Дипломна работа на тема "Разузнаване по открити източници в съвременни условия" Дипломант: Науч e н ръководител

Добиване на разузнавателна информация от открити източници

Изтегляне 183.77 Kb. страница 21/29 Дата 24.09.2022 Размер 183.77 Kb. #115128 Тип Диплом

2.2. Добиване на разузнавателна информация от открити източници Основна и безспорна група дейности на всяко разузнаване е добиването на разузнавателна информация в интерес на потребностите на суверенитета (държава, недържавна организация или корпорация), който го формира и ръководи. Сред множеството, различни по своя характер, подходи за осигуряване на необходимата разузнавателна информация се откроява този от открити източници ‑ т.нар. OSINT (Open source intelligence). Според различните автори той предоставя от 60 до 90 процента от общия обем на добиваната разузнавателна информация. Добиването на разузнавателна информация от открити източници (ОИ) е значителна по обем дейност, но имаща своите предимства – преди всичко от гледна точка на ниските (на практика почти нулеви) рискове за сътрудниците на разузнаването. От гледна точка на класификацията на разузнавателните дейности9, добиването на информация от ОИ обслужва пряко задачите, свързани с осигуряването на необходимата разузнавателна информация, реализира се от официализирани/легални (в някои случаи и от неофициални) позиции с използване само на човешкия фактор. Експертът по техническо разузнаване Петър Бойчев10 обособява ОИ като отделна група източници на разузнавателна информация, наред с тези на хората и на техническите средства. В исторически план използването на ОИ за добиване на разузнавателна информация започва в средата на ХІХ в., след масовото навлизане за употреба на книгата и вестника в тогавашните общества. Организирано започва да се прилага от британското разузнаване по време на Първата световна война. След това всички големи разузнавателни централи започват да използват ОИ за добиване на разузнавателна информация, в това число тези на САЩ и Съветския съюз. По-късно, в епохата на Студената война, този способ става основен в дейността на разузнавателните служби.11,12 Откритите източници за добиване на разузнавателна информация се обвързват основно със средствата за масова комуникация (СМК) – вестници, списания, преса, телевизия, радио13, но също и с национални и международни изложби, библиотечни фондове и обмена между тях, международен научен и културен обмен14, официална статистика, банкови отчети, правителствени официални публикации и документи15, лични записки и архиви16, а въз основа на опита от последните десетилетия – вече и с Интернет. Някои автори правят известно диференциране на ОИ според степента на достъп до тях от масово-комуникационна гледна точка, като отделят в обособена група т.н. „сиви материали“17, които макар и некласифицирани, се използват вътрешноведомствено или вътрешнофирмено. Всъщност ОИ действително имат различни нива на достъпност, макар и да не спадат към т.нар. „закрити източници“18, до които режимният контрол на достъп е законово уреден от гледна точка на съдържащи се в тях държавна, служебна или фирмена тайна. Свойството достъпност на ОИ се характеризира със следните практически реализации19: ОИ със свободен достъп; ОИ с платен достъп; ОИ с ограничен достъп в зависимост от категориите потребители; комбинация от посочените видове достъп. Достъпността на ОИ на информация се е развивала и разнообразявала заедно с развитието на използването на този способ за добиване на разузнавателна информация, а така също и паралелно с общественото развитие, от гледна точка на все по-разрастващите се масови комуникации и информираност. Други по-характерни свойства на ОИ освен достъпността са20: 1. Периодичност на обновяване на информацията (на съхраняване или обновяване), която може да е в обхвата от един час (често обновяване) до 24 часа или повече (рядко обновяване); 2. Разпространеност, която може да е: масово, ограничено, глобално, регионално, национално и местно разпространение; 3. Формат на информацията, която може да е под формата на текст, таблици, изображения, звук и мултимедия, а също така да е аналогова или дигитална. Достъпността и разпространеността на ОИ оказват пряко влияние на използваните форми и методи от сътрудниците на разузнаването (най-вече щатни, но на практика в една или друга степен и всички останали) за „достигане“ до тях. Общо взето, в началния период на прилагане на този способ (на двете световни войни) за добиване на разузнавателна информация, сътрудниците на разузнаването е трябвало преимуществено лично да присъстват на територията на разузнавания суверенитет, за да може да придобиват и ползват актуално местната преса и книгоиздаване, да слушат местното радиоразпръскване или гледат кинопрегледи и телевизионни предавания. С технологичните промени в информационната сфера след Втората световна война и особено през последните две десетилетия с бурното навлизане на Интернет в обществения живот, тази необходимост все повече отпада. Разбира се, от гледна точка на достъпа до някои медии само с местно разпространение, на придобиването на т. нар. „сиви материали“, както и заради участието на изложби и научни форуми, сътрудниците на разузнаването продължават да реализират добив на разузнавателна информация от ОИ на територията на разузнаваните страни. Основната работа по добива на разузнавателна информация от ОИ в наши дни се реализира от обособени структури в разузнавателните централи, които използват възможностите на Интернет като платформа за достъп до обществените медии в разузнаваните суверенитети. Периодичността и формата на информацията от ОИ влияят преди всичко на актуалността и скоростта на изготвяне на информационните разузнавателни документи, предназначени за потребителите. Все по-честото обновяване на информацията и все по-разнообразните ѝ формати изискват отделянето на все по-голям човешки и технически ресурс за обработването на информацията от ОИ и нейното преобразуване в подходящи за разпространение информационни продукти. Заделянето на все по-големи сили и средства от разузнавателните централи за добиване на необходима информация от ОИ се оправдава от това, че по този начин може да се достигне до данни и сведения касаещи21: вътрешно - и външнополитическата, икономическа, социална, културна, демографска, етническа и религиозна обстановка в разузнаваната страна или регион; обществените настроения, процеси и явления в дадена страна; биографични данни за политически, военни, духовни, религиозни и други значими фигури; нови производства, технологии и научни разработки; проектиране и ход на изграждане на значими инфраструктурни проекти; военнополитическата, военно-икономическата и военнотехническата обстановка и дейност в разузнаваната държава; състоянието и развитието на въоръжените сили; сигурността в разузнаваната страна или регион от гледна точка на т.нар. асиметрични заплахи; агентурно-оперативната обстановка, определяща условията за оперативна дейност на сътрудниците на разузнаването. Въз основа на цялата тази разнообразна и обемиста информация, придобивана от ОИ, разузнаването може най вече: 1. Да си състави всеобхватна и във висока степен достоверна представа за вътрешната и външна икономическа, политическа и военна обстановка в разузнаваната страна; 2. Да открива процеси и тенденции за изменения в тази обстановка, които имат отношение към средата на сигурност на суверенитета, който ръководи разузнавателната организация. Въз основа на горното разузнавателната организация може да определи проблемните и неясни елементи в обстановката, както и да фиксира посоките и същността на промените и донякъде да ги прогнозира. След това, при необходимост, разузнаването може да насочи други сили, средства и способи за добиване на разузнавателна информация, за да доизясни проблемните за сигурността, елементи и промени, така че да ги анализира и прогнозира в необходимата степен за вземането на адекватните решения от ръководството на суверенитета. Основните функционални проблеми на разузнаването чрез ОИ са следните: 1. Добиването на непреднамерено относно разузнаването невярна информация и даже дезинформация; 2. Идентифициране на скрити намерения и приготовления на противниковата страна, насочени срещу суверенитета на разузнавателната организация; 3. Относителна невъзможност за разкриване на бързо нарастващи опасности за сигурността, което е в резултат, както на относително бавното обновяване на информацията (процес, не зависещ от разузнаването), така и най-вече на технологията на нейното добиване, натрупване и обработване. Първият проблем може да бъде преодоляван чрез усъвършенстване методите за анализ на добиваната от ОИ, както и посредством сравняването ѝ с информация, добивана чрез други способи, използвани от съответната разузнавателната организация. Вторият проблем също може да се елиминира донякъде чрез повишаване на всеобхватността на добива и дълбочината на анализа на информация за разкриване на специфични разузнавателни признаци, след което обаче е необходима намесата на друг вид, преди всичко на агентурното, разузнаване. Третият проблем е в процес на постоянно преодоляване съпътстван от развитието на информационните технологии и, съответно – от разширяване на разпространеността, достъпността и периодичността на обновяване на информацията от ОИ. От такава гледна точка, от средата на 90-те години на ХХ в., рязко расте използването на Интернет за добиването на разузнавателна информация. Димитър Йончев класифицира добиването на информация чрез и в Интернет като отделен вид разузнавателна дейност за добиване на разузнавателна информация под наименованието „добиване на разузнавателна информация в електронно-информационна среда“22. Тя би могла да е характерна за така нареченото от същия автор „виртуално разузнаване“, ако това разузнаване той не го дефинира като „съвременен вид разузнаване с използване на възможностите за проникване в защитено пространство на електронни комуникационни мрежи“. Преодоляването на защитите стеснява полето за действие на така дефинираното виртуално разузнаване, като изключва от него добиването на информация от открити източници посредством Интернет (като средство/платформа за достигане до източника) и в Интернет (като обекти ‑ създаваните въз основа на възможностите на Интернет различни социални медии). Изтегляне 183.77 Kb. Сподели с приятели: