Доклад за наблюдение на изпълнението на актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на южен централен район (2011-2013 г.) За 2013 г

- „"По-висока конкурентоспособност чрез намаляване на енергийните разходи"- 138 684 лв.;

- "МАШИН - КОМЕРС стартира зелено и енерго-ефективно производство"- 3 947 152 лв.;

- "Енергийната ефективност - предпоставка за успех" - 3 934 501 лв.;

- "Повишаване на енергийната ефективност на "Стови 1" ЕООД чрез изпълнение на енергоспестяващи мерки по сграден фонд и въвеждане в експлоатация на ново производствено оборудване" – 3 376 803 лв.;

- "Зелено производство в "МАЛК МАШИН" ЕООД" – 3 999 831 лв.;

- "Повишаване енергийната ефективност на "МЕГАМАШ" ЕООД"- 4 000 000 лв.;

- "Енергийна ефективност в МСО-09" – 3 942 869 лв.

• 
  област Пазарджик
  

- „"Инвестииции за подобряване на енергийната ефективност на "Данели 2000" ООД"- 50 568 лв.;

- „Енергийна ефективност в "Елбрус Холидейс" ЕООД - 414 344 лв.;

- "Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на "ХМГ Агро" ЕООД за площадка "Асарел Медет-Панагюрище"" - 983 418 лв.;

"Внедряване на енергоефективни технологии и машини в "ПРЕМИЕРА 257" ООД - 85 053 лв.

• 
  област Кърджали
  

- "По-висока конкурентност чрез енергийна ефективност" - 83 195 лв.;

- „Въвеждане на енергоспестяващи технологии в производството на "ФОРС-81"ООД

• 
  област Смолян – договорен е проектът: "Въвеждане на енергийно-ефективни мерки в дейността на "Рудметал-техномаш" ООД", на стойност 86 022 лв.
  

• 
  област Хасково – договорени са 5 проекта на стойност 4 205 444 лв.:
  

- "Повишаване енергийната ефективност на "Делена ДД" ЕООД чрез изпълнение на енергоспестяващи мерки" – 270 370 лв.;

- Повишаване на енергийната ефективност на производството в "СТИМЕКС" ООД - 2 868 792 лв.;

- „"Повишаване на енерийната ефективност на производствения процес в "Хлебна промишленост" АД" – 1 597 305 лв.;

- "Увеличаване енергийната ефективност на "Алиана" ООД" - 1 039 977 лв.

С изпълнението на проектите от подприоритетна ос 2.3. на територията на ЮЦР една част от бенефициентите ще получат инвестиционна подкрепа за преодоляване на негативното им влияние върху околната среда, пряко свързани с производство на продукти, подлежащи на рециклиране, а друга част от бенефициентите ще получат инвестиционна и консултантска подкрепа за осъществяване на прехода към „зелена икономика”, пряко свързани с прилагането на енергоспестяващи технологии и въвеждането на възобновяеми енергийни източници, прилагане на технологии за намаляване на енергоемкостта на производството.

• 
  По подприоритетна ос 2.4. „Насърчаване на бизнес кооперирането и клъстерите” в ЮЦР към месец февруари 2014 г. по данни на ИСУН в процес на реализация в ЮЦР са 7 проекта на обща стойност 4 180 380 лв., разпределени по области както следва:
  

• 
  област Пловдив – 6 проекта на стойност 2 247 681 лв.,
  

- „Развитие на микро, малък и среден бизнес в България чрез предоставяне на комплексни административни продукти и услуги“, на стойност 486 006 лв.;

- „Утойчиво развитие на Ветеринарната практика, подобряване на знанието във ветеринарната медицина и популяризиране на професията Ветеринарен лекар“, на стойност 355 548 лв.;

- „Повишаване капацитета на „Клъстер-Уелнес БГ“ чрез изграждане на административно тяло и дейности за популяризиране на името и дейността на клъстера“, на стойност 307 064 лв.;

- „Изграждане на административно тяло и популяризиране на дейностите на „Клъстер ЕЛОПЕД“, на стойност 300 383 лв.;

- „Устойчиво развитие на клъстер „Зелена синергия“, на стойност 280 500 лв.

• 
  област Пазарджик – реализира се проект „Сдружение „Средногорие мед индустриален клъстер“, на стойност 1 932 695 лв.
  

Добрите практики, постигнати от предприятията в Южен централен район, кандидатствали по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 са в осигуряването на работни места, подобряване качеството на продукцията и постигане на устойчиво развитие и стабилни пазарни позиции на българския и европейски пазари.

• 
  Създадени регионални клъстери и мрежи (бр.)
  

В АДИ на РПР на ЮЦР 2011-2013 г. се наблюдава напредък по Специфична цел 1.1. „Създаване на клъстери и развитие и внедряване на иновациите и технологично обновление на средствата за производство”.

Създаването и развитието на клъстери е един от приоритетите на оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика". През 2013 г. по приоритет 2: „Повишаване на ефективността на предприятията и насърчаване развитието на благоприятна бизнес среда”, схемите BG161PO003-2.4.01 и BG161PO003-2.4.02 "Подкрепа за развитието на клъстерите в България" за ЮЦР са сключени общо 5 договора на обща стойност 3 544 328 лв, с безвъзмездна финансова помощ 2 183 219 лв.:

- проект „Развитие на микро, малък и среден бизнес в България чрез предоставяне на комплексни административни продукти и услуги“, на стойност 486 006 лв., с БФП 358 446 лв.;

- проект „Клъстер за развитие и популяризиране на биохраните и биохраненето в България“, на стойност 518 180 лв., с БФП 365 277 лв.;

- проект „Сдружение „Средногорие мед индустриален клъстер“, на стойност 1 932 695 лв., с БФП 966 729 лв.;

- проект „Повишаване капацитета на „Клъстер-Уелнес БГ“ чрез изграждане на административно тяло и дейности за популяризиране на името и дейността на клъстера, на стойност 307 064 лв., с БФП 254 184 лв.;

- проект „Изграждане на административно тяло и популяризиране на дейностите на „Клъстер ЕЛОПЕД“, на стойност 300 383 лв., с БФП 238 583 лв.

• 
  Преки чуждестранни инвестиции (хил. евро)
  

Наблюдават се големи различия между областите в ЮЦР, което се дължи на концентрирането на голям размер ПЧИ в област Пловдив - 1 340 733,9 хил. евро или 66% от инвестициите на района. Прави впечатление, че през 2012 г. област Пловдив се нарежда на четвърто място сред областите в България, с осъществени 6,1 % от всички ПЧИ в страната. С най-малко ПЧИ е област Смолян в размер на 75 502,9 хил.евро или едва 3,7 % от инвестициите на района. Разликата между област Пловдив и Смолян в привличането на ПЧИ е много голяма, което налага да се търсят допълнителни механизми и инструменти за преодоляване на проблема и повишаване атрактивността на областите за инвестиции в тяхната икономика.

През 2013 г. в ЮЦР се отчита подобрение в стойностите на всички основни и специфични индикатори по приоритет 1. Положителна промяна има в привличането на инвестиции в района, усвояването на средства по ОП „РКБИ“ и ОП „Регионално развитие“, създаването на клъстери и развитието на туризма. Въз основа на това може да се направи извод, че в изпълнение на мерките по приоритет 1 на АДИ на РПР на ЮЦР се наблюдава значителен напредък.

Основната цел на приоритета е да се подобри качеството на живот и градската среда чрез подобряване на инфраструктурата, свързана с транспортните, комуникационни, информационни и енергийни мрежи. Обезпечаването на оптимални транспортни условия в района съдейства за осъществяване на икономически връзки с други области и региони и въздейства върху транспортната достъпност и географската мобилност на пазара на труда, на достъпът на населението до стоки и услуги, до културно-историческите паметници и осигуряване на възможност за развитие на туризъм. Рехабилитацията и реконструкцияга на пътната мрежа допринася за възстановяване и устойчиво развитие на градската среда, както и за преодоляване на социалната изолация и превръщане на средните и големите градове в центрове на растеж, генериране на повече и по-качествени работни места.

Транспортът е средство за икономическо развитие и предварително условие за постигане на социална и регионална кохезия. Транспортният сектор на България е от изключително значение за повишване конкурентоспособността на националната икономика и за обслужване на населението.

ЮЦР е добре интегриран в транспортната мрежа на Европа. През територията му преминават направленията на европейските транспортни коридори №4, №8, №9 и коридорът ТРАСЕКА, осъществяващ връзка със страните от Кавказкия регион и Централна Азия. Първокласната пътна мрежа е с най-нисък относителен дял във всички райони и е разположена главно в северната част на района. ЮЦР се обслужва предимно от регионална пътна мрежа от II и III-ти клас, която е внезадоволително сътояние.

Общата дължина на изградените и функциониращи ЖП линии на територията на района към 31.12.2013 г. е 774 км., които съставляват 19,2 % от жп мрежата на страната (4032 км). Това отрежда на ЮЦР второ място сред районите от ниво 2 в страната. Област Пловдив е с най-голяма дължина на мрежата – 324 км. Следват областите Хасково (197 км.), Пазарджик (186 км) и Кържали (67 км). Единствено област Смолян няма изградена ЖП мрежа и е изцяло на автомобилен транспорт в планински условия.

Въздушният транспорт е представен от международното летище в Крумово, което се намира в непосредствена близост до град Пловдив.

В ЮЦР се наблюдава напредък в изграждането на пътната и железопътната инфраструктура. През 2013 г. в ЮЦР успешно са реализирани ключовите транспортни проекти- Автомагистрала „Тракия” и „Електрификация и реконструкция на ж.п. линията Свиленград-турска граница”. В процес на реализация са - автомагистрала „Марица”, „Път Е-85 (I-5) Кърджали-Подкова”, “Модернизация на железопътен участък "Септември-Пловдив"- част от Транс-европейската железопътна мрежа, „Реконструкция и електрификация на железопътна линия Пловдив-Свиленград по коридори IV и IX, Фаза 2: участък Първомай-Свиленград, „Рехабилитация на железопътна инфраструктура в участъци от железопътната линия Пловдив-Бургас”.

За наблюдение изпълнението на приоритет 2 от АДИ на РПР на ЮЦР са използвани следните индикатори, по които се отчита изменението в състоянието на транспортната и екологичната инфраструктура:

• 
  Дължина на изградени пътища от Републиканската пътна мрежа (км)
  

С най-голяма дължина на пътища от РПМ е област Хасково - 1 079 км, следвана от област Пловдив - 1 023 км, област Пазарджик - 739 км, област Кърджали - 632 км и област Смолян - 539 км. В последните две области няма изградени участъци от АМ.

Изградените автомагистрали и първокласни пътища обслужват предимно северната половина на района, а Родопската му част се обслужва от второкласни и третокласни пътища, които имат основна роля за осигуряване транспортния достъп до населените места и интегрирането на района с гранични райони в Република Гърция. Влошеният транспортен достъп до някои периферни територии, отдалечени от функциониращата пътна мрежа от висок клас, в голяма степен определя изоставането в социалното и икономическото развитие на района, в сравнение с други райони.

Статистическата информация за рехабилитираната/реконструирана второкласна и третокласна пътна мрежа в км в ЮЦР през 2013 г. е осигурена със съдействието на Председателя на РСР на ЮЦР, областните управители и кметовете на общините от района.

По данни на Областно пътно управление – Кърджали дължината на изградените или подобрените пътища от РПМ (% от мрежата, която е завършена) в област Кърджали е 3,42% (21,592 км).

По данни от ОПУ Пазарджик дължината на РПМ на територията на област Пазарджик е общо 739,3 км., в т.ч. АМ “Тракия” – 50,800 км., пътища І-ви клас 59,030 км., пътища ІІ-ри клас – 202,550 км., пътища ІІІ-ти клас 417,867 км. и пътни връзки 9,000 км. Дължината на подобрените пътища от РПМ през 2013 г. е 105,442 км. Дължината на подобрените пътища се явява 14,26 % от общата пътна мрежа на територията на област Пазарджик.

По данни на ОПУ Смолян дължината на републиканските пътища на територията на област Смолян, които са завършени (пътища с настилка) към 31.12.2013 г. са общо 517, 617 км, от които: пътища II-клас 109, 685 км и пътища Ш-клас 407, 932 км. Като подобрено състояние, вследствие на рехабилитация и машинни кърпежи са включени следните пътни отсечки:

• 
  По проект „България - Транзитни пътища V", Лот 14 Рехабилитация на път И-86 „Асеновград - Смолян" от км 27+700 до км 76+306,7, Подобект: Рехабилитация на път Ш-864 (Чепеларе - Рудозем) - Пампорово от км 0+000 до км 4+008,60 с рехабилитирана и въведена в експлоатация пътна отсечка на път III - 864 Проглед - Пампорово от км 0+000 до км 4+008, 6 с дължина 4, 009 км;
  

• 
  Извършени машинни кърпежи по целия габарит на пътното платно, подобряващи експлоатационното състояние и безопасността на движението през 2013 г. по дейностите от технически ремонт и поддържане, са както следва:
  

• 
  машинни кърпежи на път Ш-864 Пампорово - Стойките от км 6+180-6+380 с дължина 0,2 км;
  
• 
  машинни кърпежи на път Ш-866 Смолян - Стойките - Широка лъка от км 16+750 до км 16+820 - 0,070 км; от км 22+686 до км 22+770 - 0,084 км; от км 24+330 до км 24+536 - 0,206 км; от км 25+040 до км 26+537 - 1, 497 км; от км 33+540 до км 33+684 - 0,144 км, или общо за път Ш-866 - 2,001 км.
  

Рехабилитираните и подобрени пътни отсечки през 2013 г. са 6,21 км и представляват 1,2 % от завършената републиканска пътна мрежа на територията на област Смолян.

Дължината на изградените или подобрени пътища от РПМ (% от мрежата, която е завършена) през 2013 г. в област Хасково е 15% (165,346 км)

От приоритетните инфраструктурни проекти с национално и международно значение, през настоящия програмен период, които са реализирани през 2013 г. по оперативна програма „Транспорт” 2007-2013, приоритетна ос II „Развитие на пътната инфраструктура по транс-европейските и основните национални транспортни оси” на територията на ЮЦР са:

Автомагистрала „Тракия” е от изключително значение за транспорта и икономиката на България. Тя е част от Европейския транспортен коридор № VIII, осигуряващ транспортните комуникации между Адриатика и Черно море. АМ „Тракия” свързва София с втория по големина градски център в страната - Пловдив и с гр. Бургас. Автомагистралата има ключова роля за икономическото развитие на трите района от ниво 2 в Южна България - Югозападен, Южен централен и Югоизточен район. Подобряването на транспортната достъпност до главните полюси на растеж - София, Пловдив, Стара Загора и Бургас, както и до вторичните - Сливен и Хасково, съдейства за ускоряване процеса на икономическа и териториална кохезия в рамките на ЕС и за повишаване конкурентоспособността на регионалната икономика.

С изграждането на втория подучастък ЛОТ 4 Ямбол – Карнобат (14,8 км), официално открит на 15 юли 2013 г. , автомагистрала „Тракия” бе цялостно завършена.

„Електрификация и реконструкция на ж.п. линията Свиленград-турска граница”

Железопътната линия Свиленград – турска граница, от 298 + 800 км до 315 + 600 км, е участък от Общоевропейски транспортни коридори IV и IX на Транс-европейската железопътна мрежа, свързващи останалата част от европейските държави - членки, София и Пловдив с Турция, в посока Централна Азия и Близкия Изток. Проектът за електрификация и реконструкция на железопътната линия стартира на 22.05.2009 г. Обектът е въведен в експлоатация на 08.05.2013 г. Новоизграденото трасе е изцяло електрифицирано и позволява скорости от 160 км/ч. В рамките на проекта е изграден и уникален жп мост над р. Марица.

По данни на ИСУН и УО на ОП „Транспорт“ 2007-2013 от приоритетните инфраструктурни проекти с национално и международно значение, които се реализират по приоритетна ос II „Развитие на пътната инфраструктура по транс-европейските и основните национални транспортни оси” на територията на ЮЦР към 31 декември 2013 г. са:

Проект „Изграждане на автомагистрала “Марица”, Лот 1 и Лот 2” стартира на 09.08.2011 г. с подписан договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 398 618 465.29 лв от Кохезионния фонд на ЕС чрез ОП „Транспорт”. Общата дължина на трасето, по което се изпълняват СМР е 65,620 км. Магистралата е част е от Европейския транспортен коридор № IV, както и от Трансевропейската автомагистрала „Север-Юг". След като бъде построена, автомагистрала "Марица" ще свързва автомагистрала "Тракия" с ГКПП "Капитан Андреево" на българо-турската граница, ще допринесе за развитие на трансграничното сътрудничество в граничните региони на България, Турция и Гърция и ще ускори процесите на икономическа и териториална кохезия в районите Южен централен и Югоизточен район.

Строителството на магистралата се изпълнява на два подучастъка:

- ЛОТ 1 включва участъка "Оризово - Димитровград" с обща дължина на лота е 31,4 км.

СМР по трасето на тази позиция са предвидени да се изпълнят на 22 етапа, от които изцяло са завършени 9 етапа. Подписано е Допълнително споразумение за удължаване срока на договора до месец юни 2014 г. Физическият напредък към м. март 2014 г. по ЛОТ 1 е 35.2%. Обектът няма да бъде завършен в срока на договора.

- ЛОТ 2 включва участъка "Димитровград - Харманли" с обща дължина 34,22 км.

СМР по трасето по тази позиция са предвидени да се изпълнят на 15 етапа на строителство. Завършени са 11 етапа. Към м. март 2014 г. процентът на физическото изпълнение на ЛОТ 2 е 61.67 %

Изпълнението на проекта ще доведе до повишаване на безопасността на движение, както и до подобряване на транспортната достъпност на населението и качеството на живот.

Път І-5 Кърджали - Подкова е част от Трансевропейската транспортна мрежа – коридор №IX, свързващ Финландия и Русия с Гърция през Румъния и България. Той е един от четирите първокласни маршрута и е основната връзка по направлението „Север - Юг” и има основно транзитен характер. Строителните дейности стартират през септември 2011 г. Проектът е разделен на два подучастъка. Първият включва рехабилитацията на 8,2 км от път І-5 от Кърджали – кръстовището с бул. „България“, до разклона за Джебел. Вторият е ново строителство на отсечка от 24,2 км - от разклона за Джебел до Подкова, както и пътната връзка за с. Фотиново, която е 2,3 км. Вторият подучастък е открит през февруари 2014 г.

Проектът е важен за град Кърджали и всички селища от региона, тъй като се повишава безопасността на пътуване и се улеснява връзката с Гърция през прохода Маказа и достъпът до пристанището в Александруполис. С изпълнението му ще бъдат облагодетелствани общо 104 874 души.

През 2013 г. по ОП „Транспорт”, приоритетна ос I „Развитие на железопътната инфраструктура по Транс-европейските и основните национални транспортни оси” с бенефициент Национална компания „Железопътна инфраструктура” в ЮЦР в процес на изпълнение са следните проекти:

Железопътната линия Пловдив - Бургас е част от коридор VІІІ на Транс-европейската железопътна мрежа. Съществуващата железопътна линия Пловдив - Бургас е електрифицирана с обща разгъната дължина 292 км, от които 139 км - единична и 153 км - двойна линия. Проектната скорост по железопътната  линия варира между 80 – 100 км/ч. Основната цел на проекта е да се извърши рехабилитация в железопътните участъци по линията. Реализацията му ще допринесе за изпълнение на поетите ангажименти на Република България за развитие на железопътната инфраструктура, достигане на европейските стандарти в съответствие с политиката на ЕС и стабилното развитие на Трансевропейските транспортни мрежи. Общата му стойност е 477 912 822,06 лв. Проектът е разделен на 3 обособени позиции:

Общият физически напредък за целия проект е 80%. Очакваното приключване на договорите по Позиция 1, Позиция 2 и Позиция 3 по проекта е до края на 2014 г.

Проектът стартира на 05.08.2011 г. и се отнася за модернизация на железопътната инфраструктура по следните обособени позиции:

Към м. март 2014 г. физическият напредък на СМР по тази позиция е 11%;

С реализацията на проекта за модернизация на жп участък Септември - Пловдив се цели увеличаване на скоростта на движение до 160 км/ч, подобряване развитието на основната железопътна инфраструктура и постигане на пълна оперативна съвместимост с Европейската железопътна мрежа. Също така с реализацията му се поставя началото на изпълнение на проект „Модернизация на железопътната линия София - Пловдив“. Ще се осигури връзка с проектите „Електрификация и реконструкция на ж.п. линията Свиленград-турска граница” и „Рехабилитация на железопътна инфраструктура в участъци от железопътната линия Пловдив-Бургас”. Крайният срок за приключването на проекта е 30.09.2015 г.

„Реконструкция и електрификация на железопътна линия Пловдив-Свиленград по коридори IV и IX, Фаза 2: участък Първомай-Свиленград”

Проектът стартира на 06.03.2012 г. и обхваща мерки, свързани с подобряването на инфраструктурата, насочени към повишаване на скоростта на железопътната линия - 160 км/ч за пътническите влакове и 120 км/ч за товарните влакове, инсталиране на електрически съоръжения към контактната мрежа и провеждане на линията в съответствие с принципите на Европейската система за контрол на влаковете. Общият му бюджет е в размер на 391 800 000 лв. Проектът е разделен е на 3 обособени позиции: