Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за

3.2.2. Подземни води

Пористите материали и най-вече алувиалните кватернерни отложения са най-значителния акумулатор на подземни води в района. Най-голямата структура, носител на порови води, не само в района, но и в цялата страна е Горнотракийската депресия с експлоатационен ресурс в размер на 20360 l/s (среден модул на експлоатационен ресурс 5,8 l/s/km2) от които се експлоатират едва 46% (9360 l/s).

Върху качеството на подземните води оказват влияние точковите източници на замърсяване, като например нерегламентирани сметища (източник на амоний и нитрати), наличието на индустриални площадки и др. точкови източници. В резултат от натоварвания от дифузни източници е установено замърсяване на подземните води с нитрати и фосфати.

Обектът на проучване попада в алувиалните отложения, на десния бряг на р. Стряма.

Алувиалните отложения са представени главно от разнозърнести пясъци и чакъли в основата, покрити с глинести пясъци и песъчливи глини в горнището. Мощността на отложенията е от 8,7 до 13,5m средно 11,2m. Водното ниво по данни от геоложкия доклад за детайлното проучване на находището е от 2,20 до 3,50 m.

Естествените ресурси са оценени на 18 819 l/s, за екологичния минимум няма данни. Разполагаемия ресурс възлиза на 18 819 l/s.

Плиоценските отложения се разкриват на повърхността на около 10 km североизточно и северозападно от разглеждания обект. В участъка на проучване те залягат под кватернерните отложения. Представени са от алтерниращи кафява глина, чакъл с пясъчен запълнител и едрозърнести пясъци с глинести прослойки.

Естественият ресурс възлиза на 2286 l/s, от които разполагаем ресурс 2012 l/s и 274 l/s екологичен минимум. Модулът на подземния отток се определя на 0.6 l/s.km².

Водите имат пукнатинен характер и са привързани към напуканите скални формации в планинските участъци и в по-слабо издигнатите участъци, които са с ниска водоносност. Модулът на подземния отток рядко надвишава 0.1 l/s.km², поради което скалите се приемат практически за неводоносни. В зоните с по-голяма надморска височина, поради по-голямото количество на валежите, нараства и модулът на подземния отток, като достига стойности 0.2 – 0.3 l/s.km², като скалните комплекси в този случай се характеризират като слабо водоносни. Подземните води, формирани в скалната подложка са с много ниска водообилност. Те са естествено най-добре защитени от антропогенно въздействие. Това ПВТ няма мониторингови пунктове за наблюдение на водите.

Инфилтрационното подхранване на подземните води на територията на площадката е незначително - W = 0,428 l/s. Това показва, че не се очаква изменение в качествения състав и ресурсите на подземните води вследствие на инфилтрационното подхранване и дейността на кариерата за пясък „Инджова върба”.

Анализът на резултатите от направените през 2009 година хидрометрични измервания на пунктовете от системата за собствен мониторинг на кариерата и хидрохичното им опробване, ни дава основание да се направи следното обобщение:

1. Структурата на подземния поток през цялата година остава почти непроменена. Потокът, идващ от север, е насочен на юг, следвайки течението на реката. Разработването на кариерата оказва непрекъснато влияние върху нивото на подземните води в района, но радиусът на влияние е не по-голям от 500 м. Тя действа положително за сравнително ниските амплитуди на колебание на подземните води.

2. Речните и подземните води не са замърсени. Повърхностните отговарят на по показатели за втора категория, а подземните води - на първа.

Въз основа на направените обобщения, може да се направи заключението, че експлоатацията на кариерата не оказва негативно влияние върху хидродинамичния режим и състава на повърхностните и подземни води в района около нея.

Не се очаква влошаване на качествата на подземните води в района, тъй като при експлоатацията на находището и при технологичните процеси не се използват химикали и други замърсяващи вещества. След промивните инсталации оттичащите се води са с повишена мътност и завишено съдържание на неразтворени вещества, но те бързо се избистрят в утайника.

Единствено замърсяване на водите в района може да се получи при работа с неизправни машини – течове на масла и нефтопродукти, както и неподдържане чистотата на площадките. За да не се влошат качествата на подземните води при експлоатацията на находището, е необходимо:

• 
  стриктно спазване на технологичните процеси при добива на баластра, съгласно проектните разработки;
  
• 
  непрекъснат контрол върху състоянието на използваните машини и съоръжения, както и поддържане необходимата чистота на площадките;
  
• 
  стриктно спазване на работните проекти и на технологичните процеси на промишлените площадки.
  

Ръководството на дружеството упражнява строг контрол по отношение на замърсяването на езерните води.

За баластриера “Инджова върба”, собственост на “Холсим Кариерни материали” АД, има издадено разрешително за заустване на промишлените отпадъчни води през 2002 г. в повърхностен воден обект № 0697. Мястото на заустване е р. Стряма, десен бряг, югозападно от с. Ръжево Конаре, община Калояново - втора категория водоприемник.

Пунктовете за водене на наблюдение са преди заустването в р. Стряма, а именно: 1-изхода на класификатора; 2- смукателя на помпения агрегат на ПС; 3-преди заустване на утаителя в р. Стряма и 4 – р. Стряма. Индивидуалните емисионни ограничения по потоци и места на заустване са по показателите:

• 
  Активна реакция – рН = 6-8,5;
  
• 
  Неразтворени вещества – 50 мг/л;
  
• 
  Разтворени вещества – 1000 мг/л;
  
• 
  Честотата на провеждания мониторинг е два пъти в годината.
  

1. 
   Няма показатели, които да са с отклонения от ПДК
   
2. 
   При преминаването на водите през утаителите за механична очистка, те влизат в определената норма от 50 мг/л. /приложение – отчет на Водоканалпроект АД, гр. Пловдив, 2009 г./
   
3. 
   Спазени са индивидуалните емисионни ограничения при заустването на промишлените отпадъчни води и изследваните показатели са в рамките на обичайните стойности и отговарят на изискванията за води втора категория.
   

Всички населени места на територията на Общината са водоснабдени от подземни води. Водоизточниците осигуряват необходимите количества вода с питейни качества, отговаряща на изискванията на Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (Обн., ДВ, бр. 30/2001 г.; изм., бр. 87/2007 г.) . През последните години не са констатирани отклонения в качеството на добиваната вода по отношение на химическите показатели.

Санитарно-охранителните зони (СОЗ) около водоизточниците са утвърдени със заповеди на директора на Басейнова дирекция за управление на водите “Източнобеломорски район”- Пловдив в съответствие с разпоредбите на НАРЕДБА № 3/2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване. Изключение прави единствено вододобивната система за ПБВ “Ръжево Конаре”, която няма утвърдена СОЗ, поради необходимост от отчуждаване на частни имоти, попадащи в СОЗ – І пояс или замяната им с равностойни от Общинския поземлен фонд. Част от концесионната площ, предвидена за разширение на производствената дейност в участък „Инджова върба-2” от находище „Инджова върба”, попада в границите на СОЗ – пояс „В” за вододобивната система на с. Дълго поле - СОЗ-1/28.07.2004. Тя касае имот 001063 по скица № Ф00301/14.01.2005, където е отбелязано, че там съществуват ограничения за селско-стопанска дейност. Такава дейност на обекта не се провежда и не се предвижда.

Изводи:

1. 
   Предвидената технология за добив на инертни материали със земснаряд не създава предпоставки за замърсяване на формираните при добива водни площи от подземни и атмосферни води.
   
2. 
   Дейностите, свързани с добива на инертни материали в кариерата не водят до замърсяване нито на речните, нито на подземните води след кариерата, визирайки посоката на движение на подземните и повърхностни води.
   
3. 
   Инфилтрационното подхранване на подземните води на територията на площадката е незначително, поради което не се очаква изменение в качествения състав и ресурсите на подземните води вследствие на инфилтрационното подхранване и дейността на кариерата за пясък и чакъл „Инджова върба-2”.
   
4. 
   Не се предвиждат селско-стопански дейности в рамките на СОЗ – пояс „В” на водоснабдителната система „Дълго поле”, част от прилежащата територия на която попада в обхвата на инвестиционното намерение, и за които съществуват ограничения за такива дейности във връзка с потенциална опасност от замърсяване с нитрати и фосфати на подземните води.