Борис говореше спокойно, ясно, почти без прекъсване. Костов кимаше с глава и си вземаше бележки. От време на време той си позволяваше да прави възражения, които Борис оборваше веднага, но без суровата надменност, с която се отнасяше към другите чиновници. Благодарение на Мария между тях се беше установило пълно доверие, което сплетните, пускани от другите фирми, не можеха да разколебаят. Костов беше суетен любовник, прахосник и малко ленив, но умен и много честен. Борис внимаваше да не засегне честолюбието му и след смъртта на татко Пиер беше удвоил заплатата и годишното му възнаграждение. Костов пък ценеше у Борис широкия замах и трезвия му живот. Ала едновременно с уважението, което изпитваха един към друг, двамата мъже се презираха скрито и това се дължеше на разликата в характерите им. Борис беше студен и жесток към хората, а Костов - отзивчив и човечен. Първият, излязъл от низините, съзнаваше опасността от бунта на гладните и разбираше, че привилегията на ситите беше несигурна и заплашена. Вторият, израсъл в охолство, считаше тази привилегия за естествена и не мислеше, че човек трябва да разваля спокойствието си с грозни и безогледни действия срещу работниците.

Когато деловата част на разговора свърши, Борис попита експерта си шеговито:

- Костов, какво мислите за всичко това?

- Ако въведем тонгата, работниците ще отговорят със стачка.

- Ще я задушим!

- Не обичам кръв.

- Пак сантименталности!... - Борис се изсмя. - Вие живеете като свръхчовек, а разсъждавате като мравка.

- Обратното на вас - отговори експертът.

- Кой начин е по-добър?

- Естествено, моят. Аз винаги се намирам в по-добро настроение.

- А нима аз изглеждам мрачен?

- Да, ужасно мрачен - потвърди експертът. - Вие приличате на играч, който непрекъснато тегли карета, но се бои, че противникът му. може да покаже кент-флош.

Борис се замисли.

- Животът е действие, Костов!... - рече той след малко. - Борба... напрежение... Тъкмо в това намирам удоволствие.

- Сега да!... Но после ще ви омръзне.

- Защо?

- Защото с това действие не осъществявате нищо.

- "Никотиана" е само куп злато. А златото няма никакъв смисъл, ако не се превърне в човешко щастие.

- Вие как го превръщате в щастие?... - Гласът на Борис стана неочаквано зъл. - Като раздавате коледни подаръци на десетина работници ли?... Това бих могъл да правя и аз, но го намирам за безполезно.

Борис погледна часовника си и каза сухо:

- Отивам у Торосян.

Той седна в автомобила и запали цигара, но я угаси веднага.

Пушеше много, не ходеше пеш и водеше твърде скован и нехигиеничен живот. А от дробовете му сякаш нищо не можеше да изчисти катрана и праха, които първата година от работата "Никотиана" беше наслоила в тях. Като съзна това, той заповяда на шофьора да спре, слезе от колата и тръгна пеш.

Падналият преди няколко дни сняг се беше стопил и в тихия декемврийски ден по склоновете на Витоша пълзяха мъгли. Железносивото небе се отразяваше в паважа с мътна белезникава светлина. От Докторската градина лъхаше мирис на изгнили, влажни листа. Някакъв гвардейски поручик галопираше в кръг с безумно усърдие по алеята на царския манеж и от време на време подвикваше на коня си.

Борис почна да мисли с тревожна досада за Кршиванек.

Жилището на Торосян съответствуваше винаги на успеха му в търговията. Когато пропадаше, арменецът наемаше евтин апартамент, а когато се издигаше, живееше като княз. Той притежаваше чудна способност да загубва богатството си в няколко месеца и да го спечелва след това още по-бързо. Щедростта му създаваше политически връзки навсякъде, а приказното му ориенталско въображение го караше да лъже и да се хвали постоянно, така че никой не можеше да разбере дали подготвя някакъв удар, или бездействува

Сега Торосян се радваше пак на завидно богатство, което бе спечелил от връзките си с американски фирми и френската режия. Къщата му беше разкошна и само малкият дворец на разсипника Барутчиев я надминаваше с блясъка си.

Все тъй отегчен от мисълта за Кршиванек, Борис влезе в някакъв старомоден, но много изискан салон. Торосян бе купил къщата от наследниците на един починал банкер. По креслата, около малък подвижен бар на колелца, седяха десетина мъже, които Борис познаваше много добре.

Торосян изтича да го посрещне и като одалиска, която го чака с нетърпение, му протегна едновременно двете си ръце. Арменецът беше слаб, нисък и пъргав мъж, с руси мустачки и хитро лице. Приличаше на гиздава лисичка.

- Хайде, чакаме те... - заяви Торосян, като стисна ръцете на госта си така горещо, сякаш бе готов да го разцелува.

Борис погледна часовника си. Разговорът с Костов го бе задържал.

- Трябваше да почнете - небрежно каза той.

- Как така?... - Торосян поднесе веднага едно от сочните си ласкателства. - Нима можем да решим нещо без теб?

"Стига си дрънкал" - с досада помисли Борис Той подозираше, че арменецът беше свикал съвещанието, за да опита почвата за фронт срещу Немския папиросен концерн. Торосян наистина продаваше чрез Коен долнокачествените си партиди на концерна, но това нямаше да попълни загубата на американския и френския пазар, ако немците монополизираха търговията с България.

Борис се ръкува с останалите мъже и седна в едно кресло между тях. Повечето стиснаха ръката му с лицемерна любезност. Те приличаха на вълци, готови да се изядат взаимно, но понякога се случваше така, че имаха общи интереси и тогава действуваха задружно. Това ставаше най-вече, когато трябваше да се нанесе удар върху кооперациите, да се узакони някоя измама срещу държавата, да се изцедят по-добре производителите или да се потисне с общи усилия голяма стачка. Тогава всеки почваше да дърпа конците на своя куклен театър. И понеже сега липсваше такъв повод за единни действия, Борис заключи с увереност, че Торосян се вълнуваше от нещо, което засягаше само собствената му черга. Гиздавата лисичка изтича до бара и попита любезно: