До директора на риосв
Изтегляне 0.86 Mb.
|
По Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие и Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони – Директор на РИОСВ - Стара Загора.Уважаеми господин Директор, Моля да ни информирате за необходимите действия, които трябва да предприемем, по реда на Закона за опазване на околната среда и чл.31 от Закона за Биологичното разнообразие и Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.Януари 2014 г. Инвеститор: ............................ / ТД „9-ТИ ЮЛИ” ООД / Информация относно характеристиките на засегнатата територия “Река Тунджа 1” с код BG0000192 Защитена зона BG 0000192 – „Река Тунджа 1” е одобрена за защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на местообитанията и дивата флора и фауна, с решение на Министерски съвет: № 122 от 2 март 2007 г. Зоната е разположена върху площ от 81 691,8 декара, на територията на областите Сливен, Ямбол и Стара Загора в Южен централен и Югоизточен райони за планиране.
Защитената зона включва поречието на река Тунджа в тунджанската хълмиста низина. Растителната покривка тук е разнообразна. Горските растителни формации са сравнително малко и се състоят главно от цер и благун, както и от съобщества на цер, често примесени с келяв габър. В района се срещат вторични съобщества от драка, хрищел и някои други преходно-средиземноморски видове. На места са се запазили мезофитни гори от дръжкоцветен дъб, полски бряст и полски ясен, както и халофитни формации. Покрай река Тунджа са се съхранили най-големите за вътрешността на страната гори от лонгозен тип, съставени главно от ясен, бряст, мекиш, тополи, върби и много видове увивни растения. Фауната на зоната се характеризира с голямо разнообразие на водоплаващи птици. Поречието на р. Тунджа с нейните острови и лонгозни гори предлага много добри условия за тяхното съществуване.общата акватория заета от водолюбиви птици е най-голямата във вътрешността на страната и вероятно най-богата на видове. От гнездещите птици характерни са чаплите (нощна, голяма и малка бяла, гривеста, сива и червена), блестящият ибис, малкият и голям воден бик, черният щъркел, а от прелитащите – ням лебед, голям корморан, жерав, лопатар, гмурци, морски гмуркач и др. Лонгозните гори на Тунджа са единствените у нас обиталища на колхидския фазан. В реката и притоците й се срещат много видове риба, както и видра. Характерни бозайници са белката, чакалът, лисицата, дивата котка, черният и пъстрият пор, язовецът, а нерядко и вълкът.
Целите на опазване са следните:
ТИПОВЕ МЕСТООБИТАНИЯ от Приложение I на Директива 92/43/EEC КОД Пр. ИМЕ % Покр. Предст. Отн. площ Прир. ст. Цялост. оц. 91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus 1,165 A С В A excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)
3260 Равнинни или планински реки с растителност 0,41 C C B C от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion 1340 * Континентални солени ливади 0,45 B B A A 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition 0,46 C C B C 3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p. 2,48 B B B C 6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни 0,0068 D C съобщества от Alysso-Sedion albi 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови 3,89 В C В В съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus 5,404 A B A B laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris) 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в 0,33 С C В С равнините и в планинския до алпийския пояс 6510 Низинни сенокосни ливади 22,66 A А В В 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от 0,346 С C В С съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi- Veronicion dillenii 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори 0,708 С C С В 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba 0,234 A С A A
Съгласно картата на флористичните райони на България, територията предмет на инвестиционното предложение попада във флористичния район – Тунджанска хълмиста равнина. Растителната покривка тук е разнообразна. Горските растителни формации са сравнително малко и се състоят главно от цер и благун, както и от съобщества на цер, често примесени с келяв габър. В района се срещат вторични съобщества от драка, хрищел и някои други преходно-средиземноморски видове. На места са се запазили мезофитни гори от дръжкоцветен дъб, полски бряст и полски ясен, както и халофитни формации. Покрай река Тунджа са се съхранили най-големите за вътрешността на страната гори от лонгозен тип, съставени главно от ясен, бряст, мекиш, тополи, върби и много видове увивни растения. Основен елемент от растителната покривка в разглеждания район има коренната растителност и в по-малка степен от формации на производна растителност, възникнала вторично на мястото на първични горски ценози. Площадката предмет на инвестиционното предложение е разположена в землището на село Червенаково в близост до язовир Жребчево в горното течение на река Тунджа. Имот № 000399 в м.”Меджерлика” в землището на с.Червенаково, Община Твърдица, е с променено предназначение за изграждане на „Къщи за гости”, за което има издадено ваше Решение № СЗ-21-ОС от 21.05.12г. Площадката е замърсена със строителни отпадъци (тухли, керемиди, бетонови отломки и асфалтова смес). Почвената покривка е плитка, като почти липсва плодороден почвен слой. При извършената библиографска справка, не бяха открити литературни данни за локализирани и известни находища на редки и защитени от Закона за биологичното разнообразие, растителни видове, на територията, на която се предвижда да се реализира инвестиционното предложение. Такива не се установиха и при проведените теренни проучвания на площадката (все пак трябва да се отбележи, че обследването бе извършено извън периода на активна вегетация). Във фитоценологичен аспект, разглежданата площадка може да се причисли към ксеротермните тревни съобщества, като в пониженията (деретата обграждащи площадката) се формира зона с храстова и дървесна растителност. В граничещото с имота влажно дере се е развила формация на келявия габър (Carpinus orientalis) в която единично се срещат цер (Quercus cerris), мъждрян (Fraxinus ornus), дива ябълка (Malus silvestris), дива круша (Pyrus piraster) и др. В източната част на площадката тревното съобщество преминава в храстово, с преобладаващи в него предимно драка (Pliurus spina christi), глог (Crataegus monogyna), дрян (Cornus mas), обикновенна шипка (Rosa canina), къпина (Rubus idaeus), като рядко се срещат и космат дъб (Quercus pubescence) и полски клен (Acer campestre). В тревната растителност, доминират предимно представители на сем. Житни (Poaceae), като основни средообразуватели могат да се посочат: черната садина (Chrysopogon gryllus), луковична ливадина (Poa bulbosa) и обикновения сенокос (Cynosurus cristatus). Други растителни видове определени при огледа са: ливадна метлица (Poa prastensis), овча власатка (Festuca oviniformis), ливадна власатка (Festuca prastensis), eжова главица (Dactylis glomerata), коприва (Urtica Dioica), метличина (Centaurea jacea), едролистен живовляк (Plantago major L.), цикория (Cichorium intybus L.), обикновена овсига (Bromus commutatus), острица (Carex caryophillea), лечебно глухарче (Taraxacum off.), овчарска торбичка (Capsella bursa-pastoris), лопен (Verbascum phoeniceum), здравец (Geranium columbinum), челебитка (Nigella damascena), млечка (Euphorbia apios), секирче (Lathyrus digitatus), космат опопанакс (Opopanax hispidum) и др. На изследваната площадка, сред храстовата ценоза на драката се срещат поединично или на малки групички – цер (Quercus cerris), мъждрян (Fraxinus ornus), келяв габър (Carpinus orientalis), трънка (Crataegus monongyna), къпина (Rubus idaeus). Като видов състав, изследваната площадка не притежава характеристики на видовете характерни за хабитати предмет на опазване в зоната. Изследваната фитоценоза представлява различен тип съобщество и само отчасти притежава характеристиките на целеви хабитат.
Преки въздействия Преките въздействия от реализацията на инвестиционните предложения се проявяват и по време на строителството на обекта и през експлоатационната фаза. Те се изразяват в следното:
Това въздействие ще бъде причинено основно по време на строителството, при извършване на земно-изкопните работи и при изграждане на инженерната инфраструктура. При тези дейности върху част от площта ще се унищожи повърхностния почвен слой, който е местообитание за някои безгръбначни, влечуги и дребни гризачи. Унищожението е свързано преди всичко с изпълнението на различните изкопи и насипи при подготовка на строителните работи. Заедно с унищожаването на почвения слой и нарушаването на генетичните хоризонти по профила се унищожават още растителността и в голямата си част почвената флора и фауна. Предвид, че става дума за частен имот, неговото евнтуално ограждане ще възпрепятства достъпа на някои животински видове до местообитанията, т.е. също води до отнемане на територия. Предвид сравнително малката площ на обекта тези въздействия могат да се приемат за незначителни, поради което не се налага планирането на компенсиращи мерки. Предложени са смекчаващи мерки, които да намалят възможно най-много въздействието.
Към увреждането на местообитанията може да се причисли риска от замърсяване с битови и строителни отпадъци, както и утъпкването по време на строителството. Нерегламентираното депониране на отпадъците генерирани при строителството и експлоатацията на обектите, може да влоши качеството на съседните природни територии. За ограничаване на този риск е необходимо стриктно да се спазват разпоредбите на Закона за управление на отпадъците и съответните подзаконови нормативни актове и да се изготви програма за управление на отпадъците на обектите. В конкретния случай въздействието от утъпкване на площадката е минимален, тъй-като видовете в пасището са устойчиви на това влияние. При извършване на подходяща рекултивация това въздействие ще бъде премахнато. Рискът от фрагментация в контекста на територията на защитената зона може да се приеме за незначителен и се определя от това, че инвестиционното предложение ще се реализира върху сравнително малка площ, при което не възниква елемент на накъсване и още по-малко на изолиране на хабитати. Съществуващата дървесна и храстова растителност в съседните дерета и покрай реката няма да бъде засегната от реализацията на ИП, и може да се разглежда като локален микробиокоридор. Освен това разглежданата площадка е разположена на територия, върху която от дълго време има антропогенно влияние – туризъм, риболов, интензивно земеделие, паша. Това дава основание разглежданият участък да се разглежда по-скоро като потенциално, отколкото като действащо местообитание на някои от консервационно значимите видове в зоната.
Замърсяването на участъците в които ще се заустват отпадъчните води от обекта, в случай на изпускане на непречистени или недостатъчно пречистени отпадъчни води може да причини изменения във физикохимичния състав на водите на територия с обхват значително по-голям от площта на инвестиционните намерения. Нарушението на физикохимичните характеристики на водите от своя страна би предизвиквало промяна във видовия състав водните и влаголюбивите организми. Тези промени по пътя на хранителната верига ще доведат до промени в числеността на привързаните към тези местообитания животински видове. За свеждане до минимум на риска от описаните въздействия е необходимо още на етап работно проектиране да се предложи най-адекватното и екологосъобразно решение за оптимално третиране на отпадъчните води. При спазване на нормативните изисквания за степента на пречистване за съответната категория водоприемник, при избор на най-подходящите съоръжения за локално пречистване на отпадните води от обекта и при тяхната редовна поддръжка, този елемент на въздействие от страна на инвестиционното предложение то не би представлявало значим риск за природната среда, респективно за целевите видове и хабитати, предмет на опазване в защитената зона. Косвени въздействия
Това въздействие ще се прояви и по време на строителството и в периода на експлоатацията на обекта. Ще бъде предизвикано от прекомерните нива на шум в и непосредствено около обекта, както и от човешкото присъствие. Въздействието ще бъде по-значително през строителната фаза, поради по-широкият спектър от човешки дейности, включващи и работа на тежка механизация. Предполага се че през функционалният период, въздействието на този фактор върху видовете ще намалее, но за част от видовете повишеното присъствие на хора през всички сезони, ще доведе до дълготрайно и постоянно въздействие, като ефекта му ще зависи от екологичната пластичност на видовете, както и тяхното сезонно поведение.
Това въздействие в най-голяма степен ще се прояви в периода на експлоатация на обекта и е следствие от промяна в ландшафта, респективно неговата урбанизация. Човешкото присъствие най-често е свързано с появата на кучета, котки, плъхове, сойки, сокерици и други синантропни видове. Богатите хранителни ресурси, включително хранителни отпадъци допринасят за техния голям брой в близост до центрове на застрояване. Животните използват урбанизираните територии, като ядра и бързо се разпростират навътре в заобикалящите ги природни зони. По този начин се създават предпоставки за възникване на взаимоотношения на конкуренция и хищничество между синантропните и дивите видове. Това заедно със засиленото човешко присъствие, допринася за избягването на тези райони от дивите животни.
Пожарите са съществен елемент, оказващ отрицателно въздействие върху биоразнообразието, особено върху растителността и популациите от бавно подвижните видове, особено херпетофауната. Реализацията на ИП определено е свързана с повишаване на риска от възникване на пожари в района. Поради това пожарообезопасяването на обекта трябва да се разглежда като един от главните приоритети. За ограничаване на риска от възникване на пожари се препоръчва обектите да бъдат снабдени с подходящи противопожарни срества, които да бъдат поддържани в изправност. Също така трябва да се поставят предупредителни табели акцентиращи вниманието на туристите върху тази опасност. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на плана върху защитените животински видове предмет на опазване в защитената зона ПТИЦИ А196 Белобуза рибарка (Chlidonias hybridа) – Видът обитава застояли водоеми обрасли с плаваща водна растителност. Отбелязан е като рядък за зоната, респективно с незначителна представителност спрямо националната популация. Тъй като обектът не обхваща самата река (водното течение и бреговете), реализацията му не засяга основния хабитат на вида. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство Степен на въздействие: нулево до незначително. А031 Бял щъркел (Ciconia ciconia L.) – Видът гнезди в населени места, включително с. Баня и някои околни села. Тъй като обектът не обхваща самата река (водното течение и бреговете), реализацията му не засяга хранителни местообитания на вида. Върху територията на инвестиционното предложение (върху стълбове от електропровода) не е установено гнездене на белият щъркел. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство Степен на въздействие: незначително. А030 Черен щъркел (Ciconia nigra) – Видът се среща като мигрант. В стандартния формуляр са отбелязани две размножаващи се двойки за цялата зона. Черният щъркел обитава равнинни и полупланински широколистни гори, проломи, ждрела, язовири, оризища и рибарници с богата растителност. Гнезди предимно върху дървета за разлика от белият щъркел. С изключение на фактора безпокойство не се очакват други негативни влияния в резултат експлоатацията на обекта. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, Степен на въздействие: незначително. А321 Беловрата мухоловка (Ficedula albicollis) – Видът обитава широколистни гори, паркове и градини. Отбелязан е като рядък за зоната, респективно с незначителна представителност спрямо националната популация. На площадката почти липсва дървесна растителност, а по съществуващата такава не бяха открити гнезда на вида. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство Степен на въздействие: нулево до незначително. А060 Белоока потапница (Athya nyroca) – Видът обитава типични влажни зони и се среща ежегодно през по-голямата част от годината. Рядко са отбелязвани зимуващи у нас птици. Няма данни за гнездене на потапницата по поречието на Тунджа. Локалитетите на вида са основно по река Дунав, Черноморското крайбрежие, река Марица и някои вътрешни водоеми – язовири, рибарници и др. Отбелязан е като рядък за зоната, респективно с незначителна представителност спрямо националната популация. Тъй като обектът не обхваща самата река (водното течение и бреговете), реализацията му не засяга основния хабитат на вида. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство Степен на въздействие: нулево до незначително. А403 Белоопашат мишелов (Buteo rufinus) – Обитава скалисти терени, сухи открити пространства, рядко и широколистни гори. Гнезди по отвесни скали и земни брегове. Ловува предимно дребни гризачи. Върху територията на инвестиционното предложение няма подходящи условия за гнездене на вида. Площадката на ИП може да се разглежда като част от хранителната база на вида в зоната, но с пренебрежимо малко значение, поради твърде малката големина на площтта засегната от ИП, както и поради близостта до населено място. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на хранителни биотопи; Степен на въздействие: нулево до незначително. А075 Белоопашат морски орел (Haliaeetus albicilla) – Рядък вид. Обитава крайбрежните зони на морета, реки и езера, богати на риба и с високи дървета по бреговете. През есенно-зимния период се среща и в изкуствени водоеми – язовири, рибарници, утайници и др. Тъй-като разглежданата площадка се намира на значително разстояние от коритото на реката и на нея няма подходяща дървесна растителност, не се очаква реализацията на ИП да повлияе негативно върху популацията на вида. С изключение на фактора безпокойство не се очакват други негативни влияния в резултат осъществяването на ИП. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство Степен на въздействие: нулево до незначително. А151 Бойник (Philomachus pugnax) – Рядък вид. При миграции се среща в крайбрежните зони на морета, реки и езера. В хранителната му база влизат водни и сухоземни насекоми и техни ларви. Тъй-като разглежданата площадка се намира на значително разстояние от коритото на реката, не се очаква реализацията на ИП да повлияе негативно върху популацията на вида. С изключение на фактора безпокойство не се очакват други негативни влияния в резултат осъществяването на ИП. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство Степен на въздействие: нулево до незначително. А215 Бухал (Bubo bubo) – Най-едрата совова птица, която се среща в България. Обитава проломи, дефилета, карстови и вулканични скали. Гнезди предимно в скални ниши в близост до открити пространства. В близост до площадката няма подходящи условия за гнездене на вида, поради което не се очаква реализацията на ИП да повлияе негативно върху популацията на вида, която се оценява на две двойки птици. Като се вземе под внимание и факта че е нощно активен хищник, със сравнително обширна ловна територия, въздействието което ще окаже ИП върху него може да се оцени като незначително. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство Степен на въздействие: незначително. А097 Вечерна ветрушка (Falco vespertinus) – Мигриращ вид, който обитава открити пространства, агроландшафти, пасища, поляни, ливади с разпръснати по тях дървета. За защитената зона е оценено, че в нея обитава не повече от 2% от националната популация на вечерната ветрушка. Определена е като неизолирана популация. При огледа не бяха открити гнезда на вида на самата площадка и в граничещото с нея гористо дере. Все пак разглежданата площ на инвестиционното предложение би могла да се счита като част от хранителния биотоп и представлява потенциално местообитание на вида в района. Условно може да се приеме че се отнемат около 0,041% от подходящите за този вид местообитания. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на местообитание и хранителни биотопи; Степен на въздействие: незначително. А021 Голям воден бик (Botaurus stellaris) – Видът се среща рядко в определени гнездови находища. Обитава поединично блата, езера, речни разливи и устия на реки обрасли с гъста растителност. През зимата се среща и по влажни ливади около незамръзващи водоеми. Тъй като обектът не обхваща самата река (водното течение и бреговете), реализацията му не засяга хранителни местообитания на вида. С изключение на фактора безпокойство не се очакват други негативни влияния в резултат изграждането и експлоатацията на обекта. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство Степен на въздействие: нулево до незначително. А022 Малък воден бик (Ixobrychus minutus (L.)) – Видът се среща като мигрант и през зимния сезон. Обитава различни по големина водоеми с гъста блатна растителност. Тъй като обектът не обхваща самата река (водното течение и бреговете), реализацията му не засяга хранителни местообитания на вида. С изключение на фактора безпокойство не се очакват други негативни влияния в резултат изграждането и експлоатацията на обекта. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, Степен на въздействие: нулево до незначително. А154 Голяма бекасина (Galinago galinago) – При миграции се среща край блата, мочурища и разливи на реки. В хранителната му база влизат водни и сухоземни насекоми и техни ларви. Тъй-като разглежданата площадка се намира на значително разстояние от коритото на реката, не се очаква реализацията на ИП да повлияе негативно върху популацията на вида. Възможни въздействия върху вида – Няма Степен на въздействие: нулево. А027 Голяма бяла чапла (Egreta alba (L.)) – Видът се среща като мигрант и през зимния сезон. С изключение на фактора безпокойство не се очакват други негативни влияния в резултат реализацията на ИП. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, Степен на въздействие: нулево до незначително. А026 Малка бяла чапла (Egretta garzetta (L.)) – Видът се среща като мигрант и през зимния сезон. Тъй като обектът не обхваща самата река (водното течение и бреговата растителност), реализацията му не засяга хранителни местообитания на вида. С изключение на фактора безпокойство не се очакват други негативни влияния в резултат изграждането и експлоатацията на обекта. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, Степен на въздействие: нулево до незначително. А246 Горска чучулига (Lullula arborea) – Широко разпространен, типичен горски вид. Обитава широколистни и смесени гори. Върху територията на инвестиционното предложение няма подходящи условия за гнездене на вида. Площадката на ИП може да се разглежда като част от хранителната база на вида в зоната, но с пренебрежимо малко значение, поради твърде малката големина на площтта засегната от ИП. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на хранителни биотопи; Степен на въздействие: нулево до незначително. А379 Градинска овесарка (Emberiza hortulana) - Видът гнезди и се размножава в открити участъци с дървета и храсти, както и агроландшафти, но като цяло избягва близостта на населените места. Разглежданата площ на инвестиционното предложение би могла да се счита като част от хранителния биотоп и представлява потенциално местообитание на вида в района. Условно може да се приеме че се отнемат около 0,041% от подходящите за този вид местообитания. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на местообитание и хранителни биотопи; Степен на въздействие: незначително. А024 Гривеста чапла (Ardeola ralloides) – Видът се среща като мигрант и през зимния сезон. Тъй като обектът не обхваща самата река (водното течение и бреговата растителност), реализацията му не засяга хранителни биотопи на вида. С изключение на фактора безпокойство не се очакват други негативни влияния в резултат изграждането и експлоатацията на обекта. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, Степен на въздействие: нулево до незначително. А229 Земеродно рибарче (Alcedo atthis (L.)) – Видът гнезди на пясъчни откоси. Разглежданата територия не предлага подходящи условия за формиране на негови колонии, поради сравнително равнинният релеф на бреговете в близост до разглежданият участък. Възможни въздействия върху вида – няма Степен на въздействие: нулево. А224 Козодой (Caprimulgus europaeus) - Видът обитава основно гори. Не бяха установени гнезда в участъка и няма подходящи условия за гнездене в разглежданата територия. Възможни въздействия върху вида – Няма Степен на въздействие: нулево. А131 Кокилобегач (Himantopus himantopus) – Рядък прелетен вид, срещащ се в определени гнездови находища. Обитава блата, езера, с различна соленост. Тъй като обектът не обхваща самата река (водното течение и бреговете), реализацията му не засяга местообитания на вида. Възможни въздействия върху вида – Няма Степен на въздействие: нулево А402 Късопръст ястреб (Accipiter brevipes (Severtzow)) – много рядък вероятен гнездещ вид в района и в тази част на реката). Не бяха установени гнезда в участъка и няма подходящи условия за гнездене в разглежданата територия. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на хранителни биотопи; Степен на въздействие: незначително. А176 Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus) – Рядък вид, който обитава морски крайбрежия и прилежащите им водоеми. Вероятността да се срещне в близост до оценяваната площадка е минимална. Възможни въздействия върху вида – Няма Степен на въздействие: нулево А166 Малък горски водобегач (Tringa glareola) – Видът се среща като мигрант. Обитава влажни ливади, водоеми, оризища, залети разредени гори. Гнезди предимно по земята, но също и по дървета, в стари гнезда на дроздове, вранови и гълъбови птици. Върху територията на инвестиционното предложение и в близките съседни площи не е установено гнездене. Площадката на ИП притежава характеристиките на местообитание на вида. В НАТУРА 2000 формуляра на зоната е отбелязан като наличен, т.е. няма сигурни данни дали реално се среща в нея. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на местообитание; Степен на въздействие: незначително. А393 Малък корморан (Halietor pygmeus (Pall.)) – Видът се среща като мигрант, като долината на река Тунджа се смята за един от значимите райони за популацията на вида. В конкретния обследван участък на реката не бяха открити гнездовища на малкия корморан. Тъй-като разглежданата площадка се намира на значително разстояние от коритото на реката и на нея няма подходяща дървесна растителност, не се очаква реализацията на ИП да повлияе негативно върху популацията на вида. С изключение на фактора безпокойство не се очакват други негативни влияния в резултат осъществяването на ИП. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, Степен на въздействие: незначително. А089 Малък креслив орел (Aquila pomarina) – Обитава широколистни и смесени гори в близост до речни долини, пасища, поляни, ливади. Гнезди по дървета, по периферията на горите. Върху територията на инвестиционното предложение няма подходящи условия за гнездене на вида. Площадката на ИП може да се разглежда като част от хранителният биотоп на вида в зоната, но с пренебрежимо малко значение, поради твърде малката големина на площтта засегната от ИП. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на хранителни биотопи; Степен на въздействие: незначително. А068 Малък нирец (Mergus albellus) – Рядък зимуващ у нас вид, който обитава предимно морски крайбрежия и прилежащите им водоеми. Вероятността да се срещне в близост до оценяваната площадка е минимална. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство Степен на въздействие: нулево до незначително А092 Малък орел (Hieraaetus pennatus) – Обитава високостъблени широколистни и смесени гори в равнините и планините. Гнезди по дървета, по-рядко по скали. Заселва се в близост до колонии на лалугери, които са част от хранителната му база. Върху територията на инвестиционното предложение няма подходящи условия за гнездене на вида. Площадката на ИП може да се разглежда като част от хранителната база на вида в зоната, но с пренебрежимо малко значение, поради твърде малката големина на площтта засегната от ИП, както и поради близостта до населено място. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на хранителни биотопи; Степен на въздействие: незначително. А098 Малък сокол (Falco columbarius) – Обитава открити пространства с единични дървета, залесителни пояси, крайбрежни насаждения, “оазисни” гори. Гнезди по отвесни скали и земни брегове, като понякога използва гнезда на други птици (най-често вранови). Ловува предимно птици, много рядко дребни гризачи. Върху територията на инвестиционното предложение няма подходящи условия за гнездене на вида. Площадката на ИП може да се разглежда като част от хранителната база на вида в зоната, но с пренебрежимо малко значение, поради твърде малката големина на площтта засегната от ИП, както и поради близостта до населено място. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на хранителни биотопи; Степен на въздействие: незначително. А023 Нощна чапла (Nyctocorax nycticorax (L.)) – Видът се среща като мигрант и през зимния сезон. Тъй като обектът не обхваща самата река (водното течение и бреговете), реализацията му не засяга хранителни местообитания на вида. Върху територията на инвестиционното предложение не е установено гнездене и няма условия подходящи за вида. С изключение на фактора безпокойство не се очакват други негативни влияния в резултат изграждането и експлоатацията на обекта. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство Степен на въздействие: незначително. А080 Орел змияр (Circaetus gallicus) – Обитава различни ландшафти, предпочита места където горските участъци граничат с пустеещи земи, пасища, ливади, голи склонове. Гнезди по дървета, по-рядко по храсти или скали. Върху територията на инвестиционното предложение няма подходящи условия за гнездене на вида. Площадката на ИП може да се разглежда като част от хранителния биотоп на вида в зоната, но с пренебрежимо малко значение, поради твърде малката големина на площтта засегната от ИП, както и поради близостта до населено място. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на хранителни биотопи; Степен на въздействие: незначително. А094 Орел рибар (Pandion haliaetus) – Обитава разнообразни влажни зони богати на риба. Гнезди по дървета. Върху територията на инвестиционното предложение няма подходящи условия за гнездене на вида. Площадката на ИП не може да се разглежда като част от хранителния биотоп на вида в зоната. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство Степен на въздействие: нулево до незначително. А072 Осояд (Pernis apivorus) – Видът обитава основно гори, а при миграции и открити пространства. Не бяха установени гнезда в участъка и няма подходящи условия за гнездене в разглежданата територия. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на хранителни биотопи; Степен на въздействие: незначително. А038 Поен лебед (Cignus cignus) – Видът се среща като мигрант през зимата. В стандартния формуляр са отбелязани 6 индивида за цялата зона. Пойният лебед обитава различни водоеми и обширни блокове със зимни посеви и фуражни култури. С изключение на фактора безпокойство не се очакват други негативни влияния в резултат експлоатацията на обекта. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство Степен на въздействие: незначително. А255 Полска бъбрица (Anthus campestris) – Видът е прелетен, като се среща тук през пролетно летния период. Обитава пасища, ливади и ниви. В стандартния формуляр е отбелязан като наличен за зоната. Разглежданата площ на инвестиционното предложение би могла да се счита като част от хранителния биотоп и представлява потенциално местообитание на вида в района. Условно може да се приеме че се отнемат около 0,041% от подходящите за този вид местообитания. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на местообитание и хранителни биотопи; Степен на въздействие: незначително. А082 Полски блатар (Circus cyaneus) – Видът се среща като мигрант и през eсенно-зимния период. Обитава водоеми обрасли с гъста растителност. Върху територията на инвестиционното предложение не е установено гнездене. Тъй като видът ловува над открити територии, площта на ИП би могла да се разглежда като част от хранителната база. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на хранителни биотопи; Степен на въздействие: незначително. А081 Тръстиков блатар (Circus aeruginosus) – Видът се среща като мигрант и през eсенно-зимния период. Обитава водоеми обрасли с гъста растителност. Гнезди в тръстикови масиви, в храсти и сред високи треви. Върху територията на инвестиционното предложение не е установено гнездене. Тъй като видът ловува над открити територии, площта на ИП би могла да се разглежда като част от хранителната база. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на хранителни биотопи; Степен на въздействие: незначително. А193 Речна рибарка (Sterna hirundo) – Рядък вид, който се среща като мигрант. Обитава разнообразни влажни зони. Гнезди предимно по земята, но също и по дървета. Върху територията на инвестиционното предложение и в близките съседни площи не е установено гнездене. Площадката на ИП не притежава характеристиките на местообитание на вида. В НАТУРА 2000 формуляра на зоната е отбелязан като наличен. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство Степен на въздействие: незначително. А029 Ръждива чапла (Ardea purpurea (L.)) – Рядък вид който се среща като мигрант и през зимния сезон. Обитава блата, езера, разливи на реки и влажни гори. Тъй като обектът не обхваща самата река (водното течение и бреговете), реализацията му не засяга хранителни местообитания на вида. Върху територията на инвестиционното предложение не е установено гнездене и няма условия подходящи за вида. Възможни въздействия върху вида – Няма Степен на въздействие: нулево. А429 Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus (Ehr.)) - Сирийският пъстър кълвач гнезди закрито – в кухини (хралупи) в стъблата на едроразмерни дървета, по които преобладаващо търси и храната си. Разглежданата площадка не би могла да бъде разглеждана като хабитат на сирийския кълвач. Възможни въздействия върху вида – Няма Степен на въздействие: незначително. А234 Сив кълвач (Picus canus) – И този вид подобно на предишния гнезди закрито – в кухини на едроразмерни дървета, по които преобладаващо търси и храната си. Разглежданата площадка не би могла да бъде разглеждана като хабитат на сивия кълвач. Възможни въздействия върху вида – Няма Степен на въздействие: незначително. А238 Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius) – Като предходният вид, обитава равнинни гори. Разглежданата площадка не би могла да бъде разглеждана като хабитат на този вид. Възможни въздействия върху вида – Няма Степен на въздействие: незначително. А236 Черен кълвач (Dryocopus martius) - Видът обитава широколистни и иглолистни гори предимно в планинските райони на страната. Гнезди на закрито – в кухини (хралупи) в стъблени части на вече едроразмерни дървета, по които преобладаващо търси и храната си. Разглежданата площадка не би могла да бъде разглеждана като част от хранителната база на вида в района, тъй-като той избягва урбанизирани територии. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на хранителни биотопи; Степен на въздействие: незначително. А231 Синявица (Coracias garrulus) – Видът обитава широколистни гори и открити сухи места. Гнезди в хралупи и по-рядко в отвесни земни брегове. Разглежданата площадка не би могла да бъде разглеждана като хабитат на вида. Възможни въздействия върху вида – Няма Степен на въздействие: нулево. А073 Черна каня (Milvus milvus Boddaert) – Гнездещ вид в района. Животът на тази птица е по принцип свързан с водата и тя рядко се отдалечава много от водните басейни. Гнезди в короната на някое подходящо голямо дърво, на средата на височината му, в близост до вода. Често окупира гнезда на чапли и се включва в колонии на дуги видове. Не бяха установени гнезда в участъка и няма подходящи условия за гнездене в разглежданата територия. Все пак разглежданата територия може да се разглежда като част от хранителния биотоп на вида. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на хранителни биотопи; Степен на въздействие: незначително. А338 Червеногърба сврачка (Lanius collurio L.) – Този вид гнезди по ниска дървесна и храстова растителност в открити територии или в первази и проредени участъци на гори, в населени места, в т. ч. и във вътрешността им. В България видът е многоброен и се среща от морското равнище до твърде големи надморски височини, като през гнездовия период е регистриран на н. в. над 1600 m. Върху площта на ИП не бяха регистрирани следи от гнездене на вида. Площта на обекта би могла да се разглежда като част от хранителната база на вида в района, а храсталачните обраствания в съседство биха могли да предоставят подходящо място за гнездене на този вид сврачка. Вземайки под внимание известната екологична пластичност на вида по отношение на човешкото присъствие, не може да се очаква, че реализацията на ИП ще окаже значително негативно влияние върху местната популация на вида. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на хранителни биотопи; Степен на въздействие: незначително. А339 Черночела сврачка (Lanius minor) – Видът обитава открити пространства, храстови съобщества, овощни градини, но като цяло избягва близостта на населените места. Разглежданата площ на инвестиционното предложение би могла да се счита евентуално като някаква, но пренебрежимо малка част от хранителната база на вида в района. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на хранителни биотопи; Степен на въздействие: незначително. А339 Турилик (Burhinus oedicnemus) – Видът обитава открити сухи местности и пустеещи земи. Разглежданата площ на инвестиционното предложение би могла да се счита за потенциален хабитат на вида в района, макар той да е наблюдаван в по-източните части на поречието на река Тунджа. Условно може да се приеме че се отнемат около 0,041% от подходящите за този вид местообитания. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на местообитания; Степен на въздействие: незначително. А197 Черна рибарка (Chlidonias niger) – Рядък вид, който се среща като мигрант. Обитава разнообразни влажни зони. Образува смесени или самостоятелни колонии. Върху територията на инвестиционното предложение и в близките съседни площи не е установено гнездене. Площадката на ИП не притежава характеристиките на местообитание на вида. В НАТУРА 2000 формуляра на зоната е отбелязан като наличен. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство Степен на въздействие: незначително. А002 Черногуш гмуркач (Gavia arctica) – Скитащ вид, който се среща като мигрант през зимата. Обитава черноморското крайбрежие и много рядко се среща по вътрешните водоеми. Образува смесени или самостоятелни колонии. Върху територията на инвестиционното предложение и в близките съседни площи не е установено гнездене. Площадката на ИП не притежава характеристиките на местообитание на вида. В НАТУРА 2000 формуляра на зоната е отбелязан като наличен. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, Степен на въздействие: незначително. А307 Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria) – Прелетен вид. Обитава храсталаци, гори, речни брегове, живи плетове и равнини. Видът е с висока екологична пластичност по отношение на местообитанията. Не се очаква ИП да повлияе сериозно върху местната популация на коприварчето. Площадката на ИП притежава характеристиките на местообитание на вида. Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на местообитания; Степен на въздействие: незначително. Каталог: ovos Изтегляне 0.86 Mb. Сподели с приятели:
|
