Доклад за икономическо развитие и политики в България на бан за 2016 г прогнозира

Автор: Десислава Антова

30.05.2016 13:05:53

Годишният доклад за икономическо развитие и политики в България на БАН за 2016 г. прогнозира забавяне на темпото на растеж до около 2 %.

В него изминалата 2015 г. се определя като година на продължаващо възстановяване на икономиката с ускоряващ икономически растеж от 3 % в сравнение с предходните две години. Основен принос за този растеж има износът, който се увеличава със 7,6 %.

Вътрешното търсене за втора поредна година има положителен принос към растежа. Освен него за положителния растеж влияние има и ускорената реализация на проекти в края на програмния период по оперативните европрограми. Доц. Виктор Йоцов, член на авторския колектив на доклада, смята, че по този начин изкуствено е вдигнат растежът.

Той заяви, че прогнозата на Икономическия институт на БАН отчита, че през следващата година ще има намаление на външното търсене и на износа и те няма да са така силен двигател на растеж. „Нямаме какво толкова да изнасяме и едва ли можем да разчитаме на външния сектор да е локомотив – двигател на растежа”, коментира доц. Йоцов.

За 2016 г. се очаква с 1 % нарастване на заетостта, средногодишната инфлация ще бъде около 0 %.

„Възможно е за трета поредна година инфлацията да бъде отрицателна”, коментира още доц. Йоцов. По думите му 2015 г. е особена с това, че за трета поредна година е трябвало да се прави актуализация на бюджета. Ако през 2013 г. и 2014 г. актуализацията е била наложителна заради смяната на правителствата, то през 2015 г. тя е била вкарана с гласуването на бюджета за 2016 г., като, по думите на Виктор Йоцов, до последно се е отричала необходимостта от актуализация на бюджета.

Той каза още, че явно има проблем с прогнозирането на приходите и разходите в бюджета и на неговото салдо.

„Имаме проблем с адекватното прогнозиране на финансовите потоци”, коментира още Йоцов. По думите му проблем остава и процентът, заложен в Закона за публичните финанси на публичните средства, преразпределяни от държавата, които са ограничени до 40 %. За сравнение в Европа те са доста по-високи.

Виктор Йоцов отбеляза, че се запазва неприятното съотношение между преките и косвените данъци. Той обобщи, че неравенството в икономиката се увеличава, а една от причините за това е данъчната политика. Била необходима научна дискусия за това.

Доц. Йоцов коментира, че по отношение на разходната част в бюджета се прави извод, че през последните години темпът на растеж на разходите по консолидираната фискална програма трайно изпреварва растежа на БВП. Делът на разходите към БВП се повишава от 34,9 % през 2007 г. до 40,1 % през 2015 г.

„Разходната част на бюджета продължава да е заложник на конюнктурни политически интереси”, коментира още доц. Йоцов.

http://bnr.bg/post/100697394/ucheni-ot-ban-prognoziraha-zabavane-na-ikonomicheskia-rastej-za-2016-g

Учени от БАН прогнозираха забавяне на икономическия растеж за 2016-а

Автор: Наталия Ганчовска

Забавяне на икономическия растеж за 2016 година прогнозираха учени от БАН.

Прогнозираният ръст на икономиката е по-нисък с 1 процент в сравнение с предходната година заради приключването на предишния програмен период по оперативните програми и все още незадвижените проекти по новите. Признаците на оживление в някои от важните търговски партньори се отразяват благоприятно върху външното търсене и обемите на износа, но несигурността като отличителна черта както за световната, така и за българската икономика задържа инвеститорите от инициирането на нови проекти в очакване на по-добри перспективи.

Тенденциите в развитието на пазара на труда са положителни. За втора поредна година заетостта нараства, а безработицата спада с 2 процента.

Като тревожно икономистите определят намаляването на броя на работната сила, което се дължи както на демографските процеси, така и на изтичането на работна сила от пазара на труда.

Нарастването на работната заплата отбелязва известно ускорение, като през 2012-2014 година ръстът е бил между 6 - 6,5 процента, а през 2015 година достига близо 9 процента. Същевременно нараства и производителността на труда с 2,6 на сто.

Забавяне на икономическия растеж до 2% през 2016 година прогнозират от икономическия институт на Българската академия на науките (БАН) в своя анализ за развитието на икономиката на страната през следващите три години.

Прогнозата на БАН е по-консервативна от тази на други международни институции - Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) например очаква ръст от 2,5% през тази и следващата година, а от Международния валутен фонд (МВФ) - от 2,3 на сто. 

Причините за забавянето на ръста са комплексни, но основно влияние ще имат външните фактори.

През 2015 година износът отново е бил двигател на икономически растеж и обемите се възстановяват след спада през 2014 година, посочи един от авторите на доклада - доц. Виктор Йоцов.

Данните сочат, че през миналата година сме изнесли стоки и услуги за рекордните 29 млрд. евро, което е с 1 млрд. евро повече спрямо 2014 година, допълни неговият колега ас. Недялко Несторов. Обемите също се увеличават – със 7,6 на сто, допълни той.

Причината за това увеличение е ниската цена на петрола и известното оживление в еврозоната. На трети пазари обаче ръстът на износа е с едва 0,5%, като за някои държави като Турция и Сингапур, например, има значително намаление на износа.

Йоцов посочи още, че през 2016 година се очаква известно забавяне на износа, но вътрешното потребление ще гарантира положителното развитие на българската икономика.

Експертите от БАН бяха категорични още, че 2015 година е била „особена“ - приключваха се проекти от миналия програмен период, което е довело до изкуствено повишаване на икономическия растеж. През тази година обаче европейските програми тепърва стартират, а и износът се свива.

Като цяло глобалната икономика се забавя – основно заради ограничаването на растежа в Китай, Индия и Бразилия, и това не може да не окаже въздействие и върху българската икономика, която е отворена, посочи още Йоцов. Свиването на развиващите се икономики оказва въздействие върху цените на суровини и метали, които съставляват голяма част от износа на България.

Недялко Несторов припомни, че над 90% от износа на България са стоки с ниска добавена стойност.

Влияние върху външните фактори за икономиката на България ще окаже и политиката на централните банки. Има сериозен натиск към Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши лихвата, но това би имало „пагубно“ влияние върху южните членове на валутния съюз, които имат проблеми с дълговете си.

Затова и външният сектор не е фактор за растеж в краткосрочен и средносрочен план, е мнението на икономистите от БАН. Нещо повече – възможностите за растеж от външния сектор вече са изчерпани, смята Виктор Йоцов. За него в момента България има осигурени пазари, благодарение на членството си в ЕС, но пък експортният ни потенциал е силно нарушен – нямаме какво толкова да изнасяме.

За сметка на това вътрешната среда през последните месеци е спокойна. Изборите в края на 2015 година са потвърдили политическото статукво, а миграционният натиск няма макроикономически последици за страната, категорични са експертите.

От БАН обаче предупреждават, че няма яснота за какво се харчат средствата от заемите, които привлича правителството. Наблюдава се ръст и на държавния дълг, и на фискалния резерв, не е ясно и защо се поддържа толкова голям бюджетен излишък, каза от своя страна Григор Сарийски. Той успокои, че страната е далеч от дългова спирала, притеснителна обаче е липсата на прозрачност за какво се харчат парите, а и извод на Световния икономически форум е, че държавните средства у нас се „прахосват“.

Според него цената на привлечения капитал през 2016 година ще расте.

По отношение на банковата система през 2015 година единствената добра новина е възстановяването на доверието, посочи още икономистът. Прави впечатление обаче, че нито бизнесът, нито гражданите теглят кредити, депозитите растат, но в същото време се увеличава и печалбата на банките.

Това се дължи най-вече на нови такси или повишаването на съществуващите такси и това означава, че печалбата на банките е "изцяло за сметка на депозантите“. Според Сарийски спестяванията на населението все още растат, но тенденцията едва ли ще се запази до края на 2016 година.

Основен проблем за сектора остава големият процент на лоши кредити, посочи още експертът.

Според него има възможност за консолидация на банковия сектор, тъй като стрес тестовете може да окажат натиск върху малките банки през 2017 година, особено ако има предписания за увеличаването на капитала. Очакванията са, че през следващата година ще започне и изчистването на лошите кредити в сектора.

По отношение на пазара на труда през 2015 година се наблюдава „драматичен“ спад на безработицата и увеличаване на заетостта, посочи от своя страна Любомир Димитров. За него по отношение на заетостта основно влияние има частният сектор и няма „изкуствен“ принос от страна на държавата.

През 2015 година се ускорява и номиналният ръст на работната заплата – до 8-8,5%. През 2013 – 2014 година този ръст е бил в рамките на 6-6,5 на сто.

Липсва обаче квалифицирана работна сила – доскоро това е било традиционно в някои сектори, като строителство например. През 2015 година обаче това се наблюдава вече и в сектори като услуги.

Проблем в следващите години може да се окаже и фактът, че ръстът на работната заплата изпреварва увеличението на производителността на труда, посочи още Димитров. Според него решение на този проблем трябва да дойде и от страна на работодателите, които да осигурят повишаване на квалификацията на своите служители, както и от държавата, която да стимулира инвестициите в човешкия капитал. Роля има и самият служител, който също трябва да работи за повишаването на своите умения.

Очакванията на Димитров са към 2018 година безработицата да падне под 8 на сто. Заетостта също се повишава, прогнозира още той. 

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1579334

БАН: Външният дълг става неконтролируем

30 май 2016 14:08 | Редактор: Антония Чорева

Придържането към сегашната политика по външния дълг, характеризираща се с липса на адекватни цели за дългосрочно развитие и ниска прозрачност на използване на акумулирания публичен ресурс, постепенно ще доведе българската икономика до състояние, в което дългът ще стане неконтролируем, а неговото обслужване - невъзможно.

Това заяви финансистът доц. Григор Сарийски на брифинг на Института за икономически изследвания на БАН по време на представяне на годишния им доклад за 2015 г. за икономическото развитие на България.

Разбира се, все още е рано да се говори за този етап, но при запазване на тенденциите от изтеклите две години, за един обозрим период от 5-7 г., може да се предположи, че неблагоприятният сценарии е повече от вероятен, допълни ученият.

За външния дълг, за задлъжнялостта на страната говори доц. Григор Сарийски. През последните години се увеличават дългът и фискалният резерв, но всичко това става за сметка на доходите и събираемостта на приходите, каза той. Къде отиват останалите пари не се знае, продължи финансистът.

В последно време се теглят пари, които стоят като излишък и не е ясно за какво са те. През 2011 г. цената на финансиране ни държеше на 11-12 място в ЕС, сега сме след 20-то място, т.е. финансираме се на доста скъпа цена. Все още имаме ниска задлъжнялост - 26%, засега сме далеч от сценария за дългова спирала, но у нас съществува и феноменът на прахосничество, според статистика на Световния икономически форум.

Ако има нещо положително в банковия сектор през 2015 г., то е установеното доверие в местните банки, но нито бизнесът, нито населението имаха желание да теглят кредити, продължи доц. Сарийски. Гражданите обаче не са оптимистично настроени за бъдещето си и хората спестяват от разходи за образование, за здравеопазване, за пътувания и др.

Обемите по „нов бизнес" показват понижение също. Независимо че кредитите намаляват, има увеличение на приходите на банките. Част от причината са големите такси за сметка на депозантите, а и те вече са си изработили достатъчно устойчива рамка, гъвкави са същевременно, за да си запазят високите печалби, поясни Сарийски.

Доц. Виктор Йоцов говори за външната среда за икономиката на България. Тя беше спокойна, мигрантският проблем също нямаше отражение върху икономическите показатели, каза той. Но се забави глобалният растеж на БВП, особено на развиващите се икономики, което дава отражение на търсенето на суровини и материали. Това, разбира се, дава отражение и у нас - ниски темпове, високи съпровождащи рискове, финансовият сектор все още не се е възстановил след кризата от 2008 г. и др.

Цените на някои основни стоки са повлияни от това, че сме зависими от външните пазари- намаляват цените на енергоресурсите, цените на суровини падат в номинален размер, коментира доц. Йоцов. Което означава, че условията на търговията се влошават и външният сектор не може да бъде стимул за растеж в средносрочен и дългосрочен план.

Положителното е, че през 2015 г. и вътрешните, и външни фактори действаха в една посока- надяваме се растежът да остане положителен, макар и нисък, отбеляза доц. Йоцов.

Тази година ще станем свидетели на забавяне на темпа на растеж до 2%, заради бавното стартиране на европрограмите, за разлика от 2015 г., когато те допринесоха значително за неговия темп. През 2016 г. се очаква средногодишната инфлация да бъде нула, каза той. Възможно е да бъде и отрицателна, но трябва да се изчака резултатът от летните месеци. А ниското търсене на кредити от страна на честния сектор и провеждащите се стрес тестове способстват също за намаляване на растежа, подчерта доц. Йоцов.

Доцентът се върна и на един смущаващ фактор - актуализацията на бюджета за 2015 г. за трета поредна година.

„Имаме проблем с прогнозирането на финансовите потоци", каза той. „Малък е процентът на преразпределение на приходите у нас през бюджета за разлика от други европейски страни.

Наблягаме на косвените данъци, които са регресивни, през последните години неравенството в икономиката се увеличава и една от главните причини е данъчната политика. Налага се да се направи една академична дискусия за този проблем", подчерта доц.Йоцов. Запазват се ниските данъчни ставки, но заедно с това има повишени изисквания към държавата за икономическия живот.

Трябва да се разчита или на едното или на другото, но не в такава корелация. При разходите имаме нарастване, без да има съответствие с проходите и повишаването на БВП, което говори за конюнктурни политически интереси, отбеляза доц. Йоцов. Той посочи и силно негативния ефект от нарастването на дълговото бреме.

През 2016 година БВП ще се увеличи с около 2%, заетостта ще се увеличи с 1%, а инфлацията ще е около нулата.

През 2015 година имахме относително висок ръст на БВП - около три процента. Растежът се дължеше най-вече на увеличеното използване на пари от еврофондовете, което изкуствено повиши БВП, добави той.

В института очакват заетостта през 2016 година да се увеличи с един процент, а инфлацията да е около нулата. Възможно е за трета поредна година да има и дефлация, но това ще се разбере не по-рано от есента, добави Виктор Йоцов.

Положително салдо на бюджета може да се очаква чак през 2018 година, допълни той.

През 2015 година мотор на ръста на БВП беше износът, но това са възстановени нива от предходни години. Навремето имаше какво да изнасяме, но нямахме пазари, а сега пазари има, но няма какво да се изнася, каза доц. Виктор Йоцов. Българската икономика е силно отворена, ние сме зависими от партньорите и международните цени - от една страна, енергоресурсите паднаха, но паднаха и цените на суровините и материалите, които пък са основно перо в нашия експорт. Външният сектор няма да е устойчив фактор на растежа на българската икономика в близък и средносрочен план, защото има забавяне на икономическия растеж в развиващите се страни, каза още доц. Йоцов.

Основен въпрос за икономиката на ЕС остава кога Европейската централна банка ще започне да вдига лихвите. Има държави от ЕС с висок дълг и повишаване на лихвите ще има пагубно влияние върху тях, смятат икономистите от БАН.

Приключи времето на ниските лихви, вече може да се очаква повишаване на лихвите от страна на FED и на Европейската централна банка, е мнението на икономистите от БАН. Те очакват задържане и бавно повишаване на цените на стоките и суровините, както и леко повишение на външното търсене за тези стоки.

Надяваме се Министерството на финансите да спази размера на дефицита и да не надвиши записаните в бюджета нива, посочиха от института. През последните години неравенството в икономиката се увеличава и една от причините е използването най-вече на косвени, отколкото на преки данъци, смятат в БАН.

В страната има ниски данъчни ставки, което не е лошо, но същевременно искаме държавата да има голямо участие в икономическия живот. Това е невъзможно - трябва да изберем един от тези приоритети, каза Виктор Йоцов.

България има ниско разпределение на БВП през бюджета - около 40-41 процента, докато средното ниво за ЕС е 48-49 процента. Парите за образование и за здравеопазване в нашата страна са сравнително малко, но пък сме на първо място в разходите за ред и сигурност като процент от БВП, каза още доцент Йоцов.

Източник: iStock/Guliver

"С износа се очертава по-дългосрочен проблем. Ако навремето имахме какво да изнасяме, а нямахме пазари, сега е обратното - нямаме какво толкова да експортираме. Това означава, че няма да можем да разчитаме на износа като на локомотив", коментира доц. д-р Виктор Йоцов.

По думите му миграционният натиск има негативно влияние върху икономиката ни, но не и сериозни макроикономически последици към момента. Във външната среда проблемите са забавянето на глобалния растеж на БВП, поевтиняването на някои основни стоки, които България традиционно изнася, както и изчерпване на ефектите от политиката на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Според данните в доклада износът през миналата година е бил рекорден. Той е 29 млрд. евро, което с 1 млрд. евро повече в сравнение с 2014 г. Увеличението се дължи на ниските цени на петрола и лекото оживление в еврозоната. Запазва се преобладаващият експорт на суровини, като най-голям дял имат цветните метали и техните руди. Вносът също бележи повишение.

Според доц. Йоцов третата поредна актуализация на бюджета миналата година е притеснителна, тъй като не е била наложена от конкретна причина като например смяна на правителство и се е извършила някак тихомълком.

Сред предизвикателствата пред бюджета са ниската степен на преразпределение на БВП от държавата, ограничените разходи, нблагоприятното съотношение между преки и косвени данъци. Има подобрение при събираемостта, но все още сме далече от максимума. 

"България е първа в Европа по разходи за службите, МВР и т.н. А ефективността е доста спорна - не сме забелязали драстично намаляване на престъпността или корупцията", коментира доц. Йоцов.

Външен дълг и банков сектор

Очаква се през 2016 г. тенденциите при външния дълг да продължат. Цената на финансирането на външния дълг ще се повиши. Далеч сме от сценария за дългова спирала, но имаме проблеми с прахосничеството и прозрачността на правителствената политика, смятат експертите.

Спестяванията няма да продължат да нарастват, смятат още от БАН. Към края на годината те ще бъдат на нива, близки до тези от началото. За кредитирането се очаква нулева година, не на последно място заради засилването на кредитния туризъм - банките се опитват да "откраднат" клиентите си едни от други. Понижените лихви по депозитите няма да доведат до поевтиняване и на кредитите. Нивото на лошите кредити ще продължи да бъде високо. Ще се засили процесът на консолидация и поради това - натискът върху малките банки.

Най-оптимистичните данни са именно в тази сфера. Заетостта бележи увеличение, а безработицата - рязък спад през 2015 г. Ръстът на заетостта се дължи изцяло на частния сектор, държавата няма никакъв принос. Ръст има във всички сектори без селското стопанство. Високото образование продължава да е по-сигурна гаранция за намиране на работа. При лицата с ниско образование се наблюдава по-голям проблем.

През 2016 - 2018 г. се очаква заетостта да продължи да нараства, а безработицата да продължи да намалява, но не с такива темпове, тъй като ще бъде все по-трудно да се слезе под постигнатите нива. През тази година стойността на безработицата ще бъде 8,4%, а през следващите две ще слезе под 8 на сто.

http://www.bta.bg/bg/c/IK/id/1345819

През 2016 година брутният вътрешен продукт ще се увеличи с около два процента, а инфлацията ще е около нулата, смятат от БАН

30 май 2016 / 13:40

София, 30 май /Христо Воденов, БТА/ През 2016 година брутният вътрешен продукт /БВП/ ще се увеличи с около два процента, каза в националния пресклуб на БТА доц. д-р Виктор Йоцов от Института за икономически изследвания на БАН.

През 2015 година имахме относително висок ръст на БВП - около три процента. Растежът се дължеше най-вече на увеличеното използване на пари от еврофондовете, което изкуствено повиши БВП, добави той.

В института очакват заетостта през 2016 година да се увеличи с един процент, а инфлацията да е около нулата. Възможно е за трета поредна година да има и дефлация, но това ще се разбере не по-рано от есента, добави Виктор Йоцов. Положително салдо на бюджета може да се очаква чак през 2018 година, допълни той.

През 2015 година мотор на ръста на БВП беше износът, но това са възстановени нива от предходни години. Навремето имаше какво да изнасяме, но нямахме пазари, а сега пазари има, но няма какво да се изнася, каза доц. Виктор Йоцов. Българската икономика е силно отворена, ние сме зависими от партньорите и международните цени - от една страна, енергоресурсите паднаха, но паднаха и цените на суровините и материалите, които пък са основно перо в нашия експорт. Външният сектор няма да е устойчив фактор на растежа на българската икономика в близък и средносрочен план, защото има забавяне на икономическия растеж в развиващите се страни, каза още доц. Йоцов.

Основен въпрос за икономиката на ЕС остава кога Европейската централна банка ще започне да вдига лихвите. Има държави от ЕС с висок дълг и повишаване на лихвите ще има пагубно влияние върху тях, смятат икономистите от БАН. Приключи времето на ниските лихви, вече може да се очаква повишаване на лихвите от страна на FED и на Европейската централна банка, е мнението на икономистите от БАН. Те очакват задържане и бавно повишаване на цените на стоките и суровините, както и леко повишение на външното търсене за тези стоки. Надяваме се Министерството на финансите да спази размера на дефицита и да не надвиши записаните в бюджета нива, посочиха от института.

През последните години неравенството в икономиката се увеличава и една от причините е използването най-вече на косвени, отколкото на преки данъци, смятат в БАН. В страната има ниски данъчни ставки, което не е лошо, но същевременно искаме държавата да има голямо участие в икономическия живот. Това е невъзможно - трябва да изберем един от тези приоритети, каза Виктор Йоцов. България има ниско разпределение на БВП през бюджета - около 40-41 процента, докато средното ниво за ЕС е 48-49 процента. Парите за образование и за здравеопазване в нашата страна са сравнително малко, но пък сме на първо място в разходите за ред и сигурност като процент от БВП, каза още доцент Йоцов.