Това е пълна гавра с българското общество.
3. Нарушава се екологията в Р. България, естествената среда на непипнатите до сега Родопски гори и земи, нарушава се водния баланс, нарушава се климата, нарушава се всичко земно и естествено.
4. Не на последно място е нарушена ДЪРЖАВНОСТТА не само в РОДОПИТЕ, а и в ЦЯЛАТА ДЪРЖАВА.
Родопчани приветствуваха приемането на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Горите и земите тръгнаха да се връщат при тях. Много от правоимащите по тези закони не знаеха как да постъпят и как да си възстановят собствеността. Създаваше се объркване от голямата правна уредба на тези въпроси, от различните срокове. Та сроковете за подаване на заявления на първо време бяха много кратки, после се променяха. Даваха се различни практически инструкции и указания до поземлените комисии и службите по земеделие и гори. Хората се объркаха, търсеха се документи от преди много години, не винаги им съдействуваха службите на архива и общините, на много места липсваха документи.
Липсваше информация за това кои земи са в горския фонд, кои в поземления фонд, информацията дори от медиите беше слаба или почти никаква. Даваха се разяснения, но те бяха толкова непонятни за хората, все едно че не им ги даваха. От многото законодателна уредба се объркаха и практикуващите юристи.
Просто се налагаше мисълта, че нещо се готви, и нещо ще стане със собствеността на хората.
Хората се ръководеха от закона, макар и с неясни формулировки, поземлените комисии все “чакаха допълнителни инструкции” и се бавеха с решенията си. Хората се препращаха от човек на човек с обяснението, че “някой друг” се занимава с техния въпрос. В крайна сметка се прие някакъв край на реституцията,
С поставянето на няколко пъти краен срок за подаване на заявления от самите хора и чрез съда. Но докато крайния срок за земеделските земи беше 16-17 години след приемането на ЗСПЗЗ, т.е. до 2009 г., то за горите и земите от горския фонд този срок беше 7-8 години след приемането на ЗВСГЗГФ, но и към настоящия момент не е ясен.
Явно нещо щеше да става с горите и земите от горския фонд. И то дори в съчетание с някои апетитни поземлени имоти.
И ТО ЗАПОЧНА ДА СТАВА.
С промените през 2003 г. в Държавен вестник бр. 16 се прави допълнение в Закона за горите - чл. 15б.(1) Замяна на гори и земи от горския фонд - частна държавна собственост, с гори и земи - собственост на физически, юридически лица и общини, се извършва със заповед на министъра на земеделието и горите. Доколко те са частна държавна собственост е под въпрос.
След като е казано в чл.7 /3/ от Закона за горите: “Публична държавна собственост са:
1. Горите и земите от държавния горски фонд, предоставени за управление на ведомства за изпълнение на функциите им....”.
Кои са тези други ведомства освен Държавните лесничейства и Държавните ловни стопанства, които имат право да управляват тези фондове!?
В /5/ на същия член е записано: ”Горите и земите от държавния горски фонд се стопанисват като национално богатство в интерес на цялото общество.”
Презумпцията на народните депутати едва ли е била заменките да се правят с цел в полза на обществото.
Ние постоянно виждаме как се гласуват и приемат законите в Народното събрание, без значение на коя парламентарна група е това гласуване.
Един гласува за 10 народни представители. Що за закони са те тогава, след като народните представители нарушават КОНСТИТУЦИЯТА. Президентът си мълчи по този повод и не налага вето заради това, че се нарушава КОНСТИТУЦИЯТА.
С тази промяна в Закона за горите единствено се възползват обръчите от фирми и подставени лица на различни народни представители, министри, Кметове на общин и т.н.
КАКВА НАГЛОСТ!!!
Започват да се заменят, не 1, 10 или 50 дка гори, а хиляди декари.
Както казва г-н Чернев от с. Солища, Община Смолян, заменят се “храсталаци за вековни гори”.
Народните представители си мълчат. Та нали те са ги направили и приели тези промени в законите.
Ако замисълът е бил в полза на обикновените граждани от обществото, замисълът не крие никаква опасност. Но той е в полза на онези, които творят законите и техните марионетки.
Вместо да се наложи мораториум върху заменките и спре да се разграбва държавното богатство след излизането на публикацията във вестник "24 часа" - брой 290/20 октомври 2006 г., наглостта на народните представители отиде до там, че като не им стигна гората, посегнаха и на земите.
В ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗУВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ е създаден нов член - чл. 24г. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) (1) Замяната на земеделски земи от държавния поземлен фонд със земеделски земи на граждани, юридически лица или общини се извършва по писмено предложение на заинтересованите лица.
“Предложението не обвързва министъра на земеделието и горите за извършването на замяна.”
Не всеки от обществото има възможност да чете промените в законодателството.
Наглостта и безочието са много големи. Вероятно усещайки уязвимостта на закона, приемат, че “Предложението не обвързва министъра на земеделието и горите за извършената замяна”. Това не може да се приеме в никое нормално общество.
Тези които са го приели, или са много глупави, или много корумпирани.
На обществото едва ли му трябват и двата вида депутати.
Та след като “Предложението не обвързва министъра на земеделието и горите за извършената замяна”, и за да бъде “вода ненапита”, решава да бъде представляван от директорите на Областните дирекции на “Земеделие и гори”.
Да, но това не го освобождава от никаква отговорност.
В частност подписаните договори за замяна между МЗГ и фирмите на Кирил Асенов са подписани от Вера Миткова Парунска - директор на Областна дирекция “Земеделие и гори”- Смолян, (приложения № № 53, 66, 72) и направените справки за всички извършени замени (приложение № 24).
За колективната безотговорност в Народното събрание, няма за какво да говорим. Тя в последните години е ненадмината.
Оставаме с чувството, че ни управлява някой ликвидационен съвет от времето когато се унищожаваха ТКЗС-та, а не Народно събрание, Президент и Министерски съвет.
Тези две промени допринесоха да се развихри значително по своите размери и по ненормалните представи за обем сеч и строителство в горите и курортите, не само в Родопите, а и в цяла България. Започна се не толкова държавния грабеж, а грабежа чрез държавата (от техните управляващи - народни представители, министерски съвет, министри и кметове на общини) на основната собственост: публичната държавна и общинска собственост и частната собственост на гражданите в Р. България.
Няма в света такова съвременно понятие - замяна на недвижима собственост, което да се използва в пазарните отношения. Понятието, измислено в България, е на мафиотски и корупционен принцип с цел облагодетелстване за себе си и приближените около себе си.
С тези мафиотски взаимоотношения създадени от Народното събрание, Министерския съвет, министри и т.н. се елиминират принципите на равнопоставеност пред закона.
В частност ни е отнета нашата собственост, гарантирана от Конституцията на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, където е казано, че частната собственост е неприкосновена.
Също така, няма закон, в който ясно и точно да е дефинирана и защитена публичната държавна или общинска собственост.
Независимо, че се цитира, няма и такъв специален закон или друг нормативен акт, който да защитава публичната държавна или общинска собственост.
В такъв случай трябва да се запитаме, когато създават законите, народните представители в съответствие с коя съвест и убеждения ги приемат.
Ако те със своята съвест и убеждение приемат законите, как тя присъства на заседанията на Народното събрание, когато тях ги няма в залата на Народното събрание.
Нямаме намерение да изброяваме приетите закони от Народното събрание и да уточняваме колко те служат на обществото и колко от тях служат не само за народните представители а и за техните мафиотски кръг или обръч и марионетки.
Всички тези “неясноти” приети в законите се стовариха и върху нас чрез стратегическия инвеститор:
СПОРТНОТУРИСТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР “ПЕРЕЛИК” АД с управител Кирил Асенов.
Вероятно само името му е “стратегически инвеститор”.
В “СПОРТНО ТУРИСТИЧЕСКИЯ ЦЕНТЪР “ПЕРЕЛИК” АД участват като собственици : “АРЕКСИМ” с 50.00 % и “БК ПРОДЖЕКТ” с 50.00 %..
Като в “БК ПРОДЖЕКТ” е собственик "Шапиро инвестмънтс лимитед" КИПЪР – представляваща офшорна фирма с неизвестен собственик или собственици.
Именно на тази фирма са подарени над 8500 дка гори и пасища (Приложение №24). А дали са повече нито ние, нито Вие знаем.
Друг е въпросът, колко като него има в България, с каква площ са облагодетелствани и за какви цели.
Случайността, че пресата го публикува е голяма.
Така е и с публикуваната информация във в. ”24 часа”, брой 290 стр.10 от 20.10.2006 г. Господин Министър Кабил, в същата статия казва, че заменките “...ще са в регистър и в интернет. Той щял да предложи заменките да се одобряват от кабинета.”
Както казва българинът: “Чакай от умрял писмо”. Такава е нашата държава.
Може да има регистър, но той вероятно е секретен. Една година след тази публикация, няма нищо в интернет.
Регистърът трябва да бъде публичен. И не само публикуван в интернет, а ежемесечно да излиза в централните ежедневници преди да бъдат извършени замените и обществото да реагира адекватно и своевременно.
Глупаво е да казва г-н Министърът, че поемал риска да бъде съден, за това че огласявал замените.
Напротив, тайното заменяне (липсата на публичен регистър) на огромни площи от земя и гори крие много голяма опастност за цялостта на Р. България. Този акт следва да бъде подсъден. Прокуратурата следва сериозно да се занимае с Министъра на земеделието и всички останали около него, внесли в Народното събрание този законопроект.
Няма да се учудим, ако някоя сутрин се събудим и установим, че не живеем в България.
Всеки ще се съгласи, че в едно нормално общество, такива неща не следва да се научават най-малко от пресата, постфактум.
На 14 април 2006 г. е обявен Обществен съвет от Община Смолян, който да разгледа и прецени всички инвестиционни намерения. В състава влизат юрист, архитекти, инж. конструктор, финансов консултант, известен писател, и гл. редактор на вестник.
Този Обществен съвет, доколко е бил или не компетентен, е приел разположението на СТЦ - Перелик на площ от 2191.3 ха.
В
Сподели с приятели: |
