„дионисомарбле българия еоод


V.2. Качество на атмосферния въздух



страница7/16
Дата06.01.2017
Размер1.57 Mb.
#12055
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   16

V.2. Качество на атмосферния въздух

V.2.1. Съществуващо състояние


В района на находището не са правени изследвания за определяне качеството на атмосферния въздух и няма цифрови данни като концентрации за отделните вредности.

Районът е наситен с аналогични производства като в непосредствена близост (в юго – източна посока) е разположено друго находище за добив на скални блокове.

В района няма постоянни режимни пунктове за определяне качеството на атмосферния въздух, тъй като липсват големи промишлени източници на атмосферно замърсяване. Поради това в района не е препоръчано и не се провежда системен мониторинг за замърсяване на въздуха.

При реализацията на инвестиционното предложение за находище „Дионисо, участък втори” вероятно, ще се запази производствената технология и съответно източниците на емисии, както в находище „Дионисо”,

Действащата технология на добив генерира следните атмосферни замърсители:


  • Прахови емисии (суспендирани частици, фини прахови частици);

  • Азотни оксиди;

  • Серни оксиди;

  • Въглеродни оксиди;

  • Оловни аерозоли

Източници на атмосферните замърсители по пътя на технологията на производството са:

  • Откривно – подготвителни дейности – подвижни източници, неорганизирани емисии;

  • Добивни дейности (сондиране, пробиване на отвори, рязане) – подвижни източници, неорганизирани емисии .

Вследствие на описания начин на производство няма точкови източници на атмосферни замърсители - газове и прах.

Азотните оксиди ще се получават от горивните процеси. В обекта основния източник на NO и NO2 (NOx) е автомобилния транспорт, тежката механизация и дизеловите компресори.

Тези оксиди се изпускат в атмосферния въздух под формата на NO, който бързо преминава в NO2. Повишени нива от NOx могат да се получат при стабилна метрологична обстановка.

Под въздействие на слънчева светлина (през пролетта и лятото, когато се осъществяват добивни дейности) и в присъствие на летливи органични съединения от NO2 се получава вторичен замърсител – озон.

Азотният диоксид навлиза в човешкия организъм чрез дишането, може да се задържи в белия дроб и да му причини структурни промени. Вредното му въздействие е предимно върху дихателните функции, особено за хронично болни хора с респираторни проблеми и болните от белодробна астма.



Серни оксиди - очаква се тези замърсители да във фонови концентрации или да са пренос от близкото населено място през отоплителния сезон, когато се използват въглища за отопление.

Серният диоксид е корозионен кисел газ, който при взаимодействие с водните пари от въздуха води до получаване на киселинни дъждове, които увреждат и разрушават растителността и почвите.

Постъпва в човешкия организъм чрез респираторната система. Действието му се съчетава с това на общия прах и фините прахови частици.

Въглеродни оксиди и диоксиди

Въглеродният оксид е газ без цвят и мирис, по-лек от въздуха, горящ. Отделя се при непълното горене на въглеродосъдържащите горива. Източник на този замърсител е автомобилния транспорт, тежката механизация и дизеловите компресори.

Прониква в човешкия организъм чрез вдишването. Вредното му въздействие произтича от нарушаването на преноса на кислород до тъканите.

Въглеродният диоксид и еквивалентните му емисии се получават от транспортните и производствените дейности в находището.



Летливи органични съединения – основно се емитират от автомобилния транспорт.

Прахови частици – общ суспендиран прах (SPM) и фини прахови частици (ФПЧ10).

Това са пренасяни във въздуха твърди и ликвидни частици, които се задържат за неопределено време във въздуха. Тези частици могат да са първични и вторични. Първични са тези, които се емитират директно – прах и почва, извлечени от повърхността на земята. Вторичните са в резултат на човешката дейност – при горивни, добивни, дейности, бит, транспорт и др.

Прахови частици се формират и от химични реакции с азотни, серни оксиди, летливи органични въглеводороди, амоняк и др.

При разработване на „Дионисо, участък втори” се очаква образуването им от откривно – подготвителните, добивните и транспортните дейности.



Аерозоли на оловото – Концентрациите им в атмосферния въздух варират в зависимост от количеството на моторните средства и вида на изгаряните горива. Попадат в организма по респираторен път. Токсичните му ефекти се дължат на инактивирането на SH – групите или на заместване на есенциалните метални йони в молекулите на важни за организма ензими. Основно ще се получават от изгарянето на оловни бензини.

Отделяните атмосферни замърсители трудно могат да се оценят количествено, без да бъдат провеждани инструментални измервания (ръчно пробонабиране или чрез мобилна станция за качество на атмосферния въздух).

По време на изготвяне на доклада за ОВОС, по желание на експертите, подготвили доклада, ИАОС, Регионална лаборатория Враца извърши контролни измервания на някои от основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в района на съществуващата кариера „Дионисо” с ръчно пробонабиране. Измерванията се проведоха за времето от 13.04.09 г. до 13.05.09 г. като честотата на пробонабиране беше един път седмично, четири пъти в работния месец. Честотата на пробонабиране е по-малка от обявената в Наредба № 9/03.05.1999 г. Приложение 8 към чл. 20, ал. 3, Таблица 11 – Периодични измервания (всеки пети ден или десет седмици, разпределени равномерно или случайно през цялата година). Поради малкото време за изготвяне на доклада, сравнително неголямата обследвана площ и това, че не се очакват стойности на вредностите, които да превишават долния оценъчен праг, eкспертът прецени да бъдат проведени измервания в рамките на един месец. При започване на експлоатация в инвестиционното предложение трябва да се проведат инструментални измервания, съгласно изискванията на Наредба № 9.

Измерванията са проведени в съответствие със стандартизираните методи за вземане на проби от атмосферен въздух и измерване на получените количества вредности.

Измервани са концентрациите на суспендирани частици, фини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид, оловни аерозоли. Резултатите от измерванията са представени в таблограми (Табл. 3-6), а протоколите – в Текст. Приложение 7.

Фонови измервания (съоръженията за добив не работят, измерванията са направени след 17,00 ч.) Координатите на мястото на измерването са представени в Протокол № 1/15.05.09 г. и са: N 43013.210; E 23041.428

Таблица 3



Дата/ № на протокола от измерванията


Видове замърсители

Измерени

стойности




Норми

съгласно Наредба № 9, µg/m3



Концентрации съгласно Наредба № 14, mg/m3

10.04.09 г.

№217/30.04.09



Серен диоксид

< 5,0 µg/m3

350(СЧН)







Азотен диоксид

6,4 ± 0,10 µg/m3

210(СЧН)







Фини прахови частици

24,4 ± 4,1 µg/m3

За 24 часа – 50 (СЧН)







Олово в:

Общ прах


Фини частици



< 0,03 µg/m3

0,5 (СЧН)







Суспендирани

Частици (ОСП)



0,072±0,003 mg/m3




0,250 (ПДСДК)


Измервания при работа на съоръженията. Координати на мястото на провеждане на измерванията са представени в Протокол № 1/15.05.09 г.

Пробовземанията са направени при административната постройка на находището. Координатите са следните: N 43013.030; E 23041.502.

Таблица 2

Дата/Протокол



Видове замърсители

Измерени

стойности




Норми

съгласно Наредба № 9, µg/m3



Концентрации съгласно Наредба № 14, mg/m3

13.04.09 г.

№ 227/30.04.09



Серен диоксид

10,1 ± 0,56

µg/m3



350 (СЧН)







Серен диоксид

6,7 ±0,38 µg/m3

350 (СЧН)







Серен диоксид

6,7 ± 0,38 µg/m3

350 (СЧН)







Серен диоксид

< 5,0 µg/m3

350 (СЧН)







Азотен диоксид

6,4 ±0,10 µg/m3

210 (СЧН)







Азотен диоксид

8,1 ± 0,13 µg/m3

210 (СЧН)







Азотен диоксид

8,2 ± 0,13 µg/m3

210 (СЧН)







Азотен диоксид

8,3 ± 0,13 µg/m3

210 (СЧН)







Суспендирани

Частици (ОСП)



0,088 ± 0,003 mg/m3




0,250 (ПДСДК)




Фини прахови частици

41,2 ± 6,8 µg/m3

50 (ПДСДК)







Олово в:

Общ прах


Фини частици

-

< 0,03 µg/m3



0,5 (СДН)




Таблица 4



Дата/ Протокол №

Видове замърсители

Измерени

стойности




Норми

съгласно Наредба № 9, µg/m3



Концентрации съгласно Наредба № 14, mg/m3

1

2

3

4

5

21.04.09г.

244/30.04.09



Серен диоксид

< 5,0 µg/m3

350 (СЧН)







Серен диоксид

< 5,0 µg/m3

350 (СЧН)







Серен диоксид

< 5,0 µg/m3

350 (СЧН)




1

2

3

4

5




Серен диоксид

< 5,0 µg/m3

350 (СЧН)







Азотен диоксид

9,5 ± 0,15 µg/m3

210 (СЧН)







Азотен диоксид

7,7 ± 0,12 µg/m3

210 (СЧН)







Азотен диоксид

8,8 ± 0,14 µg/m3

210 (СЧН)







Азотен диоксид

8,6 ± 0,14 µg/m3

210 (СЧН)







Суспендирани

Частици (ОСП)



0,110 ± 0,004 mg/m3




0,250 (ПДСДК)




Фини прахови частици

31,5 ± 5,2 µg/m3

50 (ПДСДК)







Олово в:

Общ прах


Фини частици

-

-



0,5 (СДН)



Таблица 5



Дата/Протокол №

Видове замърсители

Измерени

стойности




Норми

съгласно Наредба № 9, µg/m3



Концентрации съгласно Наредба № 14, mg/m3

27.04.09 г.

258/30.04.09



Серен диоксид

< 5,0 µg/m3

350 (СЧН)







Серен диоксид

< 5,0 µg/m3

350 (СЧН)







Серен диоксид

6,9 ± 0,38 µg/m3

350 (СЧН)







Серен диоксид

6,7 ± 0,37 µg/m3

350 (СЧН)







Азотен диоксид

8,1 ± 0,13 µg/m3

210 (СЧН)







Азотен диоксид

8,1 ± 0,13 µg/m3

210 (СЧН)







Азотен диоксид

8,4 ± 0,13 µg/m3

210 (СЧН)







Азотен диоксид

7,8 ± 0,12 µg/m3

210 (СЧН)







Суспендирани

Частици (ОСП)



0,078 ± 0,003 mg/m3




0,250 (ПДСДК)




Фини прахови частици

30,2 ± 4,6 µg/m3

50 (ПДСДК)







Олово в:

Общ прах


Фини частици

-

-



0,5 (СДН)



Таблица 6



Дата/

Протокол №



Видове замърсители

Измерени

стойности




Норми

съгласно Наредба № 9, µg/m3



Концентрации съгласно Наредба № 14, mg/m3

07.05.09 г.

279/12.05.09



Серен диоксид

< 5,0 µg/m3

350 (СЧН)







Серен диоксид

10,4±0,58 µg/m3

350 (СЧН)







Серен диоксид

7,0 ± 0,39 µg/m3

350 (СЧН)







Серен диоксид

7,0 ± 0,39 µg/m3

350 (СЧН)







Азотен диоксид

8,3 ± 0,13 µg/m3

210 (СЧН)







Азотен диоксид

8,4 ± 0,13 µg/m3

210 (СЧН)







Азотен диоксид

9,2 ± 0,15 µg/m3

210 (СЧН)







Азотен диоксид

8,8 ± 0,14 µg/m3

210 (СЧН)







Суспендирани

Частици (ОСП)



0,127 ± 0,005 mg/m3




0,250 (ПДСДК)




Фини прахови частици

48,2 ± 7,4 µg/m3

50 (ПДСДК)







Олово в:

Общ прах


Фини частици

-

< 0,03 µg/m3



0,5 (СДН)



Измерените стойности на отделените вредности по дати са представени в графичен вид (Фиг. 3-8).





Видове замърсители

Дата

Протокол №



Измерени стойности

Норми съгласно Наредба № 9,

µg/m3 (ПДСДК)



Допуски (Неопреде-леност), µg/m3



Серен диоксид

13.04.09 г. 227/30.04.09

5

350




Серен диоксид

13.04.09 г. 227/30.04.09

5

350




Серен диоксид

13.04.09 г. 227/30.04.09

5

350




Серен диоксид

13.04.09 г. 227/30.04.09

5

350




Серен диоксид

21.04.09г. 244/30.04.09

10,1

350

± 0.586

Серен диоксид

21.04.09г. 244/30.04.09

6,7

350

± 0.38

Серен диоксид

21.04.09г. 244/30.04.09

6,7

350

± 0.38

Серен диоксид

21.04.09г. 244/30.04.09

5

350




Серен диоксид

27.04.09 г. 258/30.04.09

5

350




Серен диоксид

27.04.09 г. 258/30.04.09

5

350




Серен диоксид

27.04.09 г. 258/30.04.09

6,9

350

± 0.38

Серен диоксид

27.04.09 г. 258/30.04.09

6,7

350

± 0.37

Серен диоксид

07.05.09 г. 279/12.05.09

5

350




Серен диоксид

07.05.09 г. 279/12.05.09

10,4

350

± 0.58

Серен диоксид

07.05.09 г. 279/12.05.09

7

350

± 0.39

Серен диоксид

07.05.09 г. 279/12.05.09

7

350

± 0.39















Фиг. 3. Измерени стойности на серен диоксид





Видове замърсители

Дата

Протокол №



Измерени стойности

Норми съгласно Наредба № 9,

µg/m3 (ПДСДК)



Допуски (Неопреде-леност), µg/m3



Азотен диоксид

13.04.09 г. № 227/30.04.09

6,4

210

±0,10

Азотен диоксид

13.04.09 г. № 227/30.04.09

8,1

210

± 0,13

Азотен диоксид

13.04.09 г. № 227/30.04.09

8,2

210

± 0,13

Азотен диоксид

13.04.09 г. № 227/30.04.09

8,3

210

± 0,13

Азотен диоксид

21.04.09г. 244/30.04.09

9,5

210

± 0,15

Азотен диоксид

21.04.09г. 244/30.04.09

7,7

210

± 0,12

Азотен диоксид

21.04.09г. 244/30.04.09

8,8

210

± 0,14

Азотен диоксид

21.04.09г. 244/30.04.09

8,6

210

± 0,14

Азотен диоксид

27.04.09 г. 258/30.04.09

8,1

210

± 0,13

Азотен диоксид

27.04.09 г. 258/30.04.09

8,1

210

± 0,13

Азотен диоксид

27.04.09 г. 258/30.04.09

8,4

210

± 0,13

Азотен диоксид

27.04.09 г. 258/30.04.09

7,8

210

± 0,12

Азотен диоксид

07.05.09 г. 279/12.05.09

8,3

210

± 0,13

Азотен диоксид

07.05.09 г. 279/12.05.09

8,4

210

± 0,13

Азотен диоксид

07.05.09 г. 279/12.05.09

9,2

210

± 0,15

Азотен диоксид

07.05.09 г. 279/12.05.09

8,8

210

± 0,14

Фиг. 4. Измерени стойности на Азотен диоксид





Видове замърсители

Дата

Протокол №



Измерени стойности

Норми съгласно Наредба № 9,

µg/m3 (ПДСДК)



Допуски (Неопреде-леност), µg/m3

Суспендирани частици (ОСП)

13.04.09 г. 227/30.04.09

0,088

0,25

±0,003

Суспендирани частици (ОСП)

21.04.09г. 244/30.04.09

0,11

0,25

±0,004

Суспендирани частици (ОСП)

27.04.09 г. 258/30.04.09

0,078

0,25

±0,003

Суспендирани частици (ОСП)

07.05.09 г. 279/12.05.09

0,127

0,25

±0,005




Фиг. 5. Измерени стойности на суспендирани частици




Видове замърсители

Дата

Протокол №



Измерени стойности

Норми съгласно Наредба № 9,

µg/m3 (ПДСДК)



Допуски (Неопреде-леност), µg/m3

Фини прахови частици

13.04.09 г. № 227/30.04.09

41,2

50

±6.8

Фини прахови частици

21.04.09г. 244/30.04.09

31,5

50

± 6.8

Фини прахови частици

27.04.09 г. 258/30.04.09

30,2

50

± 4.6

Фини прахови частици

07.05.09 г. 279/12.05.09

48,2

50

±7.4





Фиг. 6. Измерени стойности на фини прахови частици (линейна графика)





Видове замърсители

Дата/Протокол №

Измерени стойности

Допуски (неопреде-леност) µg/m3

Норми съгласно Наредба № 9, µg/m3 (ПДСДК)

Фини прахови частици

13.04.09 г. № 227/30.04.09

41,2

6,8

50

Фини прахови частици

21.04.09г. 244/30.04.09

31,5

6,8

50

Фини прахови частици

27.04.09 г. 258/30.04.09

30,2

4,6

50

Фини прахови частици

07.05.09 г. 279/12.05.09

48,2

7,4

50




Фиг. 7. Измерени стойности на фини прахови частици (стълбовидна графика)




Видове замърсители

Дата/Протокол №

Измерени стойности

Норми съгласно Наредба № 9, µg/m3 (СДН)

Допуски (Неопреде-леност) µg/m3


Олово в фини частици

13.04.09 г. № 227/30.04.09

0,03

0,5

 

Олово в фини частици

21.04.09г. 244/30.04.09

 

0,5

 

Олово в фини частици

27.04.09 г. 258/30.04.09

 

0,5

 

Олово в фини частици

07.05.09 г. 279/12.05.09

0,03

0,5

 




Фиг. 8. Измерени стойности на олово


Получените резултати показват, че нито един от изследваните замърсители не надвишава нормите.


V.2.2. Аспекти на поведението на атмосферните замърсители, които се получават от производството на скални блокове


За оценка на въздействията върху атмосферния въздух се използва понятието „потенциал на замърсяване на въздуха”. Този показател се явява функция на процентите „тихо време” в района, при което скоростта на въздуха е до 1 m/s.

Различават се четири степени на „потенциала на замърсяване” :



  • Нисък – честота на тихо време между 0 – 25 %;

  • Среден - честота на тихо време между 26 - 50 %;

  • Средно висок - честота на тихо време между 51 - 75 %;

  • Висок - честота на тихо време между 76 - 100 %;

В случая и публикуваните статистически климатични особености на района може да се приеме, че потенциалът на замърсяване за района на обекта е средно висок, движи се между 51 и 75 %.

При тихо време газовите замърсители от производствената дейност (отделяни при сондажни дейности, товарене, транспортиране) ще се натрупват в концесионната площ и ще влияят отрицателно върху здравето на работниците. Намаляване на концентрациите на замърсителите ще се получава при промяна на климатичните фактори (скорост и посока на вятъра) като отнасянията ще бъдат в съответните посоки, но в близост до находището, поради ниските скорости на вятъра.

При тихо време праховите замърсители ще се утаяват в концесионната площ, а при промяна на скоростта и посоката на вятъра концентрациите им ще намаляват по оста на факела. Точното количество прах, зърнометрията му и началната концентрация може да бъдат определени при по – продължителни измервания на качеството на атмосферния въздух в района на находището.

Положително е обстоятелството, свързано с рязането на блоковете с диамантената резачка. Едновременно, за охлаждане и за намаляване на концентрацията на образувания прах, се подава вода. По този начин се улеснява процесът на рязане и намаляване на износването на диамантения нож, а и се отвеждат отделените прахови емисии чрез овлажняване.

Въздействията от провежданите добивни процеси върху качеството на атмосферния въздух в района на инвестиционното предложение могат да се формулират като: преки, кумулативни, дълготрайни (за срока на концесия и добив), постоянни за времето на добив (от м. февруари до м. ноември), отрицателни за човека и за околната среда при неспазване на нормативните изисквания за безопасни условия на труд и мерките за опазване на околната среда.

Емисиите на фини прахови частици ще бъдат преки, дълготрайни, постоянни и се очаква те да оказват негативно въздействие върху работещите в находището. Праховите емисии са с карбонатно съдържание и не се натрупват в човешкия организъм, поради което няма опасност от развитие на силикоза, антракоза. За недопускане на емитиране на фини прахови частици над законовите норми, Инвеститорът трябва редовно да извършва инструментални измервания, съгласно изготвен План за собствен мониторинг.





Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница