Дипломна работа хидроклиматична характеристика на водосборния басейн на река камчия дипломант: Научен ръководител
II. Характеристика на хидроложките особености на река Камчия
Изтегляне 0.8 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Ерозионно-акумулативни процеси и форми на релефа в северозападната част от водосбора на язовир „ Тича“
| II. Характеристика на хидроложките особености на река Камчия
Водосборът на река Камчия представлява интересен обект за проучване на хидроложките особености. Проучванията се насочват към разбирането на динамиката на екзогенните процеси и техния влияние върху формите на релефа и инфраструктурата. Воден басейнът на река Камчия се характеризира с наличие на ерозия в долините на прилитащите реки, което предизвиква бързи промени в морфологията на релефа. Проучванията включват анализ на различни фактори, които влияят върху хидроложките особености на река Камчия. Това включва характеристики на валежите, наклона на речните легла, заселеността и обработваемостта на земите, както и антропогенните въздействия върху релефа. Тези фактори са от съществено значение за разбирането на дебитите и скоростта на акумулацията в района. Също така, климатичните условия играят важна роля за хидроложките особености на река Камчия. Областта попада в умерено-континентална климатична зона, като трансформираните атлантически въздушни маси от запад оказват най-силно влияние. Средногодишните валежи за водосбора на река Камчия са около 650-680 мм, с пролетно-летен максимум и зимен минимум. В зимния период, валежите са предимно във формата на сняг и имат по-малък ерозионен ефект върху реката. Изследванията на хидроложките особености на река Камчия са от съществено значение за разбирането на водните ресурси и оптималното управление на тях. Те помагат при предсказването на рискове от ерозия и разрушаване на релефа, както и при определянето на подходящи мерки за защита на околната среда и човешката дейност в района на река Камчия. Ерозионно-акумулативни процеси и форми на релефа в северозападната част от водосбора на язовир „ Тича“ Ерозионно-акумулативните процеси и формите на релефа в северозападната част от водосбора на язовир "Тича" са от голям интерес за проучванията. Тази област е подложена на интензивни екзогенни геоморфоложки процеси, които оказват влияние върху трансформацията на формите на релефа и представляват потенциален риск за околната среда и инфраструктурата. Ерозията играе ключова роля в морфологичната еволюция на долините, които се вливат в язовира "Тича". Тя предизвиква значителни промени в речните долини и създава бързи геоморфоложки промени. Латералната и дълбочинната ерозия, както и скоростта на акумулацията, са фактори, които се изучават в рамките на проучванията в тази област. За да се разбере динамиката на тези процеси, е необходимо да се проучат взаимодействието между текучата вода и почвено-геоложките условия. Характерът на валежите, наклона на речните легла, формата и дължината на речните долини, както и степента на заселеност, затревеност и селскостопанска обработка на земите са фактори, които оказват влияние върху ерозионните процеси и формите на релефа в северозападната част от водосбора на язовир "Тича". Тази област също така е част от Герловското субструктурно понижение и е предимно хълмиста, с планински характер на север и части от южните склонове на Преславска котловина. Тези геоморфоложки характеристики също оказват влияние върху ерозионните и акумулативни процеси и формите на релефа в района. Обектът на настоящето проучване – северозападната част от водосбора на язовир „Тича“, който е с площ 183, 1299кв. км. Проучваната територия включва водосборите на реките Палиска , Ивановска, Гюнедре и Вардунско дере. Всички изброени реки имат за ерозионен базис чашата на язовир „Тича“. В морфоструктурно отношение проучваната територия е част от Герловското субструктурно понижение. Релефът е предимно хълмист, на север планински , като се включват части от южните склонове на Преславска котловина. Изследваната територия попада в умерено-контитенталната климатична област. Върху климата на Герловското понижение и водосбора на яз. Тича влияние оказват най-вече трансформираните , идващи от запад, атлантически въздушни маси. По рядко се проявяват умерени въздушни маси от север и североизток, а нахлуванията на арктичен въздух през студеното полугодие и тропичен въздух през топлата част на годината са по- скоро изключение. Районът се отличава с пролетно-летен максимум и зимен минимум в годишното разпределение на валежите. Средногодишните валежни суми за водосбора на река Тича са от порядъка на 650-680мм. Средните зимни валежи са около 150 мм., но валежа е от сняг и няма пряко ерозионно въздействие. В горната част на проучваната територия, в субпаралелно направление, е развит басейна на река Палиска. Таб. 1 Данни за притоците в горната част от водосбора на р. Палиска
Река Палиска има симетрично развит перест тип водосборен басейн ( Табл.1 ) , какъвто имат и редица реки в младонагънатите предпланински ригеони. Релефът е преобладаващо равнинен и хълмист ( Табл. 2 ) . Водосборната площ на р. Палиска , изчислен по тегловния метод , е 42, 9525 кв.км, а средната надморска височина на водосбора – 334, 1417м. Таб. 2 Данни за хипсометричните пояси и наклоните във водосбора на река Палиска
В геолого-стратиграфско отношение водосбора на р. Палиска включва главно скалните комплекси на Камчийската свита. Тя е предствена от редуващи се пачки от сиви до жълтеникаворъждиви пясъчници с или без прослойки от мергели и пачки от мергели с или без пясъчникови прослойки. Пясъчниците са с варовита спойка най-често средно зърнести, но се откриват също дребно и едрозърнести. В горните изворни части на главната река се разкриват сивосинкави и глинести мергели със съвсем тънки прослойки от пясъчници ( Горнооряховска свита) Долната, по-ниска част от водосбора , е заета от сиви горски , средно до тежко песъчливо-глинести почви, а горната – от светлосиви ( псевдоподзолисти ) почви. Горската растителност заема около 7,5 кв.км от общата площ. Това са редки горички предимно от бук и габър. Доминиращите наклони в района са от 1 градус до 5 градуса, поради което и ерозията е незначителна ( Табл.2 , Фиг.1 ) Вътрешните зони на акумулация в района са два язовира - - „Конево 1“ ( с обем 200x10 Фиг. 1. Карта на действителните наклони във водосбора на река Палиска Почти паралелно на водосбора на р. Палиска , на север е изградила своята долина река Гюнедере. Последната се явява десен приток на Вардунско дере, оформила долината си между река Гюнето на север и местностите Яйкън и Сърта на югозапад и юг. Табл. 3 Данни за притоците на река Гюнедере
Водосборната площ на река Гюнедере е 10,5355 кв.км, а дължината на реката – 5,35 км. , а изчислената средна надморска височина на водосбора 314, 5134 м. ( Табл. 3, 4 ) В геолого-стратиграфско отношение водосбора включва сиви до жълтеникаво ръждиви пясъчници с или без прослойки от мергели и пачки от мергели с или без пясъчникови прослойки ( Камчийска свита ) Табл. 4 Данни за хипсометричните пояси и наклоните във водосбора на река Гюнедере
Почвите са оподзолени ( лесивирани ) черноземи и тъмносиви горски , тежко пясъчливо-глинести. Горската растителност заема около 4 кв.км от водосборната площ на р. Гюнедере. Широколистните габърови гори покриват най-високите части на местността „ Гюнето „ и най-източните части на местността „ Яйлък „ . Фиг. 2 Карта на действителните наклони във водосбора на река Гюнедере. Скалите и почвите в проучвания водосбор са сравнително податливи на ерозия , но поради затревеността , залесеността и преобладаващите малки наклони ( Табл. 4, Фиг.2 ) ерозията е незначителна . Слабо ровинообразуване се наблюдава в периферните части на гората ( под кота 420, 8 ) и в приустиевите територии на река Гюнедере. Най-голама площ в проучаваната C3 част от водосбора на яз. Тича обхваща долината на река Вардунско дере – 104,1 кв.км. Тя е с дължина 22, 35 кв.км., средната надморска височина на водосбора 378,355м и увес 169,5 м. Речната долина е развита от северозапад на югоизток , като преобладават левите притоци, с начало от Преславската планина ( Табл. 5,7 ). Табл. 5. Данни за притоците в горната част от водосборния басейн на река Вардунско дере
За по-точно и детайлно изследване водосбора на р. Вардунско дере беше условно поделен на две части. От север ( Преславска планина ) на юг вътрешната вододелна граница се прокара в следния ред : в. Мезерлъалть ( 636,5 м) – Гьолджукбаир ( 606, 5 м) – коти 388, 1м. ( западна от с. Копрец ) - 378,7 м. Водосборната площ само на горната част от водосбора на Вардунско дере е 50,9518кв.км, а изчислената средна надморска височина само на горната част на водосбора на Вардунско дере е 433, 20м ( Табл. 5, 6 ). Преобладават територии с малки наклони ( Фиг .3 , Табл. 6 ). Тук се разкриват сивосинкави мергели и глинести мергели ( Горно оряховска свита ) , а почвите са оподзолени ( лесивирани ) черноземи и тъмносиви горски , тежко песъчливи Табл. 6 Данни за хипсометричните пояси и наклоните в горната част от водосбора на Вардунско дере.
Най-големият язовир в проучваните водосбори е изграден в близост до средното течение на р. Вардунско дере, западно от в. Таушантепе ( 302 ,8м. ) . Той се явява зона на значителна акумалация. В западната му част се влива малката рекичка Корудере. Най-осезаемата проява на ерозионните процеси се наблюдава в долната пречупка на склона на Преславска планина. Северно от с.Черковна се открива поредица от ровини, някои с дължина до 120-150м. На северозапад от селото антропогенната намеса е най-значителна изградена е каменна кариера, която е причина за деструкция на планинския склон, както и засилената денудация в околните обезлесени терени. Зона на акумулация в района на с. Черковна е яз. Дъбрава . Язовира е завирен през 1959 г, не е драгиран и се използва за напояване. На площ приблизително 1 кв.км в района на местността Мешеликовась се наблюдава особено активна ерозия – поредица от терасирани склонове, някои с дължина на откоса до 300-400 м., два силно всечени дола, уврази и много ровини, най-голямата с дължина почти 700м. Табл. 7. Данни за притоците в долната част на водосборния басейн на река Вардунско дере Почти цялото течение на реката е оградено с насипи. Речната долина е асиметрична – с леви притоци, спускащи се от Преславска планина ( Табл. 7 ) . На повърхността в първите 4-5 км. От устието се разкриват редуващи се пачки от сиви до жълтеникаворъждиви пясъчници с или без прослойки от мергели и пачки от мергели с или без пясъчникови прослойки. В останалата част от водосбора скалните комплекси са от Горнооряховската свита, същите както в цялата горна част от водосбора - трудно подаващи се на ерозия сивосинкави мергели и глинести мергели. Преобладават по-големи наклони . Почвите са оподзолени черноземи, тъмносиви горски и песъчливо-глинести Табл. 8. Данни за хипсометричните пояси и наклоните в долната част от водосбора на Вардунско дере
Горската растителност заема 41,1 кв.км от водосбора на Вардунско дере, разпределени съответно ; за горната част от водосбора – 28, 4 кв.км; за долната част от водосбора - 12, 7 кв.км. Фиг. 4 Карта на действителните наклони в долната част от водосбора на Вардунско дере Значителна част от твърдия наносен отток , носен от речните течения, не може да достигне р. Вардунско дере, тъй като се акумулира в малки язовири. Такива са изградени в приточните долини на главната река: в приточния район на река Кабакчията – северно от с. Драгановец; след влизането на трите малки притока – южно от с. Преселец; на р. Московец – южно от с. Тъновца; южно от с. Копрец. Язовирите се използват основно за напояване. Ерозионните процеси са много активни по цялото средно течение на р. Кукушмадереси, като източно от лозята в меридионална посока ясно се проследява голям овраг. Голяма ровина с дължина почти 400 м.е развита в местността Кастаанчукуру, под южния склон на вр. Бюйюксалана . Почти на същата надморска височина , на около половин километър западно, се картира голям езиковидно развит откос. Север- североизточната част от проучваната територия е заета от долината на река Ивановска. В геолого- стратиграфско отношение водосбора включва скалните комплекси на две свити. В северните приточни долини ( 1-2 ляв приток ) , който са с по-големи наклони и средна надморска височина , се разкриват редуващи се оксфорд-валанжски мергели и глинести варовици с тънки прослойки от пясъчници ( Тичанската свита ) . По-голяма част от скалните комплекси във водосборния басейн на р. Ивановска обаче е представен от хотрив-аптски сивосинкави мергели и глинести мергели с прослойка от пясъчници ( Горнооряховска свита ) . Скалите са неясно слоисти, на места съдържат овъглени растителни останки и при разкритие са слабо податливи на ерозия. Табл. 9. Данни за притоците на реката, протичаща през с. Иваново
Горската растителност заема около 11 кв.км от цялата водосборна мрежа. Горите са от бук, габър, горун и явор. Тези дървесни видове, според проучванията задържат средно около 15% от падналите валежи. Така , въпреки големите на места наклони - над 20 градуса ( Табл .10, Фиг. 5 ) , ерозията е незначителна . Североизточно от с. Методиево и северно от с. Иваново площите са заети с трайни насъждения – лозови масиви. Табл. 10 . Данни за хипсометричните пояси и наклоните във водосбора на реката , протичаща през с. Иваново
В горната по-висока по хипсометрия част от водосбора се разкриват лесивирани черноземи и тъмносиви горски, тежко песъчливо-глинести почви, а в долната част – светлосиви горски ( псевдоподзолисти ) повърхностно оглеени, леко песъчливо-глинести почви. Пясълвите почви се подават по-лесно на ерозия. Приточните долини по южния склон на Преславска планина, непосредствено под върховете Оламурлукбурун ( 518 м ), Дъреджил канара ( 564, 8 м ) и южно от хижа Бостанлъка, са с V-видни профили, стръмни склонове, като по оголените терени ерозията е значителна – с ровини и сипеи ( Табл .9 ) . В долната пречупка на планинския склон са формирани няколко наносни конуси. Част от твърдия отток на Ивановска река недостига до язовир Тича , а се акумулира в два малки водоема . Те се намират западно от с. Иваново и южно от с. Методиево, между шосейния път и местността Мангалица . Използват се за напояване. Изтегляне 0.8 Mb. Сподели с приятели:
|