БАН: Външният дълг може да стане неконтролируем, а обслужването му невъзможно

• 
  май 30, 2016
  
• 
  Автор: Economix
  

Икономическият институт на БАН очква темповете на икономиката да се забавят рязко, като ръстът на БНБ се понижи от 3% през миналата година до 1.9% през 2016 г.

По икономически сектори през 2015 г. най-голямо впечатление прави положителният принос на корективите, които са нараствали с 12.7% в реално изражение. Това увеличение се дължи както на растежа на приходите от акцизи и ДДС, така и на отрицателната инфлация в страната. Промишлеността и недвижимите имоти имат съответно принос от 0.6 и 0.4 пр.п. През 2015 г. единствено селското стопанство има отрицателен принос към растежа. През последните години три сектора показват относително стабилни темпове на растеж – професионалните и други дейности, търговията, транспорт и хотелиерство и информацията и далекосъобщенията.

30-05-2016 г. 14:42 ч.

Учени от БАН прогнозираха, че външният дълг на България ще излезе от контрол до 5-7 години, ако се запазят сегашните тенденции на неяснота при харченето на привлечения кредитен ресурс. Според доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН се теглят външни заеми и се формира бюджетен излишък, но няма стратегически цели и не е ясно как се харчат парите.

През 2011 г. цената на финансиране ни държеше на 11-12-о място в ЕС, сега сме след 20-ото място, коментира доцентът и добави, че това означава, че България получава пари от финансовите пазари на висока цена.

Доцентът допълни, че задлъжнялостта на България все още остава ниска – около 26 % от БВП, но тенденцията е на растеж.  

Учените от БАН констатират спад на кредитите, изтеглени от фирмите и населението, но в същото време ръст на печалбите на банките. Според тях това се дължи на високите банкови такси.

Доцент Виктор Йоцов прогнозира, че през 2016 инфлацията ще бъде нулева или дори отрицателна, като се мотивира със свитото кредитиране и намаляващото потребление.

Икономистите от БАН предвиждат също така и забавяне на ръста на БВП, което се дължи предимно на глобални фактори.  

Автор:  PlovdivskiNovini.bg Публикувана в Бизнес Понеделник, 30 Май 2016 17:01

2015 е втората успешна година за пазара на труда както по отношение на увеличаването на заетостта, така и при намаляването на безработицата в страната. Това стана ясно днес при представянето на Годишния доклад за икономическо развитие и политики в България на Института за икономически изследвания при БАН.

Забелязва се увеличение на разкритите нови работни места във всички сектори на икономиката, без селското стопанство, като едновременно с това се повишава и образователното ниво на заетите, заяви Любомир Димитров от Института. По думите му основен принос за намаляване на безработицата през изминалата година се дължи на активността на работодателите, но и на намаляването на броя на  работната сила. Тази изключително тревожна тенденция се дължи както на демографски процеси, така и на изтичане на работна сила от пазара на труда, подчерта икономистът.  Прогнозата му за следващите 3 години е да продължи да нараства търсенето на труд, като основен фактор за това ще е ръстът на икономиката от 2 до 2.7%. Заедно с увеличаването на заетостта ще продължи и процесът на намаляване на безработицата, макар темповете му да се забавят в сравнение с 2014-2015 г. – средногодишното й ниво за 2016 г. се очаква да бъде 8.4%.

Независимо от тези положителни тенденции, проблемът пред пазара на труда от една страна е нарастващият риск от липса на работна ръка, а от друга – дисбалансът между производителността на труда и ръста на средната работна заплата, смятат икономистите на БАН. Затова, основно средство за постигане на устойчив икономически растеж е достигане на висок ръст на производителността на използваните производствени фактори, в т.ч. трудовия ресурс, подчертават те.

Годишният доклад на Института за икономически изследвания при БАН изследва състоянието и развитието на националното стопанство през 2015 г. и представя прогнозни оценки за икономическото развитие за периода от 2016 до 2018 г. Традиционно в него са разгледани основните сектори на икономиката, анализиран е пазарът на труда, отделено е внимание и на влиянието на емиграцията върху социално-икономическото развитие на страната. Основният фокус в доклада за тази година е поставен върху аграрния сектор и неговия потенциал да стимулира икономическото развитие и растежа в България, който ще бъде представен на 6 юни 2016 г.

Докладът се състои от 3 части и 10 глави. В него изминалата 2015 г. се определя като година на продължаващо възстановяване на икономиката с ускоряващ икономически растеж от 3% в сравнение с предходните 2 години. Основен принос за този растеж има износът, който се увеличава със 7,6 %.

Прогнозираният ръст на икономиката е по-нисък с 1% в сравнение с предходната година заради приключването на предишния програмен период по оперативните програми на ЕС и все още незадвижените проекти за следващите 5 години заяви доц. д-р Виктор Йоцов от Института. Признаците на оживление в някои от важните търговски партньори се отразяват благоприятно върху външното търсене и обемите на износа, но несигурността като отличителна черта както за световната, така и за българската икономика задържа инвеститорите от инициирането на нови проекти в очакване на по-добри перспективи, добави той.

Перспективи пред България за тази и следващите 2 години са по-скоро положителни, но рисковете остават относително високи, подчерта и ас. Недялко Несторов от Института. По думите му в средносрочен план може да се очакват темпове на икономически растеж около 2-3%. Предвид европейската ориентация на външнотърговските потоци, едва ли може да се разчита много на износа като значим фактор на растежа, доколкото страните от ЕС продължават да са в състояние, близко до стагнация, подчертаха икономистите на БАН. Прогнозата им за следващите няколко години е, че външното финансиране под формата на преки чуждестранни инвестиции също ще бъде далеч от нивата, постигнати в годините преди голямата глобална финансова криза. Затова както в краткосрочен, така и в средносрочен план, растежът ще остане по-скоро нисък и нестабилен.

Налице са основания да твърдим, че средносрочните политики, заложени във фискалната рамка, няма да доведат до съществени промени във вътрешната среда по отношение на факторите на растежа, смята доц. д-р Виктор Йоцов. Затова препоръчителната политика във фискалния сектор, според него, е за запазване на фискалната стабилност, но при ясно открояване на стимулиращите растежа публични разходи като инвестиции в образованието, здравеопазването и икономическата инфраструктура.

По отношение на фискалната политика тенденцията на умерено нарастване на задлъжнялостта на държавата ще продължи. В средносрочен план фискалната политика е изправена пред сериозни предизвикателства, които налагат вземането на отговорни политически решения, много от които ще са непопулярни, смята доц. д-р Григор Сарийски. По думите му държавният дълг в края на 2015 г. е вече над 26% от БВП, като, съпоставено с други страни както в региона, така и общо в ЕС, това ниво на външна задлъжнялост е по-скоро ниско, но темповете на нарастване са притеснително високи.

Икономистите на БАН: 2015-а е втора успешна година за пазара на труда

Източник: Plovdiv24.bg 17:38 / 30.05.2016 Отпечатай Изпрати

© 2015 е втората успешна година за пазара на труда както по отношение на увеличаването на заетостта, така и при намаляването на безработицата в страната. Това стана ясно днес при представянето на Годишния доклад за икономическо развитие и политики в България на Института за икономически изследвания при БАН. Забелязва се увеличение на разкритите нови работни места във всички сектори на икономиката, без селското стопанство, като едновременно с това се повишава и образователното ниво на заетите, заяви Любомир Димитров от Института. По думите му основен принос за намаляване на безработицата през изминалата година се дължи на активността на работодателите, но и на намаляването на броя на работната сила.  Тази изключително тревожна тенденция се дължи както на демографски процеси, така и на изтичане на работна сила от пазара на труда, подчерта икономистът.  Прогнозата му за следващите 3 години е да продължи да нараства търсенето на труд, като основен фактор за това ще е ръстът на икономиката от 2 до 2.7%. Заедно с увеличаването на заетостта ще продължи и процесът на намаляване на безработицата, макар темповете му да се забавят в сравнение с 2014-2015 г. - средногодишното й ниво за 2016 г. се очаква да бъде 8.4%. Независимо от тези положителни тенденции, проблемът пред пазара на труда от една страна е нарастващият риск от липса на работна ръка, а от друга - дисбалансът между производителността на труда и ръста на средната работна заплата, смятат икономистите на БАН.  Затова, основно средство за постигане на устойчив икономически растеж е достигане на висок ръст на производителността на използваните производствени фактори, в т.ч. трудовия ресурс, подчертават те. Годишният доклад на Института за икономически изследвания при БАН изследва състоянието и развитието на националното стопанство през 2015 г. и представя прогнозни оценки за икономическото развитие за периода от 2016 до 2018 г.  Традиционно в него са разгледани основните сектори на икономиката, анализиран е пазарът на труда, отделено е внимание и на влиянието на емиграцията върху социално-икономическото развитие на страната. Основният фокус в доклада за тази година е поставен върху аграрния сектор и неговия потенциал да стимулира икономическото развитие и растежа в България, който ще бъде представен на 6 юни 2016 г. Докладът се състои от 3 части и 10 глави. В него изминалата 2015 г. се определя като година на продължаващо възстановяване на икономиката с ускоряващ икономически растеж от 3% в сравнение с предходните 2 години. Основен принос за този растеж има износът, който се увеличава със 7,6 %. Прогнозираният ръст на икономиката е по-нисък с 1% в сравнение с предходната година заради приключването на предишния програмен период по оперативните програми на ЕС и все още незадвижените проекти за следващите 5 години заяви доц. д-р Виктор Йоцов от Института.  Признаците на оживление в някои от важните търговски партньори се отразяват благоприятно върху външното търсене и обемите на износа, но несигурността като отличителна черта както за световната, така и за българската икономика задържа инвеститорите от инициирането на нови проекти в очакване на по-добри перспективи, добави той. Перспективи пред България за тази и следващите 2 години са по-скоро положителни, но рисковете остават относително високи, подчерта и ас. Недялко Несторов от Института. По думите му в средносрочен план може да се очакват темпове на икономически растеж около 2-3%.  Предвид европейската ориентация на външнотърговските потоци, едва ли може да се разчита много на износа като значим фактор на растежа, доколкото страните от ЕС продължават да са в състояние, близко до стагнация, подчертаха икономистите на БАН.  Прогнозата им за следващите няколко години е, че външното финансиране под формата на преки чуждестранни инвестиции също ще бъде далеч от нивата, постигнати в годините преди голямата глобална финансова криза. Затова както в краткосрочен, така и в средносрочен план, растежът ще остане по-скоро нисък и нестабилен. Налице са основания да твърдим, че средносрочните политики, заложени във фискалната рамка, няма да доведат до съществени промени във вътрешната среда по отношение на факторите на растежа, смята доц. д-р Виктор Йоцов.  Затова препоръчителната политика във фискалния сектор, според него, е за запазване на фискалната стабилност, но при ясно открояване на стимулиращите растежа публични разходи като инвестиции в образованието, здравеопазването и икономическата инфраструктура. По отношение на фискалната политика тенденцията на умерено нарастване на задлъжнялостта на държавата ще продължи. В средносрочен план фискалната политика е изправена пред сериозни предизвикателства, които налагат вземането на отговорни политически решения, много от които ще са непопулярни, смята доц. д-р Григор Сарийски.  По думите му държавният дълг в края на 2015 г. е вече над 26% от БВП, като, съпоставено с други страни както в региона, така и общо в ЕС, това ниво на външна задлъжнялост е по-скоро ниско, но темповете на нарастване са притеснително високи.

БАН:

Не е ясно за какво се харчат новите заеми, алармират учените, прогнозират забавяне на икономиката и на износа

31. Май 2016 , брой: 120   304   0

Икономистите на БАН представиха вчера годишния си доклад за политики и развитие на българската икономика

Икономистите от БАН разкритикуваха остро харчовете на правителството

Юлиана Бончева

БГНЕС Икономистите от БАН предупредиха, че държавният дълг може да стане неуправляем, ако расте със същите бързи темпове.

Няма никакви изгледи България да стане икономически тигър и на този фон бързото нарастване на бюджетните разходи и на държавния дълг е много тревожно. Това обявиха от Института за икономически изследвания при БАН.

Учените, които вчера представиха годишния си доклад за 2016 г., разкритикуваха финансовата политика на правителство по всички фронтове - от лошото прогнозиране на бюджета до растящите разходи на правителството, "складирането" на заеми във фискалния резерв и непрозрачното им харчене. Тяхната прогноза е, че след 3% за 2015 г. тази година икономиката ни с мъка ще постигне 2% ръст, а липсата на подходящи хора за свободните работни места ще е хроничен и тежък проблем, който ще пречи на бизнеса. Експертите от БАН на практика разбиват на пух и прах оптимизма на премиера Бойко Борисов, който "заръча" 4% ръст на БВП за 2016 г.

В началото на 2013 г. държавният дълг е само около 15% от БВП, в края на 2015 г. вече е над 26%, а в края на 2018 г. ще надхвърли 30% от БВП и точно тази висока скорост на нарастване притеснява икономистите наред с неизвестните около изразходването на новите заеми. След като няма заявени големи инфраструктурни проекти, които да се финансират с тези пари, излиза, че ще се запълват текущи дупки в бюджета. Разбира се, част от новите задължения са за плащане на стари, но въпросът е докога ще продължава това превъртане, това затъване в заеми. Има логика държавата да тегли кредити, ако с тях ще стимулира икономиката, която на свой ред ще заработва достатъчно приходи за бюджета. Но "ако няма изпреварващо икономическо развитие, новите задължения водят само до финансово заробване", се подчертава в доклада.

Ако правителството продължи по този път, ще доведе българската икономика до състояние, в което дългът ще стане неконтролируем, а неговото обслужване - невъзможно, коментира доц. Григор Сарийски. "При запазване на тенденциите от изтеклите две години за един обозрим период от 5-7 г. може да се предположи, че неблагоприятният сценарий е повече от вероятен", посочи финансистът.

Сарийски припомни, че в много международни изследвания България е пример за лошо, неефективно харчене на държавните средства. В класацията на Световния икономически форум например страната ни е малко преди стотното място заради голямото правителствено прахосничество.

По данни на МФ миналата година бюджетните разходи са достигали почти 35 млрд. лева, без това да е дало някакви значими ефекти, изтъкват икономистите от БАН. Най-лошото е, че разходите се увеличават по-бързо от икономиката и ако през 2007 г. са били само 34.9% от БВП, през миналата година те вече са 40.1%.

От БАН разкритикуваха и порочната структура на харчовете. България е шампион на ЕС с най-голям дял на разходите за вътрешен ред и сигурност, а не виждаме особени успехи в борбата с престъпността, посочи доц. Виктор Йоцов. По данни на Евростат у нас разходите за полицията и спецслужбите са близо 2.8% от БВП при средно 1.8% за ЕС. В същото време "квотите" за социални политики, образование, здравеопазване като част от бюджетните разходи у нас са рекордно ниски на фона на другите страни членки.

ЕДНО КЪМ ЕДНО ОТ ДОКЛАДА

В България за обществен ред и сигурност се реализират едни от най-високите разходи - 2.8% от БВП при средно 1.8% от БВП за ЕС. Разходите за здравеопазване в относително изражение са значително по-ниски в България (5.5% от БВП), отколкото в ЕС (7.2% от БВП). От държавите в ЕС единствено в Кипър, Латвия и Румъния делът на тези разходи е по-нисък, отколкото в България. Това обаче не може да бъде оправдание за качеството на здравните услуги, тъй като в Швейцария, която е с по-добре развита здравна система от България, държавните разходи за тази функция са едва около 2% от БВП. Разходите за образование, свързани с потенциала за растеж на икономиката, представляват 4% от БВП при средно 5% от БВП за ЕС, като единствено в Румъния са по-ниски, отколкото в България. Социалните разходи в България представляват 13.4% от БВП, а в ЕС средният им размер е 19.5% от БВП. Те варират в широк диапазон - от 11.4% от БВП в Литва до 25% от БВП във Финландия. В България проблемите са свързани с ниския размер на пенсиите, ранното пенсиониране на хора от определени професии, големия брой пенсии за нетрудоспособност, недостатъчните приходи от осигуровки за финансиране на съществуващите пенсии. Тенденцията е разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи да нарастват всяка година независимо от икономическата конюнктура. В резултат техният дял в общите разходи нараства, а делът им в БВП се повишава с повече от 3 процентни пункта през периода 2007 - 2015 г.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5542035

БВП ще нарасне с 2% през тази година според БАН 789

30.05.2016 19:37 | Икономика

С около два процента ще се увеличи Брутният вътрешен продукт през годината, а инфлацията ще се движи около нулата, сочи анализ на Института за икономически изследвания на БАН, предава БНТ.

Почти идентична е и прогнозата на Европейската комисия, според която икономическият растеж през 2016 г. ще се движи около 2 на сто. Прогнозата за по-нисък растеж през тази година спрямо предходната, когато икономиката отбеляза ръст от 3 процента, се дължи най-вече на по-малкото еврофондове, които ще усвояваме през 2016-та, както и на по-малкия износ.

На този фон се очаква заетостта да се движи между 1 и 2 процента, а безработицата да бъде около 8 на сто.

Икономическият растеж през 2016 г. ще се забави до 2% след ръст на БВП с 3% през 2015 г., прогнозират от икономическия институт на Българската академия на науките (БАН) в анализ за икономиката на страната през следващите три години. Прогнозата на БАН е по-консервативна от тази на редица международни институции - Европейската банка за възстановяване и развитие очаква ръст от 2,5% за 2016 г., а МВФ - 2,3%. Основните причини за забавяне на ръста са външни. През 2015 г. износът беше двигател на икономически растеж, каза доц. Виктор Йоцов.

През миналата година сме изнесли стоки и услуги за рекордните 29 млрд. евро, което е с 1 млрд. евро повече спрямо 2014 г., допълни неговият колега ас. Недялко Несторов. Обемите също се увеличават - със 7,6%. Причините за това са евтиният петрол и оживлението в еврозоната. За страните извън ЕС обаче ръстът на износа е с едва 0,5%, като за някои държави като Турция и Сингапур, има значително намаление на експорта. Йоцов посочи, че през 2016 г. се очаква забавяне на износа, но вътрешното потребление ще гарантира ръст на икономиката. От БАН обясниха, че през 2015 г. се приключваха проекти от миналия програмен период на ЕС, което е довело до изкуствено повишаване на икономическия растеж. През 2016 г. глобалната икономика се забавя - заради ограничаването на растежа в Китай, Индия и Бразилия, а това ще повлияе и на българската икономика.

http://news.ruse24.bg/644237.html

Икономистите на БАН: 2015-а е втора успешна година за пазара на труда

Източник: Ruse24.bg 17:34 / 30.05.2016 Отпечатай Изпрати

© 2015 е втората успешна година за пазара на труда както по отношение на увеличаването на заетостта, така и при намаляването на безработицата в страната. Това стана ясно днес при представянето на Годишния доклад за икономическо развитие и политики в България на Института за икономически изследвания при БАН. Забелязва се увеличение на разкритите нови работни места във всички сектори на икономиката, без селското стопанство, като едновременно с това се повишава и образователното ниво на заетите, заяви Любомир Димитров от Института. По думите му основен принос за намаляване на безработицата през изминалата година се дължи на активността на работодателите, но и на намаляването на броя на работната сила. Тази изключително тревожна тенденция се дължи както на демографски процеси, така и на изтичане на работна сила от пазара на труда, подчерта икономистът. Прогнозата му за следващите 3 години е да продължи да нараства търсенето на труд, като основен фактор за това ще е ръстът на икономиката от 2 до 2.7%. Заедно с увеличаването на заетостта ще продължи и процесът на намаляване на безработицата, макар темповете му да се забавят в сравнение с 2014-2015 г. - средногодишното й ниво за 2016 г. се очаква да бъде 8.4%. Независимо от тези положителни тенденции, проблемът пред пазара на труда от една страна е нарастващият риск от липса на работна ръка, а от друга - дисбалансът между производителността на труда и ръста на средната работна заплата, смятат икономистите на БАН. Затова, основно средство за постигане на устойчив икономически растеж е достигане на висок ръст на производителността на използваните производствени фактори, в т.ч. трудовия ресурс, подчертават те. Годишният доклад на Института за икономически изследвания при БАН изследва състоянието и развитието на националното стопанство през 2015 г. и представя прогнозни оценки за икономическото развитие за периода от 2016 до 2018 г. Традиционно в него са разгледани основните сектори на икономиката, анализиран е пазарът на труда, отделено е внимание и на влиянието на емиграцията върху социално-икономическото развитие на страната. Основният фокус в доклада за тази година е поставен върху аграрния сектор и неговия потенциал да стимулира икономическото развитие и растежа в България, който ще бъде представен на 6 юни 2016 г. Докладът се състои от 3 части и 10 глави. В него изминалата 2015 г. се определя като година на продължаващо възстановяване на икономиката с ускоряващ икономически растеж от 3% в сравнение с предходните 2 години. Основен принос за този растеж има износът, който се увеличава със 7,6 %. Прогнозираният ръст на икономиката е по-нисък с 1% в сравнение с предходната година заради приключването на предишния програмен период по оперативните програми на ЕС и все още незадвижените проекти за следващите 5 години заяви доц. д-р Виктор Йоцов от Института. Признаците на оживление в някои от важните търговски партньори се отразяват благоприятно върху външното търсене и обемите на износа, но несигурността като отличителна черта както за световната, така и за българската икономика задържа инвеститорите от инициирането на нови проекти в очакване на по-добри перспективи, добави той. Перспективи пред България за тази и следващите 2 години са по-скоро положителни, но рисковете остават относително високи, подчерта и ас. Недялко Несторов от Института. По думите му в средносрочен план може да се очакват темпове на икономически растеж около 2-3%. Предвид европейската ориентация на външнотърговските потоци, едва ли може да се разчита много на износа като значим фактор на растежа, доколкото страните от ЕС продължават да са в състояние, близко до стагнация, подчертаха икономистите на БАН. Прогнозата им за следващите няколко години е, че външното финансиране под формата на преки чуждестранни инвестиции също ще бъде далеч от нивата, постигнати в годините преди голямата глобална финансова криза. Затова както в краткосрочен, така и в средносрочен план, растежът ще остане по-скоро нисък и нестабилен. Налице са основания да твърдим, че средносрочните политики, заложени във фискалната рамка, няма да доведат до съществени промени във вътрешната среда по отношение на факторите на растежа, смята доц. д-р Виктор Йоцов. Затова препоръчителната политика във фискалния сектор, според него, е за запазване на фискалната стабилност, но при ясно открояване на стимулиращите растежа публични разходи като инвестиции в образованието, здравеопазването и икономическата инфраструктура. По отношение на фискалната политика тенденцията на умерено нарастване на задлъжнялостта на държавата ще продължи. В средносрочен план фискалната политика е изправена пред сериозни предизвикателства, които налагат вземането на отговорни политически решения, много от които ще са непопулярни, смята доц. д-р Григор Сарийски. По думите му държавният дълг в края на 2015 г. е вече над 26% от БВП, като, съпоставено с други страни както в региона, така и общо в ЕС, това ниво на външна задлъжнялост е по-скоро ниско, но темповете на нарастване са притеснително високи.

http://www.monitor.bg/a/view/34378-%D0%92%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%8F%D0%BC%D0%B5-%D1%81%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-40-%D1%81%D1%82-%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%8F%D0%BC%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%87%D0%B5

Половината от експорта ни е с ниска добавена стойност

Внасяме суровини за 40 ст., изнасяме продукти за левче

НИКОЛЕТА ЦВЕТКОВА - понеделник, 30-05-2016 - 17:20 - Прочетена 176 пъти, споделена 0.

Икономисти на БАН прогнозират дефлация в края на годината

Внасяме суровини за 40 стотинки, за да произведем продукт за износ на стойност 1 лв. Това сочи анализ на Института за икономически изследвания на БАН. Изводът е, че основната част от експорта - около 52%, е с ниска добавена стойност. Според специалистите това ни прави и зависими от международните пазари. Когато нещо се промени на тях, то веднага рефлектира върху възможностите на нашата икономика да се снабди с ресурси и да изнася стоки, коментира Недялко Несторов от института.

Според данните на БАН се внасят голяма част от петролните продукти, които след преработка участват в износа. Освен това сериозен дял в импорта са пластмасите и каучукът. При рудите интересното е, че изнасяме нашата медна и златна руда, а за нуждите си тук внасяме мед, съобщи Несторов. И обясни, че причината е спецификата на рудата и съдържанието й на метал.

Статистиката на БАН сочи, че износът през миналата година е на обща стойност 29 млрд. евро, което е с над 1 млрд. евро повече спрямо 2015 г. или с 7,6%. Най-голям дял имат стоките – 76,7%, от които суровините са над 40 на сто. Основен дял от тях близо 10% имат цветните метали и рудата.

През 2015 година мотор на нарастването на БВП беше износът, но това са възстановени нива от предходни години, коментира доц. Виктор Йоцов от БАН. И допълни, че навремето сме имали какво да изнасяме, но нямахме пазари, а сега пазари има, но няма какво да се изнася.

Прогнозите на академията са износът, но на услуги, да е двигател на икономиката за тази година. Такъв продукт са чуждите туристи, които идват у нас. Според икономистите именно увеличението на посетителите в страната ще генерира ръст на износа.

Специалистите са притеснени от възможността добивната промишленост да забави експорта си и да намали дела си заради спада в цените на суровините. В международен план има миннодобивни компании, които вече изпитват затруднения и съкращават персонал. Прогнозите са туристите да компенсират спада на цените на суровините. Очакванията на икономистите от БАН са общият ръст на износа са достигне 2,2% спрямо нивата на 2015 г.

Експертите от БАН планират средногодишната инфлация за 2016 г. да е около нулата. Възможно е за трета поредна година да се отчете дефлация, заяви Виктор Йоцов. Той поясни, че това ще стане ясно към края на годината. Освен това през тази година икономистите очакват икономическият растеж да забави темп до 2%. През 2015 г. имахме относително голямо нарастване на БВП - около 3 на сто, съобщи Йоцов. По думите му то се дължеше най-вече на увеличеното използване на пари от еврофондовете, което изкуствено повиши БВП.

Друга причина за ръста в икономиката е използването най-вече на косвени, отколкото на преки данъци, смятат в икономистите от БАН.

 В страната има ниски данъчни ставки, което не е лошо, но същевременно искаме държавата да има голямо участие в икономическия живот, коментира Йоцов. Според него това е невъзможно и трябва да изберем един от тези приоритети, България има ниско разпределение на БВП през бюджета - около 40-41 процента, докато средното ниво за ЕС е 48-49 процента. Парите за образование и за здравеопазване в нашата страна са сравнително малко, но пък сме на първо място в разходите за ред и сигурност като процент от БВП.

От икономическия институт смятат, че трябва да има дискусия за начина на облагането на доходите. Според тях трябва да се разгледа ефективността на плоския данък. Една от причините е, че в последните години сивият сектор в икономиката, който данъкът трябва да изсветли, отново е достигнал 30-35%. Доц. Григор Сарийски счита, че прогресивното подоходно облагане ще бъде наложено у нас, макар и след години. По негово мнение това е тенденция, от която България няма да избяга.

https://www.actualno.com/business/v-tunela-na-bezraboticata-ima-svetlina-no-ne-blagodarenie-na-dyrjavata-news_542378.html

В тунела на безработицата има светлина, но не благодарение на държавата

30.05.2016 13:00 636 2

Снимка: Thinkstock

Ръст на заетостта има във всички сектори без селското стопанство. Високото образование продължава да е по-сигурна гаранция за намиране на работа. При лицата с ниско образование се наблюдава по-голям проблем.

През 2016 - 2018 г. се очаква заетостта да продължи да нараства, а безработицата да продължи да намалява, но не с такива темпове, тъй като ще бъде все по-трудно да се слезе под постигнатите нива. През тази година стойността на безработицата ще бъде 8,4%, а през следващите две ще слезе под 8 на сто.

Икономическият растеж през 2016 г. ще падне до 2%. Причините са бавното стартиране на европейските програми и това, че износът няма да бъде двигател на икономиката.

"С износа се очертава по-дългосрочен проблем. Ако навремето имахме какво да изнасяме, а нямахме пазари, сега е обратното - нямаме какво толкова да експортираме. Това означава, че няма да можем да разчитаме на износа като на локомотив", коментира доц. д-р Виктор Йоцов.

Според данните в доклада износът през миналата година е бил рекорден. Той е 29 млрд. евро, което с 1 млрд. евро повече в сравнение с 2014 г. Увеличението се дължи на ниските цени на петрола и лекото оживление в еврозоната.

http://kanal3.bg/news/32230-BAN%253A-Ima-opasnost-dalgat-na-Balgariya-da-stane-nekontroliruem

БАН: Има опасност дългът на България да стане неконтролируем

Бизнесът и населението не искат да теглят кредити

12:47 | 30 Май 2016 г.

Това заяви днес финансистът доц. Григор Сарийски на брифинг на Института за икономически изследвания на БАН по време на представяне на годишния им доклад за 2015 г. за икономическото развитие на България.

Разбира се, все още е рано да се говори за този етап, но при запазване на тенденциите от изтеклите две години, за един обозрим период от 5-7 г., може да се предположи, че неблагоприятният сценарии е повече от вероятен, допълни ученият.

Много силен акцент ще бъде докладът с анализи и оценки, свързани с аграрния сектор като фактор за икономическото развитие на България, който ще стане достояние на обществото на 6-ти юни т.г. През 2016 г. освен пролетна, ще има и есенна прогноза за икономическото ни състояние.

През последните години се увеличава дълга и фискалния резерв, но всичко това става за сметка на доходите и събираемостта на приходите, каза той. Къде отиват останалите пари- не се знае, продължи финансистът.

В последно време теглим пари, които стоят като излишък и не се знае ясно за какво са те. През 2011 г. цената на финансиране ни държеше на 11-12 място в ЕС, сега сме след 20-то място, т.е. финансираме се на доста скъпа цена. Все още имаме ниска задлъжнялост- 26%, засега сме далеч от сценария за дългова спирала, но у нас съществува и феномена на прахосничество, по статистика на Световния икономически форум.

Доц. Виктор Йоцов говори за външната среда за икономиката на България. Тя беше спокойна, мигрантският проблем също нямаше отражение върху икономическите показатели, каза той. Но се забави глобалният растеж на БВП, особено на развиващите се икономики, което дава отражение на търсенето на суровини и материали. Това, разбира се, дава отражение и у нас- ниски темпове, високи съпровождащи рискове, финансовият сектор все още не се е възстановил след кризата от 2008 г. и др.

Цените на някои основни стоки са повлияни от това, че сме зависими от външните пазари- намаляват цените на енергоресурсите, цените на суровини падат в номинален размер, коментира доц. Йоцов. Което означава, че условията на търговията се влошават и външният сектор не може да бъде стимул за растеж в средносрочен и дългосрочен план. Въпросът е не дали , а кога ЕЦБ ще промени политиката си, положението там е доста неустойчиво, защото част от страните-членки имат сериозен проблем с дълга. И евентуално покачване на лихвените проценти може да има тежко отражение върху тях, посочи той.

Очакваме външното търсене, ако не се забави, да бъде близко до сегашното, а МФ се надяваме да спазва показателите за очертания в бюджета дефицит.

Положителното е, че през 2015 г. и вътрешните, и външни фактори действаха в една посока- надяваме се растежът да остане положителен, макар и нисък, отбеляза доц. Йоцов. Тази година ще станем свидетели на забавяне на темпа на растеж до 2%, заради бавното стартиране на европрограмите, за разлика от 2015 г., когато те допринесоха значително за неговия темп. През 2016 г. се очаква средногодишната инфлация да бъде нула, каза той. Възможно е да бъде и отрицателна, но трябва да се изчака резултата от летните месеци. А ниското търсене на кредити от страна на честния сектор и провеждащите се стрес тестове способстват също за намаляване на растежа, подчерта доц. Йоцов.

Дългосрочният проблем на износа е, че имаме пазари, но експортният ни потенциал е силно нарушен. Това означава, че не можем да разчитаме на външнотърговският сектор, допълни той. Растежът за 2015 г. се дължи на увеличение на приходите в хазната и на други фактори, слаб е приносът на сектор недвижими имоти.

Недялко Недялков говори за външната търговия на страната през миналата година. Имаме ръст на износа спрямо предходната година- рекорд от 29 млрд.евро, 7.6% е ръстът спрямо 2014 г. Стоките в структурата на износа са 76 %- суровини и материали, особено- цветните метали и руди, потребителски стоки и др., но те са с ниска добавена стойност.В структурата на услугите най-големият процент са да пътуванията на хората- 43%, транспорт , консултантски услуги и др.При вноса най-голям процент имат суровините и материалите-37%, инвестиционните стоки- 27%, потребителските стоки-21% и др.

Доц. Йоцов се върна и на един смущаващ фактор- актуализацията на бюджета за 2015 г. за трета поредна година.Имаме проблем с прогнозирането на финансовите потоци, каза той. Малък е процентът на преразпределение на приходите у нас през бюджета за разлика от други европейски страни. Наблягаме на косвените данъци, които са регресивни, през последните години неравенството в икономиката се увеличава и една от главните причини е данъчната политика.

При разходите имаме нарастване без да има съответствие с проходите и повишаването на БВП, което говори за конюнктурни политически интереси, отбеляза доц. Йоцов. Той посочи и силно негативния ефект от нарастването на дълговото бреме.

Втора поредна година, 2015 г., е година на висока заетост и рязко спадане на безработицата навсякъде с изключение на селското стопанство, коментира Любомир Димитров. Естествено, шансът е на страната на високо образованите, докато при лицата с начално и основно образование безработицата се увеличава, добави той. Наблюдава се остър недостиг на квалифицирана работна ръка не само в сектора на промишлеността, но и в услугите, което намалява възможностите за ръст на производството и на производителността на труда, констатира Димитров.

http://www.economic.bg/bg/news/6/ikonomistite-na-ban-rastezhat-se-zabavya-do-2.html

Икономистите на БАН: Растежът се забавя до 2%

2015-а е втора успешна година за пазара на труда

17:59 30.05.2016, 36 преглеждания

2015-а е втората успешна година за пазара на труда както по отношение на увеличаването на заетостта, така и при намаляването на безработицата в страната. Това стана ясно днес при представянето на Годишния доклад за икономическо развитие и политики в България на Института за икономически изследвания при БАН.

Забелязва се увеличение на разкритите нови работни места във всички сектори на икономиката, без селското стопанство, като едновременно с това се повишава и образователното ниво на заетите, заяви Любомир Димитров от Института. По думите му основен принос за намаляване на безработицата през изминалата година се дължи на активността на работодателите, но и на намаляването на броя на  работната сила. Тази изключително тревожна тенденция се дължи както на демографски процеси, така и на изтичане на работна сила от пазара на труда, подчерта икономистът.  Прогнозата му за следващите 3 години е да продължи да нараства търсенето на труд, като основен фактор за това ще е ръстът на икономиката от 2 до 2.7%. Заедно с увеличаването на заетостта ще продължи и процесът на намаляване на безработицата, макар темповете му да се забавят в сравнение с 2014-2015 г. – средногодишното й ниво за 2016 г. се очаква да бъде 8.4%.

Независимо от тези положителни тенденции, проблемът пред пазара на труда от една страна е нарастващият риск от липса на работна ръка, а от друга – дисбалансът между производителността на труда и ръста на средната работна заплата, смятат икономистите на БАН. Затова, основно средство за постигане на устойчив икономически растеж е достигане на висок ръст на производителността на използваните производствени фактори, в т.ч. трудовия ресурс, подчертават те.

Годишният доклад на Института за икономически изследвания при БАН изследва състоянието и развитието на националното стопанство през 2015 г. и представя прогнозни оценки за икономическото развитие за периода от 2016 до 2018 г. Традиционно в него са разгледани основните сектори на икономиката, анализиран е пазарът на труда, отделено е внимание и на влиянието на емиграцията върху социално-икономическото развитие на страната. Основният фокус в доклада за тази година е поставен върху аграрния сектор и неговия потенциал да стимулира икономическото развитие и растежа в България, който ще бъде представен на 6 юни 2016 г.

Докладът се състои от 3 части и 10 глави. В него изминалата 2015 г. се определя като година на продължаващо възстановяване на икономиката с ускоряващ икономически растеж от 3% в сравнение с предходните 2 години. Основен принос за този растеж има износът, който се увеличава със 7,6 %.

Прогнозираният ръст на икономиката е по-нисък с 1% в сравнение с предходната година заради приключването на предишния програмен период по оперативните програми на ЕС и все още незадвижените проекти за следващите 5 години заяви доц. д-р Виктор Йоцов от Института. Признаците на оживление в някои от важните търговски партньори се отразяват благоприятно върху външното търсене и обемите на износа, но несигурността като отличителна черта както за световната, така и за българската икономика задържа инвеститорите от инициирането на нови проекти в очакване на по-добри перспективи, добави той.

Перспективи пред България за тази и следващите 2 години са по-скоро положителни, но рисковете остават относително високи, подчерта и ас. Недялко Несторов от Института. По думите му в средносрочен план може да се очакват темпове на икономически растеж около 2-3%. Предвид европейската ориентация на външнотърговските потоци, едва ли може да се разчита много на износа като значим фактор на растежа, доколкото страните от ЕС продължават да са в състояние, близко до стагнация, подчертаха икономистите на БАН. Прогнозата им за следващите няколко години е, че външното финансиране под формата на преки чуждестранни инвестиции също ще бъде далеч от нивата, постигнати в годините преди голямата глобална финансова криза. Затова както в краткосрочен, така и в средносрочен план, растежът ще остане по-скоро нисък и нестабилен.

Налице са основания да твърдим, че средносрочните политики, заложени във фискалната рамка, няма да доведат до съществени промени във вътрешната среда по отношение на факторите на растежа, смята доц. д-р Виктор Йоцов. Затова препоръчителната политика във фискалния сектор, според него, е за запазване на фискалната стабилност, но при ясно открояване на стимулиращите растежа публични разходи като инвестиции в образованието, здравеопазването и икономическата инфраструктура.

По отношение на фискалната политика тенденцията на умерено нарастване на задлъжнялостта на държавата ще продължи. В средносрочен план фискалната политика е изправена пред сериозни предизвикателства, които налагат вземането на отговорни политически решения, много от които ще са непопулярни, смята доц. д-р Григор Сарийски. По думите му държавният дълг в края на 2015 г. е вече над 26% от БВП, като, съпоставено с други страни както в региона, така и общо в ЕС, това ниво на външна задлъжнялост е по-скоро ниско, но темповете на нарастване са притеснително високи. 

http://www.bta.bg/bg/live/show/id/0_bbvzhnx9