„дионисомарбле българия еоод
Изтегляне 1.57 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- V.6.2. Подземни природни богатства
V.6. Земни недраV.6.1. Геоложка средаА. Съществуващо състояние Литостратиграфия Според Геоложка карта на България М 1:100000 районът на находището е изграден от скали на кредата и палеогена и кватернера (Гр. приложение 6). Долна креда Сумерска свита (smK1ap-al) – представена е от сиви до тъмносиви мергели и глинести варовици с прослойки от плътни сиви до тъмносиви микрозърнести варовици или дребно- до среднозърнести пясъчници и алевролити. Долната граница на свитата представлява бърз литоложки преход от скалите на Лютибродската свита, а горната граница е постепенен, но рязък преход към Сумерската свита. Разкрива се в северните части на разглеждания район. Дебелината и е около 20-30 m. Малопещенска свита (mpK1al) – състои се от глауконитни пясъчници, алевролити и мергели с глауконит. Свитата заляга върху Сумерската свита чрез рязък литоложки преход. Горната и граница е размивна и трансгресивна. Разкрива се в северните части на разглеждания район, успоредно на Сумерската свита. Дебелината и се изменя от 20-30 до 200 m. Горна креда В основата на горната креда се разкриват 5 свити с малка дебелина и сходен литоложки състав и постепенни или бързи преходи от една към друга, поради което на геоложката карта те са обединени (VIIK2st-cp). В геоложкия строеж на свитите вземат участие следните литоложки разновидности:
Долната граница на Каленската свита е несъгласна и трансгресивна. Горната граница на Кунинската свита представлява бърз, рязък литоложки преход към Мездренската свита. Тези свити се разкриват като тясна ивица с посока запад-северозапад – изток-югоизток в северната част на района. Общата дебелина на свитите се изменя от 35 до около 80 m. Мездренска кремъчно-карбонатна свита (mzK2cp-m) – представена е от сиви, светлосиви, тънкопластови или неяснослоисти варовици, съдържащи много кремъчни конкреции с тъмносив до черен цвят и размери до 20-30 см в диаметър, разположени успоредно на наслояването. Долната граница на свитата е литоложки ясен, бърз преход от Кунинска свита. Горната й граница е също литоложка и се бележи с бърз преход към Кайлъшката свита. Дебелината на Мездренската свита е от 30 до 150 m. Кайлъшка варовикова свита (kK2m) – изградена е от белезникави до бели масивни или дебелопластови, здрави органогенни варовици с останки от бриозои, брахиоподи, амонити. В близост до по-значими пукнатинни зони и разломи тези варовици се окарстяват сравнително лесно. Скалите на свитата следват с преход над кремъчно-карбонатните седименти на Мездренската свита Дебелината на свитата в региона е не по-малко от 50 m. Тези варовици, познати под търговското название – Врачански варовик, са предмет на проучване и добив в нах. „Дионисо, участък втори”. В литературата са познати като четвъртият хоризонт на мастрихта. В профила се отделят три фациални разновидности.
В действуващите кариери са установени слабо изявени карстови форми, често запълнени с арагонит. Сондажните работи установиха южно от находището силно развит в дълбочина карст, запълнен с кафява, червенокафява до чернокафява глина. Палеоген
Паволченска свита (pvPg21) – състои се от разнообразни жълтеникави сивожълти до белезникави, рахли полимиктови дебело до средноплостови пясъчници на места прехождащи в алевролити. Спойката им е песъчлива, глинесто-песъчлива или песъчливо-глинеста. Долната граница, с Кайлъшката свита, е трансгресивна и дискордантна. Свитата е покрита от седиментите на Угърчинската свита чрез бърз постепенен преход. Разкрива се в югозападната част на района. Дебелината и е променлива, като достига 60-70 m. Угърчинска свита (ugPg22) – изградена от светли, жълтеникави рахли пясъчници със слюда. В долните части на свитата пясъчниците са предимно дребнозърнести, докато нагоре в разреза преминават в едрозърнести. Долната граница е трансгресивна и несъгласна, а горната е представлява постепенен преход към Старопатишката свита. Разкрива се в южните части на района като заема обширни площи. Дебелината и е над 150 m. Кватернер Кватернерни образувания не са отделени на картата, но въпреки това по склоновете на възвишенията са установени делувиални образувания. Представени са от варовикови скални късове, примесени с глинесто-песъчлива компонента, кафява латеритна глина и почвен слой. Тектоника В тектонско отношение находището се намира в северното бедро на Мездренската синклинала - част от Предбалканската тектонска зона. Тази структурна единица се характеризира със сравнително спокойно геотектонско развитие през кредния и посткредния период, което се е отразило и на формираните гънкови структури – сравнително плитки, изоклинални до северно вергентни антиклинални и синклинални структури с доминираща посока около 100º - 120º. Посоката на пластовете в синклиналата е запад- северозапад – изток-югоизток, а наклона - от 8-15. Установените в находището пукнатини могат да се групират в три системи: “ab”, “ac” и “bc”. Слоистостта, отговаряща на фолиативните плоскости “ав” е съвсем слабо изявена поради дебелопластовата текстура на варовиците. Само в приповърхностния слой с дебелина до 3 m се наблюдават отворени слабо лъкатушещи неиздържани единични до снопове пукнатини, паралелни на слоистостта. Разстоянието между пукнатините в сноповете варира от 5 до 30 cm и се увеличава в дълбочина, като на около 5 m изчезват. Тези фолиативни повърхности в приповърхностния слой са свързани с изветрителните процеси и са резултат на типично плочесто изветряване. Пукнатините от типа “bс” са по-силно изразени. Посоката им варира около10-30о, а падението е субвертикално. Обикновено пукнатините са затворени, повърхнината е слабо огъната, като се отбелязва едрокъсово натрошаване по нея. Установена е единична харнишна повърхност бележаща вертикално движение с малка амплитуда не надвишаваща 1.0 m. Често се явяват в сноп от няколко пукнатини с обща ширина около 20 m и разстояние между отделните пукнатини от 0.2 до 1.0 m. Пукнатините от типа от типа “ac” имат падение на север 10-20 о и наклон вариращ около 75-85о. Обикновено пукнатините са отворени и са запълнени с кафява латеритна глина. Ширината им често достига 0.20 m. Краищата на пукнатините са неравни. Не се отбелязват движения по тях.. Често се проявява в тесни снопове от 2-4 пукнатини с обща ширина не надвишаваща 1.0 m. Обикновено те са паралелни помежду си. Някои прекъсват, а други се появяват в дълбочина. Наблюдават се и косо разположени пукнатини указващи за възможни възседни движения. На места се отбелязват участъци с развити дребни къси пукнатини, които не влияят върху добива на блокове, но правят суровината неизползваема. Участъците са с размери не надвишаващи 10 m. Често в горните части на хоризонтите в близост до повърхността се наблюдават пукнатини, паралелни на слоестоста. Установени са единични силно наклонени пукнатини с изток-западна посока и наклон на юг под наклон 25-30°. Освен тези пукнатини, коси пукнатини са установени на дълбочина над 8 m от повърхността. Рядко се наблюдават харниши. Установени са разседно-отседни движения с амплитуда до 1.5-5.0 m. В сеизмично отношение районът се отнася към зона с интензивност от VIІ- ма степен по скалата на Медведев – Шпонхоер – Карник и е с коефициент на сеизмичност Кс = 0,10. Б. Прогноза и оценка на очакваните изменения Въздействието върху земните недра при бъдещата експлоатацията на находище „Дионисо” по кариерен способ ще се състои в изземването на суровината (варовиците) от естественото и място в обсега на контура на изчислените запаси и ресурси до кота 420 m. Измененията ще обхващат продължителен период от време, не се възстановяват след приключване на добива и ще продължат през годините на концесия и след тях. В следствие на това, въздействието ще е продължително по времетраене, постоянно по честота на въздействие, локално по териториален обхват и значително и невъзстановимо по степен на въздействие. Не се очаква замърсяване на земните недра с вредни вещества. В района на находището няма обекти, върху които реализирането на инвестиционното предложение да окаже негативно влияние. Изменената геоложка основа ще окаже влияние върху ландшафта, което се коментира в т. V.9. от настоящия доклад. V.6.2. Подземни природни богатстваА. Характеристика на находището на подземни богатства, в т.ч. количество и качество на запасите и ресурсите им Според геоложкия доклад в находището са обособени следните разновидности варовици, които са поделени условно и прехождат едни в други без закономерност в пространството (Гр. приложение 7): Кварц съдържащи варовици - По данни от сондирането това са бели до светлосиви, бежови до тъмнобежови варовици, съдържащи светло до тъмно сиви кварцови агрегати с изометрична форма и размери до 10-15 mm или са под формата на неиздържани ивици с дебелина до 4-5 mm. Срещат се единични ядки с дължина до 12 cm изцяло съставени от сив кварц. В някои случаи след тези варовици в дълбочина продължават плътни бежови варовици или варовици тип "тигрова кожа". В единичен сондаж С-309 под кварц съдържащите варовици са установени светлосиви пясъчници с глинесто-варовита спойка. Петнисто-ивичестите варовици - Това са светлобежови до сиви ивичести варовици, в които се наблюдават силно удължени по-тъмни петна или повлекла с кафяв до сив оттенък. Петната имат вид на броеница от силно изтеглени лещички с много неравни краища. Въз основа на интензивността на оцветяването и контрастността се различават два пласта: - Долният, на границата с кварц съдържащите варовици, е представен от по-тъмно оцветени и контрастни от кафяво бежово до светлосиво и тъмносиво варовици, в който силно са изявени стилолитни линии. Този пласт не навсякъде е изявен. Дебелината на му достига до 6,50 m в югоизточния ъгъл на действуващата кариера. На места се наблюдават преходи в едропетнисти варовици. Дебелината на пласта достига до 4.5 m. Варовиците от този пласт по текстуро-структурна характеристика и декоративни качества не отговарят на изискванията за скалооблицовачен материал. Границата с горния пласт е постепенна алтернация между двете разновидности. - Горният пласт е представен от плътни и дебелопластови светлобежови до бежови и светлосиви варовици, които във височина променят интензивността на оцветяването и контрастността между ивичките. Дебелината на горния пласт варира от 1 до 9 m. Границата между пъстро ивичестите варовици с отдолулежащите кварц съдържащи варовици е рязка и отчетлива, макар че на места е отбелязана алтернация на последните с грубо петнисто-ивичестите варовици. Петрографското определение е водораслово-биодетритусен или слабо алевритов варовик с микрит и ясно зърнеста спойка. Текстурата им е неравномерно мрежовидно до дендритовидно петнеста. Структурата варира между криптозърнестта до водораслово-биодетритусно-ораганогенна. Първичните минерали са представени от био-хемогенен калцит, кварц, мусковит, по-рядко променен биотит и албит. Вторичните минерали са кварц, калцит, доломит, хематит и глауконит. Скалите са съставени от различни по количества и съотношение биодетрит, водораслов фитодетрит, микрит до яснозърнест калцит. Алохемите са водораслов микрит и биодетритус. Добре различими са различни по размер фораминифери, остракоди и фрагменти от миди. Теригенната компонента е слабо представена- от 3 до 5% кварц и незначително количество глауконит.. По-голямото количество на SiO2, установен чрез химичен анализ (17.66%) отколкото чрез петрографски наблюдения предполага, че кварцът е в скрито кристална форма, афанитов тип, криптоморфно-неразличимо включен в скелета на биокластите. Средната дебелина на петнистоивичестите варовици е 3.30 m. Относително чисти варовици - Представени са от светлобежови до кремави дебелопластови варовици, често с фина съвсем слабо контрастна пъстрота нюансирани от светлобежово до бежово с кафяв оттенък и неравен до ръбест лом. Сравнително по-рядко се срещат по-тъмно оцветени петна от по-плътен варовик, с размери до 10-15 cm. Най-често петната са броеницовидно разположени, паралелно на пластовостта. Понякога се наблюдават ивици с ширина 1-20 cm с кафяв до червенокафяв или светлосив цвят. Те са свързани с отворените пукнатини с изток-западна посока и са резултат от въздействието на води проникнали по тях. Варовиците съдържат манганови оксиди и хидрооксиди под формата на черни точици, петна и дендритовидни образования. Не е установена закономерност в тяхното разпределение. Срещат се запълнени с варовик ходове от миди-каменопробивачи. Преходът към отгоре лежащите едропетнисти варовици е постепенен, като се увеличава количеството, големината и контрастността на петната. Петрографските изследвания определят, че имат масивна текстура, на места прехождаща в мрежовидно петнеста до дребноивичеста. Структурата им е криптозърнеста до биодетритусна-органогенна и алевритова до алеврито-псамитна за кластичната компонента. Първичните минерали са био-хемогенен калцит, кварц и по-рядко мусковит, биотит и албит. Вторичните минерали са в ограничени количество и са представени от кварц, глауконит и доломит. Скалата представлява микритен варовик, съдържащ органогенен детритус. Калцитът е главен скалообразуващ минерал, представен в двете си форми- хемогенен и биогенен. Микритът е криптозърнест до скритокристалинен. Той служи за матрикс на ръбести, полуръбести до леко заоблени биодетритусните останки. Теригенните примеси варират от 3 до 8% и са представени главно от кварц, а останалите (мусковит, хлоритизиран биотит и албит) се срещат като единични зърна с ръбеста форма. Във всичките образци се срещат глауконитови криптокристалинни агрегати със заоблена форма и светлозелени на цвят. Характерна е много слаба импрегнация от железни хидроокиси, петнеста за микрита и дендритовидни крупнозърнести натрупи (макроскопски дендритите се определят за манганови окисиди). Средната дебелина на относително чистите варовици по данни от проучването е 15.61 m. Едропетнистите варовици - Едропетнистите варовици имат масивна текстура и неравен до ръбест лом. Петната представляват ядки от тъмнобежов с кафяв оттенък плътен варовик със закръглена форма, набогатени на SiO2, размерите им са от10 до 70 cm и заемат 40-80% от скалата. Прави впечатление липсата на запълнени с карбонатно вещество ходове от каменопробивни миди и много малкото количество манганови оксиди. Двете съставки на скалата силно се различават по физикомеханични качества. В самите едропетнисти варовици се набелязват две литоложки разновидности с постепенен незакономерен преход между тях. При едните контрастът между петната и основната маса е по-слаб, петната са по-светло кафяво оцветени, равномерно са разпределени в скалата, а размерите им не надвишават 10-15 cm. Основната маса е светлобежава, плътна. Втората разновидност се характеризира с много големи петна достигащи 60-70 cm, много плътни с тъмнокафяв цвят. Около петната, като запълваща маса се наблюдава светлобежов силно порьозен варовик, често набогатен на манганови оксиди. Едропетнисти варовици макар и рядко прехождат във варовици тип „тигрова кожа”.. В някои сондажи подложката на едропетнистите варовици са кварц съдъжащите варовици и липсва хоризонта на сравнително чистите варовици. Дебелината на хоризонта на едропетнистите варовици варира около 10-20 m, но в някои сондажи надвишава 26 m. Петрографският анализ на плътния варовик не установява съществена разлика с описанието на варовиците от предишния хоризонт. Те имат масивна до необособено мрежовидно петнеста до ивичеста текстура. Структурата им е крипто- до биодетритусно-органогенна. Първичните минерали са представени от био-хемогенен калцит и кварц. Вторични минерали са кварцът и глауконитът. Скалата е изградена главно от калцит. Преобладава хемогенния микритен афанитов тип калцит. Биокластичната алохемна компонента представлява добре сортиран дребен детрит с размери 0.03-0.1 mm. Добре отличими са фораминифери, остракоди и отломки от бивалвии. Теригенната компонента е не повече от 3-5% и е представена главно от кварцови зърна и единични мусковитови люспи. Общото съдържание на кварца е приблизително 6-8%. Характерна е много слаба импрегнация от железни хидроокиси, петнеста за микрита и фина пелитоморфна пигментация по детрита. Повърхностните изменения на скалите се състоят предимно в неравномерно развито латеритно изветряване и в наплочаване. Силно изявени карстови процеси са установени на хоризонт 462, където в едропетнистите варовици се наблюдават множество каверни с размер 8-15 см, често следващи очертанията на петната набогатени с кварц. По време на проучването са взети проби от варовиците, на които е извършен силикатен анализ и са определени физикомеханичните показатели. Според тези анализи съдържанието на СаО се изменя от 45.36 до 47.60%, на SiO2 - от 13.68% до 19.27%, а физикомеханичните показатели са дадени в таблица 8. Таблица 8
Варовиците са окачествени в зависимост от декоративните им качества, като са разделени на три групи:
Определянето на количеството на запасите и ресурсите е извършено с помощта на специализиран геоложки софтуер – RockWorks 2006. С негова помощ е създаден модел, като са използвани данни от сондажите за дебелините на откривката и различните типове варовици, описани по-горе. Съгласно приетите и утвърдени кондиции (Текст. приложение 10) са оконтурени 6 блока със запаси и ресурси в три категории (Гр. приложение 8). С протокол на № НБ-62/22.10.2007 г. на СЕК към МОСВ са утвърдени запаси и ресурси на варовици за добив на блокове по състояние към 31.06.2007 г. в следните количества (Табл. 9): Таблица 9
Обем на откривката - 1272500 m3. Рандеман на блокове - 22%. Площ на находището в контура на изчислените запаси/ресурси - 178106 m2. В непосредствена близост, източно от границата на концесионната площ, се намират още 3 находища за добив на скалооблицовъчни материали във варовиците на Кайлъшката свита – Равнище, Станеви ниви и Равнище (Гр. приложение 9), а общо по южния склон на рида Веслец са разположени 9 броя находища. Извън разглеждания район, освен варовиците на Кайлъшката свита, са установени и други полезни изкопаеми:
Б. Оценка на показателите за рационалното извличане и използване на подземните богатства (загуби, обедняване, извличане при първичната преработка, рандемани и обща използваемост, технологични отпадъци) Предвижда се кариерата да се развие до границите на оконтурените блокове със запаси. В плана за разработка на находище „Дионисо, участък втори” е предвиден годишен добив на 3000 m3 стандартни блокове и 480 m3 неоформени блокове при коефициент на извлекаемост за стандартни блокове 21,71% и за неоформени блокове 3,75%. Средните размери на стандартните блокове в геолого-проучвателната кариера са 240х117х138 cm (3,87 m3). По-малките скални блокове и такива с дефекти се реализират, като неоформени блокове. Средният им обем е около 1.20 m 3. Рандеманът е определен въз основа на добива през 2006 г. (Текст. приложение 11). Неоформените блокове са технологичен отпадък и те се отчитат само при осъществяване на продажбата им. Технологичните отпадъци представляват скални маси от откривката, маломерни, неоформени блокове и такива, получени в процеса на добива, които не притежават търговски качества. Част от маломерните блокове епизодично намират реализация на вътрешния пазар. Според проучванията на „Дионисомарбле България” ЕООД скалният отпадък не може да се използва като инертен материал за бетон поради високото съдържание на силициди, както и много големите разходи за натрошаване на преди всичко едрогабаритните размери на отпадъка (Текст. приложение 12). Намирането на пазар на малките, неоформените и с дефекти блокове също предопределя максимално използуване на суровината. При съществуващите геоложки и минно-технически условия, предвиденият начин за добив на варовици е оптимален. Каталог: ovos Изтегляне 1.57 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||