Емисии на вредни и опасни вещества в отпадъчните води

Източници на отпадъчни води са производствените отпадъчни води от измиване на сметоизвозните автомобили, дезинфекционния трап и битово-фекалните води. Отпадъчните води от стопанския двор, след септична яма с филтрационни траншеи, заустват в дере II категория водоприемник.

Инфилтратът от тялото на депото се улавя посредством дренажна система и с автоматична помпа се връща изцяло върху повърхностния слой на тялото на депото във вид на оросяване, което е част от технологичната схема за обезвреждане на отпадъците.

Мониторингов пункт МП-1 – шахта за събиране на сметищен инфилтрат. В МП-1 се контролира количеството и състава на течните емисии. Средномесечните и годишни количества на тези емисии се определят по данните от водените отчети за експлоатационния режим на помпата, с която инфилтратът се изчерва от събирателната шахта и по тласкателен водопровод се подава за оросяване на сметищното тяло.

Мониторингов пункт МП-2 – организиран е в близкоразположения до депото повърхностен водоем (микроязовир). В него се контролират състава и качествата на повърхностните води.

Мониторингов пункт МП-3 – организиран е в съответствие с препоръките в Комплексното разрешително № 356-Н0/2008 г. В него се конролират качествата на заустваните в дерето (водоприемник ІІ Категория) води от изграденото на територията на депото пречиствателното съоръжение (ПС). Това съоръжение, състоящо се от водоплътна септична яма и филтрираща траншея, събира битово-фекалните отпадъчни води от портиерната и гаража и отпадъчните води от дизенфикционен трап. Пробите се вземат от шахтата след филтриращата траншея.

Водните проби се изпитват по утвърдени от БДС методи в Регионалната лаборатория в гр. Хасково към МОСВ. Пробите от МП-1 се изследват по показателите арсен, кадмий, мед, хром, никел, олово, селен, амоняк, фосфати, хлориди, флуориди, сулфати, цинк, желязо, общ органичен въглерод, нитрити, нитрати, живак и др., пробите от МП-2 и МП-3 - по pH, неразтворени вещества, БПК, ХПК, ПАВ, амоняк, фосфати, нефтопродукти.

През 2010 г. е опробван двукратно пункт МП-1 (шахта за събиране на инфилтрат) и трикратно пункт МП-3 (заустваните в дерето пречистени отпадни води). Първото опробване на двата мониторингови пункта е направено в началото на юни, а второто – в края на септември. Трета проба от пункт МП-3 е взета в края на октомври. Химическите анализи са направени в Регионалната лаборатория, Хасково към Изпълнителната агенцията по околна среда. Резултатите от химическите определения са обобщени в табл. 4.1. и табл. 4.2.
Анализът на резултатите от химичните анализи на взетите проби в периода 2006-2010 г. позволява да се направят следните по-важни обобщения:

Сметищният инфилтрат представлява “коктейл” от различни замърсители. Високата стойност на елекропроводимоста на инфилтрата предполага, че неговата обща минерализация е също много висока – около и над 10 g/dm³. Регистрираните стойности на показателите ХПК и БПК₅ (най-често в диапазона от 500 до 1500 mg/dm³), както и високите концентрации на амониевите йони (500-600 mg/dm³) показват, че „сметищните” води са много опасен, с висок потенциал и интензитет замърсител. Опитът показва, че продуцираните от депото течни емисии съдържат в особено високи концентрации твърде широк спектър от конвенционални замърсители (Cl, NH₄, SO₄, NO₃, Fe, Mn, микробиологични компоненти и т.н.), приоритетни замърсители (тежки метали, разтворени органични съединения, винилхлорид и др.) и неконвенционални замърсители (органични съединения, за които няма точна информация).

Регистрираните в края на месец септември 2010 г. завишени стойности на показателите ХПК и БПК₅, както и на концентрацията на амониеви йони, фосфати и нефтопродукти във водната проба от пункт МП-3 (вж. табл. 4.2) са сигнал за сериозно влошаване на ефективността съоръжението за пречистване на битовите отпадъчни води от портиерната, гаража и дизенфикционния трап.

Анализът на взетата през октомври 2010 г., непосредствено след изчистването на водоплътна септична яма и филтрираща траншея, водна проба от МП-3 показва, че проблемът е решен. Заустваните в дерето (водоприемник ІІ категория) отпадни води са пречистени до необходимите граници. Слабо превишение над посочените в Комплексното разрешително индивидуални емисионни ограничения за смесен поток отпадъчни води се наблюдават само по показателите неразтворени вещества и фосфати.

Таблица. 4.1. Резултати от химичните анализи на взетите в периода от 2006 до 2010 г. проби от сметищния инфилтрат (пункт МП-1)

Показател	Дата на вземане на пробата
	21.12. 2006 г.	29.06. 2007 г.	30.10. 2008 г.	26.05. 2009 г.	08.12. 2009 г.	09.06. 2010 г.	30.09. 2010 г.
Активна реакция (рН)	8.19	8.02	7.82	-	-	-	-
Неразтворени в-ва, mg/dm3	-	-	-	-	-	-	-
Разтворени в-ва, mg/dm3	-	-	-	-	-	-	-
ХПК, mg/dm3	1625	995	1300	-	-	-	-
БПК5, mg/dm3	741	388	585	-	-	-	-
Амониев йон, mg/dm3	950	625	527	422.5	606.0	460.2	466.8
Нитрити, mg/dm3	10.96	23.2	2.54	0.458	0.755	1.29	16.02
Нитрати, mg/dm3	121.2	64.0	52.2	55.98	4.5	2.69	3.72
Желязо, mg/dm3	3.69	3.37	2.35	2.28	2.68	3.95	10.59
Фосфати, mg/dm3	15.66	11.51	13.34	15.72	23.22	20.76	149.1
Хлориди, mg/dm3	-	-	-	1834	1886	1896	1828
Флуориди, mg/dm3	-	-	-	0.23	<0.09	<0.09	<0.09
Сулфати, mg/dm3	-	-	-	63.8	255.12	1181	92.5
Нефтопродукти, mg/dm3	-	-	-	-	-	-	-
Сероводород, mg/dm3	-	-	-	-	-	-	-
Хром , mg/dm3	0.371	0.485	0.485	0.137	1.27	0.876	0.029
Арсен, mg/dm3	-	-	-	0.0035	0.0142	0.056	0.0268
Селен, mg/dm3	-	-	-	0.00034	0.00153	0.0008	0.0025
Манган, mg/dm3	1.42	1.81	2.53	-	0.352	-	-
Олово, mg/dm3	0.009	<0.004	0.006	<0.004	0.026	0.005	<0.005
Кадмий, mg/dm3	<0.004	<0.004	<0.004	<0.004	<0.004	<0.004	<0.005
Кобалт, mg/dm3	-	-	-	-	-	-	-
Никел, mg/dm3	-	-	-	0.090	0.083	0.062	0.035
Цинк, mg/dm3	-	-	-	0.053	0.115	0.03	0.185
Мед, mg/dm3	-	-	-		0.046	<0.018	<0.02
Живак, mg/dm3	-	-	-		0.0025	<0.0005	<0.0005
Барий, mg/dm3	-	-	-		0.84	-	0.243
Молибден, mg/dm3	-	-	-		0.0117	-	0.0041
Орг. азот, mg/dm3	-	-	-	-	-	-	-
Общ орг. въглерод, mg/dm3	-	-	-	339.1	271.4	630	561
Разтворен орг. въглерод, mg/dm3	-	-	-	-		-	-
Електропрово-димост, μS/cm3	17190	13000	10530	-	-	-	-

Таблица 4.2. Резултати от химичните анализи на взетите през 2009 г. и 2010 г. проби от заустваните в дерето пречистени отпадни води (пункт МП-3)

Показател	Дата на вземане на пробата
	26.05.2009 г.	08.12.2009 г.	09.06.2010 г.	30.09.2010 г.	21.10.2010 г.
Активна реакция (рН)	8.02	8.40	7.82	8.00	8.22
Неразтворени в-ва, mg/dm3	103.0	134.0	96.0	92.0	93.0
ХПК, mg/dm3	31.0	69.0	32.3	292.0	20.98
БПК5, mg/dm3	4.92	11.0	4.35	150.5	5.38
а-Синтетични ПАВ, mg/dm3	0.068	0.557	0.048	0.146	0.402
Фосфати, mg/dm3	2.6	2.0	2.13	25.46	1.36
Амониев йон, mg/dm3	0.56	0.62	0.165	58.87	0.21
Нефтопродукти, mg/dm3	-	<0.3	<0.057	0.8	<0.057

Повърхностни води

Въз основа на резултатите от химичните анализи на взетите проби от пункт МП-2 (микроязовира) в периода 2007-10 г. може да се направят следните изводи:

В началото на този период е налице добре изразена тенденция за прясно органично замърсяване на водите в микроязовира. Резултатите от измерванията през 2007-08 г. показват, че има двойно нарастване на показателите ХПК и БПК₅, повишена с повече от един порядък концентрация на амониевите йони, 4-5 пъти по-високо съдържание на хлоридите, сулфатите, органичния азот, органичния въглерод, както и няколко пъти по-висока обща минерализация (вж. табл. 4.3.). Основната причина за това замърсяване са аварийните изтичания на сметищен инфилтрат от събирателната шахта в дерето през периода от есента на 2007 г. до февруари-март 2008 г.

Впоследствие, след монтирането на нова помпа в шахтата инфилтратът започва да се изчерпва редовно и се елиминират условията за повърхностни разливи. За съжаление не разполагаме с данни за последващото развитие на процеса, тъй като през 2009 г. пункт МП-2 не е наблюдаван (съгласно параметрите, заложени в Комплексното разрешително № 356-Н0/2008 г.).

При постъпването на отпадъците на депото се осъществява приемателен контрол, включващ:

• 
  Уточняване произхода на отпадъците
  
• 
  Определяне количеството на отпадъците в тегловни единици
  
• 
  Определяне вида на отпадъците
  
• 
  Провеждане на пряк визуален зрителен контрол на отпадъците
  
• 
  Уточняване дали отпадъците отговарят на предварително заявените
  

1.1.2. Транспортиране на отпадъците в района на депото

• 
  Върху площите за движение в рамките на депото е валиден Правилника за движение по пътищата. Пределната скорост за всички превозни средства е 30 км/ч.
  
• 
  Отговорника на депото е длъжен да осигури безопасното придвижване на колите доставящи отпадъците в района на депото.
  

След вписване на постъпващите отпадъци в „Отчетната книга” и „Дневника за запълване на депото”, транспортните /сметовозните/ коли се разтоварват на обръщателната площадка.

Отделните работни хоризонти се състоят от 1,80 м уплътнени отпадъци и 0,20 м дневен изолационен слой от инертен материал.

1.1.4. Депониране на отпадъците

Отпадъците се уплътняват в колкото е възможно по-голяма степен с булдозер или компактор.

Депонирането на отпадъците продължава до достигане на проектните коти от Технологичния проект.

За депото е изготвена Специализирана работна карта. Площта на депото е разделено на полета, всяко с площ от 1000 м² и размери 20м/50м.

Полетата са означени от запад на изток с латински букви, а полетата от юг на север с арабски цифри.

На терена тези означения са отразени на табели закрепени на бетонови колове, разположени съответно на 20 м и 50 м около площадката.
Вертикално височината на всеки работен хоризонт е 2,00 м

• 
  1,80 м депонирани и уплътнени отпадъци и
  
• 
  0,20 м дневно покритие.
  

1.1.5. Запълване на депото

От август 1997 година до 2004 година

Площта на територията, заета от твърди битови отпадъци към дата 07.10.2004 г. = 34,715 дка.

Обема на депонираните твърди битови отпадъци към дата 07.10.2004 г. = 159 038 м³.

2006 година

Площта на територията, заета от твърди битови отпадъци към дата 19.06.2006 г. = 39, 570 дка.

Обема на депонираните твърди битови отпадъци към дата 19.06.2006 г. = 159 038 + 50 089 = 209 127 м³.

2007 година

Площта на територията, заета от твърди битови отпадъци към дата 22.10.2007 г. = 46,478 дка.

Обема на депонираните твърди битови отпадъци към дата 22.10.2007 г. = 209 127 + 33 665 = 242 792 м³.

2008 година

Площта на територията, заета от твърди битови отпадъци към дата 10.07.2008 г. = 50,039 дка.

Обема на депонираните твърди битови отпадъци към дата 10.07.2008 г. = 242 792 + 27 59 = 270 382 м³.

2009 година

Площта на територията, заета от твърди битови отпадъци към дата 04.09.2009 г. = 58,860 дка.

Обема на депонираните твърди битови отпадъци към дата 04.09.2009 г. = 242 792 + 29 648 = 300 030 м³.

2010 година

Площта на територията, заета от твърди битови отпадъци към дата 02.11.2010 г. = 55,755 дка.

Обема на депонираните неопасни отпадъци към дата 02.11.2010 г. = 300 030 + 68 797=368 827 м³.

По проект обема на депото е 846 190 м³.

След приспадане на междинния слой от 79 464 м³ и обема на глината от 30 000 м³ се получава , че полезния обем е 736 726 м³.

Следователно свободния капацитет на депото е:

Vсвободен капацитет = 736 726 м³ – 368 827 м³ = 367 899 м³

Продължителността на експлоатация на депото е до запълването на свободния капацитет от 367 899 м³

В Дневника за запълване на депото, ежедневно се отбелязва точното местоположение на депонираните за деня отпадъци.

1.1.6. Предотвратяване, минимизиране и контрол на замърсяването на района около депото

През целия период на експлоатация на депото е необходимо да се осъществява процедури, които да доведат до предотвратяване, минимизиране и контрол на замърсяване на района около депото.

• 
  В рамките на входния контрол, осъществяван от персонала на депото,трябва да се окаже влияние на доставчиците да пристигат в депото с осигурен товар, за да не замърсяват отбеществените пътища;
  
• 
  Чрез поставяне на преносими огради за улавяне на носени от вятъра отпадъци, особено в участъка за разтоварването и вграждането и други открити участъци, трябва да се предотврати тяхното разпространение извън границите на депото.
  
• 
  По време на суша емисията на прах трябва да се сведе до минимум чрез оросяване на прашните зони с вода.
  
• 
  Пожари на отпадъци в корпуса на депото трябва веднага да се организира тяхното потушаване.
  
• 
  В редовния контрол трябва да се следят граничещите с депото площи и при замърсяване, то да бъде отстранено.
  
• 
  Управление на биогаза
  

• 
  Изграждане на газоотвеждащата система
  

• 
  Управление на отпадъчните води /инфилтрата/
  

• 
  Стабилност на тялото на депото
  

• 
  Охрана
  

По време на дежурствата си охранителния персонал има статута на упълномощени лица в района на депото

1.2. Входящ /приемателен/ контрол на отпадъците. Процедури по входящ контрол
1.2.1. Приемане

Входящия контрол има за цел да следи и за не допуска постъпване и депониране на отпадъци, които не са Общински твърди битови отпадъци и производствени неопасни отпадъци.

• 
  В депото се вграждат /депонират/ твърди битови отпадъци от Община Хасково и предстои да се приемат твърди битови отпадъци от Община Димитровград и Община Минерални бани.
  
• 
  Отпадъците трябва да са в готов за съхранение вид, т.е. в състояние несмущаващо работата на депото.Това се отнася за:
  

• 
  осигуряване на товара срещу замърсяване района на депото
  
• 
  големина на отпадъците, респективно съставните им части
  
• 
  недопустими примеси към декларираните отпадъци
  
• 
  недопустима консистенция на отпадъците
  
  • 
    За осигуряване правилното функциониране на депото се предявяват изисквания относно:
    
• 
  състоянието и консистенцията на отпадъците/необходимата предварителна подготовка
  
• 
  ограничаване на количествата и определен цикъл на доставяне
  
• 
  опаковане на отпадъците
  
• 
  предварително сортиране
  
  • 
    На депото могат да се приемат отпадъци в зависимост от резултати от изследвания и сертификати. Може да се изискват сертификати от определен оценител. Разходите се поемат от доставчика. Трябва да се спазват определени срокове. Сертификатите трябва да са потвърдени от Общината от отдел „Екология”
    
  • 
    Отговорника на депото може да откаже на доставчици използването на депото, ако:
    
• 
  доставят умишлено и прикрито недопустими отпадъци
  
• 
  повторно не спазват правилата за ползването и по този начин смущават работата на депото
  

• 
  В специална „Разрешителна книга” са вписани /регистрирани/ предварително всички необходими данни за вида и състава на постъпващите за депониране отпадъци, техния собственик, т.е. който ги е генерирал, разрешение за депонирането им на регионалното депо.
  
• 
  Превозните средства се идентифицират по регистрационния си номер, собственика и шофьора
  
• 
  При постъпването на отпадъците на депото се осъществява приемателен контрол.
  

• 
  проверка на документацията на отпадъците;
  
• 
  претегляне на отпадъците /определяне теглото на превозното срество с отпадъците/;
  
• 
  провеждане на пряк визуален /зрителен/ контрол;
  
• 
  установяване на съответствието между отпадъците и описанието им в документацията, предоставена от собственика на генерираните отпадъци;
  
• 
  преценява дали превозното средство е подходящо да се движи по нетрасирания терен на депото;
  
• 
  показва на доставчика пътя към площадката за разтоварване;
  
• 
  проверява обезопасеността на товара относно изпадащи от него отпадъци, и ако е необходимо изисква допълнително обезопасяване;
  
  • 
    След като се убеди, че постъпващите отпадъци могат да се депонират, кантарджията трябва да запише в „Отчетната книга” на депото тяхното количество, източника на генериране собственика на отпадъците, необходимите документи, ако се изискват такива.
    
  • 
    Упражнява се визуален контрол върху постъпващите отпадъци, за да се предотврати достъпа или да се спре депонирането на отпадъци, които не отговарят на условията, записани при даване на разрешение за тяхното депониране.
    
  • 
    При установяване на наличие на отпадъци, чието депониране на регионалното депо е неприемливо, отпадъците се отхвърлят и се връщат на собственика им.
    
  • 
    В „Отчетната книга” е необходимо да се запише /регистрира/ и мястото на депониране на отпадъците /номер на работния хоризонт и растера, където се депонират отпадъците и дали са взети допълнителни предохранителни мерки, ако са необходими такива.
    
  • 
    Освен зрителен /визуален/ контрол може да се извършва и контролен анализ. Зрителният контрол се извършва по отношение на външен вид, консистенция, цвят, мирис. Зрителен контрол се упражнява и по време на депонирането при разстилането на отпадъците с компактора или булдозера.
    
  • 
    Ако чрез визуалния контрол се установят различия между разрешителните документи за депониране и придружителните писма, трябва да се направи и контролен анализ, обемът и параметрите, на който зависят от вида на отпадъците и потенциалната им опасност. Вземат се проби, които се съхраняват минимум един месе
    
  • 
    Контролният анализ и вземането на проби може да отпадне, ако собственикът /доставчикът/ на отпадъците предостави описание на отпадъците, о което се вижда без съмнение, че доставените отпадъци отговарят на това описание.
    
  • 
    Насочва се шофьорът към мястото на депониране и му се дават указания.
    

Потвърждаването на приемането на отпадъците от Оператора на депото става преди напускането на района на депото през кантара черз връчване на приемателния лист. При излизане от депото служителят н акантара изпълнява следните задължения:

• 
  установява чрез претегляне масата на доставените отапдъци /това претегляне отпада за превозни средства, теглото на които е известно и е запаметено в компютъра/
  
• 
  проверява резултата от контрола на товара
  
• 
  предава на доставчика приемателния и кантарния лист с данните за теглото на отпадъците и за съответните такси
  

Отказва се приемане на отпадъците,Ако се установи разлика между визуалния контрол на товара и данните върху приемателния лист /например погрешно обявени отпадъци/, тя трябва да се изясни преди отпътуването на както следва:

• 
  Ако визуалният контрол на товара показва недвусмислено, че доставените отпадъци не са допустими за депото, товарът се връща.
  
• 
  Ако при визуалния контрол се установи, че товарът се състои от допустими, но погрешно декларирани отпадъци, трябва да се коригира записаното в приемателния лист. Промяната се подписва от доставчика и от служителя на кантара.
  
• 
  Ако при визуалния контрол не се установи недвусмислено, че доставените отпадъци са допустими или подходящи за депото, товарът трябва да се обезопаси и да се изиска по-прецизно анализиране.
  
• 
  През времетраенето на анализа отпадъците се връщат на собственика им и се съхраняват от него. В зависимост от резултата от анализа отпадъците или се приемат от на депото, или се отхвърлят окончатено и се връщат на доставчика.
  

Всички събития във входния участък трябва да се записват в „Отчетната книга”.

1.2.3. Транспортиране на отпадъците в района на депото, разтоварване и вграждане на отпадъците

Транспортиране на отпадъците в района на депото

За да се осигури безопасно транспортиране на отпадъците от постъпването им в района на депото до разтоварването и депонирането им в необходимо следното:

• 
  Отговорникът на депото е длъжен да осигури безопасното придвижване на доставчиците в района на депото.
  

• 
  Редовен контрол на състоянието на площите за движение
  
• 
  Редовно почистване на площите за движение
  

• 
  Неукрепените площи за движение върху корпуса на депото се правят проходими и се поддържат чрез уплътняване на отпадъците или вграждане на подходящи отпадъци или материали, или чрез поставяне на стоманобетонни плочи в ролята на временно пътно покритие.
  

1.2.4. Разтоварване и вграждане на отпадъците в корпуса на депото

Насочващият персонал и водачите на булдозера /компактора/ трябва да гарантират:

• 
  сигурност при встъпване на превозни средства върху неукрепения корпус на депото;
  
• 
  сигурност при разтоварването и вграждането
  
• 
  максимално уплътняване на отпадъците;
  
• 
  покриване на уплътнените отпадъци с ежедневния изолационен слой;
  
• 
  покриване на вградените отпадъци в неактивния участък на депото;
  
• 
  стриктно спазване на зададеното в „работния план” /експлоатационен дневник/ напредване на депото;
  
• 
  документиране на всекидневното нарастване на депото.
  

• 
  насочване към директния участък за разтоварване
  
• 
  контрол на разтоварените отпадъци, чрез визуално сравнение с написаното в приемателния лист
  
• 
  ако при контрола на участъка за разтоварване се покаже, че разтоварените отпадъци са недопустими, респективно неподходящ или грешно декларирани, се предприемат съответните действия.
  
• 
  Отказването на отпадъците в участъка за разтоварване е свързано с обезопасяването на товара и организиране на неговото отстраняване от участъка за депониране от персонала на депото.
  

• 
  ако при разтоварване се окаже, че има отделни недопустими или неподходящи отпадъци, то персоналът на депото може да поиска от доставчика ръчното им обиране и отстраняването им от участъка за депониране.
  
• 
  Основа за визуалния контрол и съответната оценка на отпадъците е списъка с разрешените за депониране отпадъци
  

Отпадъците се уплътняват в колкото е възможно по-голяма степен с булдозер или компактор.

Депонирането на отпадъците продължава до достигане на проектните коти от Технологичния проект.

Преди уплътняване отпадъците трябва да се разстелят на пластове с определена височина. Това се осъществява от булдозер при височина 20-30 см или компактор при височина 500-60 см.

Визуална проверка за наличие на опасни химически, болнични и други видове забранени за депониране отапдъци. При установяване на такъв вид отпадъци в разстлания пласт, тяхното депониране трябва да бъде преустановено. Отпадъците се изземат и складират на предварително маркирана зона за отпадъци с неустановен статут.

Уплътнението на отпадъците се осъществява с преминаване на уплътнителната машина 4-6 пъти върху разстланите отпадъци.

Основният процес, който протича в слоя битови отпадъци, е разлагането /минерализацията/ на органичните компоненти в анеробни условия. Разлагането се извършва под влияние на анаеробни микроорганизми с отделяне на около 105 ксаl/kg топлина, която способства за унищожаването на патогенни микроорганизми и яйцата на хелминтите.

Анаеробните микроорганизми получават нужната за жизнената им дейност енергия от разлагането на органичните вещества /главно въглеводороди и органични киселини/ на по-прости продукти на разпада. При биохимичните анаеробни реакции се отделят газовете въглероден диоксид, метан, сероводород, водород и др.

След разтоварването и уплътняването на отпадъците в най-горния слой отпадъци през първите 10-15 дни са налице аеробни процеси на разлагане на отпадъците.

За да може по-бързо да се премине от аеробна към анаеробна фаза на минерализация на органичните материи, намиращи се в отпадъците, е необходимо тяхното разстилане и уплътняване на пластове, като по този начин се намалява обемът на въздушните кухини.

Чрез уплътняването се намалява многократно първоначалният обем на отпадъците и се увеличава живота на депото, т.е. полезният обем на депото, където се депонират твърдите битови отпадъци.

За разстилане, разтрошаване и уплътняване може да се използва булдозер или компактор. Компактора има по-висока степен на уплътняване и по този начин се увеличава обемът за депониране.

Колкото по-надеждно е уплътняването в депото, толкова по-бързо ще започне анаеробната фаза на минерализация. Наличието на въглероден диоксид и газ метан служи като показател на анаеробните процеси в тялото на депото.

1.3.2. Стабилитет на тялото на депото

Стабилитета на тялото на депото се определя по земно-механични и якостни показатели и параметри по отношение дигата на депото. На всеки две години следва да се правят такива изследвания и при установяване на опасност за стабилитета за депото да се направят промени в експлоатационния план за запълване на депото. Резултатите да се отразят в мониторинга.

1.4. Охрана

Извън работното време трябва да се назначи специална охрана, която трябва да изпълнява следните задължения:

- охрана на района на депото;

През периода януари 2010 – декември 2010 общото количеството приети отпадъци за депониране е 34428,16 т., 1507,86 т. от които са от община Минерални бани, а 2038,30 т. от община Димитровград. Те отговарят на заложените в настоящото комплексно разрешително по Условие 11.2.6.5. Не са приемани отпадъци изброени в Условие 11.2.5.1.

През докладвания период 01.01.2010 – 31.12.2010 година e извършено замерване на нивото на шум. Регионална лаборатория – Хасково на Изпълнителна агенция по околна среда при МОСВ съгласно Договор № 65/13.10.2010г. е предоставила Протокол от изпитване № 940/08.11.2010г. с писмо с вх.№ 32-07-38/13.12.2010г.

Източник на шум на територията на депото е работещата техника – булдозер или компактор и сметоизвозващите машини, които извозват отпадъците. Работното време е от 7:00 до 19:00 часа. Площадката на депото граничи с ниви и общински терени.

През 2007 г. е направено еднократно замерване за контрол на шума в околната среда от РИОКОЗ - Хасково. Замерването е направено до входа на сметището. Контролираният параметър е еквивалентното ниво на шума – 53,7 dB (A), установен от работата на булдозера и преминаващите камиони.

Изготвена е Инструкция за наблюдение веднъж на две години на показателите по Условие 12.2.1.