Доклад за екологична оценка общ устройствен план община бяла гр. Бяла, януари 2017 година

• 
  код BG1G0000QPl026 - порови води в Кватернера – между реките Осъм и Янтра
  

• 
  код BG1G000QАL020 – порови води в кватернера на р. Янтра.
  

• 
  код BG1G000K1hb050 - Карстови води в Разградската формация
  

• 
  код BG1G0000J3K051 - Карстови води в Малм - Валанжския басейн.
  

И четирите водни тела са обявени за зони за защита на подземните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.

На територията на община Бяла няма определени мониторингови пунктове за наблюдение на количественото и качествено състояние на подземните води.

Основните водоизточници за питейно-битово водоснабдяване от подземни води на територията на Община Бяла с издадени разрешителни за водовземане на "ВиК" Русе са :

• 
  с. Полско Косово - поречие Янтра
  

Водоизточникът разкрива подземни води от подземен воден обект BG1G0000QPL026 – Порови води в Кватернера - между реките Осъм и Янтра. Подземният воден обект е обявен за зона за защита на питейни води от подземни водни тела.

• 
  с. Пейчиниво – поречие Янтра
  

ТК Пейчиново- ВиК Русе

Водоизточниците разкриват подземни води от подземен воден обект BG1G0000QPL026 – Порови води в Кватернера - между реките Осъм и Янтра.

• 
  с. Копривец - поречие Русенски Лом
  

Водоизточникът разкрива подземни води от подземен воден обект BG1G0000K1B050 - Карстови води в Разградска формация.

• 
  с. Босилковци - поречие Янтра
  

Др 2 Голям Тетарлък - ВиК - Русе - Босилковци

Водоизточниците разкриват подземни води от подземен воден обект BG1G0000QPL026 – Порови води в Кватернера - между реките Осъм и Янтра.

• 
  с. Лом Черковна - поречие Русенски Лом
  

Др Дорука-ВиК Русе-Лом черковна

Водоизточниците разкриват подземни води от подземен воден обект BG1G0000K1B050 - Карстови води в Разградска формация.

• 
  Гр. Бяла – поречие Янтра
  

Водоизточникът разкрива подземни води от подземен воден обект BG1G0000K1B050 - Карстови води в Разградска формация.

Освен посочените каптирани извори и сондажни кладенци на територията на общината частни стопани ползват множество местни водоизточници. Дебитът им е променлив.

Основните водоизточници на подземни води се подхранват от порови води в Кватернера между реките Осъм и Янтра и Карстови води в Разградската формация. Оценките за химичното, количественото и това в зоната на защита състояние са негативни за първите и добри за последните карстови води.

Всички водоизточници имат проектни санитарно-охранителни зони.

Належащите действия следва да са насочени към предотвратяване на санитарния риск и опазване чистотата на водоизточниците, както и снижаване загубите на вода, което ще гарантира резерв за надеждното водоснабдяване в перспектива.

Според схемата за почвено - географско райониране на страната, община Бяла попада в Севернобългарска лесостепна почвена зона. Тя заема платовидна, дълбоко нарязана част от Лудогорието. Почвообразуващите материали са представени предимно от глинест льос и льосовидни глинести материали. Най-разпространени почви са сивите горски почви, които по свойства и особености са сходни с аналозите си от съседните райони. Известна част от тях са засегнати от средна степен на ерозия. В североизточната част на района се срещат доста обширни площи деградирани черноземи и тъмносиви горски почви. Те се отличават със средномощен хумусен хоризонт (около 50cm), мощен профил, тежко песъчливо-глинест механичен състав и средна текстурна диференциация (текстурен коефициент 1.1-1.3), средна запасеност с органично вещество (1.5-2.4% хумус) и неутрална до слабо кисела реакция. Част от площите им са засегнати от слаба до средна степен на ерозия.

Ерозията е най-широко разпространеният и интензивен протичащ деградационен процес върху почвената покривка на земята. Крайният резултат от действието на ерозията е безвъзвратното разрушаване на почвата, както като природно тяло и средство за селскостопанско производство, така и като основа на природната среда.

Прилагането на добрите земеделски практики, правилното залесяване и обработки са гаранция за предотвратяването на ветрова и водна ерозия на почвата.

На територията на община Бяла има определени два пункта за почвен мониторинг от Националната система за мониторинг на почви. Съгласно данни от РИОСВ – Русе (Годишен доклад за състоянието на околната среда) на територията на Община Бяла:

- не е установено замърсяване на почвите;

- не съществуват условия за трайно формиране на заблатени почви и не са установени такива;

- не са установени вкислени почви.

На територията на Община Бяла има едно находище на подземни богатства – находище „Копривец“. Съгласно данни от национален концесионен регистър, държавна концесия за находището е предоставена на „Теракс и ко" АД за срок от 35 години, считано от 04.12.2012 г.

За оценка на и анализ на съществуващото състояние на почвите за района на община Бяла, в ДЕО ще се ползва:

- публична информация от сайта на РИОСВ – Русе – доклади за състоянието на околната среда, отчети и планове за контролна дейност;

- публични данни от сайта на ИАОС;

- информация, предоставена от компетентните органи в хода на консултациите по разработване на ДЕО.
2.1.4. Биоразнообразие. Защитени територии и защитени зони

На територията на община Бяла преобладават обработваемите площи и типичната растителна покривка е заменена в значителна степен със селскостопански обработваеми земи. Естествена растителност, макар също подложена на стопанско ползване се среща по малкото останали ливади и пасища, по протежение на плитките долове и сухи дерета. Тревните фитоценози са еднотипни с няколко основни доминантни видове, които се редуват в зависимост от мощността на почвата и локалните условия на месторастенето – наклона и изложението на склоновете и общия воден баланс на територията.

Големи горски масиви се срещат в южната част на общината, а за останалата територия са разпръснати в малки горски територии сред обработваемите земи.

По бреговете по р. Янтра основните дървесни видове са върба, бяла топола, а също така са създадени на места тополови култури. Срещат се гори с основен дървесен вид сребролистна липа, която се среща в чисти и смесени издънкови насаждения в чийто състав участва зимен дъб, летен дъб, благун, габър, цер, клен, бряст и др. Акациевите култури също са с голямо процентно участие.

Фауната в района на община Бяла е с видов състав типично представителен за Евро-сибирския регион на Палеарктика. Разглежданият терен по зоогеографско райониране попада в Дунавски район. Срещат се предимно евросибирски и европейски видове повечето от които толерират човеко присъствие и са типични за селскостопански и крайселищни територии, където намират изобилие от храна. Много от тези животински видове и птици са привикнали към човешко присъствие, а обичайните повтарящи се шум и вибрации не ги прогонват.

• 
  Защитени територии
  

Защитена местност „Естествено находище на кримска какула (Salvia scabiosifolia)“ е с площ 3.51 хектара и се намира в землищета на с. Полско Косово, община Бяла, област Русе. Тя е обявена със Заповед No.РД-91 от 16.02.2006 г. (ДВ бр. 28/2006) с цел опазване на единственото в страната находище на защитения растителен вид Кримска какула (Salviа scabiosifolia) и съхраняване на уникален ландшафт, включващ характерни варовикови форми с хазмофитна растителност и типични крайречни растителни съобщества.

На територията са в сила следните забрани:

• 
  Забранява се всякакво строителство, производствените дейности, разкриването на кариери и други дейности, с които се изменя естественият ландшафт;
  
• 
  Забранява се паленето на огън;
  
• 
  Забранява се пашата на домашни животни;
  
• 
  Забранява се ловът и ловностопанските мероприятия;
  
• 
  Забранява се използването на изкуствени торове, продукти на растителна защита и други химически вещества и препарати;
  
• 
  Забранява се внасянето на неместни за района растителни и животински видове.
  

• 
  Вековни дървета
  

Вид: обикновен (летен) дъб (Quercus robur), с местоположение в землището на с. Полско Косово, община Бяла. Намира се в имот стопанисван от ДГС Бяла. Обявено със заповед No.343 от 04.07.1978 г., ДВ бр. 69/1978 г.

• 
  Защитени зони
  

Част от територията на община Бяла попада в границите на две защитени зони по Натура 2000 – ЗЗ „Река Янтра“ и ЗЗ „Беленска гора“

Ф
иг.2.1.4 Разположение на ЗЗ „Река Янтра“ и ЗЗ „Беленска гора“ спрямо населените места от територията на община Бяла

Местоположение:

• 
  Област: Велико Търново, Община: Горна Оряховица, Населено място: с. Стрелец
  
• 
  Област: Велико Търново, Община: Полски Тръмбеш, Населено място: с. Каранци, с. Орловец
  
• 
  Област: Велико Търново, Община: Стражица, Населено място: с. Виноград
  
• 
  Област: Русе, Община: Бяла, Населено място: гр. Бяла, с. Бистренци, с. Дряновец, с. Полско Косово
  

Местоположение:

• 
  Област: Велико Търново, Община: Велико Търново, Населено място: гр. Велико Търново, с. Ветринци, с. Леденик, с. Никюп, с. Пушево, с. Самоводене, с. Шемшево
  
• 
  Област: Велико Търново, Община: Горна Оряховица, Населено място: гр. Горна Оряховица, гр. Долна Оряховица, с. Върбица, с. Горски долен Тръмбеш, с. Драганово, с. Крушето, с. Писарево, с. Поликраище, с. Правда, с. Първомайци, с. Янтра
  
• 
  Област: Велико Търново, Община: Лясковец, Населено място: гр. Лясковец, с. Козаревец
  
• 
  Област: Велико Търново, Община: Полски Тръмбеш, Населено място: гр. Полски Тръмбеш, с. Каранци, с. Куцина, с. Петко Каравелово, с. Раданово
  
• 
  Област: Велико Търново, Община: Стражица, Населено място: с. Бряговица
  
• 
  Област: Габрово, Община: Габрово, Населено място: гр. Габрово, с. Гръблевци, с. Мичковци
  
• 
  Област: Габрово, Община: Дряново, Населено място: с. Гостилица, с. Каломен, с. Скалско, с. Славейково, с. Чуково, с. Янтра
  
• 
  Област: Русе, Община: Борово, Населено място: с. Брестовица
  
• 
  Област: Русе, Община: Бяла, Населено място: гр. Бяла, с. Ботров, с. Пейчиново, с. Полско Косово, с. Стърмен
  
• 
  Област: Русе, Община: Ценово, Населено място: с. Белцов, с. Беляново, с. Джулюница, с. Долна Студена, с. Кривина, с. Новград, с. Ценово.
  

• 
  Опазване на типовете природни местообитания, посочени в т. 2.1, местообитанията на посочени в т. 2.2 видове, техните популации и разпространение в границите на зоната за постигане и поддържане на благоприятното им природозащитно състояние;
  
• 
  Подобряване при необходимост на състоянието на типове природни местообитания, посочени в т. 2.1, и на местообитания на видовете, посочени в т. 2.2;
  
• 
  Възстановяване при необходимост на типове природни местообитания, посочени в т. 2.1, местообитания на посочени в т. 2.2 видове и техните популации.
  

1. Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗБР: Типовете природни местообитания -1530* Панонски солени степи и солени блата, 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition, 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p. , 6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6240 * Субпанонски степни тревни съобщества, 6250* Панонски льосови степни тревни съобщества, 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 6510 Низинни сенокосни ливади, 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 8310 Неблагоустроени пещери, 9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91Е0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris), 91G0 * Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91H0 * Панонски гори с Quercus pubescens, 91I0 * Евро-сибирски степни гори с Quercus spp., 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91W0 Мизийски букови гори, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа;

2. Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗБР: 2.2.1. бозайници: Видра (Lutra lutra), Лалугер (Spermophilu scitellus), Пъстър пор (Vormela peregusna), Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni), *Европейски вълк (Canis lupus), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Остроух нощник (Myotis blythii), Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii), Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), Трицветен нощник (Myotis emarginatus), Дългоух нощник (Myotis bechsteinii); 2.2.2. земноводни и влечуги: Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Добруджански тритон (Triturus dobrogicus), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Пъстър смок (Elaphe sauromates); 2.2.3. риби: Карагьоз (Дунавска скумрия) (Alosa immaculata), Распер (Aspius aspius), Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis), Обикновен щипок (Cobitis taenia), Белопера кротушка (Gobio albipinnatus), Балканска кротушка (Gobio kessleri), Балканска кротушка (Gobio uranoscopus), Високотел бибан (Gymnocephalus baloni), Ивичест бибан (Gymnocephalus schraetzer), Виюн (Misgurnus fossilis), Сабица (Pelecus cultratus), Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Балкански щипок (Sabanejewia aurata), Малка вретенарка (Zingel streber), Голяма вретенарка (Zingel zingel), Украинска минога (Eudontomyzon mariae), Голям щипок (Cobitis elongata); 2.2.4. безгръбначни: Бисерна мида (Unio crassus), Лицена (Lycaena dispar), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), *Алпийска розалия (Rosalia alpina), Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Буков сечко (Morimus funereus), *Ручеен рак (Austropotamobius torrentium), Ценагрион (Coenagrion ornatum), Ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

Режим на дейности:

• 
  Забранява се въвеждане на неместни растителни видове в ливади, пасища, мери, естествени водни обекти, блата, мочурища и дерета, както и умишлено внасяне на чужди видове;
  
• 
  Забранява се употребата на минерални торове в ливади, пасища, мери и горски територии, както и на продукти за растителна защита и биоциди освен разрешените за биологично производство и при каламитет, епифитотия, епизоотия или епидемия;
  
• 
  Забранява се движение на МПС извън съществуващи пътища (вкл. горски, селскостопански, ведомствени такива) в неурбанизирани територии освен за провеждане на селскостопански, горскостопански, аварийни и контролни дейности или по предварително съгласувани по съответния ред маршрути;
  
• 
  Забранява се промяната на начина на трайно ползване, разораването, залесяването и превръщането в трайни насаждения на ливади, пасища, мери, мочурища, както и на други тревни площи (обработваеми земи, които не са включени в сеитбооборот 5 или повече години) в границите на местообитания по т. 2.1, при ползването на земделските земи като такива;
  
• 
  Забранява се разораване и залесяване на поляни и други естествени открити пространства в горските територии в границите на негорските природни местообитания по т. 2.1;
  
• 
  Забранява се премахване на характеристики на ландшафта (синори, жизнени единични и групи дървета, защитни горски пояси, каменни огради и живи плетове) при ползването на земеделските земи като такива;
  
• 
  Забраняват се промени в хидрологичния режим чрез отводняване, коригиране, преграждане с диги в границите на водозависимите природни местообитания; изключения се допускат в урбанизирани територии, при бедствия и аварии или за дейности, подобряващи природозащитното състояние на местообитанията по т. 2.1;
  
• 
  Забранява се усвояване на повече от 30 % от средно-годишния отток на р. Янтра и притоците є за ВЕЦ, намиращи се в процедура по издаване или продължаване на действието на разрешително по Закона за водите към датата на издаване на заповедта;
  
• 
  Забранява се съгласуване на инвестиционни предложения за нови ВЕЦ, вкл. чрез надграждане и/или реконструкция на съществуващи бентове, прагове и други съоръженията, изгубили първоначалното си предназначение, с изключение на тези, за които е започнала процедура за съгласуването им по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие;
  
• 
  Забранява се съгласуване на строителството на ветрогенератори и фотоволтаици извън урбанизирани територии освен като собствени източници на електрическа енергия и с изключение на тези, за които е започнала процедура за съгласуването им по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие;
  
• 
  Забранява се търсене и проучване на общоразпространени полезни изкопаеми (строителни и скалнооблицовъчни материали), разкриване на нови и разширяване на концесионните площи за добив на общоразпространени полезни изкопаеми (строителни и скалнооблицовъчни материали); забраната не се прилага в случаите, в които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник” има започната процедура за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване и/или за предоставяне на концесия за добив по Закона за подземните богатства (ЗПБ) и по Закона за концесиите, или е започ- нала процедура за съгласуването им по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, или е подадено заявление за регистриране на търговско откритие;
  
• 
  Забранява се чупене, повреждане, събиране и/или преместване на пещерни и скални образувания.
  

Община Бяла се намира в централните части на Северна България. Релефът е слабо до средно нагънат, а земното покритие е предимно земеделски земи и пасища.

На територията на общината няма класифицирани ландшафтни типове, които да изискват специален режим на опазване с изключение на надгробните могили, описани като паметници на културата.

По класификацията Corine Land Cover 2012 на територията на община Бяла са разпространени 7 ландшафтни типа. На изображението е показано разпространението им върху сателитна снимка на района. Ясно изразен е доминиращия характер на Ландшафтен тип „Неполивни земеделски територии“ с код 211, а в релефните понижения се среща и ландшафтен тип с код 243 „Хетерогенни земеделски територии.

Ф
иг. 2.1.5. Типове земно покритие по класификацията Corine Land Cover 2012 на територията на община Бяла

Стратегическото положение на Община Бяла и близостта и до р. Янтра са причина за нейното разнообразно обитаване от праисторическата епоха и античността, през средновековието до наши дни. Изключително богато и разнообразно е културно - историческото наследство в община Бяла.

• 
  град Бяла
  

Исторически паметници снационално значение са Къща-музей "Освободителна война", ул. Юлия Вревская № 2 /военно-исторически музей — Александър III; Паметник на Юлия Вревская и Мария Неелова в двора на музея "Освободителна война"; Лобно място и паметник на Панайот Волов, Георги Икономов и Стоян Ангелов, 2 км северно.

Градска часовникова кула – построена на централния площад на гр. Бяла през 1872 година и Църквата „Свети Георги” – построена на централния площад на гр. Бяла през 1910 – 1915 година, дело на арх. Димитър Шойлев са обявени за архитектурно строителни паметници с местно звачение. На територията на града за архитектурно-строителни паметници са обявени 6 сгради, такъв паметник е и чешмата при джамията.

В землището на града, на 6 км югозападно в местността Пуста Бяла е открито Антично селище - археологически паметник, а на 1 км северозападно е открито Късно антично градище - архитектурно – строителен паметник от Античността и Средновековието.

• 
  село Бистренци
  

Църквата "Св. Иван Рилски" - започната преди Освобождението, изографисана е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата през 1981 г. Такъв паметнк е и Училище "Христо Ботев" в стария център, сега районна болница на гр. Бяла - строено 1928-1931 г. в комплекс с църквата, чешма „Света Неделя“ и 4 къщи. Те са разположени в чертите на селото.

• 
  село Дряновец
  

Църквата „Св. Димитър", строена през 1880 г. и Сградата на училището, сега детска градина, строена през 1884 г. са обявени за архитектурно-строителни паметници на културата.

• 
  село Копривец
  

На територията на селото са обявени 11 къщи за архитектурно-строителни паметници на културата. Алрхигектурно-строителни паметници в селото са Старата община, към 1981г. - "Народния съвет" /строена 1935г./; Училище "Н. Рилски" /строено 1926 г./; Църква "Св. Архангел Михаил"и Възрожденска църква в комплекс с килийно училище, обявени през 1981 г.

• 
  село Полско Косово
  

В землището на селото за аритектурно-строителни паметници от Античиността и Средновековието, с местно значение са обявени: Късно римско и средновековно селище, с. Полско Косово, м. Кадигьол, 1.5 км юи; Антично и средновековно селище, с. Полско Косово, м. Саков геран, 3 км и; Късно римско градище, с. Полско Косово, м. Съзлъгьол, 4 км и; Неолитно селище, с. Полско Косово, м. Саков геран, 3.5 км и; Антично и средновековно селище, с. Полско Косово, м. Тузлуджа, 3 км с.

На 3 км северозападно от селото в местността Тузлуджа е открит некропол, а на 2км южно Праисторическо и антично селище. Те са обявени за археологически паметници през 1981 г.

• 
  село Стърмен
  

Едно от ключовите предимства на община Бяла е наличието на добре развита транспортна инфраструктура.

• 
  ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА
  

Вътрешната мрежа в гр. Бяла е с дължина 48 км, почти изцяло благоустроена - изпълнена с трайна асфалтова и бетонова настилка. За останалите населени места, съответно от 170 км улична мрежа е благоустроена 130 км.

Уличната мрежа в Община Бяла, като степен на изграждане, е сравнително добра, но може да се каже, че цялостно състоянието е силно влошено.

От съществено значение е управлението и на останалите открити пространства - тротоари, паркове, градинки и детски площадки, което е фактор за развитието на висококачествена околна среда. Добре оформените и поддържани открити пространства придават по-голяма привлекателност на населеното място.

Пътната мрежа на територията на Община Бяла е формирана от републикански и местни (общински) пътища. Конфигурацията на пътната мрежа е предопределена от спецификата на релефа, от исторически оформените трасета за близки и далечни кореспонденции.

Републиканска пътна мрежа – РПМ, осигурява както връзките със съседните общини, така и далеч­ни­те направления към Со­фия, Велико Търново, Силистра и Варна. През об­щи­на­та преминават следните републикански пъ­тища:

• 
  І–3 / Е-83 (Русе-София),
  
• 
  І–5 / Е-85 (Русе-Бяла-Маказа-граница Гърция), Път І–5 ( Е-85 ) е трасе на паневропейския коридор ЕТК № 9.
  
• 
  ІІ–51 (Бяла-Попово),
  
• 
  ІІІ–501 (Русе – Иваново - Две могили -Бяла),
  
• 
  ІІІ–5101 (Бяла - Попово) – Пет кладенци - Борово
  

На територията на община Бяла функционират следните общински пътища:

1. 
   RSE 1022 / ІІ-51, Бяла – Копривец/ - Бистренци – Дрянавец – Копривец /ІІ-51/
   
2. 
   RSE 1210 /ІІ-54/ Ценово – Долна Студена – Граница общ. (Ценово - Бяла) - Ботров
   
3. 
   RSE 3021 /ІІ-51, Бяла - Копривец/ пч. ст. "Гората"
   
4. 
   RSE 2020 /І-3, Бяла - п.к. Страхилово/ - Пейчиново - Босилковци - /VTR1233/
   
5. 
   VTR 1233 /ІІІ-407/ Павел - Граница общ. (Полски Тръмбеш - Бяла) - Босилковци - Бяла, кв. Гара Бяла/ІІ-54/
   
6. 
   VTR 1289 /ІІІ-407, Лозен - Орловец/ - Граница общ. (Стражица - Бяла) - RSE1022
   

Масовият обществен пътнически транспорт (МОПТ) на град Бяла и община Бяла е представен от автобусни линии. Той функционира като един­на система, съответстваща във висока степен на транспортните потребности на населе­нието.

На територията на Община Бяла функционира добре развит железопътен транспорт, като част от държавната железопътна мрежа – железопътна линия Русе – София.

ЖП гара Бяла е разположена на 4-та жп линия /Русе - Г .Оряховица - Подкова/. Денонощно през гарата преминават над 15 пътнически, бързи и международни влакове направленията Русе и Горна Оряховица.

• 
  ИНЖЕНЕРНО ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА
  

Всички селища в Община Бяла са водоснабдени. Водоснабдяването се осъществява от:

• 
  Водопровод от Батинската водоснабдителна група ;
  
• 
  Водопровод от с. Баниска, община Две могили ;
  
• 
  Собствени водоизточници.
  

Водопроводната мрежа от водоизточниците до облекчителните резервоари е в сравнително добро техническо състояние и е изградена основно през 1982-1991 г. За територията на град Бяла е изпълнен проект за Интегрирано управление на водите на територията на гр.Бяла, област Русе. В рамките на проекта е изпълнена реконструкция на водопроводите по съвпадащите улични трасета в града с дължина от 16 711 м.

За територията на общината канализационна мрежа има изградена само на територията на град Бяла и гара Бяла. Канализационната мрежа в гр. Бяла се състои от 10 броя главни профили и 136 второстепенни, като процентът на изграденост на главните профили е 90 %, а на второстепенните е над 70 %.

В квартал гара Бяла процентът на изграденост на главните профили и довеждащия колектор е 100 %, а на второстепенните над 30 %, като общата дължина е над 5 000 м.

Общата дължина на изградената канализационна мрежа е 24 000 м. Изпълнена е от бетонови тръби от ф 200 до ф 600 и елипсовидни профили 60/90 и 80/120.

За територията на град Бяла е изпълнен проект за Интегрирано управление на водите на територията на гр.Бяла, област Русе. В рамките на проекта е изпълнена ГПСОВ за 14 100 ЕЖ на територията на гр. Бяла; Довеждащ колектор с ПСТ от Гара Бяла до ПСОВ – 4 210 м; Довеждащ колектор от гр.Бяла до ПСОВ, пресичане на р.Беленска – 130 м; Доизграждане на канализационната мрежа на гр.Бяла – 17 007 м.

"Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Русе не поддържа и експлоатира канализационна мрежа на територията на Община Бяла. Отпадните води на територията на град Бяла и гара Бяла се формират от жилищни и обществени сгради, животновъдни обекти, земеделски кооперации и производствени предприятия.

Събирането и отвеждането на отпадните води от обектите и жилищните сгради в населените места е към септични и изгребни ями съгл. чл. 87 от ЗУТ.

Електроснабдяване

На територията на Община Бяла енергосистемата се поддържа от "Електроразпределение - Горна Оряховица" ЕАД - клон Русе.

Всички населени места в общината са електроснабдени. Улично осветление е изградено във всички населени места. Съгласно разработената програма за енергийна ефективност за периода 2004-2005 год. всички осветителни тела в Общината са подменени и са монтирани осветителни тела НХВН -70 W.

В настоящия етап поддръжката се извършва от "Електроразпределение- Горна Оряховица" ЕАД - клон Русе.

На територията на Общината няма изградени източници на ел. енергия от регионално и Републиканско ниво.

Мрежата 110kV е добре развита и е в добро състояние. Има предвидени трасета със сервитути за обслужване на електропроводите.

На територията на Община Бяла към настоящия момент няма промишлени работещи обекти, които да подлежат на контрол по фактор шум в околната среда. Не са извършвани измервания на шумово натоварване.

Съгласно Наредба No6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите по показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (ДВ 58/2006 г.) и са представени в Таблицата.

Гранични стойности на шум за устройствените зони

No.	Територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях	Еквивалентно ниво на шум, dBA
		Ден	Вечер	Нощ
1.	Жилищни територии и зони	55	50	45
2	Зони за обществен и индивидуален отдих	45	40	35
3	Тихи зони извън агломерациите	40	35	35

Нивата на шумови емисии се влияят от следните фактори:

• 
  Пропускателна спосбност на наличната пътна мрежа;
  
• 
  Състояние на пътната настилка;
  
• 
  Наличието на зелени екрани около пътните артерии.
  

• 
  Публична информация от сайта на РИОСВ – Русе;
  
• 
  Публична информация от сайта на ИАОС – бюлетини, доклади, регистри
  
• 
  информация, предоставена от компетентните органи в хода на консултациите по разработване на ДЕО.
  

На територията на Община Бяла е организирана система за сметосъбиране и сметоизвозване на образуваните битови и строителни отпадъци. Системата обхваща всички населени места на територията на общината. Отпадъците се извозват към общинско депо гр. Бяла, разположено в землището на гр. Бяла до изграждане на Регионално депо - Бяла.

• 
  Оптимизира събирането и транспортирането на битовите отпадъци и ще се осигури разделното събиране на специфични потоци отпадъци;
  
• 
  Изградят съоръжения за предварително третиране на отпадъците преди депониране;
  
• 
  Изградят съоръжения за компостиране и сепариране на рециклируемите отпадъци;
  
• 
  Постигне екологосъобразно депониране с възможност за оползотворяване на биогаза;
  
• 
  Ще се преустанови депонирането на битовите отпадъци от съседните общини в общинско депо Бяла, неотговарящо на нормативните изисквания.
  

На територията на община Бяла към момента няма организирани системи за събиране на масово разпространени отпадъци – отпадъци от опаковки, отработени маска, ИУМПС, ИУЕЕО, излезли от употреба гуми, акумулатори и батерии. Общината няма сключени договори с организации за оползотворяване на изброените масово разпространени отпадъци.

Община Бяла е имала сключен договор с организация за оползотворяване на отпадъци от опаковки, но договорът е прекратен поради нерентабилност на организираната система за разделното им събиране.

Според направената справка от публичния регистър на ИАОС (http://eea.government.bg) на територията на общината разрешения за транспортиране на отпадъци са издадени на Община Бяла и фирма «Беску» , извършваща организирано сметсъбиране и сметоизвозване на битовите и строителни отпадъци от територията на общината.

В регистъра на ИАОС към МОСВ фигурира само една фирма, извършваща третиране на отпадъци на територията на община Бяла – «Надежда М» ООД. В разрешителното на фирмата е одобрена само операция транспортиране.

Управлението на дейностите с отпадъци на територията на общината е регулирано с общинска наредба – Наредба за управление на отпадъците на територията на община Бяла. Планирането на дейностите, свързани с управление на отпадъците, е прието с Програмата за управление на дейностите с отпадъци на община Бяла.

Ежегодно в план сметката на община Бяла се предвиждат средства за поддържане на чистотата на населените места.

В заключение може да определим община Бяла като територия със слабо развита инфраструктура по отношение на дейностите по третиране на отпадъци. На територията на общината:

• 
  Липсват лицензирани преработватели, извършващи дейности по третиране на отпадъци;
  
• 
  Прогнозираните годишни количества битови отпадъци са малки;
  
• 
  Не са създадени системи за разделно събиране на масово разпространени отпадъци поради икономическа нерентабилност.
  

По отношение на здравния статус на жителите в общината, значение оказват генетичното наследство, което населението притежава, и отклонения в здравословното състояние в резултат на емисии на вредни вещества от различни дейности в общината.

Количеството на емитирани замърсители в атмосферния въздух следствие на автомобилен транспорт, производства и изгарянето на твърди горива за отопление е незначително. Няма данни за остри респираторни и белодробни заболявания на населението на общината. Здравето на населението се застрашава от болести, тясно свързани с начина на живот – нездравословно хранене, употреба на алкохол, тютюнопушене, остър и хроничен стрес.

Здравното обслужване на населението в общината се осъществява от три лекарски практики и МБАЛ «Юлия Вревская» в град Бяла. Дентални услуги се извършва от трима стоматолози в общината и от стоматолози в град Бяла. Здравни кабинети има във всички училища и детски градини, които се обслужват по график от две медицински сестри.

Екологичният статус на общината е много добър – липсват значими замърсители на водите, почвите и въздуха. Наличието на масиви от широколистни и иглолистни видове гарантира изключителната чистота на атмосферния въздух, а климатичните условия – топли слънчеви дни и прохладни нощи.

Производствените предприятия са съсредоточени главно в град Бяла и гара Бяла в обособени производствени територии.

• 
  път I-5, преминаващ през землището на град Бяла и с. Пейчиново, което създава шумово натоварване, локално замърсяване с вредни емисии в района, както и риск от пътни инциденти;
  
• 
  недоизградена инфраструктура за третиране на отпадъци.
  

• 
  Публична информация от сайта на РЗИ – Русе – доклади, прогнози, анализи;
  
• 
  информация, предоставена от компетентните органи в хода на консултациите по разработване на ДЕО.
  

1. 
   Санитарно – охранителни зони около водоизточници за питейно-битово водоснабдяване
   
2. 
   Пасища и мери
   
3. 
   Горски територии
   
4. 
   Защитени територии и зони
   
5. 
   Крайречни зони
   
6. 
   Обекти на КИН
   

• 
  Стратегия „Европа 2020”
  
• 
  Седма програма за действие за околна среда на ЕС до 2020 г.
  
• 
  Стратегия на ЕС за биологично разнообразие до 2020 г.
  
• 
  Стратегически план за опазване на биологичното разнообразие 2011-2020 г.
  

• 
  Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г.
  
• 
  Национална програма за развитие: България 2020
  
• 
  Трети национален план за действие по изменение на климата 2013 – 2020 г.
  
• 
  Национален план за управление на отпадъците 2014-2020 г.
  
• 
  Национален стратегически план за поетапно намаляване на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране 2010-2020 г.
  
• 
  План за управление на речните басейни на Басейнова дирекция Плевен
  
• 
  Националната приоритетна рамка за действие по Натура 2000
  
• 
  Националната информационна и комуникационна стратегия за мрежата „Натура 2000”, 2014 - 2023 г. /НИКС/
  
• 
  Стратегия за развитие на транспортната система на Република България за периода до 2020 г.
  
• 
  Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор и План за действия към нея в краткосрочна (2013 – 2015 г.), средносрочна (2016 - 2021 г.) и дългосрочна (2022 – 2037 г.) перспектива
  
• 
  Стратегия за устойчиво развитие на туризма в България 2014-2030
  
• 
  Стратегически план за развитие на културния туризъм, 2009
  
• 
  Национална програма за защита при бедствия 2014-2018 г.
  
• 
  План за управление на риска от наводнения – Басейнова Дирекция Дунавски район
  
• 
  Програма за развитие на селските райони 2014-2020 година.
  
• 
  
  

7. 
   Мерките, които са предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно най-пълно компенсиране на неблагоприятните последствия от осъществяването на плана или програмата върху околната среда
   

7.1. Мерки за отразяване в окончателния вариант на ОУПО

7. 
   Описание на необходимите мерки във връзка с наблюдението по време на прилагането на плана или програмата
   

10. 
    Справка за проведени консултации и за изразените при консултациите мнения и предложения, както и за начина на отразяването им