До председателя на комисията по здравеопазване към 40-то народно събрание

По силата на действащата разпоредба на чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ задължение на аптеките е да извършват всички изброени в чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ дейности. В този смисъл подаването на заявления и регистрация по реда на Закона за храните е в противоречие с чл. 228 от ЗЛПХМ, тъй като с издаването на разрешението за търговия с лекарствени продукти от министъра на здравеопазването, аптеката трябва да извършва и отпускане на хранителни добавки.

Въвеждането на втори регистрационен режим следва да отговаря на изискванията на чл. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, като заедно със законопроекта и мотивите към него, вносителят представя и мотивирано становище относно необходимостта от това регулиране. Мотивираното становище трябва да съдържа икономически анализ и оценка на въздействието, което режимът оказва върху регулираната стопанска дейност. Становището се публикува в Интернет или по друг подходящ начин, като в него трябва да се вземат предвид разходите на лицата по чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ, необходими за спазване на установените изисквания.

На следващо място, предложението относно нов чл. 229а от ЗЛПХМ не отчита, че и към момента регистърът на лицата, получили разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти е публичен и не е необходимо изпращането му от страна на МЗ на РИОКОЗ. И към момента, регистърът се изпраща служебно от МЗ на органите на РИОКОЗ за осъществяване на контролните им правомощия. В този смисъл не е необходимо създаването на подобна разпоредба.

Регистрирането на аптеките като обекти за търговия с храни не е обосновано от гледна точка и на пациентите. Регистрацията на аптеките като хранителни обекти променя тяхната характеристика в търговец на храни по смисъла на §. 1, т. 61 от ДР на Закона за храните. Много аптеки няма да осъществяват тази допълнителна регистрация, което ще ограничи достъпа на пациентите до квалифицираната помощ на магистър-фармацевти. Ще се ограничи и достъпа на здравноосигурените лица до диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК.

Относно контрола върху тези дейности, и към момента аптеките подлежат на контрол от страна на РИОКОЗ. Възможно решение е да се допълнят подзаконовите нормативни актове, издадени от министъра на здравеопазването на основание ЗЛПХМ с изисквания относно съхранението и отпускането само на тези подгрупи храни. В този смисъл, следва да се допълни разпоредбата на чл. 219, ал. 2 от ЗЛПХМ, като се разшири обхвата на наредбата на министъра на здравеопазването. В момента посочената наредба включва регулиране на дейностите в аптеките по отпускане на медицински изделия, на козметични и санитарно-хигиенно средства. Наредбата по чл. 219, ал. 2 от ЗЛПХМ може да включва и регулирането на отпускането на посочените храни, без да е необходима регистрация на аптеките като обекти за търговия с храни. РИОКОЗ и органите на ИАЛ ще имат правото да осъщестяват специализиран контрол върху цялостната дейност на аптеките относно храните. Обратно, ако се приеме предложението за регистрация на аптеките по реда на ЗХ, ИАЛ няма да има право да контролира отпускането на храни, въпреки че е специалиран контролен орган по ЗЛПХМ за дейността на здравните заведения.

„Помощник-фармацевтът може да извършва всички дейности по чл. 219, ал. 1 в присъствието и под контрола на магистър-фармацевт, с изключение на: отпускане на лекарствени продукти по лекарско предписание, отпускане на диетични храни за специални медицински цели , контрол и даване на консултации”.

С уважение:

Председател на УС на БФС