Дисциплина: осно

Не, защото президентът на Република България е държавен глава и има значителни правомощия и оказва въздействие върху публичната власт - би могло да се нарече самостоятелно обособена “президентска власт”.

Като цяло постановлението, уредбата и функциите на ролите президент и държавен служител са коренно различни. При президента говорим за правомощия и оказване на въздействие върху държавното управление като тези функции се предопределят от формата на на парламентарното управление в Република България. Президентът има роля на интегративен и стабилизиращ фактор, стреми се да постигне ефективност и единодействие между политическите сили в страната с цел защита на националните интереси. Много съществена разлика (в сравнение с дейността и ролята на държавния служител) е и това, че президентът олицетворява единството на нацията и я представлява в международните отношения. Освен тези му функции има и решаваща роля в националната сигурност на страната като върховен главнокомандващ на Въоръжените сили и председател на Консултативния съвет за национална сигурност. Докато при държавния служител се говори за права и задължения, регламентирани в Закона за държавния служител и заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага дейността на органите на държавната власт при осъществяването на техните правомощия, т. е. роля на държавния служител може да е, ако е в съответната администрация, да подпомага дейностите на президента и вицепрезидента. Тук е моментът и да се уточни едно от правомощията на президентът с цел да се затвърди отговора, че президентът не е държавен служител и то е да назначава и освобождава от длъжност държавни служители.

Коренна разлика се вижда и при встъпването в длъжност на президента и държавния служител. Президентът се избира от народа, чрез т.нар. тайно гласуване и встъпва в длъжност за мандат от 5 години, като след този мандат пак след гласуване и приемане от народа може да встъпи в длъжност за още един мандат. При държавния служител назначаване на длъжност се осъществява чрез конкурсна комисия, определена със заповед на държавния орган по назначаването, в която участват три до седем членове (не цялата нация) и се наема за неопределен период от време, тоест може да изпълнява тази си длъжност до достигане на пенсионна възраст, като в периода на първото си назначаване в държавната служба може да бъде освободен от органът по назначаването без предизвестие. Правомощията на президентът могат да бъдат прекратени предсрочно при подаване на оставка пред Конституционен съд, трайна невъзможност за изпълнение на правомощия, заради тежко заболяване, нарушения на Конституцията или при смърт.

При държавните служители има класификатор на длъжностите със съответни длъжностни характеристики и се наемат по служебно правоотношение и отговарят, тоест носят отговорност за изпълнението на поставените задачи пред съответните органи. Президентът не носи отговорност за действията, извършени при изпълнение на неговите функции, с някои изключения - държавна измяна и нарушаване на Конституцията.

Дейността на президента се изпълнява чрез издаване на актове, укази и отправя обръщения и послания, може да връща закони за преразглеждане. Обръщенията и посланията имат политически характер и служат като инструмент за политическо въздействие, докато при държавния служител трябва да има политическа неутралност, т.е. не се допуска назначаване на лице, което има ръководна или контролна длъжност в политическа партия, има право да членува в такава, но не трябва да се ръководи и да защитава интересите и волята на партията.

Има разлика и при условията за избиране на президент и държавен служител, като при държавните служители има специфични изисквания, предвидени в нормативните актове. Държавните служители имат право да стачкуват и имат йерархична подчиненост, задължени са да спазват работно време и имат права на повишение в служба, което е в съответствие на правото им за професионална квалификация и задълженията им за съвестно и добронамерено изпълнение на поставените им задачи. При държавната служба има обусловени рангове и повишаването става чрез процес на атестиране.

Източници:

• 
  Основи на публичната администрация, Христо Христов, Павел Павлов, Поля Кацамунска