Доклад за оценка за съвместимост обединение "визия 21" дззд гр. Попово, септември, 2015 г

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Предмет на опазване са седем вида земноводни и влечуги:

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Предмет на опазване са три вида риби:

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Предмет на опазване са шест вида безгръбначни:

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Очаква се много слабо въздействие на част от териториите при провеждането на видовете сечи - 1

Дейността може да окаже временни отрицателни въздействия по време на видовете сечи в местообитанията на вида – Оценка 2

Дейността може да окаже временни отрицателни въздействия по време на видовете сечи в местообитанията на вида – Оценка 2

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Храни се основно с рибата, но като спомагателна храна използва ракообразни, жаби, бозайници, птици и влечуги.

На базата на теренните данни са установени 21-62 индивида, от които 10-21 възрастни видри.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Добруджанският хомяк се храни с широк спектър тревисти растения, които се намират на близко разстояние (до няколко десетки метра) от неговите убежища. При теренното изследване са проверени 15 потенциални местообитания, но видът не е регистриран в границите на защитената зона.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1352 Европейски вълк (Canis lupus)

Според данни от анкети и наблюдения е установено, че има една семейна двойка, обитаваща зоната и съседните територии подходящи за вида. Зоната предполага наличие поне на една семейна група. По време на теренната работа по картиране и определяне природозащитното състояние на бозайници, без прилепи не са локализирани следи от присъствието на вълка в района.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1335 Лалугер (Spermophilus citellus) - обитава подземни тунели с дължина 150-315 cm, като дълбочината на жилищната камера е между 40 и 170 cm. Лалугерът е активен главно през деня. Между октомври и март, изпада в хибернация. През есента прокопава вертикален тунел над жилищната камера, който не достига напълно до повърхността, а с изкопаната пръст засипва летния вход към жилището. След края на хибернацията довършва прокопаването на вертикалния тунел, през който излиза на повърхността. Европейския лалугер се храни с широк спектър тревисти растения, които се намират на близко разстояние (до няколко десетки метра) от неговите убежища. При полевото изследване на целевия вид са картирани 28 потенциални местообитания като в 16 от тях са установени лалугерови находища. Установено е едно находище изчезнало след 2010 г. Поради неподходящото време за изследване (средата на м.октомври) и изпадането на популацията е хибернация, не са открити екземпляри.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

По време на теренната работа в зона BG0000608 са открити потенциални находища на вида, но пъстрър пор не е регистриран. Предполагаема численост е 2,35 индивида.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

2633 Степен пор (Mustela eversmannii) - разпространен е в източната и централната част на Северна България, предимно в Южна Добруджа и съседните райони на Лудогорието. Среща се в остепнени, пустеещи земи и обработваеми площи. Хранителният спектър включва основно гризачи и в по-малка степен влечуги, птици, зайци, невестулки.

Няма достатъчно данни за броя находища, а видът не е регистриран по време на проекта. Приблизителната численост на степния пор на територията на зона BG0000608 е 3,59 индивида (при изчислена площ на пригодните местообитания 43,04 км²).

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

ПРИЛЕПИ:

1303 Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros) - пещерен вид, свързан преди всичко с богати на растителност карстови райони, разредени гори, паркове, храсталаци, среща се и в населени места. Ловува близо до убежището си най-много до 5 км от него. Храни се с малки летящи насекоми.

Установени са общо 10 находища в ЗЗ. В известните летни находища в зоната са били установени общо 18 екземпляра. Стойността приемаме като референтна и благоприятна.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1324 Голям нощник (Myotis myotis) - обитава карстови райони в цялата страна. Зимува в пещери, минни галерии и др., като избира места с висока влажност и температури в интервала 7-12 градуса. През лятото населява пещери, рядко тъмни части на сгради, хралупи на дървета. Храни се на открити места в редки горички и покрайнините им, където земята е покрита с опадали листа и малко трева. Лови жертвите си в полет или ги събира от различни повърхности - най-често от земята.

В ЗЗ са установени общо 9 находища. В известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 30 екземпляра, а в летни находища около 2500 екземпляра.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1304 Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) - в България се среща в цялата страна. Обитава пещери, скални ниши, хралупи, изоставени сгради и други закрити места със сравнително голям вход и обем. Среща се особено често в карстови местности. Спи зимен сън със силно понижаване на телесната си температура. Храни се с едри насекоми,пеперуди, бръмбари, ципокрили и двукрили.

Установени са общо 9 находища. В находищата за зимуване са установени 1093 екземпляра. В известните летни находища в зоната са били установени общо 31 екземпляра.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1310 Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi) - видът се среща из цялата страна, без най-високите части на планините. Обитава целогодишно само подземни убежища – пещери и минни галерии. Образува многобройни размножителни колонии. Основната им храна са нощни пеперуди, двукрили и бръмбари.

Установено е общо 1 находище. В известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 500 екземпляра. В зоната не са установени летни находища на вида.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1316 Дългопръст нощник (Myotis capaccinii) - обитава целогодишно само подземни убежища – пещери и минни галерии. Храни се изключително с насекоми над водоеми.

В известните находища за зимуване в зоната са били установени средно 70 екземпляра. В известните летни находища в зоната са били установени общо 2500 екземпляра. Установени са общо 4 находища.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1323 Дългоух нощник (Myotis bechsteini) - обитава равнинните и хълмисти области. Живее главно в горите. Храни се предимно с нелетящи насекоми, които улавя на земята или по листата на дърветата.

Установено е 1 находище. В зоната не са установени места за струпване на вида и не са открити размножителни колонии.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1307 Остроух нощник (Myotis blythii) - обитава карстови райони. Храни се предимно с насекоми, най-често дървестни скакалци.

По време на проекта "Картиране и определяне природозащитното състояние на прилепи"са установени 9 находища. В находища за зимуване са установени 16 екземпляра, а числеността в находища за размножаване е 3064 екземпляра.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1302 Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi) - обитава равнинни карстови райони. Изцяло е свързан с пещерите като убежища. Зимува главно в пещери. Храни се главно с нощни пеперуди, които лови над открити местообитания.

В границите на зоната са установени 3 находища, като общия брой екземпляри в находищата за зимуване е 5000, а в находищата за размножаване - 3500.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1306 Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii) - обитава карстови райони в равнинните и хълмисти части на страната. Изцяло е свързан с подземни убежища - пещери и минни галерии. Хранителните навици на този вид не са добре изучени.

В зоната не са установени находища и екземпляри на вида.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1321 Трицветен нощник (Myotis emarginatus) - характерен обитател на нископланинските карстови райони. Заселва се в пещери, изоставени постройки, стари военни бункери и др. Термофилен вид. Температурата в размножителните убежища може да стигне до 35 °С. Храни се предимно с паяци, мухи, мрежокрили и по-рядко пеперуди.

Установени са общо 2 находища. По време на проекта не са открити екземпляри в находищата за зимуване. В известните летни находища в зоната са били установени общо 6 екземпляра.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1308 Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus) - предпочита влажните горски местообитания в среднопланинския пояс. През летните месеци живее почти само в хралупи на дървета и по-рядко в други убежища (например цепнатини в скали). Липсват данни за хранителния спектър в България.

В зоната не са установени находища на вида. Няма места за струпване на вида и не са открити размножителни колонии.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1305 Южен подковонос (Rhinolophus euryale) - обитава гористи равнинни карстови райони в близост до вода. Почти изцяло е свързан с пещерите, но в некарстови райони през лятото се заселва и в постройки. Храни се главно с нощни пеперуди.

В ЗЗ са установени 5 находища. В известните летни находища в зоната са били установени средно около 4000 екземпляра. В известните находища за зимуване в зоната са били установени средно около 6000 екземпляра.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ:

1188 Червенокоремна бумка (Bombina bombina) - обитава заблатени местности и устия на реки. Храни се главно с насекоми и ларви на комари.

В рамките на полеви проучвания в зоната са изследвани 15 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 163933,45 м. Установени са 200 екземпляра, от които 200 възрастни и 0 неполово зрели.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1171 Голям гребенест тритон (Triturus karelinii) - в България е разпространен до надморска височина от 1400 m. Обитава блата, наводнени изкопи и други застояли водоеми, като предпочита изобилстващите с подводна растителност. Във водата се хранят с водни насекоми, охлюви, ларви на комари, дребни ракообразни, хайвер, ларви на жаби. При пребиваването си на сушата се хранят през нощта с червеи, насекоми, дребни мекотели, и други.

По време на картирането са изследвани 15 отделни трансекта в местообитания на вида, но няма намерени екземпляри.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1279 Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata) / 5194 Пъстър смок (Elaphe sauromates) - Обитава тревните и храстови съобщества в зоната. Общото потенциалното местообитание на вида е 1593,79 ha. В рамките на полевите проучвания по проект а в зоната не е намерен нито един екземпляр. Изследвани са 4 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност с обща дължина 48 391 м. Няма налични данни за намирането на вида в зоната през последните 6 години.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

В рамките на полевите проучвания в зоната са установени 24 екземпляра, от които 0 мъжки, 4 женски и 3 неполово зрели.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1219 Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) - обитава предимно нископланински и хълмисти райони, обраснали с храсти и нискостъблени гори. Предпочитани са открити тревисти пространства сред тях.Храни се предимно с треви, окапали плодове и др.

В рамките на полевите проучвания в зоната са установени 13 екземпляра, от които 7 мъжки, 3 женски и 4 неполово зрели. Изследвани са 15 отделни трансекта в местообитания на вида.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1217 Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) - Шипоопашатата сухоземна костенурка предпочита нископланински и хълмисти райони, обрасли с храстова и тревиста растителност. Видът е пряко свързан и с разредени дъбови гори.

В рамките на полевите проучвания в зоната са установени 3 екземпляра, от които 2 мъжки и 1 женски.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1993 Добруджански тритон (Triturus dobrogicus) - Дунавският гребенест тритон се среща в северната част на Дунавската равнина, като правило в непосредствена близост до Дунав. Известно е и едно изолирано, непотвърдено находище от Северното Черноморие (Дуранкулак). Обитава бавно течащи реки, канали, блата, езера и др.

По време на полевите изследвания видът не е установен в зоната.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

РИБИ:

1138 Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis) - обитава придънните слоеве на водоемите. През пролетта слиза към по-дълбоките части на реките, а през лятото се изтегля нагоре, към по-бързите течения. Живее на стада.

Референтна стойност на числеността е 100 – 2000 инд./ха

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

2533 Голям щипок (Cobitis elongata) - Слабо проучен вид. Обитава плитки и чисти води с пясъчно дъно. Изисква се прилагане на принципа на предпазливостта в подходящите местообитания.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Липсват данни за числеността на вида в ЗЗ.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

2511 Балканска кротушка (Gobio kessleri) - среща се предимно в средните течения на постоянни реки с пясъчно и чакълесто дъно.Бентосен реофилен вид. Живее на пасажи от по няколко десетки индивида. Достига полова зрялост на втората година. Размножителният период е от средата на май до септември. Храни се с дънни безгръбначни животни, диатомови водорасли и детрит. Липсват данни за числеността на популацията в зоната.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

По време на проучванията в ЗЗ BG0000608 са установени 460екз/ха.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

БЕЗГРЪБНАЧНИ:

1032 Бисерна мида (Unio crassus) - обитава плитководните участъци на водните басейни. Полиморфен вид, много променлив в зависимост от условията на средата. Няма подчертана хранителна специализация, а консумира носения от водата планктон и детрит (мъртви животински и растителни тъкани).

За периода 2011-2012 г. са установени 2 геореферирани находища. В изследваните 14 трансекта от по 100 м² са установени общо 19 екземпляра.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1016 Вертиго (Vertigo moulinsiana) - няма данни

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1083 Бръмбар рогач (Lucanus cervus) - обитава предимно влажни места, до половин метър под земята с гниещи корени и дънери. Типични местообитания на вида са стари дъбови гори. Среща се и в загниващи дървени постройки. Цикълът на развитие е дълъг и продължава около 5 години.

До края на 2012 г. са установени общо 10 геореферирани находища. Няма данни за числеността на популацията.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1089 Буков сечко (Morimus funereus) - обитава мъртвата дървесина в букови и дъбови гори. Той не може да лети, а само пълзи и местата където може да се срещне са строго локализирани. Обикновено това са места във вътрешността на горските екосистеми. Всеяден е и е нощно животно.няма събрани достатъчно данниза числеността на популацията му в ЗЗ.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

До края на 2012 г. не са установени геореферирани находища в ЗЗ "Ломовете".

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

4064 Ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis) - сладководен охлюв, обитаващ Дунавското крайбрежие и прилежащи водоеми. Видът няма подчертана хранителна специализация, а се храни с животински и предимно растителни тъкани, които събира от обитавания от него субстрат.

В изследваните 14 трансекта от по 100 м² не са установени никакви екземпляри от целевия вид.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

РАСТЕНИЯ:

4067 Червено усойниче (Echium russicum) - двугодишно растение, като понякога отделни екземпляри цъфтят на третата или четвъртата година. Обитава сухи тревисти места в низините и предпланините, по слабо използвани пасища, често сред храсталаци.

В защитена зона “Ломовете” не бяха установени популации на целевия вид Echium russicum. Местата, където той е намиран при предишното картиране, са приети за потенциални местообитания на вида (2,34 ха).

В защитена зона “Ломовете” са установени четири находища на целевия вид За референтна стойност на площта на местообитанията на вида се приема получената оптимална площ – 32,91 ха.

Храни се основно с рибата, но като спомагателна храна използва ракообразни, жаби, бозайници, птици и влечуги.

На базата на теренните данни са установени 21-62 индивида, от които 10-21 възрастни видри.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Добруджанският хомяк се храни с широк спектър тревисти растения, които се намират на близко разстояние (до няколко десетки метра) от неговите убежища. При теренното изследване са проверени 15 потенциални местообитания, но видът не е регистриран в границите на защитената зона.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1352 Европейски вълк (Canis lupus)

Според данни от анкети и наблюдения е установено, че има една семейна двойка, обитаваща зоната и съседните територии подходящи за вида. Зоната предполага наличие поне на една семейна група. По време на теренната работа по картиране и определяне природозащитното състояние на бозайници, без прилепи не са локализирани следи от присъствието на вълка в района.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1335 Лалугер (Spermophilus citellus) - обитава подземни тунели с дължина 150-315 cm, като дълбочината на жилищната камера е между 40 и 170 cm. Лалугерът е активен главно през деня. Между октомври и март, изпада в хибернация. През есента прокопава вертикален тунел над жилищната камера, който не достига напълно до повърхността, а с изкопаната пръст засипва летния вход към жилището. След края на хибернацията довършва прокопаването на вертикалния тунел, през който излиза на повърхността. Европейския лалугер се храни с широк спектър тревисти растения, които се намират на близко разстояние (до няколко десетки метра) от неговите убежища. При полевото изследване на целевия вид са картирани 28 потенциални местообитания като в 16 от тях са установени лалугерови находища. Установено е едно находище изчезнало след 2010 г. Поради неподходящото време за изследване (средата на м.октомври) и изпадането на популацията е хибернация, не са открити екземпляри.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

По време на теренната работа в зона BG0000608 са открити потенциални находища на вида, но пъстрър пор не е регистриран. Предполагаема численост е 2,35 индивида.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

2633 Степен пор (Mustela eversmannii) - разпространен е в източната и централната част на Северна България, предимно в Южна Добруджа и съседните райони на Лудогорието. Среща се в остепнени, пустеещи земи и обработваеми площи. Хранителният спектър включва основно гризачи и в по-малка степен влечуги, птици, зайци, невестулки.

Няма достатъчно данни за броя находища, а видът не е регистриран по време на проекта. Приблизителната численост на степния пор на територията на зона BG0000608 е 3,59 индивида (при изчислена площ на пригодните местообитания 43,04 км²).

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

ПРИЛЕПИ:

1303 Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros) - пещерен вид, свързан преди всичко с богати на растителност карстови райони, разредени гори, паркове, храсталаци, среща се и в населени места. Ловува близо до убежището си най-много до 5 км от него. Храни се с малки летящи насекоми.

Установени са общо 10 находища в ЗЗ. В известните летни находища в зоната са били установени общо 18 екземпляра. Стойността приемаме като референтна и благоприятна.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1324 Голям нощник (Myotis myotis) - обитава карстови райони в цялата страна. Зимува в пещери, минни галерии и др., като избира места с висока влажност и температури в интервала 7-12 градуса. През лятото населява пещери, рядко тъмни части на сгради, хралупи на дървета. Храни се на открити места в редки горички и покрайнините им, където земята е покрита с опадали листа и малко трева. Лови жертвите си в полет или ги събира от различни повърхности - най-често от земята.

В ЗЗ са установени общо 9 находища. В известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 30 екземпляра, а в летни находища около 2500 екземпляра.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1304 Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) - в България се среща в цялата страна. Обитава пещери, скални ниши, хралупи, изоставени сгради и други закрити места със сравнително голям вход и обем. Среща се особено често в карстови местности. Спи зимен сън със силно понижаване на телесната си температура. Храни се с едри насекоми, пеперуди, бръмбари, ципокрили и двукрили.

Установени са общо 9 находища. В находищата за зимуване са установени 1093 екземпляра. В известните летни находища в зоната са били установени общо 31 екземпляра.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1310 Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi) - видът се среща из цялата страна, без най-високите части на планините. Обитава целогодишно само подземни убежища – пещери и минни галерии. Образува многобройни размножителни колонии. Основната им храна са нощни пеперуди, двукрили и бръмбари.

Установено е общо 1 находище. В известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 500 екземпляра. В зоната не са установени летни находища на вида.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1316 Дългопръст нощник (Myotis capaccinii) - обитава целогодишно само подземни убежища – пещери и минни галерии. Храни се изключително с насекоми над водоеми.

В известните находища за зимуване в зоната са били установени средно 70 екземпляра. В известните летни находища в зоната са били установени общо 2500 екземпляра. Установени са общо 4 находища.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1323 Дългоух нощник (Myotis bechsteini) - обитава равнинните и хълмисти области. Живее главно в горите. Храни се предимно с нелетящи насекоми, които улавя на земята или по листата на дърветата.

Установено е 1 находище. В зоната не са установени места за струпване на вида и не са открити размножителни колонии.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1307 Остроух нощник (Myotis blythii) - обитава карстови райони. Храни се предимно с насекоми, най-често дървесни скакалци.

По време на проекта "Картиране и определяне природозащитното състояние на прилепи"са установени 9 находища. В находища за зимуване са установени 16 екземпляра, а числеността в находища за размножаване е 3064 екземпляра.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1302 Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi) - обитава равнинни карстови райони. Изцяло е свързан с пещерите като убежища. Зимува главно в пещери. Храни се главно с нощни пеперуди, които лови над открити местообитания.

В границите на зоната са установени 3 находища, като общия брой екземпляри в находищата за зимуване е 5000, а в находищата за размножаване - 3500.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1306 Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii) - обитава карстови райони в равнинните и хълмисти части на страната. Изцяло е свързан с подземни убежища - пещери и минни галерии. Хранителните навици на този вид не са добре изучени.

В зоната не са установени находища и екземпляри на вида.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1321 Трицветен нощник (Myotis emarginatus) - характерен обитател на нископланинските карстови райони. Заселва се в пещери, изоставени постройки, стари военни бункери и др. Термофилен вид. Температурата в размножителните убежища може да стигне до 35 °С. Храни се предимно с паяци, мухи, мрежокрили и по-рядко пеперуди.

Установени са общо 2 находища. По време на проекта не са открити екземпляри в находищата за зимуване. В известните летни находища в зоната са били установени общо 6 екземпляра.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1308 Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus) - предпочита влажните горски местообитания в среднопланинския пояс. През летните месеци живее почти само в хралупи на дървета и по-рядко в други убежища (например цепнатини в скали). Липсват данни за хранителния спектър в България.

В зоната не са установени находища на вида. Няма места за струпване на вида и не са открити размножителни колонии.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1305 Южен подковонос (Rhinolophus euryale) - обитава гористи равнинни карстови райони в близост до вода. Почти изцяло е свързан с пещерите, но в некарстови райони през лятото се заселва и в постройки. Храни се главно с нощни пеперуди.

В ЗЗ са установени 5 находища. В известните летни находища в зоната са били установени средно около 4000 екземпляра. В известните находища за зимуване в зоната са били установени средно около 6000 екземпляра.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ:

1188 Червенокоремна бумка (Bombina bombina) - обитава заблатени местности и устия на реки. Храни се главно с насекоми и ларви на комари.

В рамките на полеви проучвания в зоната са изследвани 15 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 163933,45 м. Установени са 200 екземпляра, от които 200 възрастни и 0 неполово зрели.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1171 Голям гребенест тритон (Triturus karelinii) - в България е разпространен до надморска височина от 1400 m. Обитава блата, наводнени изкопи и други застояли водоеми, като предпочита изобилстващите с подводна растителност. Във водата се хранят с водни насекоми, охлюви, ларви на комари, дребни ракообразни, хайвер, ларви на жаби. При пребиваването си на сушата се хранят през нощта с червеи, насекоми, дребни мекотели, и други.

По време на картирането са изследвани 15 отделни трансекта в местообитания на вида, но няма намерени екземпляри.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1279 Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata) / 5194 Пъстър смок (Elaphe sauromates) - Обитава тревните и храстови съобщества в зоната. Общото потенциалното местообитание на вида е 1593,79 ha. В рамките на полевите проучвания по проект а в зоната не е намерен нито един екземпляр. Изследвани са 4 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност с обща дължина 48 391 м. Няма налични данни за намирането на вида в зоната през последните 6 години.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

В рамките на полевите проучвания в зоната са установени 24 екземпляра, от които 0 мъжки, 4 женски и 3 неполово зрели.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1219 Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) - обитава предимно нископланински и хълмисти райони, обраснали с храсти и нискостъблени гори. Предпочитани са открити тревисти пространства сред тях.Храни се предимно с треви, окапали плодове и др.

В рамките на полевите проучвания в зоната са установени 13 екземпляра, от които 7 мъжки, 3 женски и 4 неполово зрели. Изследвани са 15 отделни трансекта в местообитания на вида.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1217 Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) - Шипоопашатата сухоземна костенурка предпочита нископланински и хълмисти райони, обрасли с храстова и тревиста растителност. Видът е пряко свързан и с разредени дъбови гори.

В рамките на полевите проучвания в зоната са установени 3 екземпляра, от които 2 мъжки и 1 женски.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1993 Добруджански тритон (Triturus dobrogicus) - Дунавският гребенест тритон се среща в северната част на Дунавската равнина, като правило в непосредствена близост до Дунав. Известно е и едно изолирано, непотвърдено находище от Северното Черноморие (Дуранкулак). Обитава бавно течащи реки, канали, блата, езера и др.

По време на полевите изследвания видът не е установен в зоната.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

РИБИ:

1138 Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis) - обитава придънните слоеве на водоемите. През пролетта слиза към по-дълбоките части на реките, а през лятото се изтегля нагоре, към по-бързите течения. Живее на стада.

Референтна стойност на числеността е 100 – 2000 инд./ха

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

2533 Голям щипок (Cobitis elongata) - Слабо проучен вид. Обитава плитки и чисти води с пясъчно дъно. Изисква се прилагане на принципа на предпазливостта в подходящите местообитания.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Липсват данни за числеността на вида в ЗЗ.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

2511 Балканска кротушка (Gobio kessleri) - среща се предимно в средните течения на постоянни реки с пясъчно и чакълесто дъно.Бентосен реофилен вид. Живее на пасажи от по няколко десетки индивида. Достига полова зрялост на втората година. Размножителният период е от средата на май до септември. Храни се с дънни безгръбначни животни, диатомови водорасли и детрит. Липсват данни за числеността на популацията в зоната.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

По време на проучванията в ЗЗ BG0000608 са установени 460екз/ха.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

БЕЗГРЪБНАЧНИ:

1032 Бисерна мида (Unio crassus) - обитава плитководните участъци на водните басейни. Полиморфен вид, много променлив в зависимост от условията на средата. Няма подчертана хранителна специализация, а консумира носения от водата планктон и детрит (мъртви животински и растителни тъкани).

За периода 2011-2012 г. са установени 2 геореферирани находища. В изследваните 14 трансекта от по 100 м² са установени общо 19 екземпляра.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1016 Вертиго (Vertigo moulinsiana) - няма данни

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1083 Бръмбар рогач (Lucanus cervus) - обитава предимно влажни места, до половин метър под земята с гниещи корени и дънери. Типични местообитания на вида са стари дъбови гори. Среща се и в загниващи дървени постройки. Цикълът на развитие е дълъг и продължава около 5 години.

До края на 2012 г. са установени общо 10 геореферирани находища. Няма данни за числеността на популацията.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

1089 Буков сечко (Morimus funereus) - обитава мъртвата дървесина в букови и дъбови гори. Той не може да лети, а само пълзи и местата където може да се срещне са строго локализирани. Обикновено това са места във вътрешността на горските екосистеми. Всеяден е и е нощно животно.няма събрани достатъчно данниза числеността на популацията му в ЗЗ.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

До края на 2012 г. не са установени геореферирани находища в ЗЗ "Ломовете".

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

4064 Ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis) - сладководен охлюв, обитаващ Дунавското крайбрежие и прилежащи водоеми. Видът няма подчертана хранителна специализация, а се храни с животински и предимно растителни тъкани, които събира от обитавания от него субстрат.

В изследваните 14 трансекта от по 100 м² не са установени никакви екземпляри от целевия вид.

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

РАСТЕНИЯ:

4067 Червено усойниче (Echium russicum) - двугодишно растение, като понякога отделни екземпляри цъфтят на третата или четвъртата година. Обитава сухи тревисти места в низините и предпланините, по слабо използвани пасища, често сред храсталаци.

В защитена зона “Ломовете” не бяха установени популации на целевия вид Echium russicum. Местата, където той е намиран при предишното картиране, са приети за потенциални местообитания на вида (2,34 ха).

Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.

2327 Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum) - местообитанията на вида включват открити тревни фитоценози или разредени храсталачни съобщества на драката. Расте по топли ливади и пасища, край гори и пътища. Видът най-често се среща в обхвата на природното местообитание 6210.

В защитена зона “Ломовете” са установени четири находища на целевия вид За референтна стойност на площта на местообитанията на вида се приема получената оптимална площ – 32,91 ха.