Директива на европейския парламент и съвета

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

COM(2007) 873 окончателен

2007/0299 (COD)

Предложение за

(Кодифицирана версия)

(представена от Комисията)

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. В контекста на Европа на гражданите Комисията отдава голямо значение на опростяването и яснотата на общностното право с оглед по-голямата му разбираемост и достъпност за гражданина, на когото по този начин осигурява широки възможности да упражнява предоставените му специфични права.

Тази цел не може да бъде постигната, докато съществуват множество разпоредби, които след като са били изменяни неколкократно и често съществено, продължават да се намират отчасти в първоначалния акт, отчасти в последващите го изменящи актове. Необходимо е проучване и сравнение на голям брой актове, за да се установи кои са действащите разпоредби.

Поради това кодификацията на разпоредби, претърпели чести изменения, е от съществено значение за яснотата и прозрачността на общностното право.

2. Ето защо, на 1 април 1987 г., Комисията реши¹ да инструктира своите служби да извършват кодификация на всички законодателни актове най-късно след десетото им изменение, като подчерта, че това е минимално изискване и че в интерес на яснотата и разбираемостта на общностното законодателство службите следва да положат усилия да кодифицират текстовете, за които са отговорни, в още по-кратки срокове.

3. Заключенията на Председателството на Европейския съвет в Единбург от декември 1992 г. потвърдиха това², като в тях беше подчертано значението на кодификацията, която осигурява правна сигурност по отношение на правото, приложимо към даден момент по даден въпрос.

Кодификацията трябва да се извършва при стриктно спазване на обичайния общностен законодателен процес.

Предвид невъзможността за въвеждане на изменения по същество в актовете, предмет на кодификация, Европейският парламент, Съветът и Комисията решиха с междуинституционално споразумение от 20 декември 1994 г., че може да се прилага ускорена процедура за бързо приемане на кодифицираните актове.

4. Целта на настоящото предложение е да се извърши кодификация на Директива 93/7/ЕИО на Съвета от 15 март 1993 година относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава-членка³. Новата директива ще замести различните актове, които са инкорпорирани в нея⁴; тя запазва напълно съдържанието на кодифицираните актове и се ограничава до тяхното обединяване, като внася единствено формални изменения, необходими за самото кодифициране.

5. Настоящото предложение за кодификация беше изработено на основата на предварителна консолидация на текста, на всички официални езици, на Директива 93/7/ЕИО и изменящите я актове, с помощта на информационна система от Службата за официални публикации на Европейските общности. При промяна на номерацията на членовете съответствието между старата и новата номерация е посочено в таблица на съответствието, която се съдържа в приложение III към кодифицираната директива.

ê 93/7/ЕИО (адаптиран) (adapted)

2007/0299 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава-членка

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член Ö 95 Õ от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет⁵,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора⁶,

като имат предвид, че:

ê 

ê 93/7/ЕИО съобр. 2 (адаптиран)

(2) При условията и в границите, предвидени в член 30 от Договора държавите-членки Ö запазват Õ правото да определят собствените си национални богатства и да предприемат необходимите мерки за тяхното опазване.

ê 93/7/ЕИО съобр. 3 (адаптиран)

(3) Поради това следва да се Ö запазят Õ разпоредби, които да позволяват на държавите-членки да гарантират връщането на тяхна територия на паметници на културата, класифицирани като „национално богатство" по смисъла на член 30 от договора, които са изнесени от територията им в нарушение на гореспоменатите национални разпоредби или на Регламент [(ЕИО) № 3911/92 на Съвета от 9 декемри 1992 г.] за износа на паметници на културата⁹. Ö Тъй като приложението на тези разпоредби следва да бъде възможно най-опростено и ефикасно, и Õ с оглед улесняване на сътрудничеството във връзка с връщането, Ö приложното поле Õ на Ö настоящите Õ следва да се ограничава до предмети, които спадат към общите категории паметници на културата. Вследствие на това, приложение I към настоящата директива няма за цел да определя предметите, които се категоризират като „национално богатство" по смисъла на споменатия член 30, а само да категоризира предметите, които могат да се класифицират като такива, и които съответно могат да бъдат предмет на въведената с настоящата директива процедура за връщане.

ê 93/7/ЕИО съобр. 4

(4) Паметниците на културата, които са класифицирани като национални богатства и съставляват неразделна част от обществени колекции или инвентари на църковни институции, но не попадат в тези общи категории, също следва да бъдат включени в приложното поле на настоящата директива.

ê 93/7/ЕИО съобр. 5 (адаптиран)

(5) Между държавите-членки следва да се Ö поддържа Õ административно сътрудничество по отношение на националните им богатства в тясна връзка със сътрудничеството им в областта на кражбите на произведения на изкуството, което по-специално да включва регистрирането, съвместно с Интерпол и други компетентни органи, които издават подобни списъци, на изгубени, откраднати или незаконно изнесени паметници на културата, съставляващи част от националните им богатства и колекции.

ê 93/7/ЕИО съобр. 6 (адаптиран)

(6) Ö Предвидената Õ с настоящата директива процедура Ö е част от Õ сътрудничество между държавите-членки в тази област в контекста на вътрешния пазар. Целта е да се постигне взаимно признаване на съответните национални законодателства. С оглед на това, следва по-конкретно да се предвиди Комисията да се подпомага от консултативен комитет.

ê 93/7/ЕИО съобр. 7 (адаптиран)

(7) Заедно с настоящата директива, Регламент [(ЕИО) № 3911/92] въвежда система на Общността за опазване на паметниците на културата.

ê 

ê 93/7/ЕИО (адаптиран)

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

По смисъла на настоящата директива:

1) „Паметник на културата“ означава предмет, който:

a) преди или след незаконното му излизане от територията на държава-членка е класифициран като „национално богатство с художествена, историческа или архитектурна стойност“ според националното законодателство или административните процедури по силата на член 30 от Договора,

и

б) спада към една от изброените в приложение I категории или не спада към никоя от тези категории, но съставлява неразделна част от:

ii) инвентарите на църковни институции.

2) „Обществени колекции“ означава колекции, които са собственост на държава-членка, на орган на местна или регионална власт в държавите-членки или на институция, намираща се на територията на държавата-членка, която е определена като обществена съгласно законодателството на тази държава-членка и е собственост на или в значителна степен се финансира от тази държава-членка или от орган на местната или регионалната власт.

3) „Незаконно изнесен от територията на държава-членка“ означава:

а) всяко излизане от територията на държава-членка в нарушение на нейните правила за опазване на националното богатство или в нарушение на Регламент [(ЕИО) № 3911/92],

или

4) „Отправяща искане държава-членка“ означава държавата-членка, от чиято територия е незаконно изнесен паметникът на културата.

5) „Държава-членка, до която е отправено искане“ означава държавата-членка, на чиято територия се намира незаконно изнесения от територията на друга държава-членка паметник на културата.

6) „Връщане“ означава физическото връщане на паметника на културата на територията на отправилата искане държава-членка.

ê 93/7/ЕИО (адаптиран)

7) „Владелец“ означава лицето, което физически Ö държи Õ паметника на културата за своя собствена сметка.

„Държател“ означава лицето, което физически Ö държи Õ паметника на културата за сметка на трети лица.

Член 2

Незаконно изнесените от територията на държава-членка паметници на културата подлежат на връщане по реда и при Ö условията Õ, предвидени в настоящата директива.

ê 93/7/ЕИО

Член 3

Всяка държава-членка определя един или повече централни органи да изпълняват задачите, предвидени в настоящата директива.

Държавите-членки информират Комисията за всички определени от тях централни органи в съответствие с разпоредбите на настоящия член.

Комисията публикува списък на тези централни органи, както и всички свързани с тях промени, в серия С на Официален вестник на Европейския съюз.

Централните органи на държавите-членки си сътрудничат и насърчават консултациите между компетентните национални органи на държавите-членки. Последните са

1) по молба от отправящата искане държава-членка да издирват незаконно изнесения от нейната територия паметник на културата, като установят владелеца и/или държателя. Молбата трябва да съдържа цялата необходима информация за улесняване на издирването, като специално се посочи действителното или предполагаемо местонахождение на предмета;

2) да уведомят заинтересованите държави-членки при откриване на собствената им територия на паметник на културата, за който има основания да се смята, че е незаконно изнесен от територията на друга държава-членка;

3) да предоставят възможност на компетентните органи на отправилата искане държава-членка да проверят дали въпросният предмет е паметник на културата, при условие че проверката се извършва в срок от два месеца от предвиденото в параграф 2 уведомление. Ако не се извърши проверка в предвидения срок, разпоредбите на параграфи 4 и 5 не се прилагат;

4) в сътрудничество със заинтересованите държави-членки да предприемат всички необходими мерки за физическото запазване на паметника на културата;

5) чрез необходимите междинни мерки да предотвратяват всякакви действия за осуетяване на процедурата за връщане;

6) да действат като посредник между владелеца и/или държателя и отправилата искане държава-членка във връзка с връщането. За целта, компетентните органи на държавата-членка, до която е отправено искане, могат, без да се засягат разпоредбите на член 5, първо да съдействат за прилагането на арбитражна процедура в съответствие с националното законодателство на държавата-членка, до която е отправено искане и при условие че отправилата искане държава-членка и владелецът и/или държателят дадат официално съгласие за това.

Член 5

Отправящата искане държава-членка може да образува пред компетентния съд на държавата-членка, до която е отправено искането, съдебно производство срещу владелеца или, при невъзможност за това, срещу държателя с цел осигуряване на връщането на паметник на културата, който е незаконно изнесен от нейната територия.

Производство може да се образува само ако документът за образуването му се придружава от:

a) документ, описващ предмета, за който се отнася искането и в който се посочва, че въпросният предмет е паметник на културата;

б) декларация от компетентните органи на отправящата искане държава-членка, че паметникът на културата е незаконно изнесен от нейната територия.

Член 6

Централният орган на отправящата искане държава-членка незабавно информира централния орган на държавата-членка, до която е отправено искане за образуването на производство с цел гарантиране връщането на въпросния предмет.

Централният орган на държавата-членка, до която е отправено искане, незабавно информира централните органи на другите държави-членки.

Член 7

1. Държавите-членки предвиждат в законодателството си, че предвиденото в настоящата директива производство за връщане не може да се образува след изтичането на повече от една година от момента на узнаване от отправящата искане държава-членка на местонахождението на паметника на културата и на самоличността на неговия владелец и/или държател.

Във всички случаи, такова производство не може да се образува след изтичането на повече от тридесет години от незаконното изнасяне на предмета от територията на отправящата искане държава-членка. Въпреки това, в случай на посочените в член 1, точка 1) обекти, съставляващи част от обществена колекция и църковни предмети в държавите-членки, в които те са обект на специална защита съгласно националното законодателство, производството за връщане има срок от седемдесет и пет години, освен в държави-членки, където производствата не подлежат на ограничителен срок или при наличие на двустранни споразумения между държави-членки, в които се предвижда срок повече от седемдесет и пет години.

2. Не може да се образува производство за връщане, ако изнасянето от националната територия на отправящата искане държава-членка вече не е незаконно към момента на образуване на производството.

ê 93/7/ЕИО (адаптиран) (adapted)

Член 8

Ако в членове 7 и 13 не е предвидено друго, компетентният съд постановява връщането на въпросния предмет, когато установи, че той представлява паметник на културата, и че е незаконно изнесен от национална територия.

Когато се постанови връщане на предмета, компетентни Ö ят Õ съд на държав Ö ата Õ, до която е отправено искане, присъжда на владелеца справедливо по преценка на съда обезщетение в зависимост от обстоятелствата по случая, при условие че Ö е Õ удовлетворен от доказателствата, че владелецът е положил надлежна грижа и внимание при придобиване на предмета.

ê 93/7/ЕИО

Тежестта на доказване се регламентира от законодателството на държавата-членка, до която е отправено искане.

В случай на дарение или наследяване владелецът не се намира в по-благоприятно положение спрямо лицето, от което е придобил по този начин предмета.

Отправилата искане държава-членка заплаща това обезщетение след връщането на предмета.

ê 93/7/ЕИО (адаптиран) (adapted)

Член 10

Разноските по изпълнение на решение за връщане на паметник на културата са за сметка на отправилата искане държава-членка. Същото важи и за разноските за мерките, предвидени в член 4, Ö точка Õ 4.

ê 93/7/ЕИО

Член 11

Заплащането на справедливо обезщетение и разноските, посочени съответно в членове 9 и 10, се извършва, без да се засяга правото на отправилата искане

Собствеността върху върнатия паметник на културата се урежда от законодателството на отправилата искане държава-членка.

Настоящата директива се прилага само за паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава-членка на или след 1 януари 1993 г.

1. Всяка държава-членка може да разширява задълженията си за връщане на паметници на културата, като включва и други категории предмети, освен изброените в приложение I.

2. Всяка държава-членка може да прилага предвидените в настоящата директива разпоредби и по отношение на искания за връщане на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на други държави-членки преди 1 януари 1993 г.

Член 15

Настоящата директива не засяга възможността за образуване на граждански или наказателни производства в съответствие с националните законодателства на държавите-членки от отправилата искане държава-членка и/или от собственика на откраднат паметник на културата.

ê 93/7/ЕИО (адаптиран)

Член 16

1. На всеки три години държавите-членки изпращат Ö на Комисията Õ доклад за прилагането на настоящата директива.

2. Всяко тримесечие Комисията изпраща на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономическия и социален комитет доклад, в който се прави преглед на прилагането на настоящата директива.

3. На всеки три години, по предложение на Комисията, Съветът разглежда и при необходимост актуализира посочените в приложение I суми въз основа на икономическите и валутни показатели в Общността.

ê 93/7/ЕИО

Член 17

Комисията се подпомага от Комитета, създаден съгласно член 8 от Регламент [(ЕИО) № 3911/92].

Комитетът разглежда всички възникнали въпроси в резултат на прилагането на приложение I към настоящата директива, които могат да се поставят за разглеждане от председателя по негова инициатива или по искане на представител на държава-членка.

ê 93/7/ЕИО (адаптиран)

Държавите-членки Ö информират Комисията за въведените Õ законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива.

ê 93/7/ЕИО

Когато държавите-членки приемат такива разпоредби, в тях се съдържа позоваване към настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

ê 

Член 19

Директива 93/7/ЕИО, изменена с директивите, посочени в приложение II, част A, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право на директивите, които са посочени в приложение II, част Б.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение III.

Член 20

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.

ê 93/7/ЕИО

Член 21

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на […]

За Европейския парламент: За Съвета:

Председател Председател

[…] […]

ê 93/7/ЕИО (адаптиран)

ê 93/7/ЕИО

А. 1. Археологически предмети на повече от сто години, които са продукти на:

• 
  наземни или подводни разкопки или находки,
  
• 
  археологически обекти,
  
• 
  археологически колекции.
  

ê 96/100/EO чл. 1, точка 1, буква а) (адаптиран)

3. Други картини и рисунки, освен включените в категории 4 или 5, изпълнени изцяло на ръка върху всякакъв материал с всякакво средство¹⁰.

ê 96/100/EO чл. 1, точка 1, буква б) (адаптиран)

4. Акварели, гваш, пастели, изпълнени изцяло на ръка върху всякакъв материал¹.

ê 96/100/EО чл. 1, точка 1, буква в) (адаптиран)

5. Мозайки от всякакъв материал, изпълнени изцяло на ръка, освен тези, които попадат в категории 1 или 2 и графики, изпълнени с всякакво средство, изцяло ръчно, върху всякакъв материал¹.

ê 93/7/ЕИО

6. Оригинални гравюри, отпечатъци, сериграфии и литографии със съответните им плочи и оригинални плакати¹.

7. Оригинални скулптури или статуи и копия, изработени по същата технология, както оригинала¹ извън изброените в категория 1.

8. Фотографии, филми и техни негативи¹.

9. Старопечатни книги и ръкописи, включително карти и музикални партитури, самостоятелно или в колекции¹.

10. Книги на повече от сто години, самостоятелно или в колекции.

11. Печатни карти на повече от двеста години.

12. Архиви и всякакви техни елементи от всякакъв и на всякакъв носител, съдържащи елементи на повече от петдесет години.

13. а) Колекции¹¹ и експонати от зоологически, ботанически, минералогически или анатомически колекции;

б) Колекции², представляващи исторически, палеонтологически, етнографски или нумизматичен интерес.

14. Транспортни средства на повече от седемдесет и пет години.

15. Всякакви други антични предмети на повече от петдесет години, които не са включени в категории от А.1 до А.14

ê 93/7/ЕИО (адаптиран)

Паметниците на културата от категории А.1 до А.15 попадат в приложното поле на настоящата директива само ако стойността им съответства на или надвишава финансовите прагове, Ö посочени в част Б Õ.

Б. Финансови прагове, които са приложими за някои от категориите, Ö посочени в част Õ А (в евро)

ê 2001/38/ЕО чл. 1, точка 1

СТОЙНОСТ:

каквато и да е стойността

ê 93/7/ЕИО

• 
  1 (археологически предмети)
  
• 
  2 (разединени паметници)
  
• 
  9 (старопечатни книги и ръкописи)
  
• 
  12 (архиви)
  

• 
  5 (мозайки и скици)
  
• 
  6 (гравюри)
  
• 
  8 (фотографии)
  
• 
  11 (печатни карти)
  

• 
  4. (акварели, гваш и пастели)
  

• 
  7 (статуи)
  
• 
  10 (книги)
  
• 
  13 (колекции)
  
• 
  14 (транспортни средства)
  
• 
  15 (всички други предмети)
  

• 
  3 (картини)
  

ê 2001/38/ЕО чл. 1, точка 2 (адаптиран)

За държавите-членки, на които паричната единица не е евро, изразените в Ö настоящото приложение Õ стойности в евро се превръщат и изразяват в национални валути по валутния курс от 31 декември 2001 г., публикуван в Официален вестник на Европейския съюз. Тези равностойности в национални валути се преразглеждат на всеки две години, считано от 31 декември 2001 г. Изчисляването на тези равностойности се извършва въз основа на средната ежедневна стойност на тези валути, изразявани в евро, в течение на период от двадесет и четири месеца, който завършва на последния ден от месец август, предхождащ преразглеждането, влизащо в сила от 31 декември. По принцип, по предложение на Комисията, този метод на изчисление се преразглежда от Консултативния комитет за паметниците на културата две години след първото му прилагане. За всяко преразглеждане стойностите, изразени в евро, и техните равностойности в национални валути се публикуват периодично в Официален вестник на Европейския съюз в началото на месец ноември, предхождащ датата, от която преразглеждането влиза в сила.

_____________