До директора на риосв
Изтегляне 0.86 Mb.
|
БОЗАЙНИЦИ Очакваните въздействия от реализацията на ИП ще се проявят по-осезателно при дребните бозайници. Едрите животни, както и прилепите обитават големи индивидуални (групови) територии, поради което сравнително малката обща площ на обекта е без практическо значение за тяхното изхранване и размножаване. 1302 Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi) – рядък вид, който се среща предимно в ниските части на страната. Свързан е с карстови райони, типичен пещерен обитател. Районът на ИП не е местообитание на вида. Реализирането на предложението няма да повлияе на местообитанието или популацията на вида в ЗЗ. Възможни въздействия върху вида – няма Степен на въздействие: нулево. 1303 Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros) – пещерен вид, свързан преди всичко с богати на растителност карстови райони, разредени гори, паркове, храсталаци, среща се и в населени места. Районът на ИП не е местообитание на вида. Като се вземе под внимание, високата екологична пластичност на вида по отношение на обитаването на урбанизирани територии, реализирането на ИП няма да повлияе негативно върху популацията на вида в ЗЗ. Възможни въздействия върху вида – няма. Степен на въздействие: незначително. 1304 Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) – видът се среща в цялата страна без най-високите й части (рядко над 1600 м н. в.). Обитава редки гори, храсталаци, открити места в близост до карстови разкрития и скални венци, а също и водни басейни. Районът на ИП може да се разглежда като част от хранителния биотоп на вида. Реализирането на ИП няма да повлияе значително върху популацията на вида в ЗЗ. Възможни въздействия върху вида – отнемане на хранителни биотопи. Степен на въздействие: незначително. 1305 Южен подковонос (Rhinolophus euryale) - видът се среща в цялата страна, рядко над 1000 м н. в. Обитава гористи карстови райони в близост до вода. Районът на ИП не е местообитание на вида. Реализирането на предложението няма да повлияе на местообитанието или популацията на вида в ЗЗ. Възможни въздействия върху вида – няма Степен на въздействие: нулево. 1306 Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii) – видът се среща в ниските части на страната. Обитава богати на растителност, по-рядко безлесни карстови райони. Районът на ИП не е местообитание на вида. Осъществяването на ИП няма да повлияе значително върху местообитанията или популацията на вида в защитената зона. Възможни въздействия върху вида – няма Степен на въздействие: нулево. 1307 Остроух нощник (Myotis blythii ) - видът се среща в цялата страна предимно в ниските й части. Обитава редки гори, храсталаци, открити места в близост до карстови разкрития и скални венци, паркове, градове, избягва открити степни пространства. Районът на ИП не е потенциално местообитание на вида, но може да се разглежда като част от хранителния му биотоп. Реализирането на инвестиционните предложения няма да повлияе върху местообитания или популацията на вида в защитената зона. Възможни въздействия върху вида – отнемане на хранителни биотопи. Степен на въздействие: нулево до незначително. 1308 Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus) – рядък вид, обитаващ предимно горски ландшафти в планинските и полупланински райони. През зимата обитава пещери, а през лятото – хралупести дървета и изоставени постройки. Районът на ИП не е потенциално местообитание на вида. Реализирането на инвестиционните предложения няма да повлияе върху местообитания или популацията на вида в защитената зона. Възможни въздействия върху вида – няма Степен на въздействие: нулево. 1310 Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii ) – Обитава пещерите в ниските части на страната, предимно в карстови райони. Районът на ИП не е потенциално местообитание на вида. Реализирането на инвестиционното предложение няма да повлияе върху местообитания или популацията на вида в защитената зона. Възможни въздействия върху вида – няма Степен на въздействие: нулево. 1316 Дългопръст нощник (Myotis capaccinii) - Обитава пещерите в ниските части на страната (до 400 м н.в.), предимно в карстови райони. Няма данни за подходящи пещерни образувания в близост до разглежданият район. Площадката на ИП не е потенциално местообитание на вида. Реализирането на инвестиционното предложение няма да повлияе върху местообитания или популацията на вида в защитената зона. Възможни въздействия върху вида – няма Степен на въздействие: нулево. 1321 Трицветен нощник (Myotis emarginatus) - видът се среща в цялата страна, рядко над 1000 м н. в. Обитава гористи карстови райони в близост до вода. Районът на ИП не е местообитание на вида. Реализирането на предложението няма да повлияе на местообитанието или популацията на вида в ЗЗ. Възможни въздействия върху вида – няма Степен на въздействие: нулево. 1323 Дългоух (бехщайнов) нощник (Myotis bechsteinii) – видът обитава главно влажни широколистни гори и паркове. Районът на ИП не е потенциално местообитание на вида но може да се разглежда като част от хранителния му биотоп. Реализирането на инвестиционните предложения няма да повлияе върху местообитания или популацията на вида в защитената зона. Възможни въздействия върху вида – отнемане на хранителни биотопи. Степен на въздействие: нулево до незначително. 1324 Голям нощник (Myotis myotis) – видът се среща в карстовите райони в цялата страна – един от най-често срещаните пещерни видове. Обитава разредени гори, паркове и ливади. Районът на ИП не е потенциално местообитание на вида. Реализирането на предложението няма да повлияе на местообитанието или популацията на вида в ЗЗ. Възможни въздействия върху вида – няма Степен на въздействие: нулево. 1352 * Европейски вълк (Canis lupus) – Видът е приспособен към широк спектър от местообитания, но определено предпочита горски ландшафти и се придържа към места труднодостъпни за човека. Предвид близостта до населено место, автомобилен път, и сравнително интензивната антропогенна дейност в района, не може да се очаква видът да се обитава разглежданият участък. През последните години няма сведения за регистриране на индивиди в района на инвестиционното предложение. 1335 Лалугер (Spermophilus citellus). – видът обитава сухи степи, ливади, пасища. Макар при теренните проучвания да не бяха установени следи от пребиваването на вида на площадката на ИП, тя притежава характеристиките на типичен негов хабитат. Възможни въздействия върху вида
2635 Пъстър пор (Vormela peregusna) – Изключително рядък вид. Пъстрият пор обитава предимно открити територии – степи, пасища и поливни обработваеми площи, рядко храсталаци и редки гори и още по рядко запустели постройки. Активен е вечер, по-рядко денем. Обикновено живее в дупки на други гризачи. Храни се с гризачи, земноводни, гущери, птици и техните яйца. Обикновено живее на укрепени и равни пясъчни райони. Живее поединично. Не е установен на разглежданата територия, но тя има характеристиките на подходящ за вида хабитат. Възможни въздействия върху вида – няма
1355 Видра (Lutra lutra) – видът се среща почти из цялата страна. Обитава различни водоеми, като предпочита такива, обрасли с гъста крайбрежна растителност или трудно достъпни скалисти брегове. Разглежданата площадка на инвестиционното предложение не представлява местообитание на вида и се намира на значително разстояние от коритото на река Тунджа. Реализирането на предложението не засяга местообитание на видрата в защитената зона. Индиректно по-честото човешко присъствие в района би могло да засили фактора безпокойство върху отделни индивиди, част от местната популация на вида. Възможни въздействия върху вида – безпокойство Степен на въздействие: нулево до незначително. ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ 1188 Червенокоремна бумка (Bombina bombina) – Червенокоремнатa бумка не е установена в разглежданата територия. Въпреки, че зимува на сушата, през активния си период (топлата част от годината) видът обитава различни водоеми, както с течащи, така и със стоящи води – реки, блата, канали, корита на чешми и дори малки локви, като много рядко се отдалечава от водата на повече от 0,5-0,6 (max 1,0) m. На територията на инвестиционното предложение и в непосредствена близост до него не съществуват водни площи, респективно няма подходящи условия за съществуването на вида. Възможни въздействия върху вида – няма Степен на въздействие: нулево. 1220 Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) – Видът обитава блата, мочури, язовири, напоителни канали, езера в пясъчни кариери, разливи, средните и долните течения на реките. Среща се и в полусолени бракични водоеми покрай морския бряг. Особено висока е числеността й в рибарници и микроязовири обрасли с папур, тръстика и дзука. Блатната костенурка е силно привързан към водата вид. Храни се почти само във водата. Дневно активен вид, който прекарва почти цялото време във водата или като се пече на слънце на брега или върху паднали във водата дървета, купчини от мъртва водна растителност и отделни камъни. На разглежданата територията няма подходящи убежища и тя не може да се разглежда като местообитание на вида, поради което не се очаква влияние. Специфичните екологични особености на разглеждания участък, изключват възможността за неговата поява. Възможни въздействия върху вида – няма Степен на въздействие: нулево. 1219 Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) – Видът обитава открити местности с тревна растителност, редки храсти и нискостеблени гори. Най-висока е плътността на популациите в окрайнините на широколистни гори, в разредени дъбови гори и в полустепни пространства с рядка храстова растителност. Среща се и по крайбрежни пясъчни дюни в близост до широколистни гори. Костенурката е дневен вид, който бележи най-висока активност през пролетта. В сравнение с шипоопашатата костенурка е значително по-мобилен вид и извършва по-дълги миграции. По време на летните горещини мигрира от откритите, сухи и припечни терени към по-влажни места (долове, крайречни горски и храстови формации). Храни се предимно с тревисти растения (различни сложноцветни и бобови, но и много други), по-рядко с окапали плодове (джанки, круши и др.). Разглежданата площадка до голяма степен притежава характеристиките на потенциално местообитание на вида. Възможни въздействия върху вида
1217 Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) - Видът обитава хълмисти местности с храсти и нискостеблени гори. Най-висока е плътността на популациите в районите с храсти и разредени гори в нископланинския пояс в Южна България. Дневен вид. През пролетта и есента е активен почти целодневно, а през най-горещите месеци само сутрин и привечер. Храни се предимно с тревисти растения (главно бобови, сложноцветни и розоцветни), по-рядко с окапали плодове (черници, джанки и др.). Понякога с растителната храна поглъща и дребни безгръбначни животни (червеи, мекотели и др.). Разглежданата площадка до голяма степен притежава характеристиките на потенциално местообитание на вида. Възможни въздействия върху вида
1279 Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata (Lacйpѓde, 1789) – Видът обитава сухи и каменисти терени, с добре развит микрорелеф, обрасли с разредени гори и храсталаци. Дневно активен вид, който се храни с птици, яйца, гризачи и земеровки. Ловува на повърхността, в хралупи или в дупки на гризачи. Много добре се катери по дървета. Според литературни данни /Определител на земноводните и влечугите в България. София 2007, Зелени Балкани/, популацията на ивичестия смок е локализирана в южната част на Струмската долина и няма достоверни данни за присъствието на този вид в разглежданата зона.
1171 Голям южен гребенест тритон (Triturus karelinii) – Видът не е установен на разглежданата територията и няма подходящи убежища или местообитания на вида, поради което не се очаква влияние. Специфичните екологични особености на разглеждания участък, изключват възможността за неговата поява. Индиректно при залпово замърсяването на река Тунджа с непречистени отпадни води от обекта на ИП, би могло да доведе до влошаване на качеството на местообитанието на вида. Възможни въздействия върху вида – няма Степен на въздействие: нулево до незначително. РИБИ 1137 Маришка мряна (Barbus plebejus) – Видът се среща в река Тунджа и някои от основните й притоци. Тъй-като инвестиционното предложение не засяга водни площи, не се очаква неговата реализация да окаже неблагоприятно въздействие върху популацията на вида. Възможни въздействия върху вида – няма Степен на въздействие: нулево. 1137 Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus) – Видът се среща в река Тунджа и някои от основните й притоци. Тъй-като инвестиционното предложение не засяга водни площи, не се очаква неговата реализация да окаже неблагоприятно въздействие върху популацията на вида. Възможни въздействия върху вида – няма Степен на въздействие: нулево. БЕЗГРЪБНАЧНИ 1032 Бисерна мида (Unio crassus) – Видът обитава песъчливо-тинестите дъна на много наши реки и техните притоци. Територията на разглежданото предложение не граничи с река – място където може да се среща вида. На разглежданата територията няма подходящи местообитания на вида, поради което не се очаква влияние. Специфичните екологични особености на разглеждания участък, изключват възможността за неговата поява. Възможни въздействия върху вида – няма Степен на въздействие: нулево. 1093 Ручеен рак (Austropotamobius torrentium) – Видът обитава реки, бреговете на които са заети от дървесна растителност. Територията на разглежданото предложение не граничи с река – място където може да се среща вида. На разглежданата територията няма подходящи местообитания на вида, поради което не се очаква влияние. Специфичните екологични особености на разглеждания участък, изключват възможността за неговата поява. Възможни въздействия върху вида – няма Степен на въздействие: нулево. 4045 Ценагрион (Coenagrion ornatum) – Рядък лимнофилен вид водно конче, който се придържа към постоянните водоеми, където обикновено обитава ларвата му. В разглеждания случай реализацията на ИП няма да въздейства отрицателно върху разпространението му. Възможни въздействия върху вида – няма Степен на въздействие: нулево. 1037 Зеленогръдо цигулче /офиогомфус/ (Ophiogomphus cecilia) – Също както и предходният вид, офиогомфуса обитава постоянни водоеми, където се развиват неговите ларваи. В разглеждания случай реализацията на ИП няма да въздейства отрицателно върху популацията или местообитанието на вида. Възможни въздействия върху вида – няма Степен на въздействие: нулево. 1088 Обикновен сечко (Cerambyx cerdo) – Жизненият цикъл на вида е свързан със стари дъбови дървета, където се развива ларвата му. В района на площадката почти липсват дървета, а преобладаващата дървесна растителност в граничещото с площадката влажно дере е храстова – келяв габър, в която дъбови дървета растат единично, следователно територията на инвестиционното предложение не може да се разглежда като типичен за вида хабитат и местната популация на вида няма да бъде засегната от реализацията на ИП. Възможни въздействия върху вида – няма Степен на въздействие: нулево. 1083 Бръмбар рогач – (Lucanus cervus) – Жизненият цикъл на вида е свързан със стари дъбови гори. Женската снася яйцата си в стари дъбови пънове. Ларвите се хранят с полуизгнила дървесина. Територията на инвестиционното предложение не може да се разглежда като типичен за вида хабитат и местната популация на вида няма да бъде засегната от реализацията на ИП. Възможни въздействия върху вида – няма Степен на въздействие: нулево. 1089 Буков сечко (Morimus funereus) – свързан е основно с буковите гори. Ларвата се развива в мъртвата дървесина в буковите дървета. В района на проучване няма такива местообитания и видът е малко вероятно да бъде наблюдаван. Възможни въздействия върху вида – няма Степен на въздействие: нулево. 1087 Алпийска розалиа (Rosalia alpina) – рядък вид, обитаващ предимно стари букови масиви с надморска височина 500 – 1000 м. Ларвата е изключително свързана с тези гори, поради което видът не се среща в изследвания район. Възможни въздействия върху вида – няма Степен на въздействие: нулево. Каталог: ovos Изтегляне 0.86 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
