Максимален годишен валеж с различна обезпеченост за годината
|
Наблюдаван денонощен максимум
|
Обезпеченост, %
|
Най-малък денонощен максимум
|
Станция
|
mm
|
година
|
2
|
5
|
10
|
25
|
50
|
75
|
90
|
95
|
mm
|
година
|
Доспат
|
107,0
|
1961
|
86
|
77
|
69
|
57
|
46
|
36
|
30
|
28
|
23,0
|
1984
|
Средна десетдневна височина на снежната покривка (сm)
|
Септември
|
Октомври
|
Ноември
|
Декември
|
Януари
|
Февруари
|
Станция
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
Широка лъка
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
5
|
8
|
10
|
9
|
10
|
11
|
10
|
8
|
Триград
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2
|
2
|
7
|
8
|
10
|
12
|
14
|
8
|
10
|
|
Март
|
Април
|
Май
|
Юни
|
Юли
|
Август
|
Станция
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
Широка лъка
|
5
|
5
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Триград
|
7
|
8
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Брой на дните със снежна покривка по десетдневия
|
Септември
|
Октомври
|
Ноември
|
Декември
|
Януари
|
Февруари
|
Станция
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
Широка лъка
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
3
|
6
|
6
|
6
|
7
|
8
|
7
|
7
|
5
|
Триград
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2
|
3
|
4
|
6
|
6
|
8
|
8
|
8
|
8
|
5
|
|
Март
|
Април
|
Май
|
Юни
|
Юли
|
Август
|
Станция
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
Широка лъка
|
6
|
4
|
3
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Триград
|
6
|
4
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Във връзка с голямата надморска височина, сумата на валежите е една от най-високите за страната, което е благоприятно за самопречистването на атмосферата.
Средна месечна и годишна относителна влажност на въздуха (%)
Станция
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IХ
|
Х
|
ХI
|
ХII
|
Год.
|
Смолян
|
70
|
69
|
68
|
66
|
67
|
70
|
61
|
59
|
62
|
70
|
73
|
74
|
67
|
Чепеларе
|
82
|
78
|
76
|
73
|
75
|
75
|
72
|
69
|
73
|
77
|
80
|
82
|
76
|
Доспат
|
79
|
78
|
76
|
74
|
74
|
77
|
71
|
68
|
73
|
77
|
80
|
82
|
76
|
Влажността на въздуха също е едно от условията, които обуславят разсейването на атмосферните примеси. За размера на изпарителните процеси говори относителната влажност на въздуха. За разглеждания район влажността достига максимална стойност през месец декември – 74 % при годишна влажност 67 %. Този максимум е разместен само с един месец спрямо максимума на мъглите, който е през месец ноември. През зимното полугодие общият брой на дните с мъгли е 20.7 при годишна сума 26,2 дни.
3.1.1.3. Характеристики на приземния вятър
Северозападните части на района са отворени на запад, което определя и посоката на господстващите ветрове, а именно западните, които заемат 45,1 % и са целогодишни с преобладаващо влияние от м. ХІ до м. ІV, следвани от североизточните – 14,9 %, югоизточните – 14,3 %. Дните без вятър в този район са 18,4 %. Броят на дните, през които духат силни ветрове със скорост по-голяма от 14 м/сек, е 119 за година.
Информацията, изложена в настоящия параграф, разглежда в климатичен аспект характеристиките на приземния вятър (вятъра, измерен на височина 10 м от подстилащата повърхност).
В качеството на изходен материал са използвани данните от четири станции (Смолян, Чепеларе, Доспат и Батак), намиращи се в непосредствена близост до разглеждания район – територията на община Девин. Въпросните станции разполагат с наблюдателен период, по-голям от 50 години, което позволява да се получат статистически достоверни характеристики, на базата на които могат да бъдат направени изводи в режимен план за циркулационните особености на района.
Средна месечна и годишна скорост на вятъра (м/сек)
Станция
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IХ
|
Х
|
ХI
|
ХII
|
Год.
|
Смолян
|
1,5
|
1,8
|
1,7
|
1,7
|
1,4
|
1,4
|
1,5
|
1,5
|
1,3
|
1,1
|
1,3
|
1,4
|
1,5
|
Чепеларе
|
1,3
|
1,7
|
1,7
|
1,7
|
1,2
|
1,1
|
1,2
|
1,1
|
1,1
|
1,1
|
1,2
|
1,1
|
1,3
|
Доспат
|
1,1
|
1,2
|
1,2
|
1,1
|
1,0
|
0,9
|
0,9
|
1,0
|
0,9
|
0,9
|
0,9
|
1,1
|
1,0
|
Батак
|
1,1
|
1,4
|
1,5
|
1,8
|
1,4
|
1,3
|
1,3
|
1,2
|
1,3
|
1,5
|
1,5
|
1,4
|
1,4
|
Михалково
|
2,2
|
1,9
|
2,4
|
2,1
|
1,8
|
1,8
|
1,7
|
1,5
|
1,4
|
2,0
|
1,1
|
2,6
|
1,9
|
Девин
|
2,8
|
2,6
|
2,5
|
2,2
|
2,0
|
2,0
|
1,9
|
1,9
|
1,8
|
1,9
|
2,2
|
2,7
|
2,2
|
Приведените в горната таблица резултати показват приблизително еднакъв годишен ход на средномесечната скорост на вятъра, измерен в станциите с 50-годишен период. В следващите разглеждания ще се спрем само върху характеристиките на приземния вятър, получени въз основа на информацията от станция Смолян, която по наше мнение в рамките на точността, може да се използва за описание на метеорологичния режим в разглеждания района.
В таблицата са приведени резултати за средната месечна и годишна скорост на вятъра по срокове. В качеството на контролна станция е използвана станция Чепеларе. Получените резултати показват еднакви тенденции в денонощната и годишна изменчивост на разглежданите характеристики, а именно:
-
по-високи скорости на вятъра в 1400 ч. и
-
добре изразен сезонен ход, с по-малки скорости на вятъра през летните месеци.
Средна месечна и годишна скорост на вятъра (м/сек) по срокове
Станция
|
Час
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IХ
|
Х
|
ХI
|
ХII
|
Год.
|
Смолян
|
07
|
1,3
|
1,6
|
1,4
|
1,0
|
0,9
|
0,9
|
1,0
|
0,9
|
0,8
|
0,5
|
1,2
|
1,3
|
1,1
|
14
|
1,6
|
2,2
|
2,2
|
2,7
|
2,1
|
1,9
|
2,0
|
2,0
|
1,8
|
1,8
|
1,6
|
1,5
|
2,0
|
21
|
1,5
|
1,6
|
1,4
|
1,4
|
1,2
|
1,4
|
1,6
|
1,7
|
1,4
|
1,1
|
1,2
|
1,5
|
1,4
|
Чепеларе
|
07
|
0,9
|
1,2
|
1,0
|
0,7
|
0,5
|
0,4
|
0,4
|
0,3
|
0,4
|
0,6
|
0,7
|
0,8
|
0,7
|
14
|
2,0
|
2,6
|
3,0
|
3,0
|
2,6
|
2,6
|
2,8
|
2,6
|
2,5
|
2,2
|
1,9
|
1,5
|
2,4
|
21
|
1,0
|
1,2
|
1,3
|
0,8
|
0,5
|
0,3
|
0,4
|
0,3
|
0,4
|
0,6
|
0,9
|
0,9
|
0,7
|
Средната скорост на вятъра по посоки е интересна и важно разпределение, характеризиращо в сезонен аспект циркулационните особености на разглеждания район. В района на ст. Смолян преобладаващи през цялата година са ветрове с посока N, NW, W и SW. Вероятно се дължи на посочения по-горе факт, свързан с наличието на речна долина с ориентация Е–W.
Средна скорост на вятъра по посоки (м/сек)
Станция
|
По-сока
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IХ
|
Х
|
ХI
|
ХII
|
Смолян
|
N
|
5,0
|
4,5
|
5,1
|
4,7
|
4,1
|
4,0
|
3,4
|
3,9
|
4,0
|
3,5
|
4,1
|
5,0
|
NE
|
4,3
|
3,1
|
4,5
|
3,8
|
3,7
|
3,9
|
3,7
|
3,5
|
3,3
|
2,9
|
2,3
|
2,6
|
Е
|
3,2
|
2,8
|
2,8
|
3,3
|
3,2
|
3,3
|
3,3
|
3,1
|
2,7
|
3,1
|
3,3
|
3,2
|
SE
|
3,0
|
3,1
|
2,9
|
3,4
|
3,6
|
2,7
|
3,3
|
3,4
|
2,9
|
2,8
|
3,1
|
3,4
|
S
|
3,3
|
4,2
|
4,0
|
4,1
|
3,8
|
3,8
|
3,3
|
3,6
|
3,3
|
3,5
|
3,7
|
4,8
|
SW
|
4,9
|
5,5
|
4,9
|
5,9
|
4,2
|
4,2
|
3,9
|
4,6
|
4,1
|
4,4
|
5,1
|
5,2
|
W
|
4,4
|
5,8
|
5,3
|
4,5
|
3,9
|
4,5
|
4,4
|
4,8
|
4,0
|
3,9
|
4,4
|
5,1
|
NW
|
5,2
|
5,4
|
5,5
|
4,7
|
4,6
|
5,3
|
4,7
|
4,4
|
4,3
|
4,3
|
4,7
|
5,2
|
Чепеларе
|
N
|
3,4
|
3,4
|
3,8
|
3,7
|
3,2
|
3,3
|
3,6
|
3,3
|
3,3
|
3,1
|
3,1
|
3,1
|
NE
|
3,3
|
3,6
|
3,1
|
3,4
|
3,6
|
3,7
|
3,6
|
3,7
|
3,6
|
3,1
|
3,0
|
2,9
|
Е
|
3,7
|
2,9
|
3,0
|
3,4
|
3,1
|
3,2
|
3,3
|
3,0
|
3,1
|
3,1
|
2,1
|
2,4
|
SE
|
4,0
|
4,0
|
4,2
|
4,2
|
3,5
|
3,4
|
3,5
|
3,4
|
3,6
|
3,0
|
3,4
|
3,5
|
S
|
3,9
|
4,5
|
4,1
|
4,1
|
3,7
|
3,3
|
3,0
|
3,4
|
4,3
|
3,6
|
3,9
|
4,1
|
SW
|
3,0
|
3,9
|
3,8
|
3,7
|
3,3
|
3,4
|
2,9
|
3,0
|
3,1
|
3,8
|
4,2
|
4,1
|
W
|
2,5
|
3,4
|
3,9
|
3,5
|
3,0
|
3,1
|
2,4
|
2,7
|
2,1
|
2,3
|
2,3
|
2,9
|
NW
|
4,0
|
4,4
|
3,3
|
3,8
|
3,5
|
3,0
|
3,6
|
3,8
|
3,6
|
2,6
|
3,5
|
3,6
|
В следващата таблицата е дадена честотата на вятъра в различни скоростни интервали. Получените резултати показват, че в около 93 % от случаите през годината скоростта на вятъра се изменя в интервала 0 – 5 м/сек. Скорости на вятъра 10 м/сек се наблюдават приблизително в 5 % от случаите. Случаи със скорост на приземния вятър над 20 м/сек се наблюдават много рядко и съставляват 0.3 % от общия брой случаи.
Едно такова разпределение е типично за планински райони с надморска височина около 1000 м, разположени в пресечена местност и покрити с дървесни видове, чиято височина е по-голяма от 10 м. Обяснява се с влиянието, което оказват теренните форми и наличието на дървесна растителна покривка.
Честота на вятъра по скорост в градации (%)
Станция
|
м/сек
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IХ
|
Х
|
ХI
|
ХII
|
Год.
|
Смолян
|
0-1
|
65,1
|
57,3
|
60,5
|
55,6
|
61,6
|
60,8
|
55,1
|
53,9
|
60,1
|
65,1
|
65,9
|
66,1
|
60,6
|
2-5
|
25,6
|
31,6
|
29,9
|
35,7
|
32,7
|
33,4
|
40,3
|
40,9
|
35,6
|
31,3
|
27,6
|
25,1
|
32,5
|
6-9
|
7,6
|
9,1
|
7,9
|
6,9
|
5,2
|
4,9
|
4,0
|
4,4
|
3,5
|
3,2
|
4,8
|
6,8
|
5,7
|
10-13
|
1,0
|
1,2
|
1,1
|
1,0
|
0,3
|
0,6
|
0,5
|
0,5
|
0,7
|
0,4
|
1,0
|
1,4
|
0,8
|
14-17
|
0,3
|
-
|
0,1
|
0,1
|
-
|
0,1
|
0,1
|
0,1
|
-
|
-
|
0,2
|
0,1
|
0,1
|
18-20
|
0,1
|
0,2
|
0,1
|
0,2
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
0,2
|
0,2
|
0,1
|
21
|
0,4
|
0,6
|
0,4
|
0,2
|
0,2
|
0,3
|
0,1
|
0,1
|
0,1
|
0,1
|
0,2
|
0,4
|
0,3
|
Честотата на разпределение на вятъра по посоки (в %) и тихо (в %) е дадена в таблица по-долу. Представено е по месеци и в годишен план. Годишното и месечните разпределения са годишната и месечни рози на вятъра, показани в табличен вид. За по-голяма нагледност е показана годишната роза на вятъра в графичен вид.
Случаите, в които е регистрирана посока и скорост на вятъра, са разпределени в проценти по 8-румбова скала. Анализът на получените резултати показва, че преобладаващи посоки за приземния вятър в ст. Смолян са N и NW. Това правило е в сила както при годишните, така и при месечните изводи.
Честота на вятъра по посока (%) и тихо (%)
Станция
|
По-сока
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IХ
|
Х
|
ХI
|
ХII
|
Год.
|
Смолян
|
N
|
27,7
|
27,2
|
29,2
|
29,5
|
32,2
|
35,7
|
34,3
|
31,2
|
35,3
|
27,4
|
28,4
|
26,8
|
30,5
|
NE
|
5,0
|
3,4
|
5,2
|
5,9
|
7,0
|
8,1
|
11,3
|
8,2
|
7,4
|
6,5
|
4,5
|
3,8
|
6,4
|
Е
|
3,6
|
3,1
|
5,6
|
7,7
|
9,1
|
10,0
|
11,3
|
12,9
|
12,7
|
9,2
|
6,1
|
4,1
|
8,0
|
SE
|
10,1
|
8,7
|
12,0
|
12,6
|
11,3
|
9,7
|
9,8
|
11,9
|
15,0
|
17,4
|
11,5
|
8,5
|
11,5
|
S
|
10,9
|
12,2
|
11,3
|
10,9
|
7,7
|
4,2
|
3,6
|
4,3
|
4,3
|
9,5
|
15,0
|
15,6
|
9,1
|
SW
|
9,8
|
11,9
|
12,7
|
9,9
|
7,8
|
7,2
|
3,3
|
3,7
|
2,5
|
8,3
|
10,2
|
14,9
|
8,5
|
W
|
6,0
|
8,4
|
4,3
|
6,7
|
5,8
|
5,4
|
4,5
|
5,1
|
3,3
|
4,8
|
4,9
|
5,2
|
5,4
|
NW
|
26,9
|
25,1
|
19,1
|
16,8
|
19,0
|
19,7
|
21,9
|
22,7
|
19,4
|
17,0
|
19,5
|
21,1
|
20,7
|
тихо
|
58,5
|
52,4
|
55,9
|
51,4
|
56,7
|
56,2
|
49,6
|
49,5
|
54,2
|
57,7
|
58,3
|
61,4
|
55,2
|
Роза на ветровете
Станция Смолян
Приключвайки параграфа за приземния вятър, искаме още веднъж да отбележим, че резултатите, получени на базата на наблюдения, извършени в ст. Смолян, могат с достатъчно добра точност да се приложат и за района на с. Брезе. Последното твърдение важи само при уговорката, че разглеждаме циркулацията в режимен план.
3.1.2. Оценка на качеството на атмосферния въздух
Замърсяването на атмосферния въздух в района е единствено от транспорта.
Анализ и оценка на емисиите и имисиите от транспорта
Отпадъчните (изгорелите) газове се отделят от автомобилния поток, който се състои от различни видове автомобили. Количеството им е различно за товарните автомобили и леките коли, а също по отношение на бензиновите и дизеловите двигатели.
При изгарянето на течните горива се отделят твърди, течни и газообразни вещества. Те попадат във въздуха на височината на ауспусите (около 50 см от повърхността на земята) и се разпространяват с различна скорост в зависимост от техния вид и атмосферните условия.
Днес към основните замърсители на околната среда при експлоатацията на ДВГ, свързани непосредствено със състава на използваните бензинови, дизелови, газови горива и различните видове масла следва да се отнесат:
1. Въглеводороди – над 200 вида. Сред тях особено внимание заслужават полицикличните и ароматни въглеводороди (бенза-а-пиренът), олефиновите въглеводороди и ацетиленовите въглеводороди.
2. Кислородосъдържащи съединения – въглероден диоксид; въглероден оксид; алдехиди (мравчен, оцетен, бензалдехид); кетони (ацетон, ацетонфенон); карбонови киселини (мравчена, оцетена, пропионова); епоксиди (етилинов, пропиленов); алкохоли (метанол, етанол, пропанол); феноли; етери; етери на карбонови киселини; лактони; лактиди; катрани и др.
3. Оловни аерозоли – оловен оксид и диоксид; оловен хлорид и бромид; оловни хидрооксиди; оловни съединения със смесена структура.
4. Серни съединения – (SO)Х; оловни, калциеви, цинкови, бариеви, натриеви, ванадиеви, никелови и молибденови сулфиди; органични серни съединения като меркаптани, сулфиди, сулфооксиди, сулфони, серни киселини, дисулфиди и полисулфиди.
5. Азотни съединения – NOХ; оловни, калциеви, цинкови, нитрати, азотни киселини, амониеви съединения, органични азотни съединения.
6. Елементно органични съединения – производни на силиция, бора, цинка, бария, калция, молибдена, ванадия, магнезия, никела, фосфати, специални съединения, употребявани като присадки за горива и масла.
Това са възможните замърсители, които теоретически биха могли да се отделят при движение на ДВГ по пътищата. Точният количествен и качествен състав е функция от вида на двигателите, от условията на експлоатация, от вида на горивата, от пътищата и т.н.
При изгаряне на 1 кг от използваните у нас горива тези стойности са приблизително следните:
За бензинови двигатели
|
За дизелови двигатели
|
0.46 kg CO
|
0.21 kg CO
|
0.023 kg CnHm
|
0.0042 kg CnHm
|
0.017 kg Nox
|
0.013 kg Nox
|
0.0018 kg SO2
|
0.0078 kg SO2
|
0.0009 kg алдехиди
|
0.0008 kg алдехиди
|
Сподели с приятели: |