Растителен и животински свят. Защитени природни територии

3.5.2. Прогноза и оценка на въздействието върху растителността

Зелената система в плана включва обслужващи зелени площи, зелени ивици без застрояване в имоти, предназначени за озеленяване на обектите, представителна и масирана зеленина в общите паркови терени и терените за голф игрище.

При изграждането на обектите дълготрайна растителност няма да бъде засегната. Ще бъдат унищожени пасищни терени с рудерални тревни видове. Присъствието на рудерални видове в състава на растителната покривка се свързва с промените в условията на средата и антропогенното въздействие. Тези видове се отличават с лесната си приспособимост към измененията на средата, висока репродуктивна способност и малки изисквания към условията на съществуване.

Теренът за озеленяване заема 419,78 дка (43,59%) от площта на имота. Спортните полета за голф – общо 18 на брой, заемат 296,95 дка (30,83%). Сред тях са оформени водни площи – езера, чиито води ще се използват за напояване на зелените зони. Изкуствените езера ще се аерират, за да се гарантират по-благоприятни аеробни условия за самопречистване и липса на опасност от замърсяване с вещества от биологичен произход.

Част от предвидените по инвестиционния проект голф-полета попадат в границите на съществуващия ГФ (горски фонд). Във връзка с тяхното изграждане ще се наложи изсичане на дървесна растителност. За целта ще е необходимо изготвяне на план за подготовка на площадката. Изпълнението на проекта не е свързано с унищожаване на ценни биотипове от редки и защитени видове.

Липсва подробен план за озеленяване на игрището за голф. Той ще бъде изготвен в следващата фаза на проектиране. Принципно планът отразява местоположението на основните съществуващи дървета или групи дървета, храсти или друга растителност, препоръчителните места за нови насаждения и предложение по отношение на вида насаждения, които трябва да се имат предвид, за да се постигне замисъла на проекта.

Ролята на предвидените за изграждане масиви от дървета и храсти между голф-полетата, с цел запазване общата функция – естествена ветрозащита, е многостранна:

• 
  Една растителна преграда, съставена от дървета, храсти и покривна растителност, може да абсорбира част от газовете, а също така и да спомогне за задържане на по-едрите твърди частици от замърсения въздух. По своето разположение и височина санитарно-растителните пояси се създават, като се отчитат преди всичко местните условия. Трябва да се има предвид също така, че защитното им действие зависи от височината и от начина на разполагане. Растителните пояси се разполагат перпендикулярно на посоката на преобладаващите ветрове и се изграждат от биологично устойчиви дървесни и храстови видове, като е уместно да се съчетават иглолистни и широколистни. Целесъобразно е в състава на защитните прегради да преобладава висока растителност.
  
• 
  Защитните насаждения предпазват от вятъра, намаляват скоростта му, а обхватът им към подветрената страна е от 15 – 25 пъти височината на насаждението. Ветрозащитните насаждения могат ефективно да противодействат на образуването на вихри от прах, а също така, ако са достатъчно плътни и защитават от снежни навявания.
  

Зелените системи с многостранното си въздействие имат особено важно санитарно-хигиенно, рекреационно и естетическо значение. Освен като място за отдих, те предпазват от различни видове замърсявания и влияят благоприятно върху микроклимата.

Влиянието на растителността се изразява в:

• 
  Растителността намалява прякото слънчево греене и отразява слънчевата светлина, като по този начин създава благоприятни условия за отдих и подобрява комфорта на средата;
  
• 
  Повишаването на влажността на въздуха се отразява благоприятно върху топлоусещането на човека. Затова спомагат изключително много зелените площи, които способстват за увеличаване влажността на въздуха. Установено е, че относителната влажност на въздуха е значително по-висока в зелените насаждения, отколкото в застроените площи;
  
• 
  Зелените насаждения оказват влияние върху движението на въздуха. То се изразява в намаляване на скоростта и промяна на посоката на вятъра. Чрез правилно разполагане на зелени пояси може да се предизвика движение с цел обмяна на въздушните маси;
  
• 
  Растителността оказва съществено влияние и върху състава на въздуха. По литературни данни 1 ha гора поглъща за 1 час 8 kg СО₂, т.е. количеството СО₂, което за същото време отделят при дишането си 200 души. На тази основа е определено, че човек се нуждае от 50 m² гора. Установено е, че листната маса на дървесната растителност може да задържи и да филтрира и най-фините частици прах, сажди и др., но способностите на отделните видове не са еднакви. Например буков масив с площ 10 ha, може да задържи и да филтрира около 70t прах и сажди, които при обилен дъжд се измиват, а листната маса е в състояние отново да пречиства въздуха;
  
• 
  Растенията отделят т.н. фитонциди – летливи вещества, които имат бактерицидни свойства. Някои от фитонцидите само задържат, а други направо убиват болестотворните бактерии. С фитонцидна активност се отличават песъкинята, люлякът, лавровишната, тополите и др. дървесни и храстови видове. Засадения на площ от 1 ha глог отделя във въздуха 30 kg летливи вещества, които притежават бактерицидни свойства и са достатъчни да стерилизират въздуха на един не голям град;
  
• 
  Ефектът на зелените поясни насаждения за понижаване на шума зависи от спектралния състав на звуковите вълни и от конструкцията, възрастта, плътността и видовия състав на насажденията.
  

Според информацията, предоставена от инвеститора, използването на изкуствени торове и пестициди е по-интензивно и с по-висока честота при създаването на голф-игрището и в първите години от неговата поддръжка С годините химичните вещества и препарати, прилагани на полето за голф, намаляват. Почвената основа за засяване на тревните смески се обработват с хербициди, за да се предотврати растеж на плевели.

За третираните зони на полето за голф („тий”, „грийн”, „феъруей” – отчасти „раф раф”) се предлагат разнообразни смески от тревни семена. Те се избират от специалисти според спецификата на климата, почвата и характеристиката, на конкретното игрище за голф.

Третирането на тревните площи с препарати за растителна защита и торове, поливането и косенето на тревата ще се извършват по схеми. По конкретни графици ще се напояват и косят стартовите площадки „тий”, тревните площи „грийн”, участъците между две дупки „феъруей” и неравните части „раф”. Останалата част от игрището за голф ще има вид на озеленени площи с храсти и дървета.

Използването на пестициди в зоната на игрището за голф ще бъде контролирано по определени схеми. Ще се прилагат препарати за растителна защита, които не са устойчиви, не проникват в подземните води, не се разпространяват с дъждовните води, нямат системна токсичност при експозиция по воден път или чрез хранителната верига.

Това гарантира минимална опасност от замърсяване на морската вода с опасни вещества.

Стриктното спазване на изискванията за употреба на подходящи малко опасни активни вещества, точното дозиране, спазването на сроковете за третиране и периодичното определяне на остатъчните концентрации обезпечава опасността от неблагоприятни въздействия на препаратите за растителна защита при експлоатацията на голф-игрището.

Разработването на игрище за голф има потенциал да постигане на дългосрочни ползи от опазването на околната среда в околностите, включително като допринася за биологичното разнообразие.

3.5.3. Характеристика на състоянието и прогноза и оценка на въздействието върху фауната – на доминантните и застрашените видове животни; миграционни коридори, изменения в състоянието им в резултат от реализирането на проекта

Фауната, обитаваща територията , се характеризира с присъствието на специфично разнообразие, обусловено от наличието на селскостопански земи, суходолия и гори, както и близостта на морето.

От земноводните представители в границите на обекта са установени следните видове:

• 
  Обикновен тритон (Triturus vulgaris) – Защитен вид, вкл. в приложение 3 от ЗБР, включен в приложение ІІІ BERN;
  
• 
  Гребенест тритон (Triturus cristatus) – включен в приложение 2 от ЗБР, Защитен вид, вкл. в приложение 3 от ЗБР, включен в приложение ІІ BERN;
  
• 
  Обикновена чесновница (Pelobates fuscus) - Защитен вид, вкл. в приложение 3 от ЗБР, включен в приложение 2 от ЗБР, включен в приложение ІІ BERN;
  
• 
  Зелена крастава жаба (Bufo viridis) - Защитен вид, вкл. в приложение 3 от ЗБР, включен в приложение ІІ BERN;
  
• 
  Кафява крастава жаба (Bufo bufo) - Защитен вид, вкл. в приложение 3 от ЗБР, включен в приложение ІІІ BERN;
  

• 
  Жаба дървесница (Hyla arborea) - Защитен вид, вкл. в приложение 3 от ЗБР, включен в приложение 2 от ЗБР, включен в приложение ІІ BERN;
  
• 
  Дългокрака горска жаба (Rana dalmatina) - включена в приложение 2 от ЗБР, приложение ІІ BERN;
  

• 
  Кримски гущер (Lacerta taurica) - приложение ІІІ BERN;
  
• 
  Горски гущер (Lacerta praticola) - приложение ІІІ ВЕRN;
  
• 
  Стенен гущер (lacerta muralis) - приложение ІІ ВЕRN;
  
• 
  Слепок (Крехар) (Anguis fragilis) - Защитен вид, вкл. в приложение 3 от ЗБР, включен в приложение ІІІ BERN;
  
• 
  Сива водна змия (Natrix tessellatа) - приложение ІІ BERN;
  
• 
  Жълтоуха водна змия (Natrix natrix) - приложение ІІІ BERN;
  
• 
  Смок стрелец (синурник) (Coluber jugularis) - Защитен вид, вкл. в приложение 3 от ЗБР, включен в приложение ІІ BERN;
  
• 
  Пъстър смок (Elaphe quatuorlineata sauromates) - приложение 2 от ЗБР, Защитен вид, вкл. в приложение 3 от ЗБР, включен в приложение ІІ BERN, прил. ІІ, ІV DCE`92.
  

От установените земноводни съществуват шест вида, а от влечугите три вида обявени за защитени със ЗБР. От посочените видове няма такива, които да са включени в „Червената книга на България”. От земноводните и влечугите има видове, които попадат в приложение 2 от ЗБР, т.е. при необходимост се обявяват защитени зони във връзка с опазване на местообитанията. Тези видове, които са включени в приложение ІІ на ВERN са строго защитени, а в приложение ІІІ на ВЕRN са защитени. В приложение ІІ на DCE`92 са включени видове, които са със специален режим на защита, а в приложение ІV на DCE`92 са включени видове, които изискват строга защита.

Разглежданата територия се обитава от следните видове птици:

• 
  Кос (Turdus merula) – постоянен. Защитен вид, включен в приложение 3 от ЗБР, приложение ІІІ BERN;
  
• 
  Гугутка (Streptopelia decaocto) – постоянен, включен в приложение 4 от ЗБР, приложение ІІІ BERN;
  
• 
  Бяла стърчиопашка (Motacilla alba) – прелетна. Защитен вид, включен в приложение 3 от ЗБР, приложение ІІ BERN;
  
• 
  Черногърбо каменарче (Denathe pleschanka) - Защитен вид, включен в приложение 3 от ЗБР, приложение 2 от ЗБР, приложение ІІІ BERN;
  
• 
  Полско врабче (Passer montanus) - постоянен. Защитен вид, включен в приложение 3 от ЗБР, приложение ІІІ BERN;
  
• 
  Гарга (чавка) (Corvus monedula) – приложение 4 от ЗБР;
  
• 
  Лястовица селска (Hirundo rustica) – прелетна. Защитен вид, включен в приложение 3 от ЗБР, приложение ІІ BERN;
  
• 
  Сврака (Pica pica) - постоянна, включена в приложение 4 от ЗБР;
  
• 
  Сойка (Garrulus glandarus) – постоянна;
  
• 
  Голям синигер (Parus major) – постоянен. Защитен вид, включен в приложение 3 от ЗБР, приложение ІІ BERN;
  
• 
  Поен дрозд (Turdus philomelos) – прелетен. Защитен вид, включен в приложение 3 от ЗБР, приложение ІІІ BERN;
  
• 
  Черноглаво коприварче (Sylvia articapilla) – прелетен вид. Защитен вид, включен в приложение 3 от ЗБР, приложение ІІІ BERN;
  
• 
  Полска врана (Cfrvus frugilegis) – постоянна, приложение 4 от ЗБР.
  

• 
  Бял щъркел (Ciconia ciconia) – прелетен. Защитен вид, включен в приложение 3 от ЗБР, приложение ІІІ BERN, DCE`79 – приложение І;
  
• 
  Сива врана (Corvus cornix) – постоянна. Включена в приложение 4 от ЗБР;
  
• 
  Яребица (Perdix perdix) – постоянна, включена в прил. 4 от ЗБР, прил. 6 от ЗБР, прил. ІІІ BERN;
  
• 
  Пъдпъдък (Coturnix coturnix) – прелетен, включена в прил. 4 от ЗБР, прил. ІІІ BERN;
  
• 
  Сребриста чайка (гларус) (Larus argentatus) – постоянен вид;
  
• 
  Чайка смехулка (Larus ridibundus) – постоянна. Защитен вид, включен в приложение 3 от ЗБР, приложение ІІІ BERN;
  
• 
  Гривяк (Columba polumbus) – прелетен, прил. 4 от ЗБР;
  
• 
  Гургулица (Streptopelia turtur) – прелетна, прил. 4 от ЗБР, прил. ІІІ BERN;
  
• 
  Малък пъстър кълвач (Picoides minor) - Защитен вид, включен в приложение 3 от ЗБР, приложение ІІ BERN;
  
• 
  Обикновен мишелов (Buteo buteo) – постоянен. Защитен вид, включен в приложение 3 от ЗБР, приложение ІІ BERN;
  
• 
  Обикновена кукувица (Cuculus canorus) – прелетна. Защитен вид, включен в приложение 3 от ЗБР, приложение ІІІ BERN;
  
• 
  Горска чучулига (Lullula arborea) – постоянна. Защитен вид, включен в приложение 3 от ЗБР, прил. 2 от ЗБР, приложение ІІІ BERN, DCE`79 – прил. І;
  
• 
  Авлига (Oriolus oriolus) – прелетна. Защитен вид, включен в приложение 3 от ЗБР, приложение ІІ BERN.
  

Всичките гореспоменати представители на Клас Птици са защитени със ЗБР (прил. 3) и с приложение ІІ или ІІІ BERN, с изключение на гаргата, свраката, сойката, полската и сивата врана, сребристата чайка и гривяка. Някои видове като гугутката, гаргата, свраката, полската врана, сивата врана, яребицата, пъдпъдъка, гривяка и гургулицата попадат в прил. 4 от ЗБР, т.е. те са под режим на опазване и регулирано ползване. Черногърбото каменарче и горската чучулига попадат в прил. 2 от ЗБР т.е. при необходимост се обявяват защитени зони във връзка с опазване на местообитанията. От посочените видове няма такива, които да са включени в „Червената книга на България”. Яребицата попада в прил. 6 от ЗБР, т.е. разрешава се търговия, ако е законно убита.

В района на разлежданата територия бозайниците се характеризират със следния видов състав:

• 
  Обикновена горска мишка (Apodemus sylvaticus);
  
• 
  Сив плъх (Rattus norvegicus);
  
• 
  Таралеж (Erinaceus europaeus); - Защитен вид, включен в приложение 3 от ЗБР, приложение ІІІ BERN;
  
• 
  Къртица (Talpa europaeа) - включена в приложение ІІІ BERN;
  
• 
  Катерица (Sciurus vulgaris) - включена в приложение ІІІ BERN;
  
• 
  Лалугер (Spermophilus cilellus) - включен в приложение 2 от ЗБР, приложение ІІ BERN;
  
• 
  Съсел (обикновен сънливец) (Glis glis) - включен в приложение ІІІ BERN;
  
• 
  Заек (Lepus europaeus) - включен в приложение ІІІ BERN.
  

• 
  Горски сънливец (Dryomis nitedula) - включен в приложение 2 от ЗБР, приложение ІІІ BERN;
  
• 
  Лисица (Vulpes vulpes);
  
• 
  Невестулка (Mustela nivalis) – защитен вид, включен в приложение 3 от ЗБР, приложение ІІІ BERN;
  
• 
  Черен пор (Mustela putorius) - включен в приложение 4 от ЗБР, приложение ІІІ BERN;
  
• 
  Дива свиня (Sus crofa).
  

Установените бозайници са защитени с приложение 3 от ЗБР или приложение ІІ или ІІІ на BERN, с изключение на обикновената горска мишка, сивия плъх, лисицата и дивата свиня. Видовете, попадащи в приложение 4 от ЗБР са под режим на опазване и регулирано ползване, а в приложение 2 от ЗБР във връзка с опазване на техните местообитания, при необходимост се обявяват защитени зони. Няма видове, които да се включени в „Червената книга на България”.

Прелетният път на много видове птици при пролетните и есенни миграции се явява миграционния път Виа Понтика, преминаващ над крайморското крайбрежие. Тук са разположени крайбрежните влажни зони с международно значение, превърнали се в най-важните зимовища в Европа на редица видове водоплаващи птици (повече от 350000 са зимували през 1997 г. на езерата в Шабла и Дуранкулак).

3.5.4. Прогноза и оценка на въздействие върху животинския свят

В резултат от реализирането на проекта може да настъпят негативни промени върху фауната. Очакваните изменения са свързани със строителните и транспортните дейности. Транспортирането на материалите за изграждане на съоръженията е източник на шумово, прахово и аерозолно замърсяване, под влияние на което ще настъпи промяна на териториите на местообитание и изменение на хранителната база. Строителството ще доведе до унищожаване на местообитанията на някои животински видове. В същото време в резултат на новосъздадените зелени масиви постепенно се създават ниши за зараждане на нов живот. Възникналите нови екологични ниши ще бъдат по-уязвими и по-нестабилни. Запазването на характера на големи по площ горски пояси и земеделски земи в съседство създават условия за локално мигриране на животните и птиците в съседни територии по време на строителството.

Предвижда се създаването на масиви от дълготрайна дървесна растителност между игралните полета. Общата площ на масивите ще възстанови и надвиши количеството зелена маса. Натоварването на игрището е много ниско (като присъствие на хора на m² територия). Новосъздадените зелени масиви на практика ще възстановят и увеличат терените, подходящи за местообитания на синатропни и местни видове. По време на строителния период осъществяването на инвестиционното намерение ще окаже върху фауната значително, но временно и локално влияние.

Въздействията през експлоатационния период ще бъдат незначителни, с ограничен териториален обхват, без кумулативен ефект.

Реализирането на проекта няма да окаже отрицателно остатъчно въздействие върху фауната.

3.5.5. Характеристика на състоянието и прогноза и оценка на въздействието върху защитените природни територии и обекти, изменения в състоянието им в резултат от реализирането на проекта

Най-близко разположените защитени територии и обекти са:

• 
  Резерват „Калиакра”. Разположен е в землището на с. Българево, с площ 687,5 ha, от които горски фонд 66,9 ha, 229,6 ha поземлен фонд и 400 ha от акваторията на Черно море. Обявен е за резерват със Заповед №231/1980 г. с цел да се запазят местообитанията на тюлена монах, крайбрежните морски екосистеми, характерната степна растителност и животински свят и гнездовите ниши на изчезващи и редки видове птици. Резерватът „Калиакра” е разположен източно на около 19 km от територията та инвестиционното предложение;
  
• 
  Поддържан резерват „Балтата” в землището на община Балчик, разположен югозападно на около 15 km. Поддържаният резерват „Балтата” с площ 205,6 ha е най-северната лонгозна гора по Черноморското ни крайбрежие. Обявен е със Заповед №РД-391/1999 г. като естествен резерват лонгозна гора с присъщото й биоразнообразие;
  
• 
  Защитена местност „Яйлата” се намира на 1,5 km югозападно от с. Камен бряг, община Каварна. Обхваща 45,3 ha. Обявен е със Заповед №РД-822/2002 г. Охранява десетки защитени видове растения и животни и техните местообитания. Разположена е североизточно на около 27 km от обекта;
  
• 
  Защитена местност „Тауклиман” в землището на община Каварна, разположена източно на около 24 km. Обявена със Заповед №232/1980 г. за защита на гнездовити ниши на редки и изчезващи видове птици и забележителен пейзаж на крайморските територии;
  
• 
  Защитена местност „Туйкуюсу” (Долината на дроплите) с обща площ около 4 ha, разположена между селата Дропла, Змеево и Кремена. Отстои на около 22,5 km северозападно от обекта. Обявена със Заповед №2968 / 1961 г. за защита на уникалните единствени местообитания на защитените застрашени от изчезване представители на птичия свят – дропли.
  

Дейностите по изграждане и експлоатация на голф-селището няма да окажат негативно въздействие върху защитените територии поради отдалечеността им.

С цел подобряване на състоянието на района са направени следните препоръки:

• 
  За всеки парцел, в който се предвижда строеж на туристически обект трябва да се направи конкретен проект за озеленяване, съобразен с необходимата компенсация на унищожената зелена маса;
  
• 
  С цел запазване общата функция – естествена ветрозащита, да се изградят масиви от дървета и храсти с пълнота 0,7 между тревните полета, определени като игрални в проекта;
  
• 
  Да се изготви компенсационна програма за компенсиране на цялата унищожена зелена маса.
  

3.5.6. Културно-историческо наследство

Разглежданият район има богато историческо минало и традиции. Културно-историческото наследство на територията на Каварна и Балчик включва преди всичко археологически паметници на културата: антични селища, укрепления, могилни некрополи и др. Висока концентрация на археологически паметници на културата има в селищата: Българево, Камен бряг, Топола, гр.Каварна, гр. Балчик, с. Оброчище, с. Храброво и др.

Първите данни за човешко присъствие в района датират още от новокаменната епоха - неолита. Открити са каменни оръдия на труда в м."Яйлата", долината при пристанище Каварна, м."Болата", гр. Балчик и др. Откриват се археологически материали и от по-късните епохи: каменна, медна, бронзова и желязна. През IV в.от н.е. североизточните граници на Източната римска империя (Византия) са обект на непрекъснати варварски нашествия. Населението на римския Бизоне построява солидна крепостна стена, опазваща стръмния Чиракман. От тази епоха са построени и други крепостни стени в района: Калиакра, с. Топола, м. Дълбока, Яйлата, Тауклиман и др. - общо 8 крепостни стени.

В региона се намират следните национални обекти на културно-историческото наследство:

1. "Бизоне" - селище от V в. пр.н.е. - м."Чиракман";

2. "Калиакра" - забележителен природен обект и крепостен ансамбъл;

3. "Яйлата" - крепостен ансамбъл от I до VI в., изграден върху естествено защитена тераса край морето;

4. м."Кованлъка" - прабългарско селище от VIII-ХI в. - занаятчийски и грънчарски център;

5. м."Тауклиман" - забележителен природен феномен и останки от крепостни стени.

Те са достатъчно отдалечени от територията на обекта и върху тях не може да се окаже никакво негативно въздействие. На самата територия на обекта няма външни признаци за наличие на исторически и археологически паметници, но ако при изкопните работи такива се открият следва да се процедира по реда на Закона за паметниците на културата и музеите.

Каталог: ovos

Изтегляне 1.67 Mb.

Сподели с приятели: