Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно педложение за „преустройство на новоизграждащ се склад за метални изделия и метални конструкции в цех за горещо поцинковане" имот 0011411, масив 011, м

11.6. Здравно състояние на потенциално засегнатото население.

1. 
   Проучване на здравното състояние на населението на община Куклен чрез здравно-демографски показатели за ретроспективен период и сравнителна характеристика с показателите за цялата страна.
   
2. 
   Проучване на здравното състояние на населението на област Пловдив чрез показателите на заболяемостта по ниво и структура за тригодишен ретроспективен период.
   
3. 
   Обобщена характеристика на здравното състояние на населението от община Куклен. Препоръки за здравно-екологичен мониторинг.
   

Проучени са основните демографски показатели отделно за населението на община Куклен (2007г.) и общо за цялото население на страната.

От данните за броят на населението и неговото разпределение по пол и възраст за община Куклен, прави впечатление, че възрастовата структура е стационарен, към застаряващ тип при най-широко представителство на населението в активна трудоспособна възраст и възраст над 65г. (Таблица № V.11.6-1).
Таблица № V.11.6-1. Разпределение на населението на община Куклен

Таблица № V.11.6-2 представя данните за цялото население на България, като възрастовата структура е незначимо по-благоприятна от структурата на община Куклен.

Обобщени са показателите детска смъртност, обща смъртност, раждаемост и естествен прираст за община Куклен и за цялата страна.

Показателите на общата смъртност не се различават съществено между населението на община Куклен и това на цялата страна,като по-ниска е общата смъртност за населението на община Куклен (Таблица № V.11.6-3). Раждаемостта е с различни показатели, за 2006г. и 2007г. тя не е със съществена разлика като по принцип е по-висока за община Куклен.
Таблица № V.11.6-3. Демографски показатели за община Куклен и цялата страна.

Година	Показатели на 1000 жители	Община Куклен	Република България
2005г.	Раждаемост	7,6	9,2
	Смъртност	13,7	14,6
	Естествен прираст	-6,1	-5,4
	Детска смъртност до 1г.	-	11,1
2006г.	Раждаемост	9,7	9,6
	Смъртност	12,6	14,7
	Естествен прираст	-2,9	-5,1
	Детска смъртност до 1г.	-	9,4
2007г.	Раждаемост	11,4	9,8
	Смъртност	14,0	14,8
	Естествен прираст	-2,6	-5,0
	Детска смъртност до 1г.	-	9,2

Естественият прираст като резултативен показател между двата основни демографски индикатора раждаемостта и общата смъртност, за 2006 и 2007г. е значимо по-благоприятен и с по-ниски отрицателни стойности за населението на община Куклен.

Може да се обобщи, че отсъства значима отрицателна динамика на населението за община Куклен, което е благоприятно от здравно-демографски позиции. Понастоящем, увеличаването на естествения прираст влияе благоприятно на демографската характеристика на населението на общината.

За целите на проучването следва да се заключи, че съществуващата демографска характеристика за населението от община Куклен е по-добра от средната за страната.

Проучвания върху рискови групи от населението в околните на КЦМ селища, вкл. в община Куклен, са извършвани в периода 1990 – 2003 г. Установена е незадоволителна тенденция към намаление на съдържанието на олово в кръвта при децата от най-рисковите села, разположени близо до завода. Стойностите на кадмий в кръвта са под граничното ниво, което гарантира отсъствие на здравен риск.

В научната публикация “Health risk for children from lead and cadmium near a non-ferrous smelter in Bulgaria”, International Journal of Hygiene and Environmental Health, 2003, v. 206, p. 25-38 са представени подробно данните от проведеното епидемиологично изследване на децата от Куклен и с. Брестник през 1999-2000 г.

През 2003 г. е проведено проучване за оценка на здравния риск при децата, които при изследването в Куклен през 1999 - 2000 г. са имали стойности на олово в кръвта (РвК) около и над 200 mg/l (Таблица № V.11.6-4). Според приетите критерии на СЗО и Американския Център за контрол на незаразните заболявания, децата с по-високи нива на олово в кръвта могат да имат желязонедоимъчна анемия, смущения в обмяната на калция и витамин Д, нарушен ендокринен баланс, намаление на имунната защита, повишена честота на инфекциозните заболявания, смущения в интелектуалното развитие.

Очакването е, че изпълнението на препоръчаните мерки за ограничение на експозицията на тежки метали с промяна на стила на живота и храненето, би трябвало да допринесе за по-благоприятни стойности на използваните биологични маркери при оценката на риска за населението в Куклен.

Резултатите от проведеното изследване за сравнителна оценка на експозицията на олово и кадмий с подходящи биологични маркери показва, че кадмият не е проблем за населението. Концентрацията му в кръвта на децата са под граничното ниво от 1 mg/l.

Установява се статистически достоверно намаление на оловото в кръвта на децата, изследвани повторно след период от две години (след реализация на проекта). Редуциран е относителният дял на децата с рисково повишение на концентрациите на РвК в интервала 200 – 400 mg/l. Достоверно е увеличението на относителния дял на децата със стойности на оловото в кръвта под граничното ниво от 100 mg/l.

Може да се приеме, че тази благоприятна тенденция не е свързана само с факта, че е увеличена телесната маса на децата с израстването, а и с подобряване на екологичната обстановка в района, следствие от намаленото замърсяване от КЦМ АД след реализацията на редица проекти.
Таблица № V.11.6-4. Процентно разпределение на индивидуалните съдържания на олово в кръв в концентрационни интервали: 100-200 ug/l, 201-300 ug/l, 301-400 ug/l, >401 ug/l

Концентрационни интервали на олово в кръв	PbK 100-200 ug/l	PbK 201-300 ug/l	PbK 301-400 ug/l	PbK >401 ug/l
Относителен дял (%) на изследвана та група деца от с. Куклен през 1999-2000 г.	6/49 12%	23/49 46,9%	16/49 32,6%	3/49 6,1%
Относителен дял (%) на изследвана та група деца от с. Куклен през 2003 г.	19/51 37,2%	18/51 35,3%	9/51 17,6%	5/51 9,8%

За оценка на здравния статус на населението в района са използвани досегашни изследвания: Отчет на д-р Димитров от ВМИ – Пловдив и Доклад на д-р Д. Петков за периоди до 2000 г. за извършеното по международен проект (INCO – COPRNICUS ERBICIS CT 980334/PL № 9803).

При направения скрининг (пряк експозиционен тест) за съдържание на тежки метали в кръвта на деца до 14 годишна възраст от селища на различно отстояние от Комбината са установени наднормени стойности както следва:

• 
  За олово в Асеновград (38.78 % от децата), Брестник (48.58 %), Горни Воден (25 %), ж.к. Тракия - Пловдив (10 %), Крумово (35.71 %), Куклен (44.69 %), Конуш (38.11 %), Ягодово (10.02 %), Чешнигирово (15.38 %);
  
• 
  За цинк в Брестник (20%), ж.к Тракия (55%), Катуница (30%), Конуш (40.91%), Ягодово (33.3 %);
  
• 
  За кадмий в Асеновград (84.25 %), Брестник (100 %), ж.к. Тракия (95 %), Катуница (50 %), Конуш (81.82 %), Ягодово (56 %);
  
• 
  За мед в Брестник (28.57 %), Крумово (28.57 %), Конуш (22.73 %), Ягодово (40 %), Чешнигирово (33.34 %).
  

По нозологични единици преобладават заболяванията на дихателната система, с най-висок процент за Крумово и Куклен и по-ниски проценти за болести на храносмилателната система, щитовидната жлеза и депресивни състояния. Не са регистрирани случаи на заболявания на черния дроб (тежките метали са хепатотоксични). Над стойностите за страната и региона са болестите на кръвта и кръвотворната система. Установените анемии и анемични синдроми не се отнасят към желязодефицитните, тъй като в патогенезата на действието на оловото се нарушава синтезата на порфирина и хема (в кръвта се откриват порфирини, а в урината делта амино-левулинова киселина които са и маркери за тежестта на заболяването).

Поради естеството на металургичната дейност на КЦМ и най-вече – поради наличието на стари замърсявания, понастоящем районът е определен като такъв с повишен здравен риск и в известна степен е възможно да се очаква неблагоприятно влияние върху здравното състояние на населението от прилежащите селища и главно рисковите групи – децата до 14 години и лицата над 55-60 години. Изготвени в минали периоди сравнителни анализи на данни за почви около «КЦМ» АД спрямо средните фонови концентрации на олово, кадмий, арсен, мед, цинк, хром и никел за страната, доказват значимо в здравно-хигиенен аспект, антропогенно почвено полиметално замърсяване. Най-значимо и наднормено е замърсяването с тежките метали олово, кадмий и цинк. От хигиенни позиции внимание следва да се обърне и на здравно-демографското състояние в цялата Област Пловдив:

Раждаемост

През 2007 г. /по предварителни данни/ живородените деца от Пловдивска област са 6 817. Този брой е най-голям за последните пет години. Коефициентът „раждаемост”, въпреки известни колебания, постепенно се покачва, като през разглежданата година достига 9,7‰ д. В градовете е 10,2, а в селата – 8,0 на 1 000 души от населението.

В отделните общини на областта равнището на показателя варира от 4,7‰ /община Хисар/ до 11,9‰ /община Раковски/. Общините Пловдив, Кричим и Куклен са с еднакъв показател – 10,6 на 1 000 души.

Обща смъртност

През 2007 г. общата смъртност е 13,6‰ души при 13,9‰ за предходната година. В градовете е 11,6 на 1 000 души, а в селата – 19,3‰, главно поради неблагоприятния възрастов състав.

Сравнението на коефициентите за смъртността по пол показва, че по правило тя е по-висока при мъжете в сравнение с тази при жените /мъже – 15,1‰, жени – 12,2‰/.

Най-висока е общата смъртност в община Брезово /26,0‰ души/, следвана от общините Калояново /24,5‰/, Съединение /23,6‰/ и Хисар /22,5‰/. В община Пловдив нивото от 10,8‰ се запазва.

Информативни в демографско и здравно отношение са данните за смъртността по причини от някои класове болести според МКБ-10 – един от косвените индикатори за здравния статус на населението, като данните са налични общо за област Пловдив, в която се намира и община Куклен.

Класовете болести, които в най-голяма степен са свързани и с факторите на околната среда са:

II клас: Новообразувания;

IV клас: болести на ендокринните жлези, на храненето, обмяната и разстройства на имунитета;

IX клас: болести на органите на кръвообращението;

X клас: болести на дихателната система;

XI клас: болести на храносмилателната система;

XII клас: болести на кожата и подкожната тъкан;

XIV клас: болести на пикочо-половата система;

XVII клас: вродени аномалии.

Данните от представената по-долу Таблица № V.11.6-5 за област Пловдив са по-благоприятни от тези за страната, вкл. имайки предвид най-често повлияващите се групи заболявания от страна на фактори от околната среда - дихателната и сърдечносъдови системи, съответно смъртността от тези нозологични единици (Класове IX и X). В област Пловдив се отчита по-ниска смъртност от дихателни и сърдечносъдови заболявания в сравнение със страната.

Обобщените данни за област Пловдив са незначимо по-добри спрямо средните индикатори за страната, което доказва отсъствието на агресивно действащи фактори, включително от страна на околната среда.

На второ място са умиранията от новообразувания с интензитет 263,7 на сто хиляди от населението и относителен дял 19,1% при 19,0% за предходната година.

В структурата на останалите причини за смърт следват болестите на дихателната система; външните причини за заболеваемост и смъртност; болестите на храносмилателната система; симптомите, признаците и отклоненията от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, н.д. и пр.
Заболеваемост и болестност на населението от Област Пловдив.

Регистрираните заболявания според обращаемостта за медицинска помощ към лечебните заведения през 2007 г. е 1 881,3 случая на 1 000 души от населението срещу 1 883,0 случая на 1 000 души през предшестващата година. Сред детското население е 2 121,2 на 1 000 души до 17 г., а при възрастните – 1 834,0 на х. д. над 18 години.

В нозологичната структура на болестността водещи са болестите на дихателната система, които представляват 464,3 случая на 1 000 души (24,7%), следвани от болестите на органите на кръвообращението – 428,0 случая на х. д. (22,8%).

В рамките на последните три години новооткритите заболявания се задържат почти на едно ниво, така както и болестността.

Броят на хоспитализациите в стационарите за периода след 2002 г. расте и през 2007 г. достига 211 572. На 100 човека от населението са хоспитализирани 30.0 срещу 18.2 през 2002 г. Увеличението на хоспитализациите се дължи както на завишаването на заболеваемостта, така и на нарастване на запуснатостта на случаите поради липсата на качествена профилактика и недостатъчната ефективност на извънболничната помощ.

В структурата на хоспиталната заболеваемост на първо място са болестите на органите на кръвообращението с относителен дял 16.2% и интензитет 410,9 на 10 000 души, следвани от болестите на дихателната система – 10,1% (255.7 на 10 х. д.), болестите на хроносмилателната система – 9,3% (235.9 на 10 х. д.), болестите на пикочо-половата система – 9,0% (228,7 на 10 х. д.) и т.н.

Заболеваемостта и болестността от злокачествени новообразувания очертават тенденция към повишване. Темповете на растеж на болестността са по-бързи от тези на заболеваемостта. За периода 1971-2007 г. показателят на болестността е повишен от 1 019.6 на 4 642.6 на 100 х. д., а заболеваемостта нараства за същия период с по-плавни темпове от 253,4 на 452.4 на 100 х. д.

Най-честите класове болести за област Пловдив са характерни и за цялото население на страната.

Трябва да се отбележи, че посочените по-горе стойности за област Пловдив са значимо по-високи от тези за населението на страната. Възможно е част от тази повишена онкологична заболяемост да се дължи на комплекс от външни фактори, включително социални фактори и вредно въздействие на фактори на околната среда.

11.7. Оценка на здравния риск, мерки за здравна защита и управление на риска.

Могат да се изброят следните основни изисквания за безопасни условия на труд:

• 
  Преди започване на строителните работи да бъдат изпълнени препоръките за намаляване на праховите емисии;
  
• 
  С антифони да бъдат снабдени кранистите, багеристите и булдозеристите.
  
• 
  При работа с къртачни машини да се използват антивибрационни ръкавици.
  
• 
  През студените периоди да се взема мерки ръцете да бъдат сухи и топли.
  
• 
  През условия на работа през горещите летни дни в кабините на багерите и булдозерите да има поставени вентилатори.
  
• 
  Работниците да бъдат снабдени с подходящо за сезона работно облекло.
  
• 
  Да се провеждат редовни профилактични прегледи насочени към разкриване на свързаните с труда заболявания.
  

Необходимо е вземането на всички необходими мерки за обезопасяване труда на работещите посредством информиране чрез:

• 
  инструкции за боравене с необходимите машини и съоръжения;
  
• 
  инструкции при противопожарна охрана;
  
• 
  инструкции за работа при изкопи;
  
• 
  инструкции при монтаж на подкрепящи стени.
  

Работата в цеха ще се извършва в предимно правостояща работна поза, в свободен ритъм и е свързана с непрекъснато движение. При зареждане/изваждане на детайлите работата е свързана и с физическо натоварване. Необходима е много добра квалификация и памет при обслужването на поточната линия, особено при подготвителните етапи, висока активност на вниманието, умерено зрително напрежение. Професионалният риск се определя най-вече от възможността за остри интоксикации по дихателен и кожно-лигавичен път, инциденти с разливи на киселини и течен метал, трудов травматизъм (падания, притискания от тежки предмети, повърхностни наранявания и травми, изгаряния), и хронично въздействие на работа при неблагоприятен „мозаечен” микроклимат.

1. 
   Мерките по борба с праха и токсичните вещества включват добра работна организация, автоматизация на процесите и ефективна смукателна вентилация на процесите по байцване; ефективно прахо- димо- и газоулавяне от пещта; пълно технологично използване на отделящите се отпадни води; създаване чрез механична вентилация на зони от чист въздух; ефективна общообемна вентилация в цеха; редовно периодично мокро почистване на подовете и стените на цеха и на територията на предприятието.
   
2. 
   За профилактика на неблагоприятното въздействие на производствения микроклимат е необходимо ефективно топлоизолиране и екраниране на всички топлоизточници (топилна вана, сушилня и др.) и осигуряване на правилно организирана аерация.
   
3. 
   Борбата с шума включва шумозаглушаване на източниците на интензивен шум и своевременно уплътняване на избивките и течките на сгъстени газове.
   
4. 
   Работниците следва да носят подходящо специално работно облекло, ръкавици и обувки и лични предпазни средства, да спазват строго изискванията за лична хигиена. На работещите в отделението за горещо поцинковане е необходимо да се осигури предпазно професионално хранене и питеен режим с подходяща минерална вода, а също да се осигурява добавка на хелатори от рода на пектина. На работещите в контакт с аерозоли на солна и фосфорна киселина е необходимо да се устроят пунктове за изплакване на устата с 1 % разтвор на натриев бикарбонат и инхалации на алкалии. Да се обръща внимание на професионалния подбор на работниците и да се извършват редовно периодичните профилактични прегледи.
   

Горепосочените мерки за здравна защита обобщено се представят в няколко направления:

• 
  Технологични - внедряване на затворени цикли на определени етапи от технологичния процес; използване на ефективна смукателна вентилация; механизация на рисковите и с високо физическо натоварване производствени процеси.
  
• 
  Технически - внедряване на ефективни и надеждни пречиствателни съоръжения, най-вече на изпускателната система на пещните газове и на смукателните системи от ваните за байцване; виброизолационни подложки на машините и съоръженията, където е необходимо.
  
• 
  Медицински - провеждане на предварителните медицински прегледи (професионален подбор) съобразно изискванията чрез стриктно спазване недопускането на лица с противопоказания за характера на работата в обекта – за работа с цинк не се допускат лица със заболявания на дихателната, храносмилателната, нервната и сърдечно-съдова системи, заболявания на черния дроб, бъбреците и кожата; провеждане на периодични медицински прегледи един път на 12 месеца с участие на терапевт, отоларинголог и дерматолог; прилагане на специфични методики с висока информативна стойност, позволяващи ранна доболестна диагностика на застрашените контингенти; организиране на рационален режим на труд и почивка; организиране на съответен хранително-питеен режим; контрол върху използването на лични средства за защита – антифони, защитни ръкавици, каски, маски, очила, и др.
  

Поради значителното отстояние до обекти подлежащи на здравна защита, дейността на инсталацията при условия на правилно експлоатиране, не се очаква да представлява здравна опасност за околно живущото население.

• 
  използваната технология е най-модерната налична, която е благоприятно от хигиенни позиции, тъй като генерирането на прах, емисии на отработени газове и токсични вещества и шум, не е в състояние да доведе до имисии в околните населени места, с източник инвестиционното предложение;
  
• 
  местоположението на инвестицията е далеч от жилищни райони, в промишлена зона;
  
• 
  налични са всички необходими инфраструктурни елементи, вкл. захранване с природен газ, което е предпоставка за нискоемисионно, екологосъобразно и безопасно използване на обекта;
  

Относно праха, изгорелите газове и цинкови аерозоли, рискът като цяло може да се оцени като силно ограничен. Изключително благоприятен факт са намеренията на инвеститора за въвеждане в употреба на модерни пречистващи и филтриращи системи, което ще ограничи до поднормени стойности емитирането на газови, димни, прахови и аерозолни частици в околната среда. Следва да се има предвид, че и най-честата посока на вятъра в района е по оста изток-запад, т.е. инсталацията не се явява надветрена на жилищната зона на с. Крумово.

Относно шумовото натоварване, не съществуват предпоставки за емитиране на високи еквивалентни шумови нива и вибрации в района, вкл. от автотранспортното обслужване на обекта.

Може да се приеме, че поради:

• 
  достатъчна отдалеченост на инсталацията от жилищни райони;
  
• 
  използването на най-модерна техника
  
• 
  обособяването на мощностите в затворени помещения,
  

Следва да се спомене, че реални количествени измерения на вредно прахово, газово, токсикохимично и шумово въздействие могат да бъдат категорично установени с натурни измервания едва след пускане на обекта в експлоатация.

Препоръчително е инвеститорът да проведе мониторинг на шумовото, прахово, аерозолно (цинк) и газово (азотни и серни оксиди) замърсяване (напр. с мобилна станция на различни точки около обекта) дневно и нощно време, преди началото на експлоатацията и по време на работен цикъл, като резултатите следва да се сравнят.
Обобщение на мерките за здравна защита на населението.

Като основен приоритет от здравно-профилактични позиции се извежда контролирането на качеството на изпусканите газови и прахови емисии в атмосферата от дейността на обекта при изгарянето на природния газ. Поради тази причина е необходимо да се монтират прибори за автоматичен контрол на нивата на изпусканите газове и прах и система за предупреждение при изпускане над допустимите нива.

От здравно-хигиенни позиции, дейностите по закриване и демонтаж са подобни на дейностите по изграждане на обекта, със строителен характер и прилагане на усилен физически и механизиран труд.

За работещите по закриване и рекултивация на обекта, основните здравни рискове са свързани с експозиция на вредности в работната среда – предимно физично въздействие (високи еквивалентни нива шум, общи и локални вибрации, рискове от трудов травматизъм при демонтажните дейности и др.) и прах. Тези фактори ще действат временно, интензитетите ще са незначителни и няма да имат неблагоприятен ефект върху работещите, като степента на въздействието им ще зависи от взетите предпазни и профилактични мерки.

По време на закриването и рекултивацията не се очаква вредно въздействие по отношение на населението и зоните, подлежащи на здравна защита, поради следните причини:

• 
  обекта отстои на значимо отстояние от санитарно охраняемите зони, по време на закриването и рекултивацията на обекта няма да се генерират вредности в нива, които пряко или косвено да достигнат до обектите подлежащи на здравна защита;
  
• 
  цехът ще се намира върху бетониран терен, което няма да позволява замърсяване на подлежащите почви и подземни води при демонтажа на съоръженията;
  
• 
  голяма част от конструкцията на обекта е метална, т.е. рециклируема;
  
• 
  при експлоатацията на обекта няма да се генерират значими количества непреработваеми опасни отпадъци, които през годините да се натрупват на територията на обекта и да представляват здравно-екологичен проблем на по-късен етап при закриването му.
  

1. 
   В инвестицията ще се използват най-добри налични технологии, които няма да влошат състоянието на околната среда в района и условията за живот на населението.
   
2. 
   Местоположението на инвестицията е в район с активна промишлена дейност, вкл. цветна металургия, което определя «вписването» на инвестицията в санитарното зониране на района като подходящо.
   
3. 
   Автотранспортното обслужване на обекта не е предпоставка за повишен здравен риск. Не се предвижда преминаване на обслужващи МПС през околните населени места, а директен излаз на главен път Пловдив – Асеновград. Съществуващите технологични връзки с КЦМ-АД ще се обслужват лесно от логистична гледна точка поради близкото местоположение, което е благоприятно от хигиенни позиции.
   
4. 
   Районът се характеризира със сравнително ниска скорост на ветровете, като „розата на ветровете” не е преобладаваща в посока към най-близките жилищни зони.
   
5. 
   Значителната отдалеченост на с. Крумово и прилагането на екологична технология при новата инвестиция, не позволяват генерирането на негативен здравен ефект, вкл. по пътя на хранителната верига.
   
6. 
   Площадката на която ще се изгражда цеха ще представлява изцяло бетонирана площадка, което понижава здравния риск от потенциално вредно въздействие върху подлежащите почви и подземни води.
   
7. 
   Обекта не се прогнозира да емитира шумови нива в околната среда, които да превишават граничните стойности за ниво на шум за производствено- складови зони - 70 dBA. Отдалечеността на най-близката жилищна зона (с. Крумово – 2200м) е значима и акустичният комфорт в нея няма да бъде нарушен.