Доклад за овос на ам "Струма"

Основната водна артерия в разглеждания регион, река Струма, води началото си от южните склонове на Витоша на 2180 m надморска височина, което е на около 0,6 km южно от Черни връх. Тече на юг и напуска българската територия при с.Кулата на кота 62 m н.в. Дължината на реката от извора до границата е 290 km, приема водите на около 42 притока от І и ІІ порядък като по-големите са: Конска, Драговищица, Бистрица, Джерман, Рилска, Илиина, Благоевградска Бистрица и Санданска Бистрица.

Водосборната област на р. Струма включва Пернишката, Радомирската, Кюстендилската, Дупнишката, Благоевградската, Симитлийската и Сандански-Петричката котловина, планини на Краището (Черна гора, Земенска и Конявска, ограждат непосредствено речната долина), части от пограничните планини Лисец, Осогово, Влахина, Малашевска, Огражден, Беласица и Славянка, а също така части от масивите на Витоша, Верила, Рила и Пирин. По р. Струма са изградени два язовира (яз. Студена и яз. Пчелина), които регулират оттока й в горното течение. В котловинните полета са изградени напоителни системи на по-малки или по-големи площи, които влияят на повърхностния отток през сезоните с напояване. На много места във водосборната област са изградени микроязовири, които влияят незначително на общия повърхностен отток, обуславящ се главно от валежите, чиято норма се движи в широки граници (от 533 mm при гр. Сандански до над 1000 mm по билата на високите оградни планини - Пирин, Рила, Осогово и Витоша).

В
a

Гъстотата на речната мрежа варира между 0,51 km/km ² (на най-южния приток р. Петровска) до 2,43 km/km ² (на р. Църна – приток на Елешница в северо-западната част на водосбора). Съществува обратна връзка между средния наклон на реката и коефициента на извитост. Главната река има по-голям коефициент на извитост (2,2) в сравнение с притоците й. Най-нисък коефициент на извитост (1,17) имат реките Берсинска и Дяволска

Река Струма попада в Западния Беломорски регион.

Релефът на водосбора на Струма представлява пъстра мозайка от планини и котловини. Тя е единствената река в България, за която не можем да говорим за горно, средно и долно течение в неговия буквален смисъл, защото средната надморска височина на водосбора на средното течение е по-висока от тази на горното. Средната надморска височина на водосбора при Перник е 1018 m, при Ръждавица–884 m, при Невестино-856 m, при Бобошево 974 m, при Крупник 973 m и при границата 898 m.

Релефът на водосбора е предимно високопланински и котловинен, силно разломен, дълбоко разчленен и оформен от хидрографската мрежа и ледниковата денудация.

Река Струма води началото си от изворите сред магмените скали на Витошкия купол с най-високия Черни връх (2290 m). Освен Витоша, с височинни пояси над 1300 m н.м.р. са планините: Ерулска (Голем връх 1481 m), Конявска (Виден, 1487 m), както и крайграничните Милева планина (вр. Милевец, 1733 m) и Кървав камък.

Разломните граници на планинските вериги ограничават Джерманската, Благоевградската, Симитлийската, Санданската и Струмешнишката котловина.

Надморските височини в Струмската водосборна област варират от най-високата кота на изворите и – 2180 m и на Пиринския връх Вихрен – 2915 mm, до ~ 60 m на низината при граничния пункт Кулата; средната и височина е пресметната (Ив. Маринов и др. 1957 г.) на 900 m. В областта се извисяват най-високите български планини Рила (Мусала 2925 m) и Пирин (Вихрен – 2915 m).

В рилските и пирински алпийски дялове ледниците от последното заледяване са моделирали забележителни циркуси, трогови долини, стотици езера, моренни валове, остри върхове и скални зъбери. Характерни елементи на планинския релеф са старите денудационни заравнености (платовидни била) и акумулационните и ерозионни речни тераси. По Рила и Пирин са установени четири етажни денудационни повърхнини между хипсометричните нива 1200-2600 m н.м.р.

В речните долини, по бреговете им и в котловините са образувани две заливни и 6-7 надзаливни (ниски, средни и високи) речни тераси.

По р. Струма от Кресненския до Рупелския пролом са развити: една ниска заливна тераса и 6 незаливни акумулационни и ерозионни тераси с относителни височини над съвременните речни легла (m): 5-7; 8-12; 20-22; 40-45; 60-65 и 85-100 (Ж. Гълъбов и др., 1962).

Край планинските склонове на реките и потоците са отложени наносни и поройни конуси, като в някои котловини образуват непрекъснати ивици.

Поречието на река Струма се включва в Западния Егейски район. Високите планински масиви Рила и Пирин са разположени в горната и средна част на района. Реките протичащи по склоновете на тези планини са най-многоводни, като отточният модул достига и превишава 35-40 l/сеk/km², поради високите валежи - над 1200 mm годишно. За тях е характерна и голямата гъстота на речната мрежа - над 2-2,5 km/km².

Следващите по водообилност реки са Осоговските притоци на р. Струма с отточни модули до 15-20 l/сеk/km²при годишни валежи 900-1000 mm и гъстота на речната мрежа до 1,5-2 km/km².

В долината на Струма, най-ниските части под Сандански и до границата намаляват до 0,5-1 l/сеk/km² при валежи под 550 mm годишно и гъстота на речната мрежа до 0,6 km/km².

В Горна Струма отточните модули на реките се изменят между 3-4 l/сеk/km² за високите полета, до 20-25 l/сеk/km² за Витоша и под 35-40 l/сеk/km² за Рила и Пирин.

Измененията на водообилността на речните течения през годината зависят от съчетанията и разпределенията на валежите, снежната покривка и температурата на въздуха.

Във високите планински части на района оттокът през зимата e нисък, с минимум през февруари, следствие от намаления приток на вода под дебелата снежна покривка и ниските температури. В тази част обилните дъждове през пролетта и наличието на интензивно снеготопене довеждат до рязко изразено пълноводие с максимум през май - до около 30% от годишния отток.

С понижението на надморските височини на басейните, пълноводието се измества постепенно към зимните месеци, като в най-южните райони максимумът е през февруари.

Маловодието за високопланинските части започва след юли и продължава чак до зимата. За по-ниските планински райони маловодието започва през юли, а за най-южните и ниски райони - през май-юни и достига своя минимум през септември.

Валежи

Най-големи сезонни валежи има през зимата, които за всокопланинските части на Пирин и Рила надвишават 350 mm. Нарастването на валежите върви от север на юг и от долините към върховете. В Брезнишкото поле валежът е 100-150 mm, а в долината на Струма – съответно над 150-175 mm, а във високопланиските части на Рила и Пирин те са съответно над 250-350 mm.

През пролетта най-ниски са валежите по долината на Струма, на юг от Кресненското дефиле – около 100 mm, а най-високи са в Рила - над 350 mm.

През лятото валежите в долната част на Струмското поречие са над 100 mm, в Брезнишкото поле на север достигат до 150-175 mm, в Пирин - над 250 mm и в Рила над 300 mm.

Есента валежите в по-ниските райони малко нарастват от около 150 mm за Струма над Благоевградско, Кюстендилско и Брезнишко полета, 175 mm за Радомирското поле и надвишават 250 mm в Рила и Пирин.

Температури

Температурният режим в района (както се съдържа в горните таблици) преди всичко се обуславя от надморската височина и от преобладаващата форма на терена. С оглед на това може да се очертаят следните области с характерни особености на температурите:

1. Средната и долна част от долината на Струма (под Благоевград) се характеризира с мека зима, при която среднодневните януарски температури са над нулата (до над 2°С около Сандански–Кулата); горещо лято, като температурата там превишава 25°С през юли, а в отделни дни до 40-42°С . През зимата има отделни краткотрайни застудявания, през които температурата пада под 5-6°С под нулата, а при изключителни застудявания – до 16-18°С под нулата. Пролетта настъпва рано - около втората половина на март температурата се вдига над 10°С , а през април достига 13-14°С при максимум до 30-32°С . Есента е малко по-топла от пролетта (с около 0,5-1°С), като през октомври достига средно до около 13-14°С .

Котловинните и долинни полета от средната част на Струма – Радомирско, Кюстендилско, Дупнишко и Пернишко полета имат сравнително по-студена зима, през януари средната температура е около 1-2°С под нулата, но не спада по-ниско от -20 -25°С. Лятото там не е много горещо - през юли средните температури в Кюстeндилско са 19-21°С.

3. Високото Радомирско поле и хълмистите райони между равнинните и планинските части на района имат още по-студена зима – до 4°С под нулата, а през юли температурата е също около 19-20°С .

4. В ниските планински части на района (Рила, Пирин и Витоша), януарските температури средно са между 4-6°С под нулата, а във високопланинската – под 6°С под нулата. Юлските температури в двете части са съответно 15-16°С и около и под 14°С . В планините януарските температури и при най-силни студове обикновено не спадат под 22-26°С под нулата. Зимата тук е най-продължителна - 5-7 месеца в зависимост от надморската височина. Най-високата температура е през юли и средно се движи между 13-16°С . В най-силните горещини температурите достигат до 30-35°С. През лятото са възможни и силни застудявания с падане на температурите до 0°С през юли и до 3-7°С под нулата за август. В планинската част есента е приблизително по-топла от пролетта.

Снежна покривка. Снежната покривка в Западния Егейски район варира от 15-20 дни в ниските части (района на Петрич и Сандански) до 150 - 250 дни във високопланинските части, а максималната дебелина превишава 100-150 сm.

Поречието на р. Струма е най-голямото в Югозападна България и се характеризира с променлив по територия почвено-геоложки строеж; растителна покривка и разнообразие в климатичните условия, в т.ч. силно проникване на средиземноморско климатично влияние. Част от водосбора в средното течение е силно ерозиран, но в други планински части е добре залесен. Това предопределя природно разнообразие в характеристиките и режима на наносния отток на основната река и нейните притоци. Във водосборния басейн на реката има изградени големи язовири - “Студена” и “Пчелина”; множество водоснабдителни системи и енергийни деривации, които задържат или преразпределят част от наносния отток на реката. В басейна на р.Струма има множество концентрирани замърсители на речните води с механични примеси (плаващи наноси), чрез които става пренасяне на големи количества токсични вещества и тежки метали. Тяхното по-нататъшно пренасяне от водното течение към Гърция може да предизвика основателни претенции относно качеството на водата и носените от нея материали.

Средният модул на твърдия отток по основното течение на реката има високи стойности - 550 t/km² в резултат на описаните антропогенни въздействия - миннодобивна промишленост в района на гр.Перник. С отдалечаване от промишления район на Перник - Батановци - Радомир средният модул бързо намалява до 77 t/km², а в участъка след Благоевград, чак до границата средният годишен наносен модул запазва практически постоянна величина. Аналогично е изменението на максималния модул на твърдия отток, като най-високата му стойност е регистрирана при Перник и тя възлиза на 1777 t/km².

Средният модул на твърдия отток за някои станции (ХМС 51430 и 51410 надвишава средния за страната с 20 -70 %. За всички останали станции той е по-малък от него. По-високите стойности на средния модул на посочените две станции са вероятно резултат от интензивните ерозионни процеси в планинската част на водосборите на р.Джерман и р.Елешница.

Максималните стойности на модула на наносния отток са 3 - 6,7 пъти по-високи от средните за всички притоци, което може да бъде указател за еднаква степен на ефективност на противоерозионните мероприятия, с възможности за ново строителство.

Количествена и качествена оценка на водните ресурси

Средно годишният отток на р.Струма се изменя в границите от 2,117 m³/сek при Перник до 76,167 m³/сek при Марино поле. Вариациите на оттка са около 0,3. По дължина на реката минималните водни количества нарастват от 1 m³/сek при Перник до 33,49 m³/сek при Марино поле. Нарастването на максималния отток е много по-чувствително: от 3,5 m³/сek при Перник достига до 149 m³/сek при Марино поле.

Интензивността на оттокообразуването представено чрез модулите е променливо по дължина на реката. Най-високи модули имат притоците, водещи началото си от Рила и Пирин, а също от Осоговската планина - Соволянска Бистрица и от Малашевската планина – р. Сушичка.

Поради климатичното влияние на многото планини ограждащи долината на Струма, в отточния й режим се локализират 2 минимума – зимен (февруари – март) и летен (септември –октомври). След Крупник, поради Средиземноморското влияние минималният отток е само летен. Формирането на оттока на р. Струма е основно дъждовно-снежно и/или дъждовно, поради което съотношението на Q_min/Q_ср.год. е не повече от 0,3.

Вътрешно годишното разпределение на оттока в поречието на р.Струма е обусловено от сезонните изменения на оттокообразуващите фактори, характерни за Планинския климатичен район на Преходно континенталната климатична подобласт и на Континентално-Средиземноморската климатична област. В северната част на водосбора валежините суми през летния сезон са малко по-високи от пролетните, докато при Петрич зимата е с най-обилни валежи (Брезник 172 mm през лятото и 146 mm през пролетта, Дупница – летни 171 mm, пролетни 167 mm, Петрич зимни средно 210 mm и летни 124 mm). В планинските области пролетните валежни суми са най-голями.

Оттокът се формира основно през април, май и юни. В 5 месеца от година (от юли до ноември) се формират по-малко от 5-6% от годишния отток. От друга страна поради февруарски затопляния, каквито бяха в някои от годините на началото на 90-те години, предизвиканото снеготопене през януари и особено през февруари формира значителен % от оттока, независимо че средния годишен отток е нисък. Това не е типично, но в последните години е често явление.

Годишното разпределение на повърхностния отток на р. Струма по данни от водочетните станции при Бобошево, Крупник и Марино поле, както и за р. Джерман при Дупница за средна (нормална) и суха година е дадено графично на фиг. 3.2-1.

Фиг. 3.2-1

Фиг. 3.2-2

От данните личи, че оттокът е обусловен преди всичко от валежите.

Водата на р. Струма е пресна с минерализация преобладаващо до 0.5 g/dm³. Само в района на Перник минерализацията е преобладаващо над 0.5 g/dm³ като достига до 0.75 g/dm³, което може да се свърже с процеси на замърсяване и наличието на значителни площи от водосборния район, изградени от водоразтворими карбонатни скали.

На фиг. 3.2-2 са дадени измененията в химичния състав на речните води (хидрохимични макрокомпоненти) на р. Струма и притокът й р. Джерман при суха година, когато концентрацията на разтворените вещества е по-голяма. Докато в горната половина на р. Струма (до Крупник) водата по анийонен състав е преобладаващо хидрокарбонатно-сулфатна и само на моменти чисто хидрокарбонатна, в долното течение през топлите сезони тя е изключително хидрокарбонатна, а през студените - хидрокарбонатно-сулфатна. По отношение на катионите водата е преобладаващо калциево-магнезиево-натриева като в отделни периоди Mg²⁺ и Na⁺ са равностойно представени по някой път с доминиране на втория над първия.

Водата на р. Джерман е пресна (M<0.5 g/dm³), подчертано хидрокарбонатно-сулфатно-калциево-натриева като през хладните сезони се появява и Mg²⁺ в по-значителни количества.

Фиг. 3.2-3

Река Струма по цялото протежение на магистралния път попада в списъка на чувствителните зони в повърхностните водни обекти в Република България съгл. Заповед РД-970 на МОСВ.

От периодично провеждания мониторинг, може да се даде характеристика за качеството на водите на реката за района по трасето на пътя.

Кислородното съдържание във водите на р. Струма при с. Крупник има слаба тенденция за подобряване в сравнение с този на предшестващата станция при с. Невестино. Той и на този етап е добър. Има няколко нереално ниски резултати, но те не променят развитието на кислородния режим, който преобладаващо е в границите 8-10 mg/l.

При фосфатите (PO₄) стойностите са много разпръснати и няма тенденция на изменение във времето.

Сборният показател разтворени вещества във водите на р. Струма при с. Крупник показва лека тенденция към понижение. Могат без особено значение за показаната тенденция да се елиминират някои минимални и максимални стойности.

Количествата на неразтворените вещества се колебае в границите 10-100 mg/l. Показани са и доста по високи стойности, измерени при екстремни условия, които не могат да бъдат изключени.

Кислородното съдържание във водите на р. Струма при границата е високо. Повечето от резултатите са в границите 8-10 mg/l. Измерените стойности от порядъка 3-4 mg/l се приемат като инцидентни. Стойности на разтвореният кислород над 11 mg/l са трудно обясними. Тенденция на изменение на кислородното съдържание няма. На базата на органичното замърсяване, кислородното съдържание трябва да бъде между 7-8 mg/l.

Тенденция за изменение на органичното замърсяване чрез показателите БПК5 и Ок не се наблюдава. Необходими са друг тип изследвания, за да се покажат по-слаби изменения, ако такива съществуват. Настоящият мониторинг и аналитичният подход, който се прилага, не може да даде отговор на този въпрос.

Качеството на водите на р. Струма при границата се е запазило сравнително стабилно за разглеждания период, като тенденцията за подобрение е много слабо изразена.

Категоризацията на водите на р.Струма е извършена за 13 участъка от нейната дължина до границата с Гърция. При определяне на участъците са взети предвид физико-географските особености, разположението на хидротехническите съоръжения, основните замърсители и множеството притоци.

Кислородният режим на реката, дори и след гр. Перник, е много добър – яз. Пчелина е много ценен в това отношение. Това се дължи на ясно изразения планинския характер на реката. По този показател водите са I категория, с едно изключение – участъка след гр. Перник до гр. Батановци, където водите са II категория. Следва участък с по-високо кислородно съдържание до с. Ръждавица, където водите са I категория. До границата водите са II категория по съдържание на разтворен кислород (О₂). Само в отделни участъци, като след с.Невестино и след гр. Сандански водите не са подходящи за развъждане на риба, и то само при минималните водни количества.

До яз. Студена и след него до гр. Перник водите са бедни на органично съдържание и по показателите БПК5 и Ок са I категория. Следва II категория води до с. Борково, след което в резултат на самопречиствателната способност на реката и яз. Пчелина водите са I категория. От с. Ръждавица надолу до гр. Сандански по БПК₅ водите са II категория, а по Ок са I категория. При границите водите на р. Струма са I категория по показателя БПК₅. Само в участъците под гр. Перник, гр. Батановци и с. Невестино по показателя БПК₅ водите не могат да се използват за риборазвъждане при ниски води.

Количеството на нитратен азот (N-NO₃) във водите на р. Струма е ниско. Максималните стойности са след гр.Перник – около 3-3.5 mg/l до с. Борково. По този показател водите са I категория. Съдържанието на амониев азот (N-NH₄) и фосфати (PO₄) се изменя надлъжно по един и същи начин. Водите са I категория само до яз.Студена. От там надолу до границата водите по тези показатели са II категория. По показателя фосфати (PO₄) водите на р. Струма не могат да се използват за риборазвъждане в участъка под гр. Перник – гр. Сандански. По показателя амониев азот (N-NH₄) тези участъци са по-къси – от гр. Перник до яз. Пчелина; от с. Невестино да заустването на р. Рилска. Съвсем различно е надлъжното разпределение на съдържанието на нитритен азот (N-NO₂): до яз. Студена – I категория; до гр.Перник – II категория; след гр. Перник до с. Борнарево – III категория; следва подобрение – II категория до границата. По този показател водите на р. Струма не могат да се използват за риборазвъждане с изключение участъка над яз. Студена. Съдържанието на биогенни елементи не влияе при използване на водите за напояване.

Количеството на разтворени вещества във водите на р. Струма е ниско до с. Невестино. В този участък водите са I категория. След с. Невестино в един къс участък до вливането на р. Джерман водите са II категория. От тук до границата водите на р. Струма са I категория по съдържание на разтворени вещества. По съдържание на разтворени вещества водите са в препоръчителните граници при използване за риборазвъждане. Водите на р. Струма в участъка от гр. Перник до с. Крупник не се препоръчва да се използват за напояване.

Количеството на неразтворени вещества до гр. Перник е ниско. Тук яз. Студена изиграва своята определяща роля. В този участък водите по показателя неразтворени вещества са I категория. След с. Невестино до границата водите на р. Струма са II категория.

3.2.3. термо-минерални води

По направление на проектните трасета за изграждане на автомагистрала „Струма” в участъка с. Долна Диканя до границата с Република Гърция са проявени множество находища на термални минерални води.

В посока север – юг (от Долна Диканя към КПП „Кулата), находищата на термална вода са разположени както следва:

• 
  Находища на термални води в района на гр. Благоевград
  

В района на Благоевград са проявени две изворни групи (две находища на термална минерална вода) – първата се намира в северния край на града, а втората югозападно от него – по левия бряг на р. Струма.

- Находището на термална вода, което се намира в северния край на града, е разположено по южния склон на възвишението “Бранището”(местност “Тумбата”, на 414m надм. височина). Находището е включено под №10 в списъка на находищата на минерални води - изключителна държавна собственост (Закон за водите, прил.2 към чл.14, т.2). Изворите са привързани към напукани и нашистени, милонитизирани и хидротермално променени гнайси. Термалната зона се намира в северната част на града, има елипсовидна форма с дължина 200 м и широчина 30 m и посока северозапад-югоизток (започва от пералнята и свършва при стадиона, като от северозапад е ограничена от възвишението в района на Митрополията, а от другата страна от ул. "Неофит Рилски"). Цялата площ на термалната зона заема значително по-широко пространство, не по-малко от 6-7 дка (Петров, П. и кол. 1997).

Понастоящем експлоатационните водоизточници на термална минерална вода в находището са три - Сондаж №1 ВКП (с дълбочина 167.5 m), Сондаж №15^Бхг (с дълбочина 100.0 m) и каптирани естествени извори (КЕИ). Утвърдените регионални експлоатационни ресурси на водоизточниците от находището възлизат общо на 13.5 l/s при температура на водата 55 ^оС.

По състав водите от находището са азотни, сулфидни, сулфатни, хидрокарбонатни, натриеви, флуорни и симициеви с минерализация 0.63-0.84 g/l. Във водите се съдържат следните редки и разсеяни елементи (в mg/l): Li - 0.3, Rb - 0.06, Cs - 0.07, W - 0.03 и др.( Петров, П и кол. 1997).

Термалните води от находището се използват за хигиенно и лечебно къпане и процедури в баните, за обществена пералня и чешмите в града. С отделен водопровод термалните води са отведени и в източния край на града, където на десния бряг на р. Бистрица е изграден рекреационен комплекс, с открити плувни басейни и водна пързалка на предприятието “Академика” - към Студентския отдел “Спорт и туризъм” (СОСТ) – София (Петров, П. и кол. 1997).

Около водоизточниците от находището няма изградени санитарно-охранителни зони.

Находището на термални води е разположено по левия бряг и в самото корито на р. Струма, югозападно от Благоевград на около 325 m надморска височина. Същото е включено под №11 в списъка на находищата на минерални води - изключителна държавна собственост (Закон за водите, прил. 2 към чл. 14, т. 2).

Състои се от група некаптирани термоминерални извори, намиращи се на разстояние от около 5 km (по права линия) от първото находище (на около 0.4 km южно от моста) и на 85 m по-ниско от експлоатационното ниво водоизточницте в него (Петров, П. 1997). Водите им се изливат в терасните отложения на р. Струма по протежение на участък от 80-100 m. Изворите променят своите места, температурата и отток в зависимост от водните стоежи и измененията на талвега на реките. През периода на речното пълноводие, изворните нива, дебита и температурата нарастват, а при маловодие - водите им се разсейват в наносите и намаляват (Петров, П. и кол. 1997).

С цел увеличаване на ресурсите от термална вода, в находището са извършени сондажни проучвания.

От прокараните сондажи (15 бр.), понастоящем експлоатационни водо-източници в находището са Сондаж №14хг (477 m) и Сондаж №1хг (814 m). Регионалните експлоатационни ресурси на находището са оценени на 1.7 l/s.

Термалните води от изворите и сондажите са азотни (N₂ до 99.7 об.%), алкални, хидрокарбонатни - карбонатни, сулфатни, натриеви, флуорни (F - 10-13 mg/l) и силициеви (H₂SiO₃ - 83-132 mg/l), с обща минерализация от 1.03 g/l. С относително по-високи микроконцентрации на редките и разсеяни елементи: Li (0=05 mg/l ) и Sr.

Около водоизточниците в находището няма оразмерени и изградени санитарно-охранителни зони.

• 
  Находище на термални води в района гр. Симитли
  

В миналото броят на естествените термални извори е достигал 30. В последствие в границите на находището са извършени сондажни проучвания, което е довело до преразпрделяне на водните ресурси в него.

Понастоящем термалната вода от находището се добива чрез единствен експлоатационен водоизточник Сондаж № 6 вк (422 m). Утвърдените регионални експлоатационни ресурси на находището възлизат на 16 l/s при температура на водата 61 ^оС.

По макрохимичния си йонен състав водите се отнасят към сулфатните, натриеви азотни хидротерми. Същите са високоалкални (рН=9.2-9.9), сулфатни и сулфатни, хидрокарбонатни, натриеви, флуорни (F=10-12.5 mg/l) и силициеви (H₂SiO₃ до 91 mg/l) с обща минерализация от 0.56 до 0.65 g/l. Съдържат относително повишени микроконцентрации на редките и разсеяни елементи: бор - до 1.8 mg/l, литий - до 0.6 mg/l и волфрам - 0.05 mg/l. Термалните води от сондаж № 6 вк съдържат (в mg/l): Li=0.23, Rb=0.019, Cs=0.01, W=0.049 и др. (Петров, П. 1997).

Понастоящем термалната вода от находището се използва за отопление на оранжери, басейни и в хигиенна баня.

Не са определени и не са устроени охранителните зони на водоизточниците и за цялото находище (Петров, П. и кол. 1997).

• 
  Находище на термални води в района на с. Ощава
  

Първата група извори се състои от 6 извора с общ дебит от около 2.8 l/s и температура на водата от 40 ^оС. Второто изворно изходище е с дебит 2.2 l/s и температура на водата 56 ^оС (Петров, П. 1970). Термалната вода извира на границата между дребнозърнест гранит и плиоценски блокажи (валуни и блокове).

Водата от находището е алкална, сулфатно-хидрогенкарбонатна, натриева, флуорна (F = 11mg/dm³), с минерализиция 0.47g/dm³.

Санитарно-охранителни зони около водоизточниците от находището са утвърдени със заповед № 6210/30.05.1978 г на МНЗ. Съгласно същата санитарно-охранителна зона „А” е оразмерена за изворната група „Хладката вода”.

• 
  Находище на термални води в района на с. Влахи
  

Водата е алкална, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, флуорна (F= 8 mg/dm³). Същата съдържа Li, W и Ge (Петров, П. 1970).

Санитарно-охранителни зони около водоизточниците от находището са утвърдени със заповед № 6210/30.05.1978 г на МНЗ. Санитарно-охранителна зона „А” е разположена в местностите „Осенов рид” и „Гюргевица”.

• 
  Находище на термални води в района на с. Горна Градешница
  

Трите по-голями извора имат температура в границите 31-67,8 ⁰С. Същите са каптирани и водите от тях са използвани в съществуващата баня. В съседство са проявени извори с по-студена вода, с температури от 18 до 22 ^оC. Преди прокарването на съседните сондажи, общият дебит на изворите е 3.8-4.0 l/s (Петров, П. 1997). В последствие в границите на находището са изградени два сондажа. След прокарването на сонаджите дебитът на изворите намалява. При измерванията проведени 1996 г от фирма Софгеопроучване са измерени следните дебити: извори– 3.18 l/s, Сондаж №1 – 3.20 l/s е Сондаж, съседен на Сондаж №1 – 0.31 l/s. Водите от находището са алкални, сулфатни, хидрокарбонатни, натриеви, флуорни (F=13,5 mg/l), силициеви (H₂SIO₃-62-11 mg/l), с минерализация 0,5-0,65 g/l.

Комисията по запасите на минералната вода утвърждава за находището експлоатационни ресурси в категоритe (А+В) = 6l/s /протокол №4 от 23.3.1973 г.

Около водоизточниците от находището няма изградени санитарно-охрани-телни зони.

• 
  Проявление на термални води в района на с. Долна Градешница
  

• 
  Находище на термални води в района на гр. Сандански
  

Многобройните извори, принадлежащи към това находище са разположени в североизточния край на града от двете страни на р. Санданска Бистрица. Тяхното проявление е свързано с дълбок разсед в югозапад-североизточна посока. Дължината на термалната зона е над 650 km.

Преди каптирането на естествените извори броят им е възлизал на 16. Сумарното водно количество преди сондажните проучвания възлиза на 15 l/s. В последствие в границите на находището се прокарани 9 сондажа.

Понастоящем основни водоизточници в находището са: Сондаж №1хг, Сондаж №6 и каптиран естествен извор - КЕИ №8. Утвърдените регионални експлоатацион-ни ресурси на находището възлизат на 19.6 l/s.

Термалните води от изворите и сондажите в града са слабо алкални, хидрокарбонатни, сулфатни, натриеви, флуорни (F = 4-7 mg/l), силициеви с високо съдържание на H₂SiO₃ – 80-142 mg/l, с минерализация 0,57 – 0,69 g/l. От микрокомпонентите с относително повишени микроконцентрации се съдържат елементите (mg/l) :Sr-0,15; B-0,13, Li~0,1, As-0,09, W-0,05, Rb-0,01 (E. Pentcheva etal., 1997).

Град Сандански е един от най–известните и посещавани балнеолечебни и климатични центрове за отдих и рекреация в страната. Същият е обявен за балнеолечебен и климатичен курорт от национално значение с решенеие на РМС №89 от 05.04.1967г. С РМС № 18/ 30.03.1981 е утвърден като първостепенен курортен център с международно значение. В града и неговата околност са изградени множество оздравителни и почивни домове – балнеолечебница, курортна поликлиника, балнеосанаториуми на МЗ и на др. ведомства, хотел “Сандански” и бившата “Резиденция”, откритата балнеолечебница при съществуващия преди сондажните проучвания естествен извор “Мирото”, открития плувен басейн и др.

Санитарно-охранителни зони около водоизточниците от находището са утвърдени със заповед № 6210/30.05.1978 г на МНЗ.

• 
  Находище на термални води в района на с. Спатово
  

Водата е алкална – рН = 9, сулфатна, хидрокарбонатна, флуорна (F = 10-11 mg/l) с минера-лизация 0,53 - 0,56 g/l. От редките и разсеяни елементи се съдържат с ниски микроконцентрации : W, Sr, Ba, Ge (E. Pentcheva et al, 1997).

От комисията по запасите на минерални води към МНЗ, с заповед № РД-09-24 от 14.01.1991 г, са утвърдени експлоатационни ресурси от 8 l/s в категория С1 (Петров, П. 1997).

Водата се ползва за битови нужди от местните жители. Има утвърдени СОЗ (Заповед № 6210/30.05.1978 г на МНЗ), но около водоизточника не е изградена охранителна зона „А”.

• 
  Находище на термални води в района на с. Хотово
  

Термалното находище се дренира от извор, разположен на изток от селото. Дебитът на извора е 0,1 l/s при температура на водата 17С. В находището са прокарани два сондажа, чийто общ дебит е около 5 l/s, при температура на водата 37С (Петров, П. 1997). Термалната вода от находището е натриева, флуорна, с обща минерализация 0,38 до 0,51 mg/l.

Находището има утвърдени СОЗ (Заповед № 6210/30.05.1978 г на МНЗ), но около водоизточниците не е изградена охранителна зона „А”.

• 
  Находище на термални води в района на с. Левуново
  

Преди извършването на каптажни работи в границите на находището са съществували 10 термоминерални извори. Техните води с температура от 37 до 82С са се изливали в участък от около 700 м в речната тераса. Основна водовместваща среда за термалните води са гнайси, установени на дълбочина от 150 до 300 m в разглеждания район. Дренирането на термалните води се осъществява в зоната на пресичане на две две разломни зони, с направления север-юг и североизток-югозапад. В последствие в границите на находището са извършени сондажни проучвания с цел увеличаване на ресурсите на термална вода. Най-голям начален дебит до 10 l/s и температура 88С се получава от МС-3, с дълбочина 152 m. Това са най-горещите води, разкрити в Струмската група.

Понастоящем Сондаж МС-3 е основен водоизточник в находището. Утвърдените регионални експлоатационни ресурси на находището възлизат на 13.21 l/s, като в тях са включени и термалните води добивани чрез Сондаж №5хг. Водите от находището са използвани предимно за сезонно отопление на оранжерии.

Термалните води от находището са с почти неутрална, до слабоалкална реакция, хидрокарбонатни, натриеви, флуорни, (F = 5-10 mg/l), силициеви (H₂SiO₃ до 135 mg/l), с обща минерализация 0.78-0.99 g/l. От редките и разсеяни елементи водите съдържат: B - 0.4 mg/l, Li - 0.25 mg/l Sr, Rb, Cs, Ga, Ge и др.

Санитарно-охранителни зони около водоизточниците от находището са утвърдени със заповед № 6210/30.05.1978 г. Същите не са изградени, а площите около сондажите са безстопанствени и замърсени с отпъдъци.

• 
  Находище на термални води в района на с. Марикостиново
  

В термалната зона, заемаща понижения участък между скалистите хълмове Бански рид и Тумбата, която има обща площ от над 30 дка се изливат повече от 50 извора. В нея са образувани блата и торфени тресавища, на дъното на които е отложена лечебна тиня. Минералните води извират от силно разломени и напукани докамбрийски ивичести гнайси с кварцови и пегматитни жили. В заблатените райони скалите са покрити от кватернерни наноси с дебелина до 13 m.

В находището са проявени около 15 малки некаптирани извори с температура от 42 до 59 С и сумарен дебит от над 0,7 l/s. Единственият каптиран извор КЕИ „Бочвата” изтича от пукнатина в гнайсите с направление север-юг. При неговото каптиране е измерен дебит от около 4 l/s и температура на водата 62С (Петров, П. 1997). Преди провеждането на сондажни проучвания от езерото за лечебна кал „Парилките” е измерен дебит от 17 l/s с температура на водата от 35 ^оС. В последствие в границите на находището са прокараси 40 ръчни и 7 моторни сондажа с дълбочина от 23 до 60 м и един сондаж до 125 м. След тяхното завършване е отчетено, че сумарното водно количество в находището е увеличено с 3,5 l/s – до 22 l/s.

Понастоящем основите водоизточници на термална минерална вода са: Сондаж №6, КЕИ ”Бочвата” и НЕИ ”Парилките”. Оценените регионални експлоатационни ресурси от находището възлизат на 10.92 l/s. Термалните води от находището се използват за отопление на съществуващия санаториум, хигиенната баня и в калолечебницата.

Термалните води от находището са азотни, с почти неутрална реакция, хидрокарбонатни, сулфатни, (F = 6,7-9 mg/l),силициеви, с минерализация от 0,96 до 1,04 g/l. Същите съдържат в относително повишени концентрации следните редки и разсеяни елементи (mg/): Sr-1,1, B-0,35, W-0,13, Cs-0,04, Rb-0,04 (E. Pentcheva et al, 1996).

Със заповед №120 от 12.01.1977 г. на МНЗ са определени санитарно-охранителни зони „А”, „Б” и „В”. Актуалното състояние на зона „А” е незадоволитело (Пенчев, П. и кол., 2003).

• 
  Термални води в района на с. Марино поле, с. Д. Спанчево, с. Чучулигово
  

• 
  Находище на термални води „Рупите”
  

Термалните води излизат на повърхността в алувиалните отложения на р. Струма, по дислокация с направление запад-северозапад (Петров, П. 1997). При проведените хидрогеоложки проучвания в района е установено, че проявлението на термалните води е свързано с тяло от трахидацити до трахиандезити (латити) внедрено по дълбока субмеридионална разломна зона във високометаморфните гнайсови комплекси. Същото е известно като височината „Кожух”, считано е за най-младото вулканско проявление на територията на страната (с предполагаема късно миоценска до ранна плиоценска възраст).

Основни водоизточници в находището са Сондаж №1ВКП (177m), Сондаж №2ВКП и Сондаж №2хг (246 m). Регионалните експлоатационни ресурси на находището възлизат на 15 l/s при температура на водата в границите 74-79 ^оС. Понастоящем водите се използват в открити басейни, в близост до водоизточниците, в почивната станция на Горското стопанство, за отопляване на оранжерии и др.

Водите от находището са въглекисели, със слабо кисела реакция (рН = 6,7-7,6), хидрокарбонатни, натриеви, флуорни и силициеви с минерализация от 1,9-2 до 2,5 g/l. Съдържанието на F = 4,3 - 6,9 mg/l и на H₂SiO₃ – 66 - 97 mg/l . Термалните води се отличават със съдържанието на свободно отделящ се въглероден двуокис (766 mg/l). В миналото, СО₂ е събиран и използван за открито отглеждане на микроводосрасли (алги).

Санитарно-охранителни зони около водоизточниците от находището са утвърдени със заповед № 6210/30.05.1978 г на МНЗ. Санитарно-охранителна зона „А” не е изградена съгласно утвърдените граници. Единствено Сондаж №2 ВКП е ограден и добре стопанисван.

• • • •