Доклад за екологична оценка общ устройствен план община бяла гр. Бяла, януари 2017 година

• 
  Промишленост:
  

МЗ "Модул" АД е едно от малкото предприятия, което е запазило своя предмет на дейност - производство на редуктори и метални изделия.

На територията на село Копривец работи фирма "УНИОН - Кехлибар" за производство на пакетиращи машини.

Съществен дял за развитието на икономиката има шивашката промишленост, осигуряваща заетост на 630 души персонал. На територията на Общината има обособени 6 фирми за производство на горно и работно облекло.

Развитие в последните години получава и химическата промишленост основно "Екон - 91" ООД, "Харъб" ООД, "Протекс" ООД, развиваща се в производствена база на бившия завод "Латекс" с производства на латексови изделия, каучукови смеси и технически каучукови изделия.

В областта на химическата промишленост функционират 5 фирми.

Със задоволителен темп и с добра и постоянно подобряваща се материална база се развиват фирмите от хранително-вкусовата промишленост.

В сравнително добри условия и темпове на развитие се реализират дейностите за производство на хляб и хлебни и сладкарски изделия.

В подотрасъл строителство на територията на Общината работят фирмите "Беску" ЕООД, "Кольо Фичето" ЕООД и ЕТ "Илия Михайлов". Тяхната дейност е насочена основно в строителството и ремонта на общински обекти и на отделни фирми. В последните 10-15 години почти няма строителство на индивидуални жилищни сгради.

От прегледа на състоянието на промишлеността и икономическия потенциал може да се твърди, че в Община Бяла функционират предприятия произвеждащи качествена и в голямата си част отговаряща на европейските стандарти продукция със стремеж за непрекъснато обновяване и внедряване на нова съвременна техника и високоефективни технологии.

• 
  Земеделие:
  

В структурата на обработваемата земя най-голям е делът на зърнените култури - пшеница, ечемик и царевица.

Фирмите в последните години успешно се дооборудват с нова съвременна специализирана и високопроизводителна селскостопанска техника.

Ефективността на производството в Общината в зависимост от средните добиви е напълно идентична със средната за Областта.

В направлението трайни насаждения основно място заема дейността на ЕТ "Ценко - 95" - ООД за оглеждане, размножаване и търговска дейност с лозов посадъчен материал, с очертаващи се трайни тенденции в задоволяване, както на вътрешния пазар, така също и засилено навлизане на външния пазар.

Животновъдството е съсредоточено основно към личните стопани в дребни ферми, като средногодишното поголовие крави е около 1000 бр., свине - 5000 бр., кози - 2800 бр. и пчели - 2500 бр. семейства. В последните години се развива и птицевъдство.

Застъпено е и производството на семена и посадъчен материал.
2.1.1. Атмосферен въздух

Районът на гр. Бяла попада в умерено-континенталната климатична област, която представлява продължение на Средноевропейската умереноконтинентална климатична зона. Климатът се формира под влияние на различно трансформираните от локалния релеф влажни океански въздушни маси, а през студеното полугодие и от нахлуващи от североизток континентални въздушни маси. Голямо е влиянието на река Дунав. Сравнително по-слабо е влиянието на студените арктични въздушни маси, идващи от север и на тропични въздушни маси от юг.

- Температура на въздуха – Средната годишна температура на въздуха за Бяла е 11.6°С, средната минимална температура е 5.4°С, а средната максимална 17.3°С .

- Влажност на въздуха. Средногодишната относителна влажност за Бяла е 75% с максимум през зимните месеци. В района на обекта относителната влажност е по-висока. Високата относителна влажност спомага за задържане на фино диспергираните прахови частички в приземния слой на атмосферния въздух.

- Мъгли. Максимумите на относителната влажност и облачността през зимния период корелират в максимумите на мъглите. Броят на дни с мъгли за Бяла е нисък 12 - 13 дни годишно. Максимумът на мъглите е през зимата (около 28 - 29 дни от ноември до март), като през летните месеци пада до 1 - 2 дни. Мъглата благоприятства за повишаване концентрацията на замърсителите в атмосферния въздух, но благоприятсвува за омокрянето на газо-праховите смеси.

- Режим на валежите. Валежите имат подчертано очистващо действие за атмосферния въздух. По данни от станция Бяла, годишната сума на валежите е 595 мм. Разпределението й по сезони е следното: максимум на валежите през лятото 211 мм и пролетта 154 мм, средни през есента 118 мм и минимум през зимата 111 мм. Валежите са чести и краткотрайни и ефективно намаляват нивото на замърсителите в атмосферния въздух.

- Вятърът и тихото време влияят върху степента на хоризонтално разсейване на атмосферните замърсители. Преобладаващите ветрове за района са от север/северозапад/запад на изток. Районът се характеризира със сравнително ниска честота на тихо време – 35.9%.

Данните за Розата на ветровете и съответните скорости по посока, набавени от хидрометеорологичните станции в района, са представени в Таблиците по долу.

Таблица № 2.1.1-1 Средномесечна скорост на вятъра

I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	Год
1.7	1.8	2.0	2.2	1.9	1.7	1.5	1.5	1.3	1.1	1.4	1.4	1.6

Вятърът в Гара Бяла е предимно в направлението север/северозапад/ запад - изток, разпределен основно по посоките N (17.8%) и E (12.9%), със скорост по съответните посоки от 2.6 до 3.3 м/сек. „Тихото” време в района през годината е със сравнително висок за страната процент (35.9%).

Таблица № 2.1.1-2 Средна скорост на вятъра в м/сек по месеци и посока (гара Бяла)

Таблица № 2.1.1-3 Честота на вятъра по посока и тихо време в % (гара Бяла)

Посоки	I	II	III	IV	V	VI		VII	VIII	IX	X	XI	XII
N	24.9	26.2	23.6	20.2	13.4	10.2		12.4	16.8	16.7	13.8	18.4	17.5
NE	9.3	9.6	14.0	9.6	11.4	8.9		8.3	11.8	14.4	17.1	11.8	11.5
E	7.8	6.4	16.4	15.6	18.3	12.5		11.9	13.0	16.5	14.5	11.8	11.0
SE	7.2	4.9	6.1	9.2	9.3	13.0		10.6	9.3	7.9	9.4	8.8	7.8
S	14.0	12.5	8.9	13.2	12.2	16.9		13.2	13.2	7.9	6.2	10.1	18.5
SW	8.4	7.5	5.9	8.6	10.2	11.9		13.3	9.6	8.4	12.4	9.8	9.6
W	19.1	20.7	13.7	11.5	14.7	17.9		18.9	12.0	11.2	14.7	16.1	17.1
NW	9.3	12.2	11.5	12.1	10.5	8.6		11.4	14.3	16.9	11.9	13.2	9.5
Тихо	34.6	35.4	32.8	26.0	29.9	34.9		36.9	36.8	38.4	40.2	39.4	45.3

За територията на община Бяла е характерно слабо развита промишленост, съсредоточена основно в общинския център. Значителна част е заета от селскостопански и горски територии.

Характерно за района е липсата на промишлени замърсители на атмосферния въздух, и наличието предимно на замърсители от битов характер – по време на отоплителния сезон. Основен проблем, както и на всички общини в Р България е замърсяването с прахови частици през отоплителния период на годината, поради използването на твърди горива за отопление от жителите на общината.

Промишлени източници на емисии в атмосферия въздух са съсредоточени главно в гр. Бяла и гара Бяла. Тук са разположени производствени предприятия главно в областта на химическата и преработвателната промишленост.

Качеството на атмосферния въздух в района на община Бяла се определя като „много добро”, а средата – с много добра асимилационна и възстановителна способност.

За оценка на и анализ на съществуващото състояние на атмосферния въздух за района на община Бяла, в ДЕО ще се ползва:

- публична информация от сайта на РИОСВ – Русе – доклади за състоянието на околната среда, отчети и планове за контролна дейност;

- публични данни от сайта на ИАОС;

- информация, предоставена от компетентните органи в хода на консултациите по разработване на ДЕО.
2.1.2. Повърхностни и подземни води

1. 
   Повърхностни води
   

Река Янтра е най-големият старопланински дунавски приток. Дълга е 285 км, с водосборната област с площ от 7 869 км². Води началото си от подножието на връх Х. Димитър при кота 1 340 м. Реките, които образуват хидрографската мрежа на р. Янтра са къси, маловодни и с непостоянен воден режим. Средния многогодишен отток на р. Янтра при устието й възлиза на 49.9 м³/сек. Модулът на оттока е 6.35 л/сек/км², а екстремалните количества се изменят от 15.83 (минимален отток) до 96.02 м³/сек (максимално отточно количество).

Територията на община Бяла почти изцяло попада в поречието на река Янтра – повърхностен воден обект „Река Янтра от вливане на р. Елийска при Полски Тръмбеш до устие“ с код BG1YN130R1029.

Малка част от землището на общината – с. Копривец, Дряновец и Лом Черковна (югозападно) попада в поречието на река Русенски Лом – повърхностно водно тяло „Река Баниски Лом до яз. Баниска, вкл. притоци Дюлгердере и Каяджик след яз. Бойка“ с код BG1RL200R003.

Язовирите и езерата на територията на Община Бяла са общо 10 бр., като от тях няма самостоятелни водни тела.

На територията на общината се намират следните (микро) язовири (язовирите „Кенеза” и „Тифчева гора” са недействащи, поради неизправни съоръжения):

- яз. „Кърча” – с. Бистренци – площ 22 дка; полезен обем 18500 м3 ;

- яз. „Кенеза” – с. Бистренци – 32 дка; полезен обем 10000 м3 ;

- яз. „Тифчева гора” – с. Бистренци – 36,7 дка; полезен обем 34000 м3 ;

- яз. „Пет кладенци” – с. „Пет Кладенци” – 14 дка; полезен обем 16900 м3 ;

- яз. „Радева чешма” – с. Лом Черковна – 45,9 дка; полезен обем 47000 м3 ;

- яз. „Пазвантска чешма” – с. Лом Черковна – 19,5 дка; полезен обем 22000 м3 ;

- яз. „Бахчите” – с. Босилковци -163,4 дка; полезен обем 154000 м3 ;

- яз. „Карашлъка” – с. Пейчиново – 203 дка; полезен обем 205000 м3 .

По отношение на управление на риска от наводнения по смисъла на ДИРЕКТИВА 2007/60/ЕС, изменение в националното законодателство чрез Закона за водите от м. август 2010 г., е извършена предварителна оценка на риска.

Със Заповед № РД-744/01.10.2013 г. на Министъра на околната среда и водите са утвърдени районите със значителен потенциален риск от наводнения по смисъла на чл. 146г от Закона за водите. На територията на община Бяла попада район с код BG1_APSFR_YN_011 р. Янтра между градовете Полски Тръмбеш и Бяла. В района попадат землищата на гр. Бяла и с. Стърмен. Определен е като район с висок риск.

Територията на община Бяла, както и почти целия Дунавски басейн попада в т.нар. „уязвима зона” и „чувствителна зона“. На територията на община Бяла няма зони за защита на питейни води от повърхностни водни обекти.

• 
  Източници на замърсяване на повърхностни води
  

Като точкови източници на замърсяване на повърхностните води се разглеждат зауствания на канализационни системи или площадкови канализации в повърхностни водни обекти:

Данни за ГПСОВ – Бяла: Изпълнена е по проект № DIR-51011116-19-58 „Интегрирано управление на водите на територията на гр. Бяла, област Русе”. Капацитетът на ГПСОВ е 14 100 ЕЖ и в нея се пречистват отпадъчни води от територията на град Бяла и гара Бяла. Пречистените отпадъчни води заустват в р. Беленска река, приток на р. Янтра.

Друг точков източник на замърсяване на повърхностните води са производствени предприятия с издадени разрешителни за заустване – предимно в река Янтра на територията на град Бяла.

2. 
   
   Изтегляне 0.76 Mb.
   
   Сподели с приятели: