Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитени зони „камчийска и еменска планина", код bg 0000133 по директива 92/43/еио, за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете и „камчийска планина"
Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata) - предмет на опазване в защитени зони BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина”
Изтегляне 2.15 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Предмет на опазване в ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” са следните видове риби: Маришка мряна
- Черната мряна
- Европейска горчивка
- Обикновен щипок
Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata) - предмет на опазване в защитени зони BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина”.Описание на вида – установен е само в Петричко-Санданската котловина, долината на р. Струмешница и южната половина на Кресненския пролом. В равнинните части на Петричко-Санданската котловина е почти унищожен поради големия дял на обработваемите площи и е останал предимно в подножието на околните планини и някои островно разположени скалисти възвишения. В Кресненския пролом е намиран до 600 m н. в. Числеността и плътността на популациите са неизвестни. През 1971–1975 г. в района на с. Горна Брезница (общ. Кресна), всред 437 неизбирателно събирани змии този вид е на 7-мо място по честота на намиране. Обитава предимно нискостъблени гори и храсти в скалисти и други места с добре развит микрорелеф, на огрявани от слънцето склонове. Във втората половина на юни–началото на юли снася 5–14 яйца. Храни се главно с птици и техните яйца, по-рядко гризачи, понякога поглъща новородени зайчета, таралежчета и новоизлюпени сухоземни костенурки. Достига 180, рядко 200 cm дължина. Не е отровен.
Критерий, който е трудно, да се оцени в рамките на краткосрочни наблюдения. Имайки предвид скрития начин на живот на вида и принципно ниската му численост, отсъствието му от даден район е трудно доказуемо. Поради тази причина, за зоните без установени екземпляри (вкл. при предходни проучвания в същите зони) е възприета концепцията за недостатъчност на информацията и състоянието на популацията (в това число обилие и възрастова структура) е оценено като „неблагоприятно – незадоволително“. В зоните, където има установен поне 1 екземпляр в рамките на изследванията по настоящия проект или от предишни проучвани (в периода 2007-2010 г.), състоянието на популацията е оценено като „благоприятно“. На същия принцип е оценявана и възрастовата структура, като отсъствието на данни за млади екземпляри е интерпретирано като недостатъчна информация (неблагоприятно – незадоволително състояние). Определянето на пола по външни белези при този вид е несигурно, поради което половата структура не може да се отчете коректно и този показател е изключен от оценката на ПС. В изследваната зона няма налични данни за намирането на неполово зрели животни през последните 6 години. Предвид по-голямата точност на индуктивния модел тези площи на местообитанията се приемат за референтни. В случай, че в границите на зоната: попадат само слабо пригодни местообитания (клас 1), състоянието се счита за „неблагоприятно – лошо”; ако присъстват и пригодни местообитания (клас 2), състоянието се счита за „неблагоприятно – незадоволително”; ако присъстват над 5% оптимални местообитания (клас 3), състоянието се счита за „благоприятно”. Въпреки, че процентът на оптималните територии е малко по-нисък от изисквания за благоприятно състояние, по наше експертно мнение определяме сатуса за зоната по този показател като благоприятен. Като се вземат в предвид данните от проведеното проучване по проекта и личните наблюдения се очаква че в района на ИП няма вероятност да се наблюдават представители на вида, липсват подходящи за обитаване от вида. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти и не предлага подходящи места за обитаване. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му. Въздействието се оценява на 0 – не оказва отрицателно въздействие;
Описание на вида – това е вид шаранова риба, разпространена в долното и средното течение на реките Тунджа, Марица, Места, Струма и притоците им. Характерни местообитания на вида са участъци с по-бързо течение и чисти каменисто-песъчливи дъна, където търси храната си и се размножава. Изключително добър плувец, маришката мряна без усилие преодолява съпротивлението на водата и търси ракообразни и мекотели в течението. Тя е пасажна риба и се храни предимно нощем. Класическите местообитания на мряната са местата от реките, където има надвесени над водата дървета, прагове на реките, дълбоки вирове с течение. Разчита на укритията на подмолите, където бяга ако е подплашена. Видът е балкански ендемит. В района на ИП няма вероятност да се наблюдават представители на вида, свързани са изцяло с живот на вода, липсват водни обекти подходящи за обитаване от вида. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти и не предлага подходящи места за обитаване. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му. Въздействието се оценява на 0 – не оказва отрицателно въздействие;
Описание на вида – обитава придънните слоеве на водоемите. През пролетта слиза към по-дълбоките части на реките, а през лятото се изтегля нагоре, към по-бързите течения. Живее на стада. Обикновено в тях рибките са от едно люпило и за това на едно място по време на риболов се ловят риби с едни и същи размери. Черната мряна рядко надхвърля 35 cm на дължина, а теглото ѝ може да достигне и до 1 кг. Цветовете на мряната силно зависят от околната среда. Най-често рибата е златиста, изпъстрена със ситни тъмни петънца. Ако обаче дъното е повече каменисто, отколкото песъчливо, можем да срещнем и биещи на сребро екземпляри. Гърбът при черната мряна винаги е тъмен. Плавниците най-често са жълтеникави на цвят, но ако рибата е в брачен период, могат да бъдат и чисто оранжеви. Характерна за балканската мряна е аналната перка, която е силно прибрана към тялото. От другите видове мрени – от бялата – Barbus barbus, маришката – Barbus cyclolepis, и резовската – Barbus tauricus Kesseler, я отличава последният удебелен лъч в гръбната перка. При черната мряна той е мек и не е назъбен в задния си край. Главата на рибата е малко източена и удължена. Устата е долна с месести и здрави устни, гарнирани с два чифта мустачки. Първата двойка мустачки е в ъглите на устата и са по-големи. Втората двойка се намират на върха на муцуната и са по-малки. В района на ИП няма вероятност да се наблюдават представители на вида, свързани са изцяло с живот на вода, липсват водни обекти подходящи за обитаване от вида. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти и не предлага подходящи места за обитаване. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му. Въздействието се оценява на 0 – не оказва отрицателно въздействие;
Описание на вида – това e дребна (6–8 см), шараноподобна красиво оцветена речна рибка. Среща се в долните и средни течения на повечето реки в България. Хайвера си поставя чрез специално яйцеполагало в мантията на живи речни миди, хвърля 400 до 600 хайверени зърна. Мъжките са значително по ярко оцветени в розово и червено от долната страна и синьо, виолетово и маслено залено от горната,отстрани има ярка зелена ивица и едно по тъмно, понякога виолетово оцветено петно от всяка страна в предната част на тялото. В района на ИП няма вероятност да се наблюдават представители на вида, свързани са изцяло с живот на вода, липсват водни обекти подходящи за обитаване от вида. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти и не предлага подходящи места за обитаване. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му. Въздействието се оценява на 0 – не оказва отрицателно въздействие;
В района на ИП няма вероятност да се наблюдават представители на вида, свързани са изцяло с живот на вода, липсват водни обекти подходящи за обитаване от вида. Територията, в която ще се реализира ИП, е силно обрасла с високи треви и храсти и не предлага подходящи места за обитаване. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му. Въздействието се оценява на 0 – не оказва отрицателно въздействие;
|