Състояние на материалните активи

2.1.14. Характеристика на вредните физични фактори

За първично идентифициране на въздействие от радионуклиди, е прието да се измерва гама лъчение. Това е възможно поради съществуващата причинно следствена връзка. Тя е между мощността на дозата на гама лъчение и специфичната активност на излъчващите гама радионуклиди в дадено вещество.

Източници на йонизиращи лъчения в АЕЦ“Козлодуй” са радиоактивните вещества, които се генерират в процеса на производство на електрическа енергия.

Въздействието на йонизиращите лъчения се оценява посредством дозиметрични величини. Йонизиращите лъчения могат да въздействат върху човека посредством външно и вътрешно облъчване , като в екологичната оценка ще се разгледат и оценят тези два пътя на въздействие.

В доклада за екологична оценка ще бъдат ползвани и резултатите от радиационния мониторинг на отдел „Радиационен мониторинг” на АЕЦ „Козлодуй” ЕАД през последните години.

Нейонизиращите лъчения са разпространяващи се електромагнитни полета, пренасящи енергия, която не е в състояние да предизвика йонизация на атомите и молекулите на веществата т.е. отнемане или прибавяне на отрицателно заредени частици - електрони.

Електромагнитното поле като форма на съществуването на материята е съвкупност от електрическо и магнитно полета, които, могат да преминават едно в друго.

В района на сега действащата АЕЦ има източници на електромагнитни полета (ЕМП) нискочестотни и високочестотни с излъчване от 0 Hz до 30 GHz.

Въздействието от високочестотните източници върху околната среда e регламентирано и се регулира, от изискванията на "Наредба № 9/1991 г. за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населени територии и определяне на хигиенно - защитени зони около излъчващи обекти".

Съществени стойности на нискочестотни ЕМП (електромагнитни полета) с честота до 300 Hz се формират около работещите:

• 
  подстанции, електропроводите за високо напрежение, електродвигатели и други електрически машини;
  
• 
  генераторите, трансформаторите, откритите и закритите разпределителни устройства (ОРУ и ЗРУ), както и около шините, прекъсвачите и др.
  

• 
  видеомониторите;
  
• 
  автоматизираните системи за управление и за производството на електроенергия;
  
• 
  видеодисплеи.
  

• 
  охранителните системи;
  
• 
  системите за мобилна връзка, включващи мобилни комуникационни системи, базови станции и др.;
  
• 
  системите за оповестяване при авария, включващи радиостанции, мобилни системи и др.
  

Физичните величини които характеризират звука (шума) са: звуково налягане, звукова мощност, скорост на звука, дължина на звуковата вълна, честота. За да се даде оценка на риска от въздействието на шума, като се има предвид експозицията е въведено еквивалентно ниво на шума.

За разпространението на звуковите вълни са характерни явленията интерференция, дифракция, пречупване, отражение и др.

Източници на съществен шум в околната среда, установени от измервания от електроцентралата са: пароежекторните машини, турбогенераторите, паровите колектори, питателни и кондензни помпи и др. вътрешния транспорт, аспирационните системи, вентилационните системи, пневмотранспортните системи, въздуходувките компресорите и др. Основните причини за големите нива на шум в околната среда в много от случаите са конструктивните особености на машините и оборудването (високи обороти, значителна скорост на движение на флуиди, резонансни явления), както и голямата шумопроводимост на сградите, фундаментите, съоръженията и др.

Генерираният шум е постоянен с ниска и средна честота, денонощен, примесен от време на време с импулсен.

При електро и топло производството в АЕЦ "Козлодуй" шумът като физичен фактор се проявява в значителна степен в работната среда и се разпространява и в околната среда.

Шумовият режим на площадката на централата е установен чрез измервания на шума в реални условия, при разработване на ДОВОС на АЕЦ „Козлодуй“, през 1999г. Измервано е еквивалентното ниво на шума в избрани точки на площадката, в близост до по- съществени източници на шум в околната среда – ОРУ, ПСОВ, вентилационни системи, транспортни средства и други. Установените нива на шум са в границите 52 dBА – 97 dBА. На определени места, между корпусите и съоръженията на открито, нивата на шума превишават хигиенната норма за промишлена територия 70 dBА. Резултатите от проведените измервания на шума са отразени в Протокол №12/08.1999г. Направен е изводът, че производствената дейност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ не е източник на шум за територията на най- близкото населено място – гр. Козлодуй, поради голямото му отстояние от обекта (2.6 km). Изследването на шумовия режим е проведено в съответствие с действащото законодателство към момента на изготвяне на ДОВОС.

Нови измервания за установяване на шумовия режим на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ са проведени през 2010г. от МОСВ – ИАОС – Регионална лаборатория – гр. Плевен, в съответствие с Методика за определяне на общата звукова мощност, излъчвана в околната среда от промишлено предприятие и определяне нивото на шум в мястото на въздействие, МОСВ, 2007г. Измерванията са извършени по два измерителни контура. Първи контур обхваща Електропроизводство–1 (ЕП–1), включващо блокове 1–4, а втори контур – Електропроизводство–2 (ЕП–2), включващо блокове 5 и 6. Контурите включват и прилежащите към реакторите съоръжения – източници на съществен шум. Нивата на шума по първи контур са в границите 44.8 dBА – 62.5 dBА, а нивата на шума по втори контур – в границите 47.3 dBА – 66.6 dBА. Повечето стойности над 60 dBА са измерени в близост до източници на шум, разположени на открито – трансформаторни площадки, помпи към бризгални басейни, вентилатори. Посочените стойности не превишават граничната стойност 70 dBА за производствено-складови територии. Същият извод може да се направи и за нивата на шума, достигащ до по- отдалечените граници на площадката на АЕЦ. Изчислените нива на обща звукова мощност за двата контура са: първи контур – 113.7 dBА, втори контур – 119.1 dBА.

Населените места, разположени в близост до площадката на АЕЦ „Козлодуй“ са: гр. Козлодуй – 2.6 km, с. Хърлец – 3.5 km, с. Гложене – 4.0 km, гр. Мизия – 6.0 km, с. Бутан и гр. Оряхово – 8.4 km.

Поради големите отстояния на населените места, производствената дейност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ не е източник на шум за териториите им.

Вибрациите са характерни за едрогабаритните машинни детайли при високи скорости на въртене. При прогнозиране на вибрационното въздействие трябва да се има предвид че и основните съоръженията в ЕП-1, които отговарят на тези характеристики са спрени през 2007 г. (турбини, електрогенератори и ГЦП-та на бл. 3 и 4), както и че към момента не се предвижда разрушаване на сгради и конструкции. Ето защо, може да се прогнозира, че вибрациите на площадката на ЕП-1 не са, и няма да представляват, значим вреден физичен фактор за площадката на АЕЦ и за околната среда извън цеховете.